1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                  Самопрезентация – как правилно да разкажем за себе си при интервю

                                                                      (приложение 7)

Самопрезентацията е една от темите, от която се страхуват мнозина, на които предстои представяне пред публика или отделно лице. Трудно е предварително да се разбере колко и  какво точно искат да знаят другите.

Самопрезентацията се явява една от най-разпространените речи, която на всеки и то многократно ще се налага да изнася през живота си.

Самопрезентацията е процес, чрез който индивидът се представят в социалния свят. Този процес протича на съзнателно и несъзнавано ниво, обикновено мотивиран от желание да угоди на другите и да задоволи техните нужди. Самопрезентацията може да се използва като средство за управление на впечатления.

Самопрезентация е всяко поведение, предназначено за създаване, модифициране, и запазване на впечатления за себе си в представите и спомените на другите хора.

Самопрезентацията изпълнява три важни функции:

-помага за социалното взаимодействие;

-позволява на хората да постигнат определени материални и социални награди (изгоди);

-помага за създаване на желано удостоверяване на личността;

Видове самопрезентация

Една от класификациите на процеса самопрезентиране е свързана със самото взаимодействие със средата, т.е. с публиката пред които се извършва представянето, а именно:

-в зависимост от отношение на аудиторията към презентиращия (позитивно, враждебно);

-в зависимост от формата на изпълнение (устно, под формата на текст);

-в зависимост от предназначение на събитието (промоционално, информационно);

-в зависимост от размера на аудиторията (частна, камерна, публична).

-в зависимост от мотивите на презентиращият – изследванията показват, че при самопрезентиране обикновено поведението на човек е насочено към създаване на желано впечатление, т.е. всеки от нас иска да бъде видян в определен образ.

Съдържание на трикомпонентната успешна самопрезентация:

Когато говори за себе си, ораторът трябва:

-да бъде силно мотивиран, за да постигне желаното въздействие върху мисленето и емоциите на публиката (интервюиращия);

-да притежава необходимите умения и знания за това, как конкретно поведение въздейства и формира желаното впечатление в публиката (в другия);

-да умее и да желае да приеме търсеното поведение (ефект).

Успешното самопрезентация предполага баланс между предимствата (представяне на най-полезния образ за ситуацията) и достоверността (гарантиране, че желания имидж ще бъде възприет от другите). Осъзнавайки тези фактори, хората обикновено променят поведението си в съответствие с очакванията на аудиторията.

Препоръки за самопрезентация.

Планирайте своята реч, разделете я на три части – начало, среда и заключение (изводи). Това ще и придаде структуриран вид и ще подпомогне написването й.

Поздравете публиката с топлина, кажете кой сте, за какво ще говорите и защо.

Разкажете им за себе си: увлечения (хобита, интереси), надежди, мечти, цели. Бъдете информативни. Ако е подходящо, не забравяйте да разкажете за личните си постижения (какво точно имате постигнато зад гърба си);

Ако се намирате в ситуация на събеседване (например, интервю за работа) задължително посочете причините да искате да работите за тази компания, свържете тези причини с миналия си опит, знания и умения и на тази основа свържете убеждението си, че бихте могли да се справите и считате предложената длъжност за подходяща за вас. Възможно е дори да разкажете конкретен случай от миналия си опит, свързан с тази длъжност (ако е уместно). Посочете пред интервюиращия, че се гордеете както с миналия си опит, така и с постиженията на миналата си длъжност. Това могат да бъдат придобити навици и умения, знания, ефективност, заключения. По тези елементи следва да сте подготвени да отговорите на конкретни въпроси – интервюиращите проявяват специален интерес именно към опита, който имате в миналата си работа.

Ако кандидатствате за позиция в курс за някакво обучение (квалификация, преквалификация за нова специалност) с ограничен брой места, то кажете защо сте избрали този курс, какво ви интересува в определена работа или кариера.

Особено важен момент! Не добавяйте допълнителна информация в края на презентацията си, но задължително трябва да попитате аудиторията (предложете на интервюиращия или дайте да се разбере, че сте готов за въпроси) дали има някакви въпроси. На финала благодарите на публиката за отделеното време и внимание.

 

Аспекти на личната самопрезентация.

Важни елементи на личната презентация са: облеклото, аксесоарите (чанта, телефон, ювелирни изделия, шал, папка с документи), език на тялото, глас.

Облеклото е най-видимата страна на личното представяне. Когато решавате какво да облечете, обърнете внимание на няколко неща. Какво очаква публиката? Деловият  костюм не винаги може да е подходящ. Много зависи от очакванията на потенциалните слушатели. Понякога интелигентният ежедневен стил е по-подходящ.

Във всички случаи трябва да се чувствате уверени и спокойни в презентацията, трябва да намерите баланс между очакванията на аудиторията и комфорта.

Жените трябва да помислят за обувките: ако трябва да стоите права дълго време, уверете се, че можете да го направите. Ако не сте свикнали с токчета – не носете този вид обувки.

Аксесоарите трябва да съответстват на облеклото. Това не означава, че чантата трябва да е същия цвят със сакото (палтото, якето и пр.). Ако носите костюм, тогава вашите материали трябва да са в куфарче, а не в раница.

 

За ролята на гласа при самопрезентацията.

Гласът може да разкрие лична история така, като външен вид. Интонацията на гласа и съдържанието на речта могат да бъдат ключът към емоционалното състояние на индивида. Гласът е уникален за всеки човек.

Три основни елемента на речта трябва да бъдат усвоени от тези, които искат да станат ефективни оратори:

Сила – за да се чува.

Яснота – за да се разбере.

Разнообразие – за да събуди интерес.

Сила на звука. Някои хора по природа имат меки гласове. Ако гласът е твърде висок, тоналното качество се губи. Формулата е: не повишавайте силата и височината, а „проектирайте“ гласа си докато издишате.

Когато разговаряте с група хора (например в салон, зала), е важно да не насочвате речта си към тези от първия ред или просто към най-близките до вас хора, а целенасочено да отправяте фрази към тези, които са разположени по-далече. Именно към тях трябва да бъде насочен и погледа.

 

Правила на поведение

Яснота. Някои хора са склонни да говорят през стиснати зъби. Тази неспособност да се отваря устата и да не се произнасят ясно звуците е основната причина за неразбираемостта на речта.

Разнообразие. За да направите речта ефективна и интересна, трябва да приложите вокално разнообразие. Начини за постигане на вокално разнообразие: скорост, сила на звука, интонация – акцент –  пауза

Скорост на говорене (темп). Ако речта е твърде бърза, слушателите няма да могат да усвоят казаното. За да се запази интереса на аудиторията, темпът на речта трябва да варира – първоначално забързан, а впоследствие по-забавен.

Сила. Чрез увеличаване и намаляване на силата може да се създаде акцент.

Интонация – акцент: говорейки публично, опитайте се да предадете информацията с възможно най-много енергия и ентусиазъм.

Пауза. Може да се използва за ефект, за да отдели една фраза от друга или за привличане на вниманието при важно съобщение.

 

Образец за провеждане на самопрезентация при интервю.

Интервюто е среща и разговор на кандидата с потенциален работодател. По време на интервюто е важно страните да разберат дали са подходящи една за друга, да обсъдят детайлите на съвместната работа. Работодателят може да зададе въпроси за образованието и опита на кандидата, както и за уменията и знанията. Възможен е разговор за личните стремежи и планове в живота.

Първите впечатления могат да изиграят важна роля за това как вашият работодател ви възприема като кандидат. Това, което казвате в първата фаза на интервюто, може да доведе до голяма промяна в резултата.

Препоръчителен ред за действие по време на интервюто:

-секрет за успех – започнете с усмивка на лицето си, представете се;

-разкажете в детайли за образованието си; 

-отговорете на въпроса защо искате да работите в тази компания;

-разкажете за своите навици и умения;  

-при нужда, добавете информация за семейството;

-споделете за своите хобита, интереси, увлечения;

-как прекарвате свободното си време;

-когато приключите, кажете БЛАГОДАРЯ на човека, който ви е слушал.

Неща,  за които трябва да избягвате да говорите на интервю:

-мразя сегашната си работа;

-сегашният ми началник е лош началник;

-сегашната ми компания е ужасна;

-кога мога да очаквам отпуск;

-можете ли да разчитам на такси, за прибиране от работа вкъщи (безплатен транспорт);

-мога ли да отговоря на позвъняването (не сте изключили мобилния си телефон);

-наистина имам нужда от тази работа;

-нямам нужния опит, от който се нуждаете, но се уча бързо;

-не зная;

-имам среща, ще приключим ли скоро;

-съжалявам, че закъснях за срещата;

-използване на нецензурен език (обиди, ругатни);

-в момента нямам детегледачка, но ще наема;

-мога ли да излизам по-рано от работа (няма кой да прибере децата ми от училище);

-все още нямам кола, но скоро ще имам;

-графикът (работното време) не ми пасва;

-мога ли да разчитам на гъвкаво работно време, мога ли да го променя;

-нямам въпроси;

-какво е включено в пакета от обезщетения;

-какви бонуси (финансови, материални) предоставя компанията;

-обикновено се изнервям по време на интервюта;

-кандидатствам и на друго (други) място / места;

-очаквам обаждане от друга компания;

-мога ли да работя от вкъщи.

 

Пример за самопрезентация

Добро утро,

Приятно ми е да се представя. Казвам се  ……. и съм от ……. Живея в  ……. Занимавам се с електроника и програмиране.  В миналото съм завършил ……. Там преминах допълнително обучение по ……. Имам ……. квалификация. (хронологично всичко за образованието и обучението).

Баща ми е държавен служител, а майка ми – домакиня.

Силните ми страни: обичам да решавам проблеми, аз съм мотивиран и самодисциплиниран човек. Определено съм екипен „играч“ и имам опит като ръководител. Мога да приема и бързо се адаптирам във всяка среда. Добър слушател съм и се уча бързо.

Не харесвам да говоря за слабостите си. По-скоро без резерви обичам да говоря за възможността за развитие, вярвам в себе си, в работата си, искам да се усъвършенствам и развивам.

Краткосрочната ми цел е да получа възможност и среда, в която да мога да направя кариера заедно с развитието на организация като вашата.

Моята дългосрочна цел е, да бъда една от причините за успеха на вашата компания.

Това е всичко за мен. Благодаря, че ми дадохте възможност да разкажа за себе си.

 

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ УМЕНИЯ ЗА САМОПРЕЗЕНТИРАНЕ 

В РЕЖИМ НА ТРЕНИНГ

Упражнение „Аз успявам“

Цел: „Аз успявам“ е едно от простите, но много ефективни упражнения, които могат да се използват не само за развиване на умения за самопрезентация, но и за да могат участниците в тренинга да се опознаят по-добре

Задачи: Участниците да развият самоувереност, мотивация за различни видове дейности, да научат повече един за друг.

Процедура за прилагане: От обучаемите се иска да разкажат за нещо, което правят добре, след което да отговарят на два въпроса, зададени от други участници.

-Как успяхте да научите това?

-Кога и къде в живота това умение може да ви бъде полезно?

Всички говорят по ред, като всички стават. Времето не се ограничава (обикновено историята се вписва в рамките на няколко минути). Ако участникът се разсее и излезе извън темата, водещият го коригира в нужното русло. Смисълът на упражнението е, че с негова помощ се създават условия за самостоятелно представяне, запознаване и повишаване на мотивацията за обучение и усвояване на нови дейности.

Въпрос за обсъждане: Кое е това, което чухте да разказват другите за себе си и вие искате да научите

 

Упражнение „Най-доброто за себе си“

Цел: Упражнението основно е предназначено за работа с група ученици-подрастващи с цел, корекция за развитие в посока балансиране на  самооценката.

Ниската самооценка е много сериозна пречка по пътя към личния успех. Хората с ниска самооценка са ориентирани по-скоро не към успех, а към избягване на неуспех. За тях е по-трудно да покажат способностите си, да привлекат вниманието на другите към своите постижения и достойнства. Обикновено за тях са характерни: срамежливост, нерешителност, проблеми в общуването с връстниците.

Задачи: Повишаване на самооценката, чрез фокусиране вниманието върху своите достойнства. Смисълът на упражнението е във възможността, която предоставя за положително саморазкриване, фиксиране на вниманието на участниците към силните страни, собствените си добродетели и тези на най-близките им хора, което спомага за повишаване на самочувствието и самоуважението.

Процедура за прилагане:

Водещият предлага всеки от участниците да си припомни и запише:

-три от своите силни качества, достойнства;

-три добри дела, извършени през последната седмица (месец);

След това всеки от участниците споделя своите силни качества и добри постъпки пред цялата група. Това се прави силно, гордо и уверено. Водещият внимателно следи за дисбаланс между вербално и невербално поведение.  Всеки участник след представлението е награден с аплодисменти.

Въпроси за обсъждане:

-Какви чувства преживявахте при необходимостта публично да говорите за своите достойнства?

-Трудно ли ви беше, ако да –  с какво е свързано това?

-Защо самохвалството обикновено не се приема?

-Кога наистина е по-добре да се избягва да разказвате за своите достойнства и в кои случаи е вярна фразата „Ако сам не се похвалиш, няма кой да те похвали“

 

Ролева игра „Вълкът и седемте козлета“

Цел: Трениране на навици за убеждаващо поведение и развитие на наблюдателността.

Процедура за прилагане: Упражнението се основава на сюжета на едноименна приказка. Седем доброволци играят ролята на „деца“, които „седят в къщата“ (къщата може да бъде обозначена например с помощта на няколко стола). Те трябва да не пускат при себе си „сивите вълци“ , а да пуснат „майката коза“, „леля“, „дядо“ и други „роднини“. Останалите участници са разпределени така, че приблизително половината са „вълци“, а половината са „кози роднини“. Самите „козлета“ не трябва да знаят кой всъщност е „вълк“ и кой е представител на „роднините на козата“. Играта се провежда в следния начин:

Към къщичката на „козлетата“ последователно се приближават другите участници и ги молят да ги пуснат при тях, опитвайки се да ги убедят, че не са „сиви вълци“.  Всеки участник има минута, за да направи това. „Козлетата“ се съветват и решават дали да пуснат този участник или не. Играта приключва, когато всеки, който е бил извън „къщата“, вече е опитал своите сили и всеки съобщава кой всъщност е той. След се изчислява колко пъти „козлетата“ са допуснали грешка и са били изядени, пускайки „сиви вълци“ в къщата и колко „роднини“ са останали вън от къщата за храна на „сивите вълци“.

Полезността на упражнението се изразява в тренирането на уверено поведение в ситуации на необходимост да се убедят другите хора, а също и за развитие на наблюдателност. Добър материал за обсъждане на признаци, въз основа на които се правят изводи на кого можем да се доверим и на кого не можем.

Въпроси за обсъждане:

-Какво ръководеше „козлетата“, когато решаваха на кого може да се вярва и на кого не?

-Какво беше най-важно за тези, които се опитаха да убедят „козлетата“?

-На какви основания преценяваме искреността или неискреността на хората в реални житейски ситуации?

 

Ролева игра „Митница“

Цел: Трениране на навици и умения за уверено, убедително поведение и наблюдателност.

Процедура за прилагане:  Създава се група от 3-4 доброволци, изпълняващи ролята на „митнически служители“. Тяхната задача е да намерят сред останалите участници онези, които имат „забранен предмет“. Водещият, скрито от митничарите предоставя на „пътниците“ „забранени артикули“ (например, кутии за кибрит). След като са оборудвани, „пътниците“ последователно подхождат към „митницата“. За да разберат дали даден участник има забранена стока, „митническите служители” могат да му зададат всякакви въпроси (разбира се, не се извършва претърсване, „контрабандистите” се идентифицират само чрез разпитване и наблюдение). Когато всички участници преминат през „митниците“, „митническите служители“ се консултират и обявяват: кой от тяхна гледна точка е „контрабандист“. След това участниците, които действително са имали „забранена стока“, я показват, което позволява да се оцени точността на предположенията на „митническите служители“.

Смисълът на упражнението е в тренирането на уверено поведение на участниците в ситуации, в които трябва да се убеждават други хора в своята искреност. За „митническите служители“ – тренировка на навици за наблюдение, проницателност, търсене на невербални признаци за нечестност.

Въпроси за обсъждане:

-На какви основания „митничарите“ правиха предположения за това, кой има забранения артикул и кой не?

-Ако са допуснали грешки (най-често има такива), кои са причините?

-Какви са различията между тези, които успешно са успели да пренесат забранен предмет и тези, които не са успели?

-Ако някой се е оказал „невинна жертва“ (не е имал забранен предмет, а „митничарите“ са го заподозрели), то от какви особености в поведението е било  провокирано?  В каква степен (до колко) е характерно за този човек позицията на „невинна жертва“ в други житейски ситуации и как може да бъде избегнато това?

 

Упражнение „Човек на стола“  

Цел: Провеждането на това упражнение е подходящо в началото на тренинга, тъй като съчетава въвеждането в темата с процедурата за запознаване. Освен това, упражнението позволява на участниците да почувстват своите силни и слаби страни.

Процедура за прилагане: Провежда се с всички участници. Всеки трябва да подготви кратка, за 1-2 минути самопрезентация. След това от обучаемите се иска: всеки един от тях да застане прав зад стола си и в това положение да играе ролята (символизирайки) пред цялата група. Докато стои зад стола обучаемият излага своята презентация, говорейки за себе си от трето лице, например: „На този стол седи ……. Той е роден в …“

Инструкция: Изгответе кратка самопрезентация за около 1-2 минути. Всеки от вас трябва да се представи пред групата, като това направи по следния начин. Изправя се и застава зад своя стол и от името на групата представя себе си, говорейки в трето лице, например: „На този стол седи …….“ или „Приятно ми е да ви запозная с ….“ Постарайте се да представите колкото се може по-ярка, изразителна, впечатляваща, запомняща се самопрезентация.

Време: 10-20 минути, в зависимост броя на участниците.

Оптимален брой участници: 8-12 човека

Вариант: Възможен е и друг вариант на същото упражнение – групата се разделя по двойки. В продължение на 4-5 минути участниците се интервюират помежду си, след което всеки трябва да представи партньора си на цялата група.

Забележка: Упражнението не изисква допълнително обсъждане. Целесъобразно е водещият да демонстрира изпълнението на инструкцията.

 

Упражнение „Отиди там, не знам къде ... "

Цел: Упражнението позволява на участниците в обучението да практикуват подготовка на покана за презентация, намиране на ефективни методи за привличане на интереса на аудиторията и нематериални начини за въздействие.

Процедура за прилагане: Групата се разделя на няколко по-малки групи (3-4). Всички получават една и съща инструкция.

Инструкция: В продължение на 12-15 минути трябва да съставите текст на покана за презентация. Поканите трябва да имат конкретни адресати – реални членове от групата. В поканата не трябва да се споменава темата на презентацията. От вас се иска да напишете така поканата, че да заинтригувате хората, да ги накарате да посетят мястото и да чуят презентацията. Постарайте се да привлечете разнородна публика (гости), но е забранено да използвате способи от рода: бюфет, подаръци, лотария, дефиле на топ-модели и т.н. Намерите други начини за привличане на гостите. След завършване на подготовката, един от членовете (говорител) на подгрупите ще трябва да прочете поканата.

Докато групите подготвят поканата, работейки на различни работни места (препоръчително е в отделни стаи или поне достатъчно отдалечени) водещият посещава всяка една от тях и ги убеждава, че всеки един трябва да се откаже от колективната солидарност със своята група и след като изслуша всяка покана, сам реши дали я харесва и дали ще отиде на презентацията.

След представяне на поканите, водещият предлага гласуване: тези, които са съгласни да отидат на презентацията и са оценили по представения текст, че събитието е впечатляващо и интересно да вдигат ръце. По общия брой гласували за текстовете на всяка от групите се определя на ефективната покана.

Въпроси за обсъждане:

-Какви методи за въздействие на аудиторията са използвали групите?

-Кои методи са били най-успешни?

-Кое в крайна сметка е повлияло върху избора ви?

Забележка: Упражнението ще бъде по-ефективно, ако водещият го подсили с теоретична информация и обяснения за всеки от избраните методи.

Време: 30-35 минути.

Оптимален брой участници: 12-15 човека

Материали: листове и средства за писане

 

Упражнение „Въпроси по тема“

Цел: Упражнението е насочено към хора, чиито дейности включват задължителни презентации (рекламодатели, мениджъри по продажби и др.). По време на неговото изпълнение участниците, потапяйки се в проблемите на презентацията, активират своите знания и споделят опит.

Процедура за прилагане: Всички участници се разделят на три групи. Водещият задава дискусионна тема на всяка подгрупа. Например: „Какво трябва да се вземе предвид при подготовката на презентация“, „Контакт с публиката и форми за установяване“, „Начини за поддържане на вниманието на аудиторията по време на презентацията“, „Оптимални форми на представяне на информация“, „Основни грешки по време на презентацията“ и т.н.

След това се подава следната инструкция:

Инструкция: Упражнението се провежда на четири етапа:

Първи етап: Всяка подгрупа прави списък с въпроси по своята тема. Броят на въпросите трябва да е равен на броя на членовете на подгрупата. Въпросите се разпределят между тях – всеки участник трябва да получи по един въпрос.

Втори етап: Всеки участник в играта трябва да зададе въпрос на 2-3 членове от други подгрупи (отива при тях) и след като чуе отговорите им, да обобщи получената информация. След това всички се връщат в своите подгрупи.

Трети етап: Подгрупите трябва да подготвят по един човек за представяне на темата, по която са работили, представяйки обобщената работата на група по дадената тема.

Последният етап включва представяне на три презентации. “

Въпроси за обсъждане: При обсъждането се разглеждат както съдържателната страна на самопрезентациите, така и използваните форми за подаване на информацията.

Време: 1-1,5 часа.

Оптимален брой участници: 9-15 човека.

 

Ролева игра „Конференция“

Цел: Трениране навици за публична презентация.

Инструкция: Предлагам да проведем конференция на тема „Как да отслабна?“ Този проблем става все по-актуален днес и засяга не само хората с наднормено тегло, но и тези, на които не е безразлично здравето на другите.

Някой по време на конференцията ще поеме ролята на любител на храните, който иска да се справи със зависимостта си от храната.

Някой ще е дебел човек, който е опитал всичко и се е примирил.

Някой може да поеме ролята на запален гастоном, носещ в живота лозунга „Когато мазнините изсъхнат, тънкият умира!“ 

Други участници могат да поемат ролите на представители на Института по хранене, Министерството на здравеопазването, Агенцията за закрила на детето и др.

Всички ще говорят сериозно и убедително. Три минути за подготовка. Моля, кой ще започне? “

Въпроси за обсъждане: След конференцията групата анализира презентациите, обсъждайки следните въпроси:

-Като цяло, чие представяне беше най-убедително? 

-Какви техники са използвани от различните участници?

-Какви бяха техните силни и слаби страни?

Допълнителни препоръки: Упражнението постига по-висока ефективност, ако водещият запише с камера представянето, а групата анализира получения видеоматериал.

Оптимален брой участници: 12-15 човека.

Време: 1-1,5 часа.

Материали: листове и средства за писане.

 

Упражнение „Гледаме в книгата и виждаме …“ 

Цел: Това упражнение помага на участниците да демонстрират особеностите на възприятието и предаването на информация.

Процедура за прилагане: От групата са избират 5-6 доброволци, които се извеждат в друга зала. На останалите накратко се обяснява сценария. Въвежда се забрана за подсказвания, смях и т.н. След това в залата се поканва първия доброволец и му се дава следната инструкция:

Инструкция: „Сега ще ви бъде представен лист хартия, съдържащ малко информация. Това е текст и картина. В рамките на една минута разглеждате листа, опитвайки се да запомните всичко, което е написано и изобразено там. След това трябва да съобщите цялата запомнена информация на следващия доброволец.“

След това се кани втория доброволец, който получава следните инструкции:

„Сега на вас ще ви бъде съобщена устно информация, която трябва да запомните, за да я предадете на следващия участник в експеримента. Нямате право да задавате уточняващи въпроси.“

Експериментът продължава и накрая последният участник разказва какво е запомнил пред цялата група.

Въпроси за обсъждане: Анализирайки упражнението, групата обсъжда следните въпроси:

-Каква информация и на кой етап е била загубена?

-Какво е било запомнено по-лошо и какво – по-добре (по-точно)?

-Каква роля са изиграли личностните особености на конкретни участници при предаването на информация?

Препоръчително е по време на дискусията групата да стигне до анализ на следните проблеми:

-Особености на процесите на възприятие и памет.

-Обем и разположение на информацията.

-Количеството на изложената по време на презентацията информация.

-Качеството на речта и нейната ефективност (въздействие).

Допълнителни препоръки:

Препоръчително е на аудиторията (зрителите) да се предоставят копия на „информационния лист“, а  за да се предотврати всеобщото забавление, зрителите получават задачата да записват случващото се, тоест да запишат какъв блок информация и на какъв етап е загубена.

Оптимален брой участници: 10-15 человека.

Време: 25-35 минути.

Необходими материали:  лист хартия, съдържащ словесна информация и картина. Желателно е да се използват бланки за предизборна агитация, рекламни постери и пр.

 

Ролева игра „Продажба на слонове“

Цел: Упражнението позволява трениране на различни умения в провеждането на презентация: умение да се въздейства нагледно върху аудиторията, да се използва рационално пространството на аудиторията, да се използват убедителни думи и изрази и т.н.

Процедура за прилагане: Групата се разделя по двойки и получават инструкция.

Инструкция: „Всеки от вас ще играе две роли – като представител на HR-агенция,  набираща кандидати за определена длъжност и като самия кандидат.

Този от вас, който сега е представител на агенцията за набиране на персонал, трябва да интервюира своя съсед „кандидат“ в продължение на 5 минути. След това сменяте ролите и сега интервюто с партньора се взема от този, който преди това е играл ролята на кандидата.

След това в продължение на още 10-12 минути всеки от вас трябва да подготви реч (представяне), целта на която е да „продаде“ (рекламира) кандидата си („слонът“) на HR-агенцията или ръководството на компанията (техните роли ще играе цялата група). Времето за представяне на кандидата е ограничено до 1 минута.“ 

Въпроси за обсъждане:

След изслушване на всички представяния, групата обсъжда следните въпроси:

-Кои презентации могат да се приемат за успешни и кои – не толкова?

-Какви методи са използвани при успешните презентации?

-Кои действия на презентаторите са намалили ефекта на тяхната работа?

Варианти: Може да се усили ефекта, като се въведе съревнователен елемент в упражнението, въвеждайки ритуал за гласуване за всеки кандидат.

Допълнителни препоръки

При корпоративен тренинг е препоръчително водещият да удържа рамката на активност в професионалната област, т.е.  да се обсъдят реалните изисквания към кандидатите за реални длъжности в компанията.

Оптимален брой участници: до 15 човека

Време: 1-1,5 часа.

Необходими материали: средства за писане, хартия, флип-чарт.

 

Упражнение „Самопрезентация“ (обучителен блок)

Обучителният блок (методически указания) включва няколкодневна работа по темата, т.е. серия от занятия. Тук е представена общата рамка и са дадени насоки за организиране на тренинга. Тренингът е предназначен за т. нар. „линейни ръководители“, т.е., за лица, заемащи ръководни длъжности, които непосредствено контактуват с изпълнителните кадри и клиенти. Такива могат да бъдат: директори, бригадир, майстор, началник цех, началник група, ръководител на методическо звено и др. За този тип ръководители е характерно, че те имат правомощия да извършват еднолично управление спрямо подчинените по-ниски степени.

Цел: Развитие на умения за самопрезентиране, активизиране на адаптивните механизми на участниците, развитие на умения за проява и контрол на емоции, които допринасят за процеса на професионална адаптация; развитие на базови навици за самопрезентиране, на умения за представяне на информация и ефективна комуникация в рамките на групата с техните екипи, колеги и ръководители.

Процедура за прилагане:

-Водещият предлага  всеки от участниците да разкаже за себе си и за значими за него събития, от гледна точка на това, какво е предизвикало следните емоции: изненада, интерес и радост.

-Процедурата на представяне върви в кръг и може да включва оценка на самопрезентацията на предишния участник по същата схема „изненада - интерес - радост“.

-В края на процедурата в групата може да се обсъдят резултатите от самопрезентацията (ако е необходимо).

Тренингът е съчетание на теория с практиката. Участниците могат да избират свои теми или да използват теми от подготвен (препоръчан) списък. Преди провеждане на обучението, водещият следва да даде списък с темите и възможност на участниците да се разделят по двойки.  

Бележка за водещия: Това е базов модул за развитие умения за самопрезентация. Ако смятате, че нивото на умения на групата  надвишава съдържанието на този основен модул, тогава включете повече практически упражнения, за да предоставите обратна връзка и обърнете по-малко внимание на теорията. Подгответе презентация и / или видеоматериали, които да илюстрират теоретичната част

Основните теми на занятията:

-Как ефективно да се подготви самопрезентация.

-Как да се определят основните компоненти на самопрезентацията.

-Как да се работи ефективно с въпроси.

-Как да се прилагат отделни техники за поддържане на самоконтрол (самообладание).

-Как да се използва набор от гласови техники за подобряване на самопрезентациите.

Въведение

Обяснете подробно целите и плана на занятията.

„Обучението е посветен на уменията за самопрезентация. Една от задачите ни е да свикнем да говорим пред публика.“

Попитайте: - „Какво чувствате, когато ви помолят да застанете пред група хора и да говорите?“

Запишете отговорите на флип-чарт / дъска. Със сигурност сред тях ще бъдат следните наблюдения: напрежение/напрегнатост, вълнение, изпотяване, зачервяване, треперене.

            Обяснете, че всички тези реакции са нормални в подобни ситуации. Споделете, че дори Лорънс Оливие, който се смята за изключителен актьор, понякога е изпитвал страх от сцената, но е излизал на нея всяка вечер!

Затова нека свикнем с този аспект на самопрезентациите.

В мое лице имате приятелски настроен водещ и можете да разчитате на „топло и вдъхновяващо“ посрещане на публиката в лицето на нашите участници, за да опитате своите сили в топла и приятелска атмосфера.“

Обяснете как ще бъде отиграна срещата (по сценарий):  „Тя ще комбинира теория и 5-минутно практическо упражнение под формата на самопрезентации по конкретна тема по двойки.“

Предложете да се запознаят с текстовете в работната тетрадка, в която има много информация за това как да направите добра самостоятелна презентация.

Обяснете кои теоретични теми ще бъдат обхванати в урока.

Дайте 20 минути за подготовка на самопрезентациите. 

Първи „кръг“

Представя се първата двойка. Когато участниците завършат, благодарете им за тяхната работа и ги попитайте за чувствата по време на представлението. Добавете нови елементи към списъка на флипчарта / дъската.

Попитайте останалите участници как са изглеждали презентиращите от тяхна гледна точка. Целта на този въпрос е да потвърди тезата, че като правило самите участници се самооценяват много по-лошо от онези, които ги гледат. Така, например, някой може да каже, че е бил много притеснен, но публиката всъщност да не е забелязала това!

Отлична самопрезентация – съдържание:

-Дискутирайте елементите на едно добро самопредставяне.

-Разгледайте структурата на едно добро самопредставяне.

-Обсъдете процеса на подготовка.

Втори „кръг“

Представя се втората двойка. Когато участниците завършат, благодарете им за тяхната работа и ги попитайте за чувствата по време на представлението. Добавете отново нови елементи към списъка на флипчарта / дъската.

Попитайте останалите участници как изглеждаха ораторите.

Начало и край на презентациите.

-Обсъдете как започва и завършва добрата самопрезентация.

-Обяснете ролята на зрителния контакт.

-Разкажете как правилно да се използват ръцете, позите на тялото и как да се движите по време на изпълнение.

-Гласови и езикови умения.

-Емоционално състояние.

Попитайте: „Какво се случва с вас на етапа на очакване и особено непосредствено преди да се изправите пред публиката и да започнете речта си?

Обяснете: „Ако вълнението не се проявява в екстремни форми, то може да ви помогне, да изиграе ролята на мобилизиращ фактор. Очаквайте появата на такива чувства. В определена степен всеки ги преживява. Намерете свои собствени механизми за запазване на самообладание. Не забравяйте фразата: „Най-добрата импровизация е подготвената.“

В тази връзка, попитайте участниците какво според тях могат да направят, преди да започнат самопрезентацията си, за да намалят тревожността. Улеснете процеса на това обсъждане – фасилитирайте.  След това помолете участниците да помислят какво могат да направят по време на самото представяне, за да намалят тревожността. Отново улеснете дискусията.

Финална фаза

Завършете занятието с втори преглед на разглежданите проблеми. Върнете се към записките на флипчарта / дъската, коментирайте и попитайте участниците какво са научили.

Попитайте дали имат допълнителни въпроси. Напомнете за работната тетрадка на участниците, където могат да получат повече теоретична и справочна информация и след това завършете срещата.

Материали: презентационно оборудване, флип-чарт/дъска, презентация с теоретична част, работни тетрадки за участниците.

 

Упражнение  „Голямата игра „Презентация“

Цел: Играта позволява да се моделира целия процес на подготовка и провеждане на презентация и обобщаване работата по темата. В тази връзка тя е оптимална като последната тренировъчна процедура на темата „Ефективна презентация“. 

Процедура за прилагане: Групата се разделя на 3-4 подгрупи от по 4-5 души всяка. Следва подробна инструкция (дублирана с разпечатан писмен текст):

Инструкция:

„Всяка подгрупа трябва да планира, подготви и представи презентация.

Темата за презентация избирате сами. Единственото условие е тя да бъде свързана с професионалните ви дейности.

Ще започнете работа веднага след окончателно завършване на инструктажа и ще действате в реално време.

Сега е ... часа ... минути. Тренингът  трябва да приключи след ... часа ... минути, така че нека веднага обсъдим началния час на последната презентация. Тя трябва да започне не по-късно от ... часа ... минути (примерно около час преди официалното време за приключване на обучението).

Всичко останало планирате сами, като съгласувате времевия регламент с желанията на другите екипи.

Всяка подгрупа трябва да:

-определи темата на презентацията;

-да подготви покана за презентацията и под някаква форма да я представи на вниманието на гостите; в поканата трябва да се посочва часа (истински!); за да няма „наслагвания“, е необходимо да се координира времето с други подгрупи;

-да подготвите самата презентация: съставяне на текстове, назначаване на роли и определяне на презентиращи (опитайте се да включите колкото се може повече членове от подгрупата), направете плакати, видеоклипове, материали за разпространение и др. Целевата група на презентацията сме ние, тоест хората, които в момента са в тази стая, Продължителността на презентацията може да бъде всяка.“

След това екипите започват да работят самостоятелно.

Въпроси за обсъждане:

Всеки споделя своите впечатления от проведената работа, обсъжда успехите и недостатъците на всички презентации.

Варианти: Можете да усложните задачата, като договаряте с участниците правото на водещия да дава неочаквани бележки (казуси, условия, ситуации). Например, в последния момент могат да се дадат на един от екипите за презентация пет до седем минути, вместо планираните петнадесет.

Допълнителни препоръки: Упражнението е по-ефективно, ако треньорът снима изпълненията с видеокамера, а групата анализира получения видеоматериал.

Оптимален брой участници: от 8 до 20 човека.

Време: 2,5-3,5 часа.

 

Необходими материали: средства за писане и рисуване, хартия, флип-чарт.