1072# Методика за изследване на зрителна ретенция на Артур Бентън

                                                               (A.L. Benton) (BVRT)

 

Забележка: Рете́нция (лат. retentio — удържане, задържане, съхранение, запазване на нещо). В психологията – запазване в паметта на преработена информация.

 Към края на XIX век в медицинската практика се регистрират клинични случаи, в които при пациенти без зрителни увреждания се наблюдава неспособност да запазват визуална информация или да идентифицират предмети и/или хора. Последващите повторни изследвания при същите пациенти показват развитие на патологични мозъчни процеси и психични разстройства, причинени от тях (т. нар. психични нарушения с органичен генезис).

Методиката (Benton Visual Retention Test) е предложена от А. Бентън през 1945г., а впоследствие, през 1955г е усъвършенствана, като последната пета модификация е публикувана през 1992г. Тестът е една от най-разпространените методики за изследване на възприятието и кратковременната памет в зрително-пространствената сфера.

Предназначение: Обикновено се използва в патопсихологичната диагностика при подозрения за наличие на органични увреждания на главния мозък, а също и за уточняване степента на тяхната тежест.  Тестът е доказал своята чувствителност при установяване и оценка на синдром за дефицит на вниманието, болест на Алцхаймер, при черепно-мозъчни травми и други нарушения, в следствие на които се наблюдават нарушения в интелектуалните и когнитивни  функции. Процедурата за възпроизвеждане на геометрични фигури по памет включва набор от тестови задачи, позволяващи да се оцени както зрителното възприятие, така и паметовите процеси и дори визуално-конструктивните способности.

Теоретични постановки: Методиката се основава на теорията за репродукцията на зрителни образи и тяхното пространствено възприятие.

Приложение: Тестът на Бентън се използва както при работа с възрастни, така и с деца. Той намира широка приложимост при работа с пациенти, имащи церебрална патология, старчески изменения, умствена изостаналост, емоционални нарушения и шизофрения.

Описание: Използват се три еквивалентни форми на теста C, D, E, и четири алтернативни метода за прилагане (A, B, C, D). чийто коефициент на надеждност е 0,80.  Всяка от тези три форми съдържа по 10 рисунки (табла, картички) с абстрактни геометрични фигури, като на две от тях има по една фигура, а на останалите осем – по три: две големи (главни) и една малка фигура.  Освен това, разработени са и други две усложнени форми F и I, всяка от които съдържа 15 задачи с 4 групи фигури.  

Представянето (прилагането при тестиране) на тези форми може да се извърши по четирите метода:

-A (всяка карта се показва за време от 10 секунди, след което се прибира (скрива) и изследваното лице я възпроизвежда върху лист хартия). Това е най-често прилаганата версия на теста;

-B (всяка карта се показва за време от 5 секунди, след което се прибира (скрива) и изследваното лице я възпроизвежда върху лист хартия);

-С (всяка карта се показва за неограничено време, докато изследваното лице я възпроизведе, копирайки оригинала);

-D (всяка карта се показва за време от 10 секунди, след което се прибира (скрива) и изследваното лице я възпроизвежда върху лист хартия, но след пауза от  15 секунди);

-M (всяка карта се показва за време от 10 секунди, след което се прибира (скрива) и изследваното лице избира нейно точно копие от предложени му 4 варианта фигури на табла). 

В практиката най-често се прилага версията на метод „А“: таблото се експонира за време от 10 секунди и веднага след скриването му изследваното лице започва възпроизвеждането върху лист хартия.  Проблемите на пространствената организация се установяват въз основа на оценка и диференциране на размерите на възпроизведените фигури, релевантността на тяхното местоположение и други показатели, които са изложени по-долу.

Процедура: Редът за провеждане на изследването се изразява в следната процедура: на изследваното лице последователно  се показват 10 картички с геометрични фигури. На първите две картички са изобразени по една фигура, а на останалите по три: две големи и една малка (периферна, разположена или вляво или вдясно; или горе или долу от големите фигури, т.е. тя е подвижна). С нарастване поредността на номерата се увеличава и сложността на геометричните фигури. Времето за експозиция е 10 секунди, след което стимулния материал се скрива, а от изследваното лице се иска да възпроизведе  геометричната фигура от таблото върху лист хартия, като подрежда рисунките си една по друга. Няма ограничение на времето за възпроизвеждане (рисуване, чертане).  Може да бъде регистрирано общото време за работа по теста. Това позволява да се изчисли темпа на психомоторна активност. 

Успешното изпълнение на теста се оценява по количествени показатели – брой правилно възпроизведени изображения от общо 10 предложения и по качеството на допуснатите грешки. Всички възможни грешки са категоризирани в 6 групи. При обработката на емпиричните данни се провежда както количествен, така и качествен анализ. Прилага се математико-статистически методи (за ниво на изразеност и корелация). За статистически достоверни се считат различия и зависимости с вероятна грешка p≤0,05.

Размер на картите с фигурите: 21х15 см.

Инструкция: „Сега ще Ви покажа няколко картички с прости геометрични рисунки. От Вас се иска да ги запомните и след това да ги възпроизведете върху този лист хартия една под друга така, както са разположени. Няма никакво значение как рисувате – красотата на изображението не е важна. От значение е само това, дали е правилна формата и размерите на фигурите една спрямо друга и местоположението им. Ще започнете да рисувате тогава, когато прибера картичката с изображението, а до този момент наблюдавайте внимателно, не се разсейвайте и не прекъсвайте наблюдението дори да Ви се струва, че сте запомнили и разбрали всичко. Аз ще задържа пред Вас картичката за време от 7 до 10 секунди.(при наблюдението се обръща внимание за импулсивност в поведението на изследваното лице).

Експериментатор: Картичките се представят на изследваното лице, като се поставят на масата под ъгъл 45 ° и се задържат за наблюдение за време от 10 секунди (първите две, които съдържат само една фигура могат да се задържат от 5 до 7 секунди, особено ако не са налични сериозни нарушения и увреждания). Психологът задължително подготвя втори молив, в случай че изследваното лице счупи при рисуването първия. Следи се поведението на лицето, търсят се симптоми за импулсивност и мускулно напрежение.

Пример (прилагане на метод „М“):  

Таблото съдържа две главни фигури и една допълнителна (по-малка).
В горната част на таблото са представени изображенията на фигурите, които се показват на изследваното лице, а във долната част са представени 4 варианта на разположение, от които трябва да се избере този, който в най-голяма степен е идентичен с образеца от горната част.

Оценка на резултатите

Оценка на изпълнението:

Всяка правилно възпроизведена картичка се оценява с 1 бал, а ако съдържа една от изброените по-долу грешки –  с 0 бал. От тук, оценката за една серия от 10 картички може да бъде от 0 до 10 бала. Съотношението на правилно и неправилно изпълнените задачи е показател за умствено увреждане.

Качественият анализ също може да предостави интересна информация. Бентън съставя специална таблица с възможни грешки. В същото време грешките при здрави хора и грешките на болни, страдащи от органична мозъчна патология, деменция са различни.

Грешките се изчисляват отделно и включват:

1.Изпускане (липса, загуба) на цяла фигура при възпроизвеждане на стимулния материал. Съкратено се обозначава с „Оп“ със следните указания:

-Оп БП – Изпусната Голяма Дясна;

-Оп БЛ – Изпусната Голяма Лява;

-Оп МП – изпусната Малка – периферна Дясна;

-ОП МЛ – изпусната Малка – периферна Лява;

2.Деформация на фигура (изкривяване) – „Деф“ (съответно: Деф БП, Деф БЛ, Деф МП и Деф МЛ). Грешна или неточна пространствена последователност.

3.Персеверация (повторение на фигура от предишна картичка, серия стимули). Обозначава се с „Перс“ (съответно: Перс БП, Перс БЛ, Перс МП, Перс МЛ).

4.Ротация (завъртане, промяна в ориентацията, обръщане на фигура на 45°, 90° или 180°). Обозначава се с „Рот“, например, Рот 180° БП, Рот 45° БЛ и т.н.

5.Локализация – „Лок“, например: Лок БП, Лок БЛ и т.н. Разместване, промяна в местонахождението на фигура. Особено внимание се обръща на локализацията на грешките в определени части на картичките (лява или дясна).  За отчитане на тези грешки е полезно да се приложат две серии на Бентън-тест (особено „С“ и „Д“) едновременно с неголям интервал от време (5-10 минути), с което се осигурява по-голяма надеждност на резултатите.

6.Големина (грешки в размера) – „Вел“ (съответно: Вел БП, Вел БЛ, Вел МП, Вел МЛ). Относителна промяна в размера на основните фигури или отсъствие на ясна диференциация в размерите между основните и периферната фигури.  

Съпоставянето на оценките (в балове) и броя на допуснатите грешки с нивото на интелекта служи не за анализ за нивото на IQ (последният се оценява с помощта на специални тестове за интелект: например, Стенфорд-Бине, Векслер, Рейвън, Кетел и др.), а за установяване наличието на патологичен спад на паметта при този тест (когато тя не съответства на нивото на интелекта, определено от съответни тестове), което може да бъде налично и при относително запазен интелект на изследваното лице.

Грешките се разделят на „естествени“ и „органични“.

Трябва да се отбележи, че наличието на една „органична“ грешка е възможно и при психично здрави лица. Това може да се дължи на преумора, разсейване. Наличието на две „органични” грешки е много рядко дори за много стари, но психически здрави лица.

По данни на J. Poitrenand и F. Clement (1965)[1], тестът на Бентън е много ефективен за геронтопсихологични изследвания. При проведени изследвания на голяма група лица е наблюдавано забележимо увеличаване броя на „органичните“ грешки, особено след 60 г. Освен това, направено е сравнение на резултатите, получени чрез теста на Бентън при изследване на здрави индивиди и хора, страдащи от органична церебрална патология. Получени са статистически достоверни данни, свидетелстващи за това, че тестът отчетливо разкрива наличието на органична патология. Изследване, проведено със същите две групи във възрастовия аспект, показа, че тази разлика в данните с възрастта значително намалява.

При изследване на болни от шизофрения се наблюдава много по-голяма вариабилност в сравнение със здрави хора[2]. Някои пациенти могат да изпълнят задачите в пределите на нормата, други демонстрират резултати, близки до резултатите, характерни за пациенти с мозъчна дисфункция; значителна част от пациентите представят явно „аутистично“ изображение, т.е. репродукция, която няма ясна свързаност със стимулния материал или съдържа чужди (привнесени) обекти и символи, или изображението е извънредно детайлизирано или фрагментизирано.

Редица изследвания доказват, че тестът на Бентън може да бъде ефективен при различни пациенти, страдащи както от шизофрения, така и здрави изследвани лица[3], а също и болни от шизофрения и пациенти с органични синдроми[4]

Зависимост на оценките по теста на Бентън от нивото на интелекта. 

Норми от 15 до 44 години, включително.

[1] Блейхер В. М, Крук И. В. Патопсихологическая диагностика. Киев, 1986.

[2] Sivan A.B. Benton visual retention test: Fifth edition. – San Antonio, TX: Psychological Corporation, 1992. – 100 p.

[3] Goldsmith R.W., Brengelmann J.C. Rotation in brain-damaged and schizophrenic subjects // Archiv feur Psychologie. – 1971. – 123. – Р. 164–170.

[4] Watson C.G. The separation of NP hospital organics from schizophrenics with three visual motor screening tests // Journal of Clinical Psychology. – 1968. – 24. – P. 412–414.

Поправки за възраст:

-от 45 до 54 г. към оценката по Бентън се прибавя 1 бал;

-от 55 до 64 г. към оценката по Бентън се прибавят 2 бала;

-от 66 до 74 г. към оценката по Бентън се прибавят 3 бала;

-от 75 г. и повече – може да се прибавят 4-5 бала.

 

Зависимост на количеството грешки по Бентън от нивото на интелекта.

 

Норма от 15 до 39 години, включително.

Поправки за възраст:

-от 40 до 44 г. от общия брой грешки се отнема 1 грешка;  

-от 45 до 54 г. от общия брой грешки се отнема 2 грешки;

-от 55 до 64 г. от общия брой грешки се отнема 3 грешки;

-над 65 г. – може да се отнемат 4-5 грешки;  

От практиката:

Примери за „естествени“ грешки (виж таблото по-долу): На една от картините са нарисувани две големи фигури и една малка Типична за здравите хора грешки са: изследваното лице забравя да нарисува една от фигурите, но да остави празно място за нея (О1); или променя разположението на фигура от рисунката, като поставя малката фигура в десния ъгъл (О2).  Допускат се и други „естествени“ грешки, но всички те не се приемат като показатели за наличието на органични увреждания на главния мозък.:

-разместване местата на главните фигури от дясната в лявата страна или обратно;

-неправилно вертикално разполагане на главните фигури;

-завъртане около оста на някоя от главните или малката фигура;

-съзнателно изпускане на малката фигура;

-съзнателно пропускане на елементи от фигура;

-завъртане около оста или преместване на елементи от фигура;

Примери за „органични“ грешки (виж таблото по-долу): болният е разделил (Б1) на отделни елементи една от основните фигури (понякога такова разчленяване на образеца води до невъзможност за опознаване на фигурата-образец) и ги е разположил на различни места или  възпроизвежда фигурите в една и съща големина (Б2). Типична грешка за болните с шизофрения е включването при рисуване в една фигура на фрагменти (детайли), отнасящи се за различни образци.

Други примери за „органични“ грешки са:

-пълно или частично пропускане на малката фигура;

-повторение (дублиране) на малката фигура;

-дублиране на основна фигура;

-обръщане на фигура на 90°;

Примери за „тежки“ грешки, които се наблюдават при явна органична церебрална патология могат да бъдат:

-тенденция към деформация на фигурите по размер;

-повторение на главни фигури при в един и същ образец;

-контаминация (сливане) на фигури;

-тенденция към персеверация на фигури;

-вмъкване на фигури една в друга;

-пълно пропускане на образеца;

Болните с органични поражения на мозъка обикновено достигат не повече от 4-5 бала и то рядко; болните с неврози – средно 6-8 бала; болните с шизофрения (с увреждания/дефекти) – 6-7 бала.

Нормата варира около 8-9 бала, но може да бъде и 7 и дори по-малко, при „ниско“ или „гранично“ ниво на интелекта.

 

Допълнителни сведения от проведени изследвания и приложение в практиката.

Многобройни изследвания доказват влиянието на факторите възраст и ниво на образование (има се предвид интелектуално ниво) върху успешното изпълнение. Изследвания, проведени с „А-версията“ на теста (Arenberg, 1978; Benton, 1981), са показали постепенно намаляване на успеваемостта паралелно с нарастване на възрастта на изследваните лица от 20 до 80 г.  Именно с тази версия (метод на прилагане) на теста е бил установен най-голям брой правилно възпроизведени фигури от изследвани лица, намиращи се в ранен и среден период на зрялост (Strauss, 2006). Проведеното повторно изследване на същите лица след седем години, но вече на възраст над 60 г., показват увеличаване броя на неправилните действия.  Според Giambra et al. (1995), десетилетието от 65 до 74 г. следва да се определя като десетилетие на „дегенеративни изменения в непосредствената зрителна памет“. Проведени през 2008г. изследвания на Kada (цит. по Zanini et al., 2014) потвърждават наблюденията, свидетелстващи за увеличаване броя на грешните репродукции на изследвани лица във възраст 70 и повече години. Тези данни потвърждават получените по-рано резултати от проучване влиянието на демографските променливи върху вариабилността на версии „А“ и „С“ на теста, които свидетелстват за значително влияние на възрастовите и интелектуалните фактори върху ефективността на работата с тези версии.

В друго изследване на Le Carret et al. (цитирано от Zanini et al., 2014), за определяне ефективността на работата с теста на Бентън, изследваните лица са били стратифицирани по фактора: „ниво на образование” (без образование; по-малко от VIII клас; повече от VIII клас) в три групи. Резултатите доказват, че лицата с по-високо ниво на образование имат по-големи възможности за справяне поради способността им да използват много по-широко своите когнитивни ресурси в процеса на разпознаване на обектите, представени в стимулния материал на методиката.

Освен това, Eslinger, Repin и Benton (цитирани в Zanini et al., 2014), коментирайки резултатите, получени от изследвания на хора на възраст от 65 до 89 години, доказват, че при тях е по-голяма вероятността да допуснат грешки от типовете: „ротация“, „загуба“ и „деформация“. В същото време при пациенти с церебрална патология, преимуществено се наблюдават грешки от типа: „загуба“ и „големина“. Съгласно Vakil et al. (1989), при пациентите с клинични прояви на деменция също често се срещат тези грешки.

Деформациите при възприятието и репрезентацията на грешки в размерите е резултат от неадекватна оценка на пространствените отношения между отделните стимули на теста.  В частност, Vilkki (1989) коментира именно по този начин резултатите от изследванията си, в които се представят данни за преобладаването на грешки от типа „персеверация“ при хора с черепно-мозъчни травми с основно увреждане на челните области. Наличието на персеверация при изследваните лица задължително следва да привлече вниманието към вероятността от наличие на оптично-пространствени нарушения или проблеми с паметта.

Стимулен материал

Литература

1.Блейхер В. М, Крук И. В. Патопсихологическая диагностика. Киев, 1986.

2.Русева Д., Джорджанова А. Возраст, образовательный статус и изменение когнитивных способностей как факторы, влияющие на успешност выполнения методики Bentan Visual Retention Test (Bvrt-A).

3.Рубинштейн С. Я. Экспериментальные методики патопсихологии и опыт применения их в клинике. М.: Медицина, 1970. 216 с.

4.Блейхер В. М. Клиническая патопсихология. Ташкент: Медицина, 1976. 326 с.

5.Кабанов М. М., Личко А. Е., Смирнов В. М. Методы психологической диагностики и коррекции в клинике. Л.: Ленингр. отд-ние, 1983. 312 с.

6.Зейгарник Б. В. Патопсихология. М.: Изд-во МГУ, 1986. 286 с.

7.Чертков И. Ф. Сравнительные данные результатов количественного экспериментального исследования памяти по методу Г. И. Россолимо у больных корсаковским психозом, прогрессивным параличом и эпилепсией // Журнал невропатологии и психиатрии. 1910. № 5–6. С. 1596–1613.

8.Маркир П. Г. О некоторых структурных особенностях памяти при различных формах эпилепсии // Вопросы детской психиатрии. М., 1940. С. 171–183.

9.Блейхер В. М. О расстройствах речи и памяти при эпилепсии // Эпилепсия (вопросы этиологии, патогенеза, клиники, классификации, лечения и экспертизы). М., 1964. Т. 2. С. 333–339.

10.Яблонских П. М. Клинико-психологическое исследование памяти у больных травматической эпилепсией // Материалы V Всесоюз. съезда невропатологов и психиатров. М., 1969. Т. 2. С. 231–232.

11.Колточник А. Е., Берсенева Н. А. Патология памяти при височной эпилепсии // Височная эпилепсия. Тюмень, 1970. С. 115–118.

12.Бондарева Л. В. Нарушение взаимоотношения непосредственной и опосредованной памяти у больных эпилепсией // Психологические исследования (проблемы патопсихологии). Вып. 3. М., 1971. С. 58–66.

13.Чалтыкян Г. Л. Сравнительный анализ мнестических нарушений при эпилепсии и диэнцефальной патологии (нейропсихологическое исследование) // Журнал невропатологии и психиатрии им. С. С. Корсакова, 1972. Т. 72, вып.  С. 1783–1786.

14.Benton A. L. Th e Visual Retention test as a Constructional Praxis task // Confi nia Newrologica. 1962. V. 22, № 2. P. 141–155.

15.Бурльер Ф. Определение биологического возраста человека. Женева: ВОЗ, 1971. 71 

16.Neumarker M., Schulz A., Schmieschek H. Psychodiagnostische Methoden im Rahmen der Fruherfassung der zerebrovaskularen Insuffi zienz // Psychiat. Neurol. Med. Psychol. 1972. V. 24, № 10. S. 561–571.

17.Диагностика психического развития / И. Шванцара и др.; пер. с чешского. Прага: Авиценум, 1978. 388

18.Диагостика и лечение эпилепсии, отягощенной органической энцефалопатией (биопсихосоциальная модель): пособие для врачей / СПб. науч.-иссл. психоневрол. ин-т им. В. М. Бехтерева; авторы-сост. С. А. Громов, С. К. Хоршев, О. Н. Якунина, Е. А. Корсакова, Н. И. Ананьева. СПб., Изд-во СПб НИПНИ им.В. М. Бехтерева, 2008. 19 с.

19.Громов С. А. Эпилепсия, изменения личности, лечение / С. А. Громов, М. Я. Киссин, О. Н. Якунина, Е. С. Ерошина. СПб.: ИИЦ «Балтика», 2006. 320 с.

Електронен ресурс:

http://azps.ru/hrest/4/6001398.html

http://psy-clinic.info/index.php/testy/239-test-zritelnoj-retentsii-bentona-bvrt

https://vestnik.susu.ru/psychology/article/view/7964

http://psy-clinic.info/index.php/stati/247-diagnosticheskoe-znachenie-testa-vizualnoj-retentsii-pri-epilepsii-yakunina-o-n

 

Превод от руски, К. Кунчев

03.07.2019г.