Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2019 10:00 - 1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране. Упражнения и ролеви игри, прилагани в условия на тренинг (приложение 4)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 4005 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                       1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

            Упражнения и ролеви игри, прилагани в условия на тренинг

                                                     (приложение 4)

Упражнение „Първо впечатление” 

Цел: Разкриване и осъзнаване на своето вътрешно състояние, посредством външни признаци; развитие на умения за „прочитане“ състоянието на партньора по външни признаци; установяване на обратна връзка между участниците в тренинга; разкриване на способности за разбиране характера на другия при първи контакт (запознанство).

Процедура за прилагане: Участниците работят по двойки, като от всеки се иска да опише себе си пред непознат човек (партньора си), с който предстои да се срещне на многолюдно място. Описват се: местоположение, жестове, изражение на лицето, глас, поведение.

Обсъждани въпроси: Следва групово обсъждане и споделяне на първото впечатление един за друг.

 

Упражнение "Колело на първото впечатление“ 

Цел: Създаване на условия, при които всеки от участниците получава възможност да разбере  какво впечатление предизвиква в другите при първи контакт.

Процедура за прилагане: Обучаемите имат за задача в рамките на една минута всеки да установи мълчалив контакт с другите. При срещите по двойки (движение в залата) обучаемите разменят предварително получени бланки (дневници, тетрадки), като всеки записва след изтичането на минутата в тетрадката на другите своите впечатления за него и връща дневника на притежателя му. След приключване на тази процедура, по сигнал обучаемите разменят партньорите си. „Въртележката“ продължава при същия алгоритъм до момента при който всеки се срещне с всеки.

 Водещият организира прехода на участниците от партньор към партньор и контролира точното изпълнение на задачата. Командите, подавани от треньора могат да звучат така:

-„Разменете дневниците и започнете да пишете“

-„Вземете обратно своите дневници“

-„Начало на рунд № …“

Инструкция: При предстоящото взаимодействие всеки от вас трябва да се срещне с всеки по двойки. По моя команда при срещата ще изпълнявате следните действия:

-разменяте работните си дневници;

-в бележника на партньора в таблицата записвате (накратко, с една или две думи) впечатлението си за него в следните позиции: 1) „ресурс“ – това, което според вас се явява силна страна на партньора; 2) „точка“ –  това, което считате за негова „слаба“ страна – това са онези качества или състояния, които бихте управлявали при взаимодействието (например, преговорен процес)  във ваш интерес; приемете тази точка за „контролен бутон“, „точка за натиск“, „кормило“ или „лост за управление“ на другия.

-отново разменяте работните си дневници;

-извършвате преход към среща с нов партньор.

По описания начин всеки един от вас в края на упражнението ще има в дневника си списък от мнения за себе си при установяване на първи контакт

Упражнението се изпълнява мълчаливо. Не е необходимо да пишете много (това не е есе и не е характеристика). Не мислете твърде дълго при търсене на думи. На първо място, впечатленията ви са анонимни. Второ, и това е по-важно – първото впечатление за човек се формира през първите 10 секунди. И именно това е важно за нас. Направете си взаимно подаръци. Последният може да се окаже неочакван за мнозина, но именно това го прави ценен. Посредством него ще видим, че различните хора ни виждат различно. И това винаги трябва да се има предвид. Това е основният резултат от нашата работа в това упражнение.

Има две правила, които ще помоля за стриктно изпълнение:

-първо, моля, въздържайте се да поглеждате в своите дневници до окончателно завършване на упражнението (това ще ви разсее, ще превключи вниманието ви върху други стимули);

-второ, за да се получи съгласуваност и бързина при провеждане на упражнението, разменяйте дневниците си само по моя команда.

 

Упражнение „Първо впечатление – невербално самопрезентиране“ 

Цел: Да се информират обучаемите и да осъзнаят важността на невербалното презентиране, както и практически да отработят техники за невербално самопрезентиране.

Теоретична част (инструкция): Често се допуска грешка, при която самопрезентиращият излиза на сцената (влиза в стаята, излиза пред публиката), движи се към мястото, което трябва да заеме и едва след като е стигнал там, тогава започва вербалното си самопрезентиране. Важно е да се запомни, че самопрезентирането започва още в първия момент от появата на субекта пред аудиторията (стъпвайки на сцената).

Правило  – Най-често самопрезентирането стартира с невербални сигнали към аудиторията (махане с ръка; стискане на двете ръце; вдигане на ръцете нагоре; широка усмивка; подаване на длан в стил „Дай ми пет“; възможна е кратка обиколка с ръкостискане на намиращите се най-отпред в залата; вдигане на ръцете с ръкопляскане;  поклон, жест с пръстите „Победа“, жест с двете ръце във вид на сърце „Обичам ви!“ и пр.).  В специфични ситуации, когато е особено необходимо, самопрезентирането може да се медиира от друго лице, което има за цел да подготви публиката, искайки от нея „топло и радушно посрещане“, като медииращият го представя, поканвайки го на сцената (пред аудиторията). Има случаи, при които субектът се намира сред самата публика и трябва да излезе на сцената, тогава самопрезентирането следва да започне още със ставането на субектът от място, чрез обръщане към публиката, поклон, поздравяване на хората, намиращи се по пътя към сцената, мнимо помахване на някого в залата и т.н.

Друга често допускана грешка е свързана с интонацията и силата на гласа. Прекалената суровост и сериозност, както и говоренето на висок глас тип „командирска команда“ води до отчуждение, поставя бариери и „оглушава“ аудиторията. Препоръчва се мекота на гласа, височината да бъде от ниска до средна сила, темпът да бъде забавен, ясен, а изреченията кратки.

Уводните (встъпителните) думи на субекта могат да бъдат насочени към разкриване на очакванията му, например; „Уважаеми гости, мисля, че ще се получи една хубава вечер – уютна, дружеска , топла, радушна …“

Процедура за прилагане: След теоретичната част и след практически представените от водещият техники за невербална самопрезентация, групата се разделя по двойки и за време от 10 минути упражнява описаните техники при самостоятелен избор на една от следните роли (ситуации):

-при среща с HR (началник група, отдел, директор), като кандидат за работа;

-при среща с избиратели в зала, като кандидат за общински съветник (народен представител);

-при среща с колектива, като току-що назначен на отговорна управленческа позиция;

-при среща с родители, като току-що назначен за класен ръководител;

 

Упражнение „Интервю“  (вариант)

 Цел: Развитие на умения за слушане на партньора и усъвършенстване на комуникационните навици; съкращаване на  комуникационната дистанция между участниците в тренинга.

Процедура за прилагане: Участниците се разделят по двойки (по свой избор) и в продължение на 10 минути провеждат беседа със своите партньори, като се опитват да разберат колкото се може повече за тях. След това всеки подготвя кратко резюме за представяне на своя събеседник пред групата.  Главната задача е да се подчертае индивидуалността и неповторимостта.

 

Упражнение „Интервю“  (вариант)

Цел: Сплотяване на групата, снижаване на напрежението, скъсяване на дистанцията, запомняне на информация за членовете.

Упражнението е подходящо за уводната част на всяко обучение в случаите, когато членовете на групата вече се познават и са готови да споделят информация за себе си с колеги. Намалява рязко напрежението в първите етапи на тренировката.

Време: 15-20 минути.

Процедура за прилагане: Групата се разполага в кръг, седнали на столове. Иска се всеки участник да разбере три факта за този, който седи отдясно и три факта за този  отляво. За самото интервю се отделят 5-7 минути След това треньорът предоставя възможност на всеки участник да съобщи пред групата установените факти. Препоръчва се да не се правят писмени бележки от участниците, тъй като една от целите е да се възприеме и запомни получената информация, което от своя страна спомага за по-доброто опознаване и сближаване.

Въпроси за обсъждане след завършване: Кой от чутите факти според вас е най-интересен? Кой от групата е запомнил най-много информация и защо?

 

Ролева игра „Интервю за приемане на работа“

Цел: Упражнението позволява на участниците да разкрият и осъзнаят своите професионални очаквания и отношението им към професионалната кариера; развитие на творческите способности и навиците за общуване; укрепване на вярата в собствените сили и утвърждаване основите на психологически грамотно практическо поведение. Особено полезно за ученици-випускници.

Инструкция: „Вие сте решили да участвате в конкурс за свободното място, което ви интересува. Подготвили сте резюме, външният ви вид съответства на вашите представи за идеала (имидж-картинка). Сега трябва да потвърдите вашите професионални претенции директно по време на интервю с работодателя.“

Процедура за прилагане: Работи се в малки групи. Всеки участник трябва да подготви резюме, съставено от него и „имидж-картинка“.

Преди да започне интервюто, водещият обсъжда с участниците в играта насочеността на въпросите и критериите за подбор, извеждайки параметрите за оценка на професионално важните делови и лични качества на кандидата.

След това се работи в групите. Всеки участник в играта преминава през интервюиране в неговата малка група, където останалите членове на групата играят ролята на работодатели. След обсъжданията всяка група  определя един кандидат, който изглежда най-убедително и напълно е потвърдил своите претенции за овакантената позиция.

Избраниците на малките групи продължават състезанието помежду си. От тук нататък всички останали участници представляват екипа на организацията, който набира нови служители.

Възможни са различни опции за интервю, например може да е избран „съвет на директорите“, който взема окончателното решение за наемане. Във всички случаи обаче, всички членове на групата имат възможност да задават въпроси на кандидатите и тяхното мнение се взема предвид при избора на най-достойните кандидати.

Забележка: Участниците в играта защитават правото си да заемат обявената позиция в съответствие с техните професионални предпочитания. Ето защо представители на различни професии могат да се състезават на финалите, тъй като на първо място се оценява психологическата подготовка за изграждане на професионална кариера и способността за убедително обосноваване на нечий професионален избор. В условията на играта се отбелязва, че „организацията, която наема служители, има свободни работни места в различни професионални области, но броят на тези свободни работни места е ограничен“.

След приключване на интервютата с кандидатите, те трябва да напуснат залата, за да не присъстват на последващите обсъждания по избора.

Когато „работодателите“ направят своя избор, всички кандидати се връщат в залата, а представителят на работодателя (лидер, председател на съвета на директорите) обявява тържествено кой от тях е нает, обяснявайки причините за този избор.

Забележка: Обикновено дискусията за избора на най-достойния кандидат е доста бурна, като в крайна сметка биват излъчени на предни позиции няколко претенденти, които се харесват на работодателите.  Ето защо е препоръчително освен един нает на работа участник, да се избират и други, които са „приети с изпитателен срок“, „поканени на стаж с перспектива за по-нататъшна работа“ и т.н.

Задължително условие: Водещият трябва да гарантира, че при обобщаването се прави анализ на причините за избора, отбелязват се типични грешки и най-важното – изтъкват се силните страни на кандидатите.

В заключение на всички участници се предлага да обсъдят резултатите от занятието. Водещият може да стимулира дискусията, като попита за трудностите, с които са се сблъскали участниците и за личния опит, който са придобили. Финалистите в конкурса разказват за личния си опит, чувства и впечатления в ролята на кандидати, а „представители на работодателя“ – за своите собствени.

 

Упражнение „Какъв съм аз в танца“

Цел: Самопрезентация на участниците, стартиране на интерпретационни процеси в групата, проучване на себеотношенията на участниците.

Процедура за прилагане: Групата се разполага в кръг. Един от участниците застава в центъра на кръга и танцува първо танца „Какъв съм всъщност аз“, а след това танца „Това, което бих искал да бъда“. След изпълнението му, мястото в центъра се заема от следващия участник.

Въпроси за обсъждане:

-Какво са почувствали участниците в ролята на наблюдатели и като танцьори?

-Как с няколко думи може да бъде описан (характеризиран) танца на един или друг член на групата?

-Какви са характерните особености на танцувалната експресия на участниците?

-По какво се различават танците „Аз-реално“ от танца „Аз-идеално“?

-Към какво е бил насочен танца на един или друг участник: а) към себеизразяване или б) към взаимодействие с другите?

Време: 1-1,5 часа.

Материали: музика, подбрана от участниците.

 

Упражнение „Дискусия в ролята на друг“

Цел: Развитие на самосъзнанието на членовете на групата посредством обратна връзка.

Процедура за прилагане: Групата се разделя на две половини. Едната половина образува вътрешвн кръг – това са на участниците в дискусията, другата половина външен кръг – те са наблюдатели. Всеки от участниците в дискусията (първа група – вътрешен кръг)  изтегля картичка с името на един от членовете на групата, седнал във вътрешния кръг. В това упражнение фасилитаторът трябва да гарантира, че никой не получава карта със собственото си име – в противен случай ефективността на играта ще намалее.

Всеки наблюдател (от втора група – външен кръг) получава задача да следи един от участниците в дискусията, с цел да определи чия роля играе той.

Водещият задава темата на дискусията, която може да засегне всякакъв въпрос: „Има ли нужда от животни вкъщи?“, „Има ли истинска любов в живота?“, „Вярваш ли в магическата сила на злото око?“, „Трябва ли да участвам в политически избори?“, „Какво е това, което обикновено силно отблъсква и какво силно привлича хората?“ и т.н.

Дискусията може да продължи 5-10 минути. След приключването й,  думата се дава на наблюдателите. Те изказват предположения относно ролята на лицето, което са наблюдавали.   Преди самият изпълнител да потвърди или опровергае това мнение, други членове на групата, включително и участници в дискусията, излагат своите предположения, обосновавайки ги. След това думата се дава на самите участници в дискусията, които разкриват кого са изобразили. Обсъжда се успехът и точността на ролите.

След това участниците в дискусията стават наблюдатели, а наблюдателите – дискутиращи. Те получават картички с имената и процедурата се повтаря.

Време: 20 минути

Материали: Специални картички с имената на определени участниците.  

 

Ролева игра „Приемна комисия“

Цел: Запознаване с изискванията при прием в учебно заведение или на работа.

Условия за провеждане: Играта е много полезна за ученици от 8-10 клас, както и за випускници. Могат да участват от 3 до 10 души. За играта трябва да бъде осигурена специфична справочна литература („Справочник за кандидат-студенти“), а водещият трябва да е запознат с особеностите за приемане (обучение или работа) в конкретно учебно заведение, учреждение или фирма.

Процедура за прилагане:

1 етап. Водещият запознава участниците с общите инструкции и правила.

Инструкция: „Скоро ще трябва да постъпите някъде: във институти, колежи, университети или да кандидатствате за работа. Нека си представим, че не е необходимо да държите никакви изпити за прием, а трябва да преминете само интервю с членове на комисия за подбор, която ще реши дали да ви приеме или да отхвърли кандидатурата Ви.

В нашата игра ще има комисия за подбор и кандидати. Да видим колко ще успеят?“

2 етап. Избира се приемна комисия от 2-5 души (в зависимост от броя на учениците) и се решава въпросът коя образователна институция ще бъде представена в играта. Водещият може да предложи най-престижната образователна институция или обратно – най-малко престижната, като заяви, че в следващите игри ще бъдат представени други образователни заведения.

3 етап. Подготовка за играта. Членовете на комисията за подбор се запознават с образователното заведение (четат рекламни брошури, професиограми на основните професии, които са подготвени предварително от водещия) и разработват основните критерии за подбор, например:

-познания за бъдещата професия;

-желание да учат в тази образователна институция (мотивация);

-способности за обучение;

-поведение

-възпитание;

-специфични лични качества, необходими за бъдещата професия и др.

Водещият предлага на останалите участници да помислят как биха постъпили, за да се харесат на приемната комисия и за да влязат в даденото заведение. Времето за подготовка може да отнеме от 5 до 10 минути.

4 етап.  Участниците един след друг се явяват пред комисията и се представят. За едно отиграване се определя време от  5 до 15 минути, в зависимост от броя на играчите.

5 етап. Обсъждане на играта. Оценяват се действията на членовете на комисията: прецизност, взискателност, умения за предразполагане на кандидата, точност на изборите и др.  Водещият трябва да информира участниците каква е реалната ситуация, когато кандидатстват точно в избраната институция (например, има много специфични изисквания при постъпване във ВУЗ по изкуствата или в МВР, Въоръжените сили и специалните служби)

Възможни диагностични процедури: Изследват се степента на информираност за условията за прием, обучение, възможности за работа след завършване на определена образователна институция или при кандидатстване за работа.

Типични трудности. Обикновено участниците са много по-заинтересовани и се опитват да „постъпят“ в престижно ВУЗ, отколкото в професионално училище. Препоръчително е да се даде възможност на участниците да опитат своите сили в различни образователни институции, но в същото време водещият трябва да следи и удържа високите изисквания при подбора и трудностите, типични за престижните образователни институции.

 

Ролева игра „Снимане на филм“

Правила за провеждане на играта:  Водещият номинира един член за ролята на филмов продуцент. Задачата му е да „направи филм“, но всъщност да организира някаква сцена. Самият той трябва да се ограничи само до „общата политика“: да избере от участниците един режисьор и да постави пред него задачата и общата рамка за създаване на интересен филм, да ангажира добър сценарист, добри актьори, композитори и т.н. Изборът на продуцента и този на режисьора преминава през провеждане на интервю с определените лица.

Времето, необходимо за снимане на филм е в рамките на 10 минути. Тези от участниците, които не са включени в снимачния екип, трябва да оценят филма по 6-бална скала.

След като „гледат филма“, всички участници седят в кръг и обсъждат следните въпроси:

-Направил ли е „продуцентът“ правилен избор за създаване на екип?

-Включените в екипа съгласни ли са с ролите, които режисьора и продуцента са им възложили?

-В каква степен е бил ефективен и прецизен подбора на продуцента и режисьора и при избора на участващи във филма и в частност, при определяне на силните и слабите им страни?

 

Психотехника „Бърз метод за освобождаване от страха“

За начало изберете неприятен инцидент, страховит или травматичен спомен, който бихте искали да неутрализирате.

1.Представете си, че сте в киносалон. Виждате себе си в черно-бяло изображение на екрана, правейки нещо неутрално.

2.Сега се отделете от себе си (от ролята на екрана) и вижте как се гледате като страничен наблюдател (публика).

3.Оставайки в същото положение, погледнете екрана, където върви черно-белия филм, в който вие изпитвате същото преживяване, с което искате да се справите.

4.След като приключите да наблюдавате себе си като участник във филма, когато всичко премине, спрете филма, върнете се към екранното си изображение, направете го цветно и върнете филма много бързо назад. Така ще останете с впечатлението, че гледате филм със собственото си изображение, в който времето върви в обратна посока.

5.А сега проверете резултата. Спомнете си случилото се. Обърнете внимание дали сега можете да мислите за това по-спокойно. Ако е така, вие сте постигнали резултат. Ако не, трябва да преминете през целия процес още веднъж или да потърсите помощ от някой, който владее този метод.

 

Упражнение „Резюме“

Описание на ситуацията и поставяне на задачи:  Млад специалист, завършил университета със специалност „мениджмънт“, прочита във вестника съобщение за наемането на специалисти с неговата специалност в организация. В съобщението се посочва искане за изпращане на резюме и представяне на работодателя.

Изисква се съставяне на резюме.

Методически указания: Резюме – информация за себе си, предоставена от кандидата на работодателя. Успешното резюме може да бъде повод за интервю, т.е. лична среща с работодателя или негов представител. Резюмето трябва да отговаря на определени изисквания: автобиографията трябва да бъде кратка, но в същото време възможно най-информативна, не трябва да има дълги изречения, пасивни форми. По-долу е представена примерна форма на резюме.

image

Ситуация „Разработване квалификационна характеристика на специалист“

Описание ситуацията и поставяне на задачи: В Общинска банка възниква необходимост от назначаване на ръководител на кредитния и икономически отдел. В тази връзка възниква необходимост от разработване на квалификационна характеристика. Липсата на такава възпрепятства правилния избор на кандидат за тази позиция.

Методически указания: Квалификационните характеристики се разработват въз основа на Наредбата за организацията, Наредбата за звеното, в което работи специалистът, длъжностни характеристики и други нормативни документи.

Квалификационната характеристика трябва да съдържа правата и задълженията на специалиста и да отговаря на следните въпроси:

-трябва да бъде;

-трябва да има;

-трябва да знае;

-трябва да владее;

-трябва да има ясна представа.

Решение: (пример)

Квалификационните характеристики на ръководителя на кредитния и икономически отдел на Общинска банка са представени под формата на следната таблица.

image

Ситуация „Заплата за временна работа“

Описание ситуацията: Завършил университета, временно е получил работа в ресторант като сервитьор. След като работи малко повече от месец, той е обърнал внимание на факта, че друг млад мъж на приблизително същата възраст, изпълнявайки същата работа на подобна длъжност, получава почти 1,5 пъти по-голяма заплата за същите часове работа. Когато се е обърнал към ръководството за разяснения, му обяснили, че това е естествено, тъй като този служител, въпреки възрастта си, работи по-дълго и има повече опит. Освен това, той е на постоянен щат т.е. щатен служител. Випускникът е изправен пред избор: или да се съгласи с аргументите на ръководителя, или да потърси друга работа, която ще бъде платена по-справедливо.

Поставяне на задачи: Да се прецени законосъобразността и целесъобразността на решението на администрацията на ресторанта за определяне на заплатата на новия сервитьор и основателността на претенциите на последния по този въпрос.

Предложете решение на ситуацията.

Методически указания

При анализирането на тази ситуация трябва да се изхожда от факта, че, първо, малкият размер на възнаграждението само по себе си не е основание за предявяване на претенции на служителя към администрацията, второ, размерът на възнаграждението за всяка длъжност се определя от щатното разписание и не зависи от продължителността (трудовия стаж) на работа на тази позиция. С други думи, в съответствие със закона, по време на изпитателния период организацията е длъжна да заплати на служителите, заемащи една или друга длъжност, колкото е предвидено за съответната длъжност по щатното разписание за персонала, което е задължителен документ за всяка организация.

 

Ролева игра „Оценка на деловите и личностни качества на ръководителя“

Цел: Формиране на способности за извеждане на професионално важни делови и лични качества, развитие на умения за оценка и себеоценка, усвояване на опит във възприемане оценките на другите за себе си.

Процедура за прилагане: Пред участниците се описва професионална ситуация, в която трябва да действат – появата на вакантна ръководна длъжност в организацията, в която работят (началник на един от отделите), като за длъжността претендират няколко човека.

От състава на участниците в играта се избират 3-4 души – кандидати за длъжността ръководител на един от отделите на организацията (например началник на отдела за персонал). Избира се експертна комисия от 5-6 души, която подготвя социограми за всеки кандидат, на базата на лист за оценка на деловите и личните качества (в таблицата е показва пример за такива критерии и оценки). Сравнението на резултатите от изграждането на социограмите позволява да се избере един от кандидатите за длъжността началник на отдела за персонал.

Инструкция: В организацията, в която работите се е освободила длъжност „началник на отдел“. От вас се иска да подготвите социограма – списък от критерии, включващ професионално важни лични и делови качества. Необходимо е да се оценят качествата по 5-бална скала на всеки от кандидатите за позицията, а след това да изберете най-добрите от кандидатите, изчислете средната оценка на всеки от кандидатите.

image

Условни обозначения:

П – президент на компанията

И – генерален изпълнителен директор

ф – финансов директор

Т – началник отдел

Х – художник

З – звукооператор

 

Упражнение „Труден разговор“

Цели: Упражняване на умения за убеждаване в качеството си на лидери;  развитие на творческото мислене на участниците в обучението, на способността им да разширяват полето на проблема и да виждат разнообразието от подходи за решаване му; развитие и трениране на способности за себенаблюдение (интроспективност) разбиране и осъзнаване на своите лидерски качества; трениране на способи за разрешаване на конфликти в ситуация на преговорен процес

Процедура за прилагане: Водещият предлага на участниците внимателно да чуят следната инструкцията на играта.

Инструкция: Вие сте ръководител на малък отдел на голяма фирма за политически консултации. За рано сутринта на утрешния ден е планирано решаващо съвещание, на което трябва да представите доклад за кандидата за политическа изборна общинска длъжност (например общински съветник) и негова стратегия за предстояща избирателна кампания.

Клиентът (кандидатът) изисква да го запознаете с всички елементи на рекламните продукти: скици на плакати, листове за кампании, текстове на обяви, статии, снимков материал, графики, статистика.

Поради фатално недоразумение, готовият материал е бил изтрит от паметта на компютъра, така че текстовете и графиките трябва да бъдат възстановени в пълен обем така, както са били поръчани от клиента. Вие разбирате за ситуацията едва в 18.30 ч. Работният ден почти е приключил. За възстановяването на загубения материал се изисква най-малко 1,5-2 часа.

Има и допълнителни проблеми: вашият текстови редактор е закупил на висока цена билет за любимата му рок-група, която гостува в града и концертът е същата вечер, само след час и половина.

В допълнение, графичният ви редактор – млада колежка празнува днес първата годишнина от сватбата. Тя споделила с вас плановете си да срещне съпруга си след работа, като е подготвила изненада – романтична вечеря за двама на свещи. Затова сега гледа нетърпеливо часовника си, буквално за да побегне към вкъщи и завърши всички подготовки, преди съпругът й да се е върнал от работа.

Какво ще правите ?!

Вашата задача като ръководители на отдела е, да убедите служителите да се задържат и да подготвят материалите.“

След като бъдат запознати със ситуацията, водещият предлага,  трима участници да опитат силите си на сцената, като изиграят разговора между ръководителя и неговите подчинени. Могат да се представят няколко опита, във всеки от които съставът на участниците да бъде различен. Важно е след всяко представяне водещият да иска обратна връзка от публиката: „Вярвате ли, че за утре всичко ще бъде подготвено?“

Въпроси за обсъждане:

-По какъв начин тази игра Ви помага да разберете секретите на преговорния процес?

-Какъв е бил приложения стил за действително разрешаване на конфликта?

-Какви индивидуални особености при водене на преговорите наблюдавахте в играта на участниците?

Време: до 1 час.

 

Упражнение „Психосинтетична автобиография“

Цел: Писане на автобиография.  Основната цел е да се разкрие и установи това от нашето минало, което е влияело и продължава да влияе върху нашето настояще. Това упражнение помага да се излезе извън рамките на създадените под влиянието на различни обстоятелства стереотипи на поведение, които вече не отговарят на вашите потребности. От първостепенно значение тук не е простото изброяване на събитията заради тях самите, а вътрешните процеси, изследването на онези състояния, ситуации и хора, които са повлияли на живота ви, както и начините, по които взаимодействаме с тях.

За да предоставите информация на специалистите, които ще работят с вашата автобиография, трябва накратко да посочите такива чисто формални данни като:  дата и място на раждане; националност; социално-икономическо статус на семейството, в което сте отгледани; брой братя и сестри; вашето място в семейството; социално обкръжение и естествени условия, в които сте живели. Опитайте се да посочите влиянието на тези фактори върху вашето развитие. Включвайки чисто външни данни във вашата автобиография, посочете какво въздействие според вас, са оказали те върху вас като личност.

Начин на представяне:

Различните хора могат да имат различни начини за представяне на автобиография. Някои хора използват хронологичен подход, проследявайки година след година. Други започват със събитията, които им се струват най-достойни за внимание. Всеки от тези подходи може да бъде полезен и ефективен. Понякога най-добрият резултат е тяхната комбинация, т.е. първоначално се прави описание на основните моменти в хронологичен ред, а след това и тяхното разглеждане, в зависимост от желанието. Хронологичният списък тук служи като справочен указател, като жалон, който не позволява да бъде пропуснато нещо важно. Препоръчително е да се записва в свободна и най-проста форма, дори ако това води до нарушаване на граматичните правила и засяга стила. Най-важното е да се отрази потокът от мисли, а не формата на това отражение.

Записът трябва да фиксира „потока на съзнанието“, където ще бъдат подчертани някои основни моменти и теми, а не да бъде отражение на опит за класифициране на данни според някаква предварително определена схема.

Опитайте се да опишете живота си честно и безпристрастно, без да изхвърляте нищо, което според вас може да ви представи в неблагоприятна светлина. Необходимо е да отбележите всичко, от което се срамувате, както и да посочите своите слабости и болезнени точки. Опитът да дадете най-честното и обективно описание ще ви помогне да свикнете с него и да го използвате по най-конструктивен начин.

Ако внезапно установите, че написаната автобиография е много обемна и объркваща, препоръчително е да работите върху нея още известно време, за да създадете по-съкратена и подредена версия. Това ще ви позволи, първо, по-ясно да се видят проблемите, и второ, ще имате на разположение ръководство, определящо посоката на психосинтеза. Много подробната версия помага да се излее натрупаното, да изразите себе си. Този вариант е по-подходящ за лична употреба. Краткото изложение може да бъде основа за работа при контакт с други хора, а също така организира мислите и ги конкретизира.

Какъв човек сте били в различни периоди от живота си? Има ли настъпили промени във вас във времето? Възприемат ли ви другите така, както си представяте себе си? Какви маски носите в обществото? Променяте ли се по някакъв начин, ако искате да угодите на другите или да се предпазите от тях?

Опитайте се да илюстрирате всички положения с помощта на рисунки.

Как решихте психологическия проблем на идентичността с биологичния си пол? Какви чувства изпитвахте във връзка с факта, че сте жена или мъж, промени ли се мнението ви по този въпрос? Какво харесваш или не харесваш в пола си? Представете си, че сте човек от противоположния пол: какви са според вас предимствата и недостатъците на това?

Към кои модели на поведение сте се връщали няколко пъти в живота? Имало ли е случаи на стереотипно конфликтно поведение, което многократно се е повтаряло в най-различни ситуации? Научихте ли някакви уроци от своя житейски опит?

Частни въпроси:

Кой е най-ранният ви спомен (колко реален или измислен е той, няма значение)? Опишете някои от детските си сънища, които сте сънували многократно.

Посочете всяко травматично събитие, например болест, злополука, смърт, раздяла, насилие, сексуални проблеми и т.н. Как това се е отразило на вас?

Модел и смисъл на живота:

Каква разновидност архетипен модел отразява описаният от вас живот? Напишете митично произведение или приказка, която разказва за живота ви. Нарисувайте символични портрети на главните персонажи. Какви наименования или надписи бихте искали да използвате в комбинация с рисунките? Приемате ли или отхвърляте своя житейски опит? Какво според вас е дълбокият смисъл и цел на живота ви?

 

Упражнение „Когато много ми върви“ (В. Ромек, 2005)

Цел: Укрепване чувството за себеувереност при самопрезентиране, сближаване на участниците, преодоляване на дистантност и бариери, създаване атмосфера на взаимно споделяне, разбиране и осъзнаване влиянието на значимите  други (аудиторията) при самопрезентиране на успехи. 

image

Процедура за прилагане:  Участниците са разположени на столове в кръг. Предлага им се за време от 3-4 минути да помислят върху тяхна история (случай, ситуация), която считат за особено успешна. 

Инструкция: Всеки трябва да разкаже пред групата някаква своя история, в която е бил особено успешен. По време на разказа опишете чувствата си след като сте постигнали този успех. Ако говорите за някакви „предметни“ успехи – например, в готвенето, шиенето, ремонта, танците и т.н.,  не забравяйте да споменете за кого сте правили това и как сте разбрали дали сте успели да му доставите  удоволствие.

Въпроси за обсъждане:

-Какво чувствахте, когато говорехте сами и когато слушахте другите?

-Чия история най-много ви засегна?  Как мислите, защо сте реагирали така?

-Споделете, имаше ли разлика в емоциите ви, когато постигате успех (правите нещо добре) само за себе си и кога този успех засяга и други хора?

 

Ролева игра „Съд за безработните“

Цел: Да се помогне на участниците да развият конструктивно отношение към безработицата, да създаде условия за активно търсене на изход от негативна ситуация, а също и да създаде предпоставки за формиране на адекватна самооценка.

Тема за дискусия: Успех.

Процедура за прилагане: Водещият предлага на групата да обсъдят следните въпроси:

-Какво за Вас е „успехът“?

-Какво е „успехът“ за човек, който е загубил работата си?

-Може ли да се приеме за успешна една кариера, ако човекът в момента е безработен?

-Явява ли се безработицата пречка за успеха?

-Свързано ли е усещането за собствен неуспех, със загубата на професионална значимост?

-Какво пречи на безработния човек да бъде успешен в живота? и т.н.

По-нататък на групата се предлага да обмисли и представи някаква история – жизнено описание на един типично безработен човек по следната схема: семейство, образование, етапи на трудова дейност, загуба на работа, в търсене на нова работа, отношение към обществото, служба за заетост и др.

След това групата се разделя на отбори: избира се участник, който играе ролята на „подсъдим“, формират се групи „защита“, „обвинение“ и „съдебни заседатели“.

От „Обвинението“ се иска  да излезе с възможно най-много аргументи, доказващи, че именно „подсъдимия“ е виновен за това, че на определен етап той е станал неуспешен в живота (според измислената легенда).

„Защитата“, както се предполага, привежда доказателства в полза на „подсъдимия“, считайки, че „подсъдимия“ не може да бъде изцяло отговорен за своя провал. Обективните процеси в обществото създават неблагоприятни условия за стабилен и успешен трудов живот

Всяка от страните в съдебния процес може да „покани свидетели“, които да „дават показания“ в защита или срещу подсъдимия.

„Съдебните заседатели“ имат право в хода на процеса да задават всякакви изясняващи въпроси на страните „обвинение“ и „защита“.

Изслушването включва и т. нар. „последна дума на „ подсъдимия “, в която той е поканен да формулира и представи пред съда нова оценка на проблема, по-обективно да се отнесе към положителните и отрицателните страни на ситуацията с безработицата, да оцени реално възможностите и перспективите на своето трудоустройване и по-нататъшното си професионално развитие.

По-нататък съдът издава присъдата си – „виновен“ или „невинен“ е „подсъдимия“ за това, че днес е безработен. Ако е „виновен”, присъдата се издава под формата на задължителни практически мерки, предписани на вече „осъдения” за ефективно търсене и успешно намиране на работа. Ако „не е виновен“, присъдата може да има препоръчителен характер във вид на система от мероприятия, които ще помогнат на безработен човек по пътя към трудоустройването му.

В заключение следва да се проведе обсъждане и обобщаване на резултатите от играта.

 

Упражнение „Моята стена на победите“ (вариантът е за младши ученици)

Цел: Развитие на себеувереността и повишаване на самооценката; закрепване на успешни и полезни навици, чрез визуализация и споделяне на опит; получаване на групова поддръжка; формиране на готовност за приемане на своите победи и своите поражения.

Процедура за прилагане: Групата се разделя на по-малки групи (3-5 човека) и се предоставя време от 10-15 минути, през което първоначално всеки сам „изгражда“ своята „стена на победите“. По сигнал на водещия самостоятелната работа се прекратява и следва 5-10 минутно обсъждане на резултатите на всеки в рамките на малките групи.

В заключителния етап всеки представя своята „стена на победите“ пред групата. Останалите имат право да му задават изясняващи въпроси. Важно е през цялото време водещият да следи реакциите на участниците и да стимулира техните насърчаващи и одобряващи реакции.

Инструкция: От всеки от вас се иска да нарисува своята „стена на победите“. Първоначално ще работите в малки групи, но самостоятелно. По мой сигнал ще прекратите работа и ще обсъдите в групата си резултатите на всеки. При рисуването на стената имате право да използвате малки и по-големи тухлички – малките ще изобразяват вашите по-малки победи, а големите – по-важните и внушителни победи. Вие решавате с какви тухлички ще строите. Запомнете нещо много важно: Стената трябва да бъде изградена от „качествени тухлички“, т.е. от реални и истински победи, защото крие опасност да падне.

Въпроси за обсъждане:

-Кои са онези знания, качества и умения, които най-често съпровождат пътя към успеха?

-Има ли значение и ако – да, в какво се изразява подкрепата на другите за постигането на личен успех?

Материали: бели листове с формат А-4 и средства за писане / оцветяване.

image






image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816269
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031