1237# Проективна методика „Несъществуващо животно“ - ключ към теста

                                                 (Наталья Александровна Годун)

                                                                    (част втора)

Пострисунъчно интервю

Внимателно се анализират резултатите от проведеното пострисунъчно интервю. Те могат да дадат ценна информация.

Въпрос: Къде живее несъществуващото животно?

-мястото на обитаване на несъществуващото животно е изолирано (например, пещера, подземие, замък, друга планета и пр.), свидетелства, че изследваното лице има неудовлетворена потребност от общуване или преживява чувство на самота (изолация);

-мястото е труднодостъпно (например, непроходима гора; гора тилилейска, през девет царства в десето и пр.), говори за неудовлетворена потребност от сигурност, стремеж на изследваното лице да се опази, защити, налице е страх от агресия, идваща от обкръжаващия го свят;

-мястото е екзотично (например, остров Мадагаскар или омагьосана планина) – свидетелства за демонстративност на изследваното лице;

-мястото е емоционално нехаресвано  (например, блато, кладенец, затвор, тиня и пр.) – признак за невротично състояние, ниска социализираност и дори показател за по-сериозно заболяване;

Въпрос: С какво се храни несъществуващото животно?

-Продукти, които не са част от човешката храна (например, камъни, стъкло, метал и др.) свидетелстват за ниска степен на социализация или нарушения в общуването.

-Продукти, които се отличават с особено големи размери (например, гора, дървета, къща и др.) или се посочва, че „яде всичко“, са признак за импулсивност или ниско ниво на социализация.

-Продуктите са хора (човекоядство), показва негативизъм (склонност към противопоставяне на другите, конфликтност, инат), асоциалност (безразличие към другите) или асоциалност (стремеж за причиняване вреда на другите заради свои интереси), а също и повишена агресивност.

-Ако в отговора се описва подробно самия процес на хранене (изяждане на жертвата), това е признак са повишена агресивност на изследваното лице.

-Емоционално неприета храна (например, червеи, гъсеници, тиня, мръсотия, кал, слуз и др.), свидетелстват за изострено невротично състояние или дори за психично заболяване.

-Продуктите са кръв и отделни органи на живи организми (сърце, глава, мозък и др.), са признак за невротична агресия (ответна реакция на неблагоприятна външна ситуация).

-Продукти като въздух или енергия, или въобще не се храни с каквото и да било, показват интровертност на изследваното лице или вероятност за шизоиден тип.

Въпрос: С какво обикновено се занимава несъществуващото животно? Какво е любимото му занимание?

-Дейността е обикновена (играе, разхожда се, почива си) – пряка проекция на потребности и желания.

-Дейността е свързана с постоянно търсене на храна – усещане и преживяване за трудности, налице е несигурност, еднообразен и нестабилен (несигурен) живот.

-Дейността е свързана с чупене, унищожаване, разрушаване, мачкане – асоциалност, негативизъм, враждебност.

-Дейността е свързана само със сън – признак за умора или астенично състояние.

-Дейността е свързана с извисяване и полет в облаците – реалният живот е пасивен и инфантилен.

Въпрос: Несъществуващото животно има ли приятели?

-Липса на приятели – чувство за самота.

-Приятелите са от най-близкото обкръжение, без конкретизация – висока неудовлетворена потребност от общуване.

-Приятелите са зли, агресивни персонажи (например, акула, крокодил, дракон) – негативизъм, агресивност, асоциалност.

Въпрос: Несъществуващото животно има ли врагове?

-При наличие на много врагове или при пълна липса на врагове – признак за страх от агресия.

-Ако изследваното лице не назовава конкретни врагове на несъществуващото животно, то по-скоро опасността не се крие в опасения и страхове, а въобще в страх от общуване и конфликти, т.е. в повишена застойност.

 -Ако враговете се явяват цялото обкръжение, това е признак за негативизъм и асоциалност.

Въпрос: Несъществуващото животно умее ли да се защитава? Как се защитава?

Ако изследваното лице подробно описва способи за защита от опасностите или говори за огромна опасност, това е признак за повишена тревожност и страх от агресия.

Въпрос: Несъществуващото животно страхува ли се от нещо?

Ако при отговора на този въпрос изброи твърде много страхове или страхове, които не са типични за животните (например тъмнина, смърт, насекоми), това показва невротично състояние или наличие на страхове.

Въпрос: Какъв размер има несъществуващото животно ?

-Ако сведенията за размерите на животното, посочени от изследваното лице при пострисунъчното интервю не съответстват по размер на самото изображение, това е признак за наличие на вътрешен конфликт.  Например, животно с огромни размери (съгласно интервюто), а на изображението е представено съвсем малко или обратно, нарисуваното животно обхваща целия лист, а при интервюто се оказва колко дребно насекомо.

Въпрос: Три желания на несъществуващото животно?

-желание да има приятели – дефицит на общуване;

-желание да няма врагове – страх от агресия, а в някои случаи – подозрителност, мнителност, боязън;

-желание да не се страхува от нищо – страх от агресия;

-желание да се превърне в обикновено животно или човек – преживяване на емоционален дискомфорт, който е свързан с усещане за някаква различност от обкръжението (шизоидност; усещане за отстраненост; несходство с обкръжаващите го хора; ниска емоционалност;

-желание да бъде с по-големи размери –  потребност от защита; страх от агресия; усещане за малоценност;

-желание да не бъде с големи размери (да не расте, да си остане малък) – признак за повишена тревожност;

-желание да полети и разглежда света отгоре – признак за любознателност и познавателна активност;

 

Допълнителни сведения към пострисунъчното интервю.

-Фиксацията върху темата за размножаването показва, че сексуалната сфера е значима. Ако има индикация за безполова форма на размножаване, това е признак за напрежение в тази сфера в резултат на вътрешен конфликт – например, проблем с половата идентификация.

-Придвижването по всякакъв начин (например, плува, лети, бяга, подскача), свидетелства за лекота при адаптацията към различни ситуации.

-Ходенето на пръстите на краката – показва склонност за напускане рамките на общоприетото поведение и правила на взаимоотношения.

-Изпъкналото изображение на очите и способността им да се въртят на всички страни, е признак за висока избирателност, бдителност и подозрителност при контакти и поддържане на взаимоотношения.

-Опашката (пера или крила) служи за укриване и рогата за защита от врагове – страх от агресия;

-Ако по време на пострисунъчното интервю изследваното лице описва много подробно своето животно, величаейки го, идеализирайки го, издигайки го в ранг на изключително или особено привлекателно, това е признак за демонстративност и склонност към компенсационно фантазиране.

Съответствие на рисунката на несъществуващото животно и пострисунъчното интервю към него.

-Ако изследваното лице разказва, че животното ходи, но на изображението липсват крака или е твърде слабо и неустойчиво, това е признак за повърхностно мислене (лекомислие).

-Ако животното има крила, но по време на интервюто се оказва, че то не се нуждае от тях за да лети в облаците, а за да оглежда от високо света, това е индикатор за висока познавателна насоченост, а не за склонност към защитно фантазиране. 

-Сравняването между разказа за характера на несъществуващото животно с характера на изследваното лице, показва възприятието на собствения “Аз“.

-Необходимо е да се сравни броя и качеството на детайлите в рисунката: добри (например, усмивка) или лоши (например агресия – скали, игли) със съдържанието на пострисунъчното интервю.

 

 

КЛЮЧОВЕ ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ДЕТАЙЛИТЕ

1.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Наименование.

Името, което изследваното лице дава на своето несъществуващо животно, както и другите елементи на рисунката, носят определена информация за човека. Тук са представени няколко типа наименования:

-реални;

-функционални (рационални);

-книжно-научни;

-естетически;

-повърхностно-звукови;

-иронично-хумористични и умалително-нежни;

-построени от повтарящи се думи;

-прекалено дълги.

-Реални наименования.

Най-често срещани и необмислени, казани автоматично. Например: крокодил, стихия, вятър. Реалните имена показват доминантност на конкретното мислене и ориентация към реални проблеми.  Друго тълкуване се свързва с ниско ниво на развитие на въображението (или блокирано въображение в резултат на висока тревожност). Ако и самото изображение прилича на реално животно (например, куче, крокодил), това е показател, че изследваното лице е склонно да подхожда към решаване на проблемите си стандартно и традиционно, отколкото да създаде  своя иновационна идея.

-Функционални (рационални) наименования.

Обикновено са създадени чрез съединение  (комбиниране) различните части на изображението в едно цяло (например, Коремокрил, Леопардолъв, Вълкоорел). Такива имена предполагат рационално и функционално мислене. Това са хора реалисти и практици.

-Книжно-научни наименования.

Най-често те произхождат от научната литература, като съдържат латинско окончание (например, Рептилус, Мечкозавър, Жабокрак). Тези имена свидетелстват за демонстративна личност, която се стреми да изтъкне своите знания, ерудиция, изобретателност, образованост и с това да се открои от останалите. Възможно е разбира се, мотивът да е свързан със стремеж да се постави акцент върху детайлите.

-Естетически наименования.

Характерно за тези имена е, че те се съставят от звуци и срички, които да придадат на името естетическо звучене (например, Клапитина, Золиана, Манифар, Люйфона). Тук съвсем разбираемо е, че се касае за човек с тънък усет към красотата, към стилистиката в детайлите и префиненост.

-Повърхностно-звукови наименования.

Тези имена също се създават автоматично и повърхностно, без определен замисъл (например, Бозол или Зума). Те свидетелстват за повърхностно, лекомислено отношение на човек към себе си, към обкръжаващият свят и респ. към дейността си, показват също ненадеждност и некоректност във взаимоотношенията.

 

-Иронично-хумористични и умалително-нежни.

Показват съответното отношение на човек към действителността (например, Триочко,  Барниръбъл).

-Построени от повтарящи се думи.

Тези имена (например, „Трус-Трус, Кус-Кус, Тадуф-Тадуф), манифестират инфантилна, лабилна, със слаб волеви контрол личност.

-Прекалено дълги.

Свидетелстват за човек с развита фантазия (възможно да е със защитен характер) или склонност към педантизъм, но определено с развито абстрактно мислене.

 

2.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Вид животно.

Видът на животното показва идентификацията на изследваното лице по значимост с обкръжаващия го свят.

-По характер могат да бъдат:

-опасни, които заплашват другите;

-неутрални;

-слаби или беззащитни, които другите заплашват.

Тези индикатори показват положението на човек в обществото.

-По начин на изобразяване могат да бъдат:

-реални – интерпретира се като нарушение с интелектуален или емоционален характер. Висока тревожност, а понякога показател за психично заболяване (от 7 г. нагоре).

Ако по вид несъществуващото животно прилича на реално домашно животно, това се интерпретира като зависимост от тези потребности, които човек може да удовлетвори в взаимодействие с тези животни и не може с обкръжаващите го хора. Освен това, може да се тълкува като склонност на човек да посвещава цялата жизнена енергия на самия себе си.

Ако е нарисувано куче – личността е склонна към зависимост и подчинение (асоциация с вярност и служене).

Ако е изобразена котка – човек изпитва потребност от тактилни контакти (физическо докосване), от самоизолация, предпочита невербалното взаимодействие пред вербалното.

Ако е нарисувана птица в клетка или риба в аквариум (или подобно животни в някаква рамка) – човек се стреми към твърд самоконтрол, потискане на импулса или влечението, като често може да присъства и себесъзерцаване.

Ако е изобразена крава или друго „полезно“ животно, което е източник на храна – личността отъждествява себе си с човекът грижещ се за семейството, стремящ се да дава от себе си повече, отколкото получава от обкръжението, като често несъзнавано попада в ролята на длъжник.

Ако е нарисувана глутница животни – възможни са два варианта за тълкуване, в зависимост от това как човек се отнася към тези животни: позитивно или негативно. При негативно отношение човек счита, че „всички ме използват“, той обвинява обкръжаващите, маскирайки неспособността си да носи отговорност за своя живот и предоставяйки на другите право да вземат решения за техните проблеми, а след това да декларира претенции към тях. Ако отношението е позитивно – човек възприема своите жизнени и телесни прояви като източник на енергия и сила.

Ако са нарисувани диви животни:

-гълъб – символизира стремеж да се покаже доброта; възможно е и отказ от проучване и разбиране на своите проблеми;

-мишка, прилеп, къртица, червей, паяк и др. (нощни, подземни или буквално презрени животни) – свидетелства за негативно отношение на човек към своите жизнени проблеми и дори пълно отричане на тези състояния, черти, ситуации в себе си;

-скорпион, вълк и др. (опасни животни) – склонност към самопотискане; усещане за заплаха за живота; непредсказуемост и опасност;

-слон, лъв, орел и др. (животни олицетворяващи сила, власт, доминантност) – човек възприема своите жизнени прояви като източник на енергия, сила и особени ресурси; активността го зарежда с енергия и го самоутвърждава;

Животни, които са съществували някога, но са изчезнали (например, динозавър) – бедност на въображението, ниско ниво на общокултурно развитие, понякога – педагогическа занемареност (до 7-годишна възраст);

Животни, съществуващи в културата (дракон, змей, Мечо-Пух, Чебурашка и др.) – интерпретират се както животните, съществували някога;

Ако вместо несъществуващо животно са изобразени персонажи от книги или филми – интерпретира се като отказ на човек да анализира своите проблеми или буквално идентифициране с ролите на изобразените персонажи;

Животно, съставено от частите на други животни, но като цяло съответстващо на стандартната схема за животно – рационален (прагматичен) подход при изпълнение на задачи без наличие на творчески процес;

Животно, построено по стандартна схема (има глава, тяло и крайници) – приема се, че човек подхожда към решаването на проблемите и изпълнението на задачите си стандартно, но същевременно може да внесе и нещо творческо, свое;

Животно, конструирано по оригинална схема (не прилича на стандартно животно) – творчески подход при изпълнение на задачите, ниско ниво на конформизъм, стремеж към уникалност и различие от останалите; удържане на своето мнение и съпротива срещу приемане мнението на другите;  ниска внушаемост или липса на податливост към чуждо влияние;

Свръхоригинално животно, екстравагантно – демонстративност, шизоидност;

Животно с необичайна структура – творческа натура, живо въображение, гъвкавост на мисленето, възможна демонстративност.

Човекообразно животно, изобразено в право положение, с човешко облекло или атрибути, с муцуна, която прилича на лице, лапи, които приличат на ръце и крака – инфантилизъм, емоционална незрялост или висока степен на неудовлетвореност от общуването с другите (характерно е за подрастващите);

Машинообразно животно (механично или с отделни машинни детайли) – интровертност или аутизация, понякога шизоидност;

Животно във вид на кръг (окръжност) – тенденция към затвореност, самоизолация, скритост, подозрителност, нежелание да предоставя информация за себе си, за обкръжаващия го свят или въобще да участва в тестирането;

Животно във вид на затворена фигура (ако има крайници, то те са обърнати и насочени към тялото) – интровертност;

Забележка: Авторът отбелязва, че при интерпретацията психологът не бива строго да се фиксира върху представените примери на интерпретация. Неговият съвет е да се обръща внимание основно на нюансите и оригиналността.

 

3.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Характер на линиите.

При анализа на характера на линиите следва да се обърне внимание на следното:

-натиск на молива върху листа;

-удебелявания;

-начупеност (острота) или плавност (заобленост);

-щриховка;

Ако линиите са слаби и паяжинообразни (много тънки) – това е признак за слабост (астеничност) и стремеж към икономия на енергия. При такъв тип могат да се появят повишена уморяемост, крайна чувствителност, лесна обидчивост, нарушения на съня и други проблеми, свързани с понижен жизнен тонус.

Ако рисунката е изпълнена със силен натиск, удебеляване (подчертаване) или щриховане – това е признак за емоционално напрежение, тревожност или импулсивност.

Следва да се обърне внимание и на онези детайли (части от тялото), които са изпълнени с натиск или удебеляване – те могат да показват област на конфликт, на проблем, дори на физическа болка.

Щриховка може да присъства като елемент на рисунката в случай, че изследваното лице е обучавано и познава тази техника. Тогава тя не се приема като свидетелство за тревожност.

Плавните и равномерни линии се приемат като символ на безконфликтност.

Изтриването и корекцията на линии се интерпретира като тревожност, неувереност, стресово състояние, емоционална напрегнатост, понякога за перфекционализъм (неоправдан стремеж към постигане на идеален резултат, който е доведен до крайност) в момента на изследването.

 

4.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Украшения.

Облеклото и украшенията (аксесоарите) се разглеждат като допълнителни детайли, но в никакъв случай не и излишни.

Украшенията и желанието да се украси несъществуващото животно се срещат често и за това има обяснение. Елементи на украсата в рисунката могат да бъдат:

-панделка (лента);

-огърлица;

-оригинална прическа;

Оригиналната прическа най-често включва: пера, шноли, фиби, паунова опашка, конска опашка, завъртулки (навита на ролки коса), различни оцветявания на косата или кожата във вид на петна и др.

Принципно наличието на каквито и да било украшения говори, че човек мисли (отчита) за това как изглежда външността му и се стреми да бъде привлекателен.

Наличието на панделки и оцветявания на косата (кожата) свидетелства за склонност към демонстративност и стремеж на човек да се грижи за външния си вид, в известен смисъл е израз на суета.

Различните оцветявания или петна (фигури) върху кожата свидетелстват за функционалност, която е добре да се изясни по време на пострисунъчното интервю.

Голямо количество детайли, украсяващи животното е признак за увлеченост, целенасоченост и жизнена активност.

Облекло

Интерпретацията на облеклото е сложна и разнородна. Тя често се появява при рисунките на човекоподобни животни. Стандартен ключ има за следните елементи: вратовръзка, кърпа, шал, обувки и колан, (пояс), тиранти.

-вратовръзка, кърпа, шал: самопрезентация;

-обувки: наличие на собствен стил, неподвластност на масовото мнение;

-колан, (пояс), тиранти: разделяне тялото на горна и долна част – проблеми, свързани със сексуалния живот.

 

5.Ключ към теста „Несъществуващо животно“. Агресивни елементи.

Невротична агресия. Опасения (страх) от агресия..

Невротичната агресия – е поведение, съпроводено с усещане за общо неблагополучие; ответна реакция (защитна агресия) на неблагоприятна външна ситуация, но е насочена не към самия източник, а към цялото обкръжение, т. нар. омраза и гняв към целия свят. 

 Невротичната агресия в теста може да се прояви в два варианта:

-съчетание на невротични и агресивни прояви в една рисунка;

-в теста «Несъществуващо животно“ присъстват само невротични симптоми, а в теста „Ядосано (зло) животно“ се проявява агресия.

За невротична агресия може да свидетелства невротична тематика в пострисунъчното интервю. Например:

-емоционално неприятно местообитание (например блато, мръсотия, слуз, кал, тиня,);

-емоционално неприятна храна (червеи, охлюви, миди,  боклук, мръсотия, съсиреци кръв от жертвата;

-невротични страхове (например от насекоми, мишки, змии).

За невротична агресия може да свидетелстват също грубо изкривяване формата на очите.

Страх от агресия

За наличието на опасения и страх от опасност говорят елементи от видовете: броня (потребност от защита); щит, ризница (кожа от свързани елементи), бодли, дебела кожа (може да бъде посочена в описанието на изследваното лице); игли; огромни размери (дори на рисунката да е малко животното, при описанието може да е казано, че „то расте“ и е голямо.

Характерни признаци за тревожност и опасения е стремежът към прояви на повишена чувствителност и раздразнителност на животното. Например, наличието на очи, разположени в задната част (или способни да гледат назад), с които може да вижда плячката. Описанието за нуждата от такива очи показва опит на изследваното лице да преодолее с чужда помощ своите опасения (механизъм за защита – рационализация). 

Страхът от агресия може да се прояви в описанието при пострисунъчното интервю (например, в фрази описващи отразяващо чувство за самота, като: животното е самотно, то няма нито приятели, нито врагове), като същевременно в разказа се засяга агресивна тематика.

За скрити страхове и тревожност говорят наличието  на елементи като: рога, копита, кучешки зъби, нокти, които са маскирани с контурни линии.

За наличието на тревожност се приемат и силно преувеличените размери на животното, описани по време на интервюто.

За подозрителност и недоверчивост свидетелстват двойните линии или удебеляване на контура на фигурата. 

Бронята върху тялото свидетелства за скритост, притворност, мимикрия, двуличие.

 

6.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Активна и защитна агресия.

В рисунката на несъществуващото животно, агресията може да не се прояви изобщо.

Тук са разгледани три вида агресия, които най-често се наблюдават в рисунките: активна, защитна и невротична.

-активна агресия – насочена към причиняване на вреда посредством вербални или физически действия;

-защитна агресия – враждебни действия, възникващи в отговор на реални или мними заплахи;

-невротична агресия;

Маркери за агресивност в рисунката могат да бъдат: рога, нокти, зъби, шипове, игли, дебела кожа, четина, броня, копита, ризница, оръжие, бивни, рог, остри израстъци, остри (наръбени) люспи.

Активна агресия – включва всякакви очевидни елементи за нападение, които са налични в рисунката. Но не се съобщават от изследваното лице при пострисунъчното интервю. Интерпретират се като собствена (активна) агресия, а не като защитна.

Активната агресия се изразява в рисунката чрез:

-оръжие или оръдие, които могат да бъдат за нарязване, пробождане или отсичане;

-отворена (зинала) паст със зъби (признак за вербална агресия) или остри бивни;

-остри шипове, игли, бодли;

-остър клюн (човка) – умерена агресивност;

Активната агресия се изразява в рисунката чрез:

-оръжие или оръдие, които могат да бъдат за нарязване, пробождане или отсичане;

-отворена (зинала) паст със зъби (признак за вербална агресия) или остри бивни;

-остри шипове, игли, бодли;

-остър клюн (човка) – умерена агресивност;

Защитна агресия  

Защитната агресия може активно да се прояви на поведенческо ниво и по тази причина тя не е така безобидна както може би изглежда.  Дори човек да я приема като защитна, в действителност тя може да се окаже активна. С други думи, когато човек очаква нападение, той може да премине дори без всякакви основания към активни действия.

Склонността към защита от агресия се илюстрира в рисунката често чрез лапи с нокти и обикновено се тълкува като защита от връстници.

Наличието на рога и четина, заострени рога в съчетание с неголеми нокти – наличие на агресия, но в рамките на нормалното ниво, както и игли, шипове или гребени по гърба на животното.

Степента на защитна агресия се определя от наличието и насочеността на острите елементи (от типа: шипове, израстъци, бодли, ребриста броня).

Защитни елементи са разположени по контура на тялото и са насочени нагоре –  свидетелстват за опит на личността да се защити от хора, които имат власт над него или го потискат (забраняват, ограничават).  За възрастните изследвани лице такива лица с власт могат да бъдат началници; за децата – родителите, по-големите по възраст, възпитатели, учители.

Защитните елементи са разположени по контура на тялото и са насочени надолу –  страхове на личността за сриване на авторитета сред другите, опасения да не бъде признат, боязън да не стане за смях или да не стане обект на обсъждане, а е възможно и тълкуване, означаващо, че вече се намира в такова положение. Ако тази защитна насоченост се наблюдава в рисунката на деца, то се приема, че детето се чувства дискомфортно сред обкръжението си.

Защитните елементи са разположени по контура на тялото и са насочени настрани или  навътре към контура (към самото тяло) –  човек очаква опасност от всички страни при всякакви ситуации (определя се като неидентифицирана опасност, т.е. безпредметен страх) и е готов да се защитава при всеки случай.

Защитни елементи са насочени вдясно – човек се стреми да се защити в реални ситуации.

Защитни елементи са насочени вляво – това показва, че човек защитава своето мнение, убеждения, позиции, мнение и пр.

 

7.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Опашка.

Символичното значение на опашката на несъществуващото животно в стандартните ключове се разглежда в два аспекта:

-оценка на своите действия;

-отношение към своето минало.

В първия случай оценката към външните и вътрешни проявления на дейност, се изразява чрез насочеността на опашката.

-към вътрешните форми на дейност се отнасят: мисли, решения и отношение към живота;

-към външните форми – действия, постъпки и вербална продукция;

Опашка, насочена вдясно – в настоящия момент лицето е ангажирано с обмисляне на своите действия и постъпки, оценява резултатите от външните прояви или  удовлетвореност, задоволство от живота или показва отношение към миналото. Във втория случай интерпретацията зависи от големината на опашката: а) при дълга опашка – миналото е тягостно и не дава спокойствие на човек; б) при къса опашка – миналото не представлява опасност или не е толкова съществено.

Опашка, насочена вляво – лицето разсъждава върху пропуснатите моменти, настъпили поради нерешителност, опасения, страхове, както и оценява резултатите от вътрешните прояви.

Опашка, насочена нагоре (във вид на тръба или морков) – личността е уверена в своята дейност и получените резултати от нея; наличен е оптимистичен, дружелюбен, открит и лек характер; положителна самооценка, стремеж към промяна, развитие и самоусъвършенстване.

Опашка, насочена надолу (пада надолу, влачи се) – личността не проявява интерес към саморазвитие; недоволство от себе си, потиснатост; съмнение в своите възможности; съжаление за сторено (направено, казано), разкаяние, наличие на страх; касае се за песимистична личност, която оценява негативно своите действия.

Множество опашки (разклонени, разперени, разтворени) – свидетелства за противоречивост на самооценката или за зависимост от обкръжението.  При две опашки разгърнати встрани и животното е с големи уши – самооценката силно зависи от мнението на обкръжаващите.

Дълга и пищна (богата или може да са няколко) опашка – човек е доволен от себе си.

Къса и тънка опашка – неувереност.

Дебела (тлъста) опашка – висока значимост на сексуалната сфера (по принцип опашката винаги се свързва със сексуалните функции).

8.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Крила.

Крилата се приемат по принцип като символ на мечти и амбиции, а когато са съчетани със способности на животното да полети – и с творчески способности. Наличието на крила се интерпретира като:

-мечтателност и романтичност;

-разнообразие на интересите;

-любознателност;

-увлеченост в своята дейност;

-увереност в себе си;

-разбиране за притежание на висок енергиен потенциал;

-желание да се получи „всичко и сега“;

-опит да се извоюва „място под слънцето“, да се самодокаже;

-търсене на себе си;

-смелост и предприемчивост в дейността; поемане на риск;

-склонност към компенсаторно фантазиране (като механизъм за психотична защита – потъвайки в своите мисли и фантазии, личността намалява или смекчава отрицателни преживявания);

-стремеж към самоутвърждаване с възможно потискане или отстраняване интересите на други хора;

-ангажиране с няколко дейности едновременно; стремеж към участие в колкото се може повече дейности.

При рисунка на несъществуващо животно от дете, крилата се тълкуват  като многостранност на интересите и прогноза за бъдещи успехи.

Освен крила, несъществуващото животно може да притежава и пера.

 Перата, както и крилата се явяват символ на стремеж към самоутвърждаване, самооправдание, самоукрасяване. Това е склонност на личността да съсредоточи вниманието върху себе си (демонстративност).

Крила, извисяващи се над нивото на фигурата – увереност в себе си, любознателност, увлечение в своята дейност, смелост и решителност.

Големи и разтворени крила – наличие на големи планове, на които никой и нищо не може да попречи.

Разположение на крилата – колкото по-близо са разположени до главата, толкова по дълъг е срока за изпълнение на планове и намерения.

Животно с крила, но без крака – силно развита фантазия.

 

9.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Крака и тяхната замяна.

Лапите-крака на несъществуващото животно са символ на устойчивост; показател за това, че човек е „стъпил здраво на земята“.

Наличие/отсъствие на крака.

1.Липса на крака (лапи) – неувереност. Разсъжденията могат да са повърхностни и неоснователни, изводите – лекомислени. Импулсивност при вземане на решения. Възможни са пасивност, липса на умения в социалните контакти и слаба битова ориентация (както и в случаите на крехки, несъответстващи на тялото крака).

2.Форма на краката и съизмеримост с фигурата.

Опорните точки на несъществуващото животно са краката и опашката. За да може да удържи тялото в равновесие, опората на животното следва да бъде съразмерна с големината на торса.

-при съразмерна, основателна опора – наличие на рационалност, умение да се обмислят решенията, реален и трезв поглед върху обкръжаващия свят, наличие на собствено мнение, с което другите следва да се съобразяват и заплаха за проблеми и протест, ако не бъде взето предвид.

-мощни, здрави и пропорционални на тялото крака – увереност, стабилност, сигурност.

-твърде големи (дебели) крака (както и излишно количество) – потребност от допълнителна опора, усещане за недостатъчно умения в социалните отношения.

-тънки крака с непропорционално голямо тяло – мечтателност, живот във фантазии.

-олекотена опорна част (точките на допир на краката със земята) – лекомислие, импулсивност, повърхностни съждения.

-крака с разнообразни форми и различно положение – наличие на специфични нагласи и съждения, инакомислие (близко до патология), нонконформизъм (не приемане на обществени порядки, правила, норми, ценности, традиции); възможно е да показва също самостоятелност, непостоянство и творческо начало.

3.Дължина на краката.

Ако краката са много къси  или обратно – много дълги, при това и тънки, се приема, че изследваното лице се стреми да контролира всичко около себе си и се страхува от загуби и отстъпки.

4.Устойчивост и положение на краката.

Колкото по-твърдо, стабилно и устойчиво е положението на несъществуващото животно на земята (и колкото е по-масивно), толкова по-практичен и разсъдителен (рационален) е човек.

-устойчивият стоеж на краката се интерпретира за реално възприемане на действителността.

-широко разтворените крака – като допълнение към реалното възприемане на света, изследваното лице се отличава и с рационално мислене.

5. Количество на краката. 

„Стоножката“ (множеството крака), еднотипността и еднаквата насоченост на краката, са признак за конформизъм на мисленето и нагласите, и стандартност при вземане на решения; те символизират потребността от допълнителна подкрепа (опора).

-голям брой допълнителни крака – активност, увлеченост, целенасоченост.

-наличие на излишни крака – потребност от допълнителна опора, усещане за недостатъчна умелост в социалните отношения.

6.Стъпала.

-масивни стъпала – рационално мислене;

-широко разтворени пръсти на стъпалата – рационално мислене;

7.Начин за съединяване на крайниците (крака, ръце, опашка, крила) с тялото.

Начинът за съединяване на крайниците с тялото показват степента на контрол на човека над своите решения и разсъждения.

-стабилно (здраво, плътно, удебелени линии) свързани с тялото – добър контрол над думите и постъпките (високо ниво на самоконтрол);

-небрежно (слабо, рехаво, повърхностно, тънки линии) и напълно отделени от тялото – склонност към необмислени постъпки, импулсивност, стихийност, хаотичност; силно и неконтролируемо въздействие на емоциите; необмисленост на действията; вероятност от рискови и необратими последици; неувереност в своето мнение и внушаемост.



(следва продължение - част трета)