1328# Методически инструментариум за изучаване синдрома на „прегаряне“.

       Въпросник „Професионално прегаряне“ (Н. Водопянова и Е. Старченкова)

 

Уводни бележки

Методиката е разработена от Н. Водопянова и Е. Старченкова на основата на трифакторния модел на К. Маслач и С. Джексън. Въпросникът съдържа 22 твърдения за чувства и преживявания, свързани с професионалната дейност. Той се състои от три субскали: „емоционално изтощение“, „деперсонализация“ и „професионални постижения“. Отговорите се оценяват по 7-бална скала за измерване и варират от „никога“ (0 бал) до „винаги“ (6 бала). За наличието на високо ниво на „прегаряне“ свидетелстват оценките по субскала „емоционално изтощение“ и „деперсонализация“, а  за ниско – по скала „професионална ефективност“ (редукция на професионалните постижения). С други думи, колкото човек оценява по-ниско своите възможности и постижения, и е по-малко удовлетворен от самореализацията в професионалната сфера, толкова по-ярко са изразени симптомите на синдрома „прегаряне“.

При диагностиката на синдрома следва да се отчитат конкретните значения на субскалите (факторите), които имат възрастови и полови особености. Например, за редица социални (или комуникативни) професии в процеса на професионалната адаптация,  определени степени на емоционално изтощение може да се приемат за норма при определена възрастова група, а определено ниво на деперсонализация – като необходим механизъм за психична защита.

При анализ на индивидуалните показатели по скала „професионална ефективност“ следва да се отчитат възраст и етап на развитие на човек в професията или трудовия стаж. Началният етап на професионална адаптация е неизбежно свързан с осъзнаването от младия специалист на някои свои недостатъци от знания и умения, необходими в практическата дейност. Този факт естествено обуславя известна напрегнатост (психичен стрес) в работните ситуации. Ако подобно явление не се вземе предвид, то може да се направи погрешна интерпретация от млади психолози, като се определят ниските балове по субскала  „професионални постижения“, като симптом за „прегаряне“.  При вече формираните в професията специалисти и на етапа късна зрялост, ниските балове по субскала „професионална ефективност“, често свидетелстват за ниска самооценка за значимостта на реално постигнати резултати и водят до вторично намаляване на продуктивността, поради промяна на отношението към работата.

В този контекст, при изследване на динамиката на „прегаряне“, е необходимо да се вземат предвид както специфичните стойности за всичките три субскали, така и тяхната взаимовръзка. Взаимната връзка и взаимното влияние на факторите, определят динамиката на процеса „прегаряне“ и неговото развитие.  По-нататък този текст са представени варианти на въпросника за различни професии, „ключ“ и средни възрастови значения, позволяващи определянето на персоналните характеристики за „прегаряне“.

Психометрия

Резултатите от проведените изследвания показват, че въпросникът осигурява достатъчно разбиране на психометричните свойства на методиката. Специално изследване, проведено от Е. Старченкова, е потвърдило надеждността и валидността на предложената модификация на въпросника. А именно: статистическата обработка на получените данни е потвърдила ретестовата надеждност, както за отделните пунктове, така и за скалите на въпросника.

Проверката на съгласуваността на емпиричните разпределения на скалите с нормалното разпределение е показала, че техните разпределения не се различават статистически значително от нормите. Така получените данни могат да се считат за устойчиви –  репрезентативни по отношение на генералната съвкупност  изследвани лица и могат да служат като основа за определяне на тестови норми за работещите в социалните професии.

Резултатите от изследването (оценката) на концептуалната, съдържателната, вътрешната, конструктивната, конвергентната и емпирична валидност, потвърждават възможността за използване на дадената методика за измерване на синдрома на „прегаряне“.

 

1.Въпросник „Професионално „прегаряне“  за учители и преподаватели във ВУЗ[1]

Целта на изследването е да се определи, какви преживявания възникват у специалистите, упражняващи педагогическа професия.

Инструкция: Предлагаме ви 22 твърдения за чувствата и преживяванията, които съпровождат работата ви. Моля, прочетете внимателно  всяко твърдение и решете, чувствате ли се по този начин във вашата работа. Ако никога не сте преживявали такова чувство, в листа за отговорите отбележете позиция 0 – „никога“. Ако сте преживявали това чувство, то определете колко често сте го усещали, като позиция 6 означава „ежедневно“. Маркирайте в бланката за отговори за всяко твърдение по един избор със знак „Х“.

Въпросник:

1.Чувствам се емоционално изтощен (а).

2.След работа имам усещането, че съм „изцеден лимон“.

3.Сутрин след сън чувствам умора и нежелание да отида на работа.

4.Разбирам какво чувстват моите ученици (студенти) и  намирам към всеки индивидуален подход.

5.Общувам с моите ученици (студенти) чисто формално, без излишни емоции и се стремя да ограничавам контактите до минимум.

6.По време и след урок чувствам повишено настроение и преживявам въодушевление *.

7.Умея да намирам правилни решения при конфликтни ситуации, възникващи при общуване с моите ученици (студенти).

8.Чувствам потиснатост и апатия.

9.В състояние съм да влияя позитивно върху продуктивността на работата на моите ученици (студенти) и колегите ми.

10.Напоследък станах по-безчувствен (а) и дистантен (а) към тези, с които работя.

11.Обикновено учениците, родителите и администрацията на училището изискват от мен твърде много и заедно с това ме манипулират. Те преследват само свои интереси. 

12.Имам много планове за бъдещето и вярвам в тяхното реализиране.

13.Изпитвам емоционален спад в работата си.

14.Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които по-рано са ми харесвали.

15.Не мога да бъда съпричастен (а) към всеки ученик (студент), особено към недисциплинираните и нежелаещите да учат.

16.Искам да се оттегля, да се уединя и отпочина от всички и всичко.

17.Лесно мога да създавам атмосфера на приятелство, доброжелателство и сътрудничество с моите ученици (студенти) и колеги.

18.С лекота общувам с учениците (студентите) и техните родители, независимо от тяхното социално положение и поведение.

19.Разполагам с достатъчно време и за работа и за вкъщи, и успявам да постигна целите си.

20.Чувствам, че съм на предела  на възможностите си.

21.Все още мога да постигна много в живота си.

22.Струва ми се, че колегите, учениците (студентите) и техните родители, прехвърлят върху мен тежестта на своите проблеми и задължения.

 

2.Вариант на въпросник „Професионално „прегаряне“ за ръководители на средно управленско ниво.

1.В края на работната седмица се чувствам емоционално изтощен (а), без ярки емоции и чувства.

2.В края на работния ден се чувствам като „изцеден лимон“.

3.Сутрин в работните дни имам лошо настроение и броя дните и часовете до уикенда.

4.Резултатите от моята работа не заслужават усилията, които полагам.

5.Дразня се от подчинени и колеги, които са бавни или некомпетентни.

6.Чувствам се енергичен и емоционално въодушевен човек *.

7.При общуване с агресивни или конфликтни работници, умея да се договарям и да избягвам конфликти.

8.Чувствам недостиг на сили и апатия по отношение на работата си.

9.Умея да внасям „искра“ (да ги заинтересовам, да ги въвлека) в работата на моите подчинени (делови партньори).

10.Напоследък съм станал (а) по-безчувствен (а) във взаимоотношенията с колегите (подчинените) ми.

11.Хората, с които ми се налага да работя не будят интерес в мен – по-скоро ме уморяват, отколкото радват.

12.Работя с удоволствие и имам много планове за бъдещето, свързани с моето професионално развитие. Вярвам в тяхната реализация.

13.Имам много разочарования в живота.

14.Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които по-рано ме радваха.

15.Безразлично ми е какво се случва с подчинените ми. Предпочитам формално общуване с тях, без излишни емоции и се стремя да сведа общуването до минимум.

16.Искам да се оттегля и да си почина от всички и всичко.

17.С лекота мога да създам приятелска атмосфера на доброжелателност и сътрудничество в колектива.

18.В работата си с лекота общувам с всички (подчинени, колеги, технически, обслужващ персонал), независимо от техните амбиции, емоционалното им състояние и маниер на общуване.

19.Доволен (а) съм от моите жизнени и професионални успехи (постижения).

20.Чувствам, че съм на предела на възможностите си.

21.Мога да направя много повече в живота си.

22.Към подчинените си проявявам по-голямо внимание и грижа, отколкото получавам признателност и благодарност.

 

3.Вариант на въпросник „Професионално „прегаряне“ за служители на търговски организации.

1.В края на работната седмица се чувствам емоционално изтощен (а), без ярки емоции и чувства.

2.В края на работния ден се чувствам като „изцеден лимон“.

3.Сутрин в работните дни имам лошо настроение и броя дните и часовете до уикенда.

4.Успявам да усетя чувствата и отгатна интересите на тези с които работя (партньори, клиенти) и това ми помага в преговорите при търговските сделки (реализацията на продукти).

5.Дразня се (извеждат ме от душевно равновесие) от хората, с които ми се налага да работя. 

6.Чувствам се енергичен (а) и емоционално въодушевен човек *.

7.Умея да намирам правилни решения при сложни (конфликтни) ситуации.

8.Чувствам недостиг на сили и апатия по отношение на работата си.

9.Внасям много нови идеи и полезни дейности в работата на нашата компания (в производителност на служителите от нашата компания).

10.Напоследък съм станал (а) по-безчувствен (а) във взаимоотношенията с тези, с които ми се налага да работя. 

11.Хората, с които ми се налага да работя не будят интерес в мен. Те по-скоро ме уморяват, отколкото радват.

12.Работя с удоволствие и имам много планове за бъдещето, свързани с моето професионално развитие. Вярвам в тяхната реализация.

13.Преживявам все повече и повече жизнени разочарования.

14.Чувствам загуба на интерес към много неща, които по-рано са ме радвали.

15.В организацията, в която работя предпочитам формалното общуване, без излишни емоции и се стремя да сведа общуването със служителите и клиентите до минимум.

16.Искам да се оттегля и да си почина от всички и всичко.

17.Лесно ми е да провеждам търговски преговори и успявам в тях.  

18.Лесно и без напрежение общувам с хората, независимо от техния социален статус (положение), възраст и характер.

19.Доволен (а) съм от моите жизнени и професионални успехи (постижения).

20.Чувствам, че съм на предела на възможностите си.

21.Мога да направя много повече в живота си.

22.Хората, с които работя (началници, подчинени, колеги) ми прехвърлят тежестта на свои проблеми и задължения.

 

4.Вариант на въпросник „Професионално „прегаряне“ за търговци на дребно (продавачи).  

1.В края на работната седмица се чувствам емоционално изтощен (а), без ярки емоции и чувства.

2.В края на работния ден се чувствам уморен (а) и напълно изтощен (а).

3.Когато отивам на работа губя настроение и броя часовете и минутите до края на работния ден.

4.Добре се справям с купувачите, разбирам ги и винаги мога да ги заинтересувам от асортимента стоки, които предлагам.

5.Много ме дразнят купувачите. 

6.Чувствам се енергичен (а) и емоционално въодушевен човек *.

7.Умея да намирам правилни решения при сложни (конфликтни) ситуации.

8.Чувствам недостиг на сили и апатия по отношение на работата си.

9.В състояние съм да повлияя върху избора на стоки от купувачите и на тяхното решение да закупят тези стоки.

10.Напоследък предпочитам да съм по-дистантен (а) и безчувствен по отношение на тези, с които ми се налага да работя.

11.Хората, с които ми се налага да работя не будят интерес в мен. Те по-скоро ме уморяват, отколкото радват.

12.Работя с удоволствие и имам много планове за бъдещето, свързани с моето професионално развитие. Вярвам в тяхната реализация.

13.Преживявам все повече и повече жизнени разочарования.

14.Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които по-рано са ме радвали.

15.Дразня се от купувачи, които искат твърде много обяснения или желаят дълго да им се показва. Предпочитам да огранича общуването до минимум.

16.Искам да се оттегля и да си почина от всички и всичко.

17.Лесно намирам общ език с всеки купувач. 

18.Харесвам си работата.

19.Доволен (а) съм от моите жизнени и професионални успехи (постижения).

20.Чувствам, че съм на предела на възможностите си.

21.Мога да направя много повече в живота си.

22.Често изпълнявам дейности, които са извън моите задължения и за тях не получавам никакво възнаграждение.

 

5.Вариант на въпросник „Професионално „прегаряне“ за работещи в системата на здравеопазването (медицински работници).

1.Чувствам се емоционално изтощен (а), без ярки емоции и чувства.

2.В края на работния ден се чувствам като „изцеден лимон“.

3.Когато отивам на работа губя настроение и броя часовете и минутите до края на работния ден.

4.Добре разбирам какво чувстват моите пациенти и използвам това за успешното им лечение.

5.Общувам с пациентите (болните) само формално, без излишни емоции, като се стремя да свеждам общуването с тях до минимум. 

6.Чувствам се енергичен (а) и емоционално въодушевен човек *.

7.Умея да намирам правилни решения при сложни (конфликтни) ситуации с болните и колегите.

8.Чувствам неудовлетвореност и загуба на интерес към работата.

9.В състояние съм да повлияя позитивно върху настроението и самочувствието на пациентите (болните).

10.Напоследък предпочитам да съм по-дистантен (а) и безчувствен по отношение на тези, с които ми се налага да работя.

11.Като правило, обкръжаващите ме хора изискват твърде много от мен. Те по-скоро ме уморяват, отколкото да ме радват.

12.Работя с удоволствие и имам много планове за бъдещето, свързани с моето професионално развитие. Вярвам в тяхната реализация.

13.Преживявам все повече и повече разочарования в живота.

14.Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които по-рано са ме радвали.

15.Старая се да не реагирам емоционално на „трудните“ пациенти (болни).

16.Искам да се оттегля и да си почина от всички и всичко.

17.С лекота мога да създам атмосфера на доброжелателност и оптимизъм в отношенията с моите колеги и пациенти. 

18.Лесно общувам с болните и техните роднини, независимо от техния социален статус и характер.

19.Успявам да се справям с работата си и постигам много в рамките на един работен ден.

20.Чувствам, че съм на предела на възможностите си.

21.Мога да направя много повече в живота си.

22.Проявявам към другите по-голямо внимание и загриженост, отколкото получавам признание и благодарност от тях.

 

Обработка на резултатите

В съответствие с общия „ключ“ се изчислява сумата от балове по всеки субфактор. Оценка на степента на „прегаряне“ може да се даде както за всеки отделен показател, така и по интегрален показател. За тази цел се събират и оценяват скалните оценки на трите показателя (субфакторите, представени в таблица №1) и се отнасят към тестовите норми (таблица №2).

[1] Водопьянова Н. Е., Старченкова Е. С. Синдром выгорания: диагностика и профилактика. — СПб., 2005.

Пример за изследване особеностите на показателя „прегаряне“, в зависимост от възрастта и професионалния стаж.

От проведените изследвания (при извадка от 360 изследвани лица), не са получени значими данни за различия между възрастовите групи. Очевидно това се дължи на факта, че са сравнени данните от респонденти в различни професионални групи и организации. При сравняване на мъжете и жените, също не са открити разлики в средните стойности. Възможно е половите и възрастовите характеристики на „прегаряне“ да се проявяват в зависимост от други фактори: организационни, ролеви, длъжностни и др.

Резултатите от изследване на синдромът „прегаряне“, проведено от Я. Виданова показва, че при административните служители на държавната служба (N = 105) са наблюдавани възрастови различия в тежестта на отделните параметри[1]. По-конкретно, сравнението на четири възрастови групи помежду си по отношение на нивото и характеристиките на „прегаряне“ показва, че са установени значителни разлики между възрастовите периоди от 40 до 50 и над 50 години в параметъра „професионална успеваемост“  (t = –2.57; p

[1] Величковский Б. Б., Марьин М. И. Комплексная диагностика индивидуальной устойчивости к стрессу в рамках модели «состояниеустойчивая черта» // Вестник МГУ. Серия 14. Психология. 2007.№ 2.

Получените данни показват, че административните работници, намиращи се в предпенсионна възраст (над 50 г.) не са склонни да намаляват (омаловажават, обезценяват) своите професионални постижения в сравнение своите по-млади колеги. Отличителна черта на административните работници на държавната служба е, че при всички възрасти до 51 години „прегарянето“ се осъществява според вида намаляване (редукция) на личните постижения (професионалната успеваемост).

Сравнителен анализ на показателите за „прегаряне“, в зависимост от продължителността на работа е представен в таблица №4. Стажът в административна дейност е разделен на следните степени: от 0 до 3 години, от 3 до 10 години, от 10 до 20 години, над  20 години. В групата на административните работници със стаж под 3 години са били включени 53 души, със стаж от 3 до 10 години – 42 души, със стаж от 10 до 20 години – 42 души и със стаж над 20 години – 18 души.

Сравнението на четирите групи е показало, че има тенденция за по-високо емоционално изтощение сред специалистите през първите три години работа, в сравнение с по-опитните и не са установени значителни разлики в нивото на психично „прегаряне“. Сравнението е било извършено с помощта на еднофакторен дисперсионен анализ и t_ критерия на Стюдънт за независими извадки. Резултатите са показани в таблица №4.

Като цяло проучването показва, че психичното „прегаряне“ е често срещано явление сред тази категория професионалисти. Авторът установява висока степен на психично „прегаряне“ при 40% от изследваните лица, средна степен – при 50% и ниска – при 10% от респондентите.

 

Синдромът на“ прегаряне“ при административните работници се развива по тип реакция към намаляване на личните постижения (ниска професионална самореализация), независимо от продължителността на трудовия стаж. Емоционално изтощение и деперсонализацията/цинизъм през всички етапи на професионалната кариера се развива в средна степен.

 
Съдържателна характеристика на скалите.  

Психоемоционално изтощение – процес на изчерпване на емоционалните и енергийни ресурси на професионалиста, работещ с хора.  Изтощението се проявява чрез хронична емоционална и физическа умора, равнодушие и студенина по отношение обкръжаващите посредством признаците депресия и раздразнителност.

Деперсонализация (личностна отстраненост) – специфична форма на социална дезадаптация на професионалиста, работещ с хора. Личностната отстраненост се проявява чрез ограничаване и намаляване броя на контактите с обкръжаващите, повишена раздразнителност и нетърпимост в ситуации на общуване, негативизъм по отношение другите хора.

Редукция на личните постижения (професионална мотивация) – намаляване чувството за компетентност относно своята работа, недоволство към себе си, обезценяване на своята дейност, негативно самовъзприятие в професионалната сфера.  Възникване чувство за вина за собствените негативни реакции или чувства, снижаване на личностната и професионална самооценка, поява на чувство за собствена несъстоятелност и безразличие към работата. Снижаване на нивото на работна мотивация и на ентусиазмът по отношение дейности с алтруистично съдържание.  Състоянието на мотивационната сфера се оценява по такива показатели, като: продуктивност на професионалната дейност, оптимизъм и заинтересуваност към работата, самооценка на професионалната компетентност и степен на успеваемост в работата с хората.

 

Източници:

1.Корчуганова И.П. Профессиональное развитие и поддержка педагогов, работающих с детьми группы риска (Методическое пособие). Под науч. Ред. профессора С.А. Лисицына, С.В. Тарасова. СПб.: ЛОИРО, 2006. – 172 с. (с. 166-170)

2.Источник: Диагностика профессионального выгорания (К.Маслач, С.Джексон, в адаптации Н.Е.Водопьяновой) / Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. - М., 2002. C.360-362/