Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2019 04:42 - 1307# Типове детско-майчина привързаност (Мери Ейнсуърт)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 825 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.09.2019 04:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                     1307# Типове детско-майчина привързаност (Мери Ейнсуърт)

 

Методиката на Мери Ейнсуърт (М. D. Ainworth).

В изследователските среди е широко приета методиката за оценка на привързаността и на нейния тип на Мери Ейнсуърт (М. D. Ainworth). При експериментът на Ейнсуърт се демонстрират осем епизода, през които се изучава поведението на детето в ситуация на раздяла с майката и нейното влияние върху поведението на бебето (детето), и способността на майката да го успокои след завръщането си.  При изследването е установено, че особено силен диагностичен конструкт се явява промяната в познавателната активност на детето при раздялата с майката.  Поради тази причина е прието детето да бъде оставено при непознат възрастен с нови (непознати) играчки.

Критерий за привързаността се явяват регистрираните особености в поведението на детето след напускането на майката  и непосредствено при нейното завръщане. В резултат на изследването по методиката на Мери Ейнсуърт децата са били диференцирани в четири групи, съответстващи на четири типа привързаност.

Типове детска привързаност

Тип „А” – детето не реагира на напускащата го майка и продължава да си играе, а впоследствие не обръща внимание на нейното завръщане. Децата с подобно поведение се обозначават като  „индиферентни” или „ненадеждно привързани”.  Този тип привързаност се нарича „ненадеждно-избягваща привързаност” и се приема за условно-патологична. Наблюдава се при около 20% от децата. След раздялата с майката, те не изпитват безпокойство от присъствието на непознат човек, но те избягват общуването с него точно така, както избягват общуването с майка си.

Тип „В” – детето реагира слабо на напускащата го майка, но са привлечени силно към нея при завръщането й. Тогава те се стремят силно към физически контакт с майката и лесно се успокояват когато са взети от нея.  Този тип привързаност се нарича „надеждна привързаност”. Този тип привързаност се наблюдава при около 65% от децата.

Тип „С” – детето реагира със силно огорчение при напускането на майката.  След завръщането на майката, те демонстрират силна привързаност, но практически много скоро след това се отделят от нея. Този тип привързаност се приема за патологична. Нарича се „ненадеждно-афективна”, „манипулативна” или „двойствена привързаност”. Среща се при около 10% от децата.

Тип „D” – след завръщането на майката, детето „застива” в една поза (липсва поведенческа активност), като „отбягва” опитите на майката за близост.  Нарича се „дезорганизирана неориентирана привързаност” и също е приета за патологична. Среща се при 5-10% от децата.

Освен посочените 4 типа, може да се говори също и за „симбиотичен” тип привързаност. В експеримента по методиката на Мери Ейнсуърт този тип деца не се отделят от майка си дори на стъпка. При този тип практически не е възможно отделяне на детето от майката.

Формирането на привързаност в голяма степен зависи от грижата и вниманието, които майката отделя на своето дете. Майките, които са силно привързани към новороденото са внимателни и чувствителни към потребностите на детето.  В общуването с децата си те често използват средствата на емоционалната експресия. Ако възрастният добре разбира детето, то със сигурност ще се чувства комфортно, сигурно и силно ще е привързано към него.

М. Силвън и М. Виенда  (М. Silven и M. Vienda) доказват експериментално няколко качества, които определят като най-важни за развитието на надеждна привързаност:

= способност на майката да подбужда детето към игра;

= емоционална достъпност;

= стимулиране на познавателните потребност;

= гъвкавост в стила на възпитание.

Според авторите, от изведените качества решаващо значение има емоционалната достъпност, която се изразява в способността да се споделят чувствата на детето като главен инициатор на детско-майчиното общуване.

Личностните особености на майката, влияещи върху нейното отношение към детето, се разглеждат в качеството на главен („класически”) детерминант за надеждна привързаност. Те пряко или косвено влияят върху формирането на привързаността у детето.  Тяхното пряко влияние е свързано с чувствителността на майката към подаваните от детето сигнали (чувствителността на майката се проявява в типичните ситуации на взаимодействие), а косвеното влияние на личностните особености на жената е свързано с нейната удовлетвореност от ролята й на майка, а това на свой ред зависи от взаимоотношенията й със съпруга. С други думи, привързаността на майката към детето е сложен феномен, в който майката се намира между детето и неговия баща, като се явява фокус във взаимодействието.

Брачните отношения съществено влияят върху типа детско-родителска привързаност.  По принцип, раждането на дете в семейството автоматично поражда изменения в отношенията между съпрузите. Родители, които са трайно привързани към детето си, отбелязват много по-голяма удовлетвореност от качеството на своя брак, отколкото двойки, които не са привързани. Съществува хипотеза съгласно която, ранният съпружески статус се явява решаващ фактор за установяването на един или друг тип привързаност.

Децата, проявяващи двойствена привързаност, в повечето случаи имат задържащи (тормозни) черти на характера си.  Техните родители по темперамент често изпитват затруднения в качеството си възпитатели.  Възрастните реагират на потребностите на детето в зависимост от собственото си настроение – или твърде слабо, или твърде енергично. Бебето винаги реагира на липсата на баланс на тези отношения от страна на родителите, но резултатът винаги е неуспешен и като следствие става безразлично в общуването си с тях.

Съществуват два варианта за подход към детето, които повишават риска от развитие на избягваща привързаност.  При първия вариант майката е нетърпелива по отношение на своето дете и е нечувствителна към неговите потребности.  Такава майка често не е в състояние да удържа своите отрицателни емоции по отношение на детето, което води до отделяне и отчуждаване на майката и детето.  В резултат на това, майката просто престава да взима и държи детето в ръцете си, а детето на свой ред не се стреми към тесен физически контакт.  Тези майки често биват егоцентрични и отхвърлящи своите деца.

При втория вариант за неправилен подход, водещ до формирането на избягваща привързаност, родителите се отличават с извънредно внимание и педантично отношение към детето. В този случай, колкото и учудващо да звучи, детето се оказва в невъзможност да понесе толкова много грижи за себе си, тъй като изцяло му е отнета възможността за избор (трудно се учи, губи самостоятелност, т.е. то също не е в състояние да удовлетворява свои потребности).

Неориентираната дезорганизирана привързаност се среща в тези случаи, при които детето се страхува от физическо наказание или е обезпокоено от страх да не бъде отхвърлено от родителите си.  В резултат, детето започва да избягва общуването с родителите си. Този ефект е следствие на това, че родителите се отнасят крайно противоречиво към детето и детето не знае във всеки следващ момент какво да очаква от тях.

Майките с избягващ тип привързаност могат да бъдат характеризирани като „закрито-формални майки” . Те поддържат авторитарен стил на възпитание и се стараят да налагат на детето своята система от потребности. Тези майки не възпитават, а по-скоро превъзпитават детето си. За тях е много характерно, че следват последователно инструкции и указания на външни източници – литература, съвети на роднини, на собствената си майка и пр., като с това губят сензитивността си към детето.  

По психологически характеристики майките на децата с двойствена привързаност   се делят на две групи: „его-ориентирани майки” и „непоследователно-противоречиви майки”.

Първите се отличават с неадекватно завишена самооценка и недостатъчна самокритичност. Те са твърде противоречиви в отношението си към детето: от повишено, дори прекалено внимание към детето, до пълно игнориране на неговите интереси.  Вторият тип майки считат своите деца за неспособни, неумели, болни и налагат повишени грижи за тях.  Същевременно тези деца изпитват дефицит на ласка и внимание поради постоянното чувство на тревога у майката и вътрешното й напрежение, водещо до непоследователно и двойствено отношение към детето.

В зависимост от типа детско-майчина привързаност се отличават няколко типа майки.  Съгласно Р. Crittenden, надеждна привързаност възниква при чувствителните и грижливи майки. Техните деца са уверени в себе си и изпитват чувство за безопасност. Те стават открити, лесно се сближават с непознати, не изпитват тревога и не подават сигнали в ръцете на непознат човек. Избягващата привързаност се среща при нечувствителни, отхвърлящи и ограничаващи активността на детето майки.  Техните деца обикновено са неуверени, плашливи и избягват общуването както с родителите, така и с непознати.  Двойствената привързаност е типична за майки с непоследователно и непредсказуемо поведение.  Те се отнасят с детето с голяма нервност и напрежение.  Трябва да се има предвид, че симбиотичен тип привързаност може да се появи както при извънредно чувствителните, така и при непоследователните, и непредсказуемите майки.

Детско-майчината зависимост съществено зависи и от нивото на психическо развитие на самото дете.  Една от функции, съществено влияеща върху характера на привързаността се явява самосъзнанието (или „Аз-образа”).  При изследване на Н.Н. Авдеева по методиката на „огледалното отражение” се установява, че по-високото ниво на самосъзнанието на майката, продуцира по-голяма самостоятелност на детето (по-малка зависимост от майката) и по-изразена активност при непознати ситуации.  Експериментът е доказал, че деца с развит „Аз-образ” обикновено демонстрират надежден (тип „В”) или индиферентен (тип „А”) тип привързаност.  И двата типа зависят от вектора на привързаност, т.е. майките оценяват своята привързаност към детето като много по-силна, в сравнение привързаността на детето към тях.

Качеството на привързаност зависи от характера и вида на взаимодействие между майката и детето:

Надеждна привързаност се формира при наличие на високо ниво на активност на детето в ситуации на кърмене и бодърстване.  Уменията на майката да поддържа инициативата на детето, да установява с него очен контакт, да синхронизира действията си и да води с него диалог, способстват за формиране на трайна привързаност.

 

Забележка: Кърменето съвсем не е просто процедура на хранене! То е много повече. Това е онзи уникален момент, към който детето се стреми не само по чисто биологични, а и по психологични причини. Намирайки се  в ръцете (или в непосредствена близост) на майката, детето не само усеща топлината, мекотата, уханието на майчиното тяло, тогава то комуникира с майката (с поглед, с тялото си, с  мимиките на лицето си и пр.), т. е то удовлетворява психологическите си потребности.

 

Ненадеждна привързаност се развива при деца, в условия на ниска активност на майката в посочените режимни моменти (кърмене и бодърстване).  Афективната ненадеждна привързаност се формира в ситуации, когато майката не реагира на повечето от инициативите на детето.

Индиферентната ненадеждна привързаност (избягваща) се формира у детето при несъгласувано, дисхармонично взаимодействие между него и майката, особено по време на кърмене.  В този случай, неумението на майката да поддържа инициативата на детето се съчетава с усилията на собствената й активност, на която детето не желае да реагира.

Симбиотичният вид привързаност се формира при неспособност на майката да реагира на звукови сигнали и предречева вокализация на детето.  С порастването си при тези деца се наблюдава повишена тревожност, тъй като майката е реагирала в по-ранна възраст единствено със зрително общуване (на подаваните от детето жестове). Ако едно такова дете бъде оставено само в стаята, то не е в състояние да общува с намиращите се там други хора без присъствието на напусналата го майка.

Аналогична особеност се наблюдава и при деца с двойствен тип привързаност. Техните майки също реагират единствено на подаваните от децата жестове и са нечувствителни към гласовите реакции на детето.  При деца с този тип привързаност често възникват тревожни реакции, в момента, в който те загубят от поглед майка си.  За тях единствено зрителния контакт им помага да се справят с чувството за безпокойство.

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 2540240
Постинги: 1922
Коментари: 115
Гласове: 1216
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930