Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2019 11:00 - 1311# Методика за изучаване емоционалното самочувствие на децата в детската градина
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1807 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                      1311# Методика за изучаване емоционалното самочувствие на

                                                         децата в детската градина

 

Цел: Получаване на обща представа за положителното или отрицателното емоционално благополучие на децата в предучилищна възраст в детската градина, въз основа на резултатите от краткосрочно селективно наблюдение, индивидуални експерименти и беседа.

Процедура за провеждане: Изследването се провежда на два етапа и започва с наблюдение върху поведението на децата в рамките на групата.

През първия етап се провежда наблюдение върху поведението им по време на занятия за изпълнение на разнообразни дейности, режимните периоди, а също и по време на игри, хранене, разходки.

Чрез наблюдение децата се категоризират в две групи, имащи два типа емоционални прояви, условно определени като деца с повишен и деца с понижен емоционален тонус.

Примерни характеристики на деца с повишен емоционален тонус:

1.Възбуден.

2.Подвижен (повече се движи, отколкото стои на място).

3.Движенията са хаотични.

4.Трудно се успокоява.

5.Обича да говори високо.

6.Често крещи (писка).

7.При игра изпълнява активни роли, заема активна позиция.

8.Често променя замисъла (правилата) на играта.

9.Пречи на другите деца по време на игрите и друга дейност.

10.Лесно се разсейва.

11.Често забравя.

12.Постоянно се обръща към възрастните за помощ, вика ги по всякакъв повод. 13.Проявява интерес към разговорите на възрастните и се включва в тях.

Примерни характеристики на деца с понижен емоционален тонус:

1.Пасивен, апатичен.

2.Слабоподвижен.

3.Трудно се включва в дейност.

4.Често се разстройва, плаче по незначителни поводи.

5.Капризничи.

6.Избягва контактите с връстници и възрастни.

7.Лесно се съгласява да играе второстепенни роли.

8.Не се интересува от дейността на другите деца и възрастните.

9.Не търси помощ от възрастните, самоотстранява се.

10.Понякога напълно игнорира обществото от деца и възрастни.

11.Лъже от страх.

12.Проявява повишена тревожност при раздяла с майката.

 

Въз основа на наблюдението на децата и беседите с учители се установява броят на децата с повишен и понижен емоционален тонус и се оформя обща представа за емоционалното равновесие в групата. Картината на общото емоционално равновесие в група обикновено зависи от броя на децата, чието поведение отговаря на горните характеристики. Броят на децата с повишен и понижен емоционален тонус не трябва да надвишава от 15% до 25% от общия брой деца в групата (от 4 до 6 деца в група от 25 души).

През втория етап на изследването се провежда индивидуална беседа с децата. Препоръчва се такава да се проведе с всяко дете от групата. На децата се предлагат следния тип  въпроси:

1.Обичаш ли да идваш на детска градина?

2.Искаш ли да работиш в детска градина когато пораснеш?

3.Приятели ли сте всички в групата?

4.Често ли се  карате в групата?

5.Днес добре ли се чувстваш в детската градина, приятно ли ти е?

Всеки положителен отговор се оценява с 2 бала, а всеки отрицателен отговор – с 1 бал. Съответно, максималният брой бал, които може да получи едно дете, е 10, а минималният – 5. Ако повече от половината от децата в групата са получили при беседата максималния бал, тази информация се приема като доказателство за положителни тенденции в емоционалното благополучие на децата в групата.

Впоследствие работата продължава с провеждането на серия от индивидуални експерименти от типа „проективни ситуации“. В процеса на общуване от детето се иска да завърши разказ, който е започнат от психолога.  Последният подава на детето следния текст: „Би ми било интересно да си поиграем. Ще разказваме истории заедно. Аз ще започна да разказвам, а ти ще продължиш моят разказ. От теб се иска веднага да кажеш това, за което се сетиш. Не трябва да мислиш дълго.  Такива са правилата на играта. Двамата с теб трябва да разкажем колкото се може повече истории, защото времето ни е ограничено.“

След това на детето се предлагат поредица от проективни ситуации, в които името на детето съвпада с името на действащия герой. Всички разкази имат неутрален характер. В процеса на общуване психологът интонационно поддържа интереса на детето към дейността.

Примери за проективни ситуации:  

1.….. (името на детето) ще участва в празнично тържество. Той (тя) е научил (а) стихотворение и излиза да го каже пред публиката. Какво ще се случи след това?

2.….. (името на детето) играе със своите приятели (приятелки) в групата. Него (нея) обаче го (я) е повикала учителката. Какво ще се случи след това?

3.….. (името на детето) закусва, но повече не иска да яде. Какво ще се случи след това?

4. .….. (името на детето) рисува с боички, но е изцапал (а) масата.  Какво ще се случи след това?

 

Краят на разказите, дадени от детето, може да бъде неутрален, отрицателен или положителен. Желателно е да се определи характера на края на историята възможно най-обективно.

По резултатите от изследването е необходимо да се определи броят на децата в групата, при които края на историите са били с отрицателен характер. Ако броят на децата с такива резултати е 50% или повече процента от общия брой на изследваните деца, това се приема като доказателство за отрицателно емоционално благополучие на децата в групата.

През втория етап от изследването на децата се предлага набор от картинки с изображения от различни ситуации. От детето се иска да определи характера на изобразените ситуации. На картинките са изобразени:

-жена с дете, разхождаща се по улицата;

-деца в група играят в детска градина;

-деца играят на ледена пързалка;

-дете се разхожда заедно със семейството си;

-дете играе само в пясъчник;

-дете в класната стая по време на учебен час;

-дете с татко си в парка;

-дете с колело в парка;

-детето се връща от училище;

-детето с татко си на луна-парк;

По време на демонстрацията, например, на първата картинка, психологът казва на детето: „Мама с ... (казва името на детето, което изследва) отиват към детската градина. Какво мислиш, това е тъжна или весела история?“ Детето разглежда картинките и отговаря на въпросите.

На база получените резултати от беседата, психологът изчислява броя на определените за „тъжни“ и „весели“ истории. По аналогия с експериментите при проективни ситуации, ако броя на „тъжните“ истории е равен на 50% и повече от общото количество истории се приема, че е налично негативно емоционално самочувствие на детето в детската градина.

image

image

image

image

image

image

image 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815695
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031