1071# Примерна схема за съставяне на психологична анамнеза

Забележка: По-долу е предложена примерна схема за съставяне на психологична анамнеза. Ако интервюто не е свързано с патологии на личността и интелекта, схемата може да бъде съкратена. Като примери е представена тази информацията, която трябва да се съдържа при официални психологични заключения, предназначени за правораздавателните органи, различни комисии и др.

1.Анкетни данни. Лично, бащино и фамилно име; дата на раждане; възраст в момента на изследването; за децата и подрастващите – години и месеци, а при възрастните – само навършените години; адрес; място на обучение или работа. Посочва се за кого е предназначена анамнезата или адресата: самия клиент, родител, съпруг, институция и др.

2.Причини за контакт със психолога. Например, лицето е насочено за консултация от родителите във връзка с трудности при за намиране на подходи и мерки за самостоятелно въздействие върху поведението / Лицето посещава кабинета във връзка с растяща тревога по повод лична непродуктивност при творческа дейност / Лицето търси психологична помощ предвид трайни неуспехи в семейните отношения.

3.От кого е насочено лицето. Например, насочено от семейна консултация / По собствена инициатива / От Общинска комисия и др.

4.Оплакване – представя се личното оплакване и това на обкръжението на клиента. Например,   оплаквания на клиента: чувство за безпокойство и страх за детето; ниска ефективност на трудовата дейност; конфликти с обкръжението; оплаквания на съпруга: болезнено състояние на съпруга, панически реакции при незначителни трудности / Оплакванията на родителите са свързани с ниската успеваемост при усвояване на училищната програма, демонстративен отказ от обучение, плачливост и лесна раздразнителност. Детето няма оплаквания.

5.Заявка към психолога. Например, клиентът постъпва със заявка за диагностика на причините за назовани трудности и искане за получаване на препоръки по оптимизация на детско-родителските отношение / Искане за диагностика нивото и особеностите на интелектуално развитие.

6.Особенности при първичния (входящия) контакт. Описва се как е протекъл: с лекота, контактът е бил достъпен, труден, избягва контакта и пр.  Посочва се наличието или бягството от очен контакт.  Как възприема ситуацията, каква е оценката за състоянието, какво е отношението към оценките на експерта (при патология този показател е винаги неадекватен / Извънредно вживяване или неразбиране на ситуацията, или безразличие, или страх. Проследява се динамиката на контакта по време на сесията. Например, контактът е достъпен, клиентът лесно и бързо установява връзка с психолога, при беседата се наблюдава откритост, артистичност, многословие, доверчивост, отстъпчивост / Първоначално контактът е труден, беседата мудна, клиентът е мълчалив, но в процеса на изследванията става по-открит и откровен.

7.Особенности на външното поведение и облик. Съответствие между възрастта и физическото развитие. Ако има някакви аномалии и особености във външния вид, се отбелязва (особено ако те могат да означават заболяване – например структурни особености на черепа (недоразвития на фронталните лобове и тяхната цялост; хидроцефален череп и др.), наличие на явни признаци на алкохолизъм / наркомания / умствена изостаналост, инвалидност и пр.). Ако клиентът е ляворък, задължително се записва, както и се установява генеза на ляворъчието (наследственост по линия на …, травма). Ако са налични хронични травматични заболявания, се посочват и по възможност възрастта на която са се появили.  Описва се външния вид и поведение: вид облекло, чистота, прическа, стил на обличане, прецизност, съразмерност/адекватност, като се съпоставя с адекватността към пол и възраст. Посочва се дали има явен или подчертан стил в облеклото и обноските (извънредна декорация; атрибути на неформалните младежки групи; татуировки; прецизност или безразличие към облеклото).  Например, подрастващият е физически развит в съответствие с възрастта си; облечен е небрежно, в подчертано тийнейджърски стил, отдавна не се е подстригвал, с дъх на цигари, държи се предпазливо.

8.Специфичен темп на работа по време на изследванията. Например, нормален, висок, забавен.

9.Специфична поза, движения, глас – активна двигателна активност, слаб контрол, затвореност, срамежливост и пр.; силен/тих говор; специфика на речта – словесен запас, жаргон, лекота на речевата продукция или наличие на затруднения. Например, говори тихо, седнал е на самия край на стола, очите му често се насълзяват, особено когато говори за проблемите на майка му /  Съпротивява се и се старае да отрича проблема, говори високо, гръмко, многословно, стеснява се да покаже нуждата си от помощ / Преувеличава собствените си трудности,  търси съчувствие и одобрение; в речта му често се появява привлекателна, ласкателна, угодлива интонация.

10.Има ли натрапчиви движения и действия – задължително се прави разгърнато описание: като се започне от „клати крак“ („шие“), „събира прахови частици и власинки от дрехите“, „усуква косата“ – до наличие на тикове, повтарящи се движения на части от тялото, мигане, клатене от кръста нагоре,  „миене на ръце“ и т.н. Например, на около 5 годишна възраст се появяват тикове: треперене на рамената; майката е провела консултация с невролог, било е назначено медикаментозно лечение, като постепенно симптомите са отзвучали.  При постъпване в първи клас, треперенето на рамената отново се е появило, а в самото начало на учебната година са се появили енуреза и периодично мигане.

11.Развитие в детството. Желана и планирана ли е била бременността. Развитие на бременността (протичане), раждане, развитие на детето през първата година. Преминати през детството заболявания. Травми, особености при черепно-мозъчни травми. Посещение в детска градина, протичане на адаптацията във външна среда.  Особености на обучението в училище; мотивация, успеваемост при овладяване на учебния материал, реакция при добри и лоши оценки, отношения с връстници. Например, роден от втората планирана бременност в рамките на термина. Раждането е тежко, с тройно завита пъпна връв. При раждане се диагностицира хипоксия, PEP (пренатална енцефалопатия). До една година се води на отчет при невролог, след това е снет от регистрация, тъй като не са се наблюдавали никакви трудности. Ранно развитие във възраст. Винаги е бил затворено и срамежливо дете. Не е посещавал детска градината, а към училищната среда се е адаптирал трудно въпреки че се е учил успешно; често е плачел, чакайки майка си. До пети клас е имал само няколко приятели – също като него тихи, „домашни“ момчета.

12.Особености на отношенията с членовете на семейството и близкото обкръжение (по възможност от раждането до сегашния момент). Послушание / непослушание, истеричност, бягства от вкъщи, претенции и изисквания на родителите. Отношения с братята и сестрите в детството.  Например, към майката отношението е амбивалентно: силна привързаност, жажда за внимание и същевременно отричане на нейните трудности: отправяне на обиди, негативизъм, стремеж да се избави от нейните периодични изблици на повишена опека. В периода 14-15 г. три пъти бяга от вкъщи, като е издирван и връщан с полиция. В момента няма наличен открит конфликт, но липсва и доверие; изолира се след училище в своята стая, с майка си разговаря едносрично. Особено е привързан към домашната котка.

13.Особенности в развитието на половата идентичност и отношения с противоположния пол. Например, винаги дълбоко преживява пълнотата на тялото си, счита себе си за непривлекателна, многократно е провеждала краткосрочни диети. Влюбчива и романтична.  Отношенията с момчета са само във фантазиите й, а в реалността е отбягваща, дистантна и изпитваща страх да не бъде отхвърлена / Още от ранна подрастваща възраст се е отличавал с разкрепостено влечение, фриволност в поведението и подчертан интерес към секса и порнографията. Няма стабилни отношения с момичетата, обратно – поддържа множество повърхностни връзки.

14.Подробно описание на оплакванията и трудностите, с които клиентът посещава кабинета. Манифестация на симптомите (кога за първи път са възникнали).  Реакция на симптомите при появяването им. Динамика на симптомите. Динамика на отношението на клиента към симптомите.  Динамика на отношението  на обкръжението към симптомите на клиента. Ако има основания да се предполага, че симптоматиката е условно желателна за клиента – посочва се. При наличие на данни, показващи, че клиентът се ползва от симптома, задължително се отбелязва.  Отбелязва също  наличието на физически болезнена симптоматика.  Задължително се записват особеностите на отношението и наличието на критичност към собственото състояние в момента. Например, има изразени многобройни страхове (от тъмнина, височина, закрити пространства, от люлеене, лекари, медицински инструменти, кръв, насекоми паяци, жаби, риби; оставане сам в малки затворени помещения; от неприятните му животни се страхува до такава степен, че през лятото обува гумени ботуши, за да няма случайно съприкосновение с тях). В 6 клас са се появили тикове – „мигане“. Майката също се оплаква от обща мекота, ранимост, „безнадеждност“, отсъствие на последователност и настойчивост в обучението. Момчето спи с майка си в едно легло – страхува се да остава само, бои се да посещава и влиза в магазини, които са разположени на разстояние повече от 10 метра от къщата им; страхува се от по-активните и напористи съученици, от баща си, от филми на ужасите.  В анамнезата травмиращата ситуация е свързана със смяна на училището поради конфликти с учители, след което, по думи на майката, рязко се е усилила тревожността и преживяванията на сина по повод училището и него самия. Като цяло, за много от невротичните симптоми майката вижда предшестващи ги негативни събития (люлял се е особено силно на люлките и е плакал от страх – впоследствие е формирал страх от височини;  баща му се е карал за ниските оценки – появили са се тиковете). Връзката между невротичните симптоми и някои травмиращи събития е очевидна; заслужава обаче да се отбележи прекалената острота на преживяванията на момчето в отговор на незначителни събития.

15.Търсена ли е помощ от други специалисти, ако симптомът е отдавна. Ако е била търсена и предоставена такава помощ, то какви са били препоръките на специалистите и спазвани ли са; довели ли са до някаква промяна на състоянието. Ако не е търсена помощ, то какви са причините. Например, майката нееднократно е търсила съдействие на психолози; преди да постъпи в училище с детето са се работили невролог и дефектолог; сурдопедагог е оказвал помощ до 3 годишна възраст. Препоръките на специалистите са били изпълнявани. До началото на употребата на наркотици и кражбите, родителите не са търсили специализирана психологична помощ; веднага с появата на отклоненията в поведението по договореност с поликлиниката, детето е било подложено „на лечение“ в детска психиатрична болница; смисълът и съдържанието на провежданото там лечение не са известени. Около един месец преди пристигането в кабинета, детето е избягало от училище, като е заживяло при приятел, вкъщи почти не се е явявало.

16.Aко има някакви ярко изразени особености в биографията, поведението, оплакванията, състоянието, то психологът следва да ги посочи.