КУЛТУРЕН АСИМИЛАТОР – ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА

МЕЖДУКУЛТУРНАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Още в самото начало следва да се даде обяснение на термина културен асимилатор, тъй като обикновено терминът „асимилация“ провокира негативни интерпретации.

В тази връзка следва да се подчертае, че техниката представлява инструмент, чрез който се повишава културната чувствителност на етническите групи една към друга и позволява опознаване на другата култура, чрез размяна на роли.

Културният асимилатор е една от междукултурните техники, която е получила най-много широко разпространени в редица страни по света. Той въплъщава атрибутивния подход. Целта при използването на този метод е да се научи човек да вижда ситуацията от гледна точка на членовете на друга „чужда“ за него културна група, за да разбере тяхното възприятие за света. Това е причината по-късно Р. Алберт да назове този метод  „технология за повишаване на междукултурната чувствителност (Intercultural sensitizer).

Задачите на културния асимилатор са:

-Усвояване на изоморфни атрибуции[1], т.е. способи за интерпретиране поведението на хората, които са представители на чужди култури.

-Преживяване на техните емоционални реакции в условия на междукултурно взаимодействие и тяхната корекция.

-Формиране на нагласи за толерантно поведение в чужда културна среда.

Терминът „асимилатор“ не бива да се тълкува като „претопяване“, „поглъщане“ или премахване на етническите особености на групите. Теорията, някога популярна в САЩ е известна като технология за  „претопяващата тенджера“ (от англ. ез, „melting pot“), която стои зад този модел, е разкритикувана от академици и общественици и бива отричана като стратегия за елиминиране на културното многообразие. Практиката показва, че опитите за културна асимилация не водят до загубата на културните различия при емиграция в друга държава и не са адекватна стъпка за създаването на общество, основано на равенство и приемственост.

Културните асимилатори са широко разпространени в много страни по света (въпреки че това не е най-доброто име), тъй като те не се насърчават хората да изоставят собствената си култура за да станат членове на друга културна група – да се асимилират, а формират култура на междуетническо общуване и ги  подготвят за междукултурно взаимодействие.

Сам по себе си асимилаторът е метод за когнитивна ориентация, но често се използва в тренингови програми – в рамките на тренинговата група се обсъждат и сравняват резултатите на участниците, провеждат се ролеви игри, като се използват ситуациите на културния асимилатор. В този контекст той се явява основа на програмите за атрибутивен тренинг, при който на участниците се предоставят текстове със ситуации и възможни отговори. Ако участникът в обучението е направил правилния избор, той преминава към следващата ситуация. Ако е допуснал грешка, треньорът му обяснява защо изборът не е правилен, предлага да се преразгледа този случай и да се избере различна интерпретация. След изучаване на голям брой такива случаи, участниците в обучението са в състояние да усвоят някои норми, които могат да им помогнат в ориентирането в чужда култура, без да й приписват стандартите на собствената си култура.

Първите културни асимилатори са разработени в началото на 60-те години. Психолози от Университета на Илинойс (САЩ) под ръководството на Триандис. Предназначени са за американски граждани, взаимодействащи с араби, иранци, гърци, тайландци. Създателите на модела си поставят за цел, за кратко време да дадат на обучаемите възможно най-много информация за разликите между две култури и разработват програмно пособие с обратна връзка, което дава възможност да направи своя читател активен участник в учебен процес. По-късно започват да се използват компютърни версии на ръководствата.

Културните асимилатори се състоят от описания на ситуации (в съвременната литература има от 35 до 200 от тях), в които си взаимодействат герои от поне две култури с по четири интерпретации на тяхното поведение – причинно-следствени атрибуции за наблюдаваното поведение. Информацията се избира, за да представи ситуации, в които се появяват най-значимите, ключови разлики между културите. За идеални се приемат ситуациите, които:

- първо, описват на често срещан случай на взаимодействие между представители на двете култури;

- второ, такива, при които представителят на групата „гости” се намира в конфликт или такава, които най-често се тълкува погрешно;

- трето, позволяват да се получи важна информация за чужда култура.

При избора на ситуации се вземат предвид: взаимните стереотипи; различията в ролевите очаквания;  обичаите, особеностите на невербалното поведение и много други.

Особено внимание се обръща на фокуса на културата върху екипа или върху индивида. Например, представител на западноевропейската индивидуалистична култура, в процеса на работа със ситуации на асимилатор, трябва да осъзнае, че:

-в поведението на членовете на източните колективистични култури в по-голяма степен се отразяват груповите норми, отколкото индивидуалните нагласи;

-отношенията между родители и деца на Изток са почти свещени и в много отношения се различават от европейските;

-в много страни от Изтока е обичайно да се показва скромност при публично оценяване на собствените постижения;

-за източните страни е типично да се правят/приемат подаръци за проявено отношение, докато в Европа – не или се заплаща с пари.

Примери за потенциално конфликтни ситуации могат да бъдат взети от етнографската и историческа литература, пресата и наблюденията на самите разработчици. Провеждат се също и интервютата с помощта на техниката на „критичния инцидент“: на респондентите се предлага да си спомнят събития, в които се е случило нещо драматично – положително или отрицателно, което е променило мнението им за представителите на друга култура.

Създателите на културния асимилатор са изправени пред най-трудните задачи на етапа на съставяне на набор от алтернативни обяснения – атрибуции. Ако асимилаторът има за цел да подготви представители на култура „А“ за взаимодействие с представители на култура „Б“, тогава е необходимо да се изберат от две култури – три интерпретации на поведението на героите, които са най-вероятни от гледна точка на членовете на култура „А“ и една интерпретация, която най-често се използва при обяснение на ситуации от представители на култура „Б“. За правилни се считат само отговори, характерни за представители на култура „Б“. Ако обучаемият избере грешен отговор, той е помолен да се върне отново към ситуацията и да избере друго обяснение за поведението на героите.

Въпреки че културният асимилатор, създаден от Брислин и колегите му е универсален предимно за американците, в момента той се използва в други англоезични страни и неговата ефективност е многократно тествана.

Така например, в Нова Зеландия при сравняване на чуждестранни студенти, използващи културен асимилатор, с тези, които са обучавани по традиционен учебник за ориентиране в тази страна се оказа, че първите са по-добре запознати с процесите на междугрупово взаимодействие и адаптиране към „чуждата“ култура, което им е помогнало да прилагат знанията си по-ефективно, когато общуват с местните жители. За по-успешната им адаптация са свидетелствали и резултатите от теста за адаптация към културен шок.

Друг подход за развиване на културни асимилатори въз основа на теории за междукултурните различия при работа с обучаеми. По този начин е конструиран културен асимилатор, който използва концепцията за индивидуализъм/колективизъм на Триандис.

Предполага се, че индивидът, обучен с помощта на този асимилатор, става "експерт" по проблемите на индивидуализма и колективизма. Придобивайки теоретични знания за междукултурните различия, свързани с широк спектър от ситуации на взаимодействие с представители на „чужда“ култура, той съзнателно ги систематизира и използва за решаване на проблемите, пред които е изправен.

Разбира се, при разработването и прилагането на културни асимилатори, не трябва да се забравят и по-традиционните методи за подготовка за междукултурно взаимодействие. Сред тях важна роля се отдава на академичните курсове по етнопсихология, етнопедагогика, междукултурни комуникации, педагогика на междуетническо общуване, култура на междуетническо общуване, етносоциология и др.

Самият културен асимилатор е метод за когнитивна ориентация, но често се включва в тренингови програми – резултатите от обучението се обсъждат и сравняват в групата, играят се ролеви игри с помощта на ситуациите на културния асимилатор. В този случай тя е в основата на атрибутивната тренировъчна програма, тъй като задачата на обучаемите е да изберат интерпретацията на всяка ситуация на взаимодействие между представители на две култури, която съответства на гледната точка на чужда за тях група.

Пример: За да разберете по-добре каква е тази техника, анализирайте ситуацията, описана в мемоарите на руски изследовател за негово пътуване до Европа през декември 1991 г.

„След като бях в Германия, в град Мюнхен, имах възможността да общувам с консулски служител, отговарящ за туризма. Когато в последвалия разговор разбра, че съм от Русия, от Алтай, изведнъж се оживи и каза, че има оплакване срещу нас. „От кого – чудех се аз – все пак минаха само два дни от престоя ми в Германия, кога успях да направя нещо?“ Трескаво започнах да  се опитвам да си спомня къде съм направил нещо нередно, кой би могъл да се оплаче от мен? Когато разбра недоумението ми, той се усмихна и каза, че жалбата не е срещу мен лично, а срещу онези собственици, бизнесмени от Алтай, които поканиха няколко членове на Европейския клуб на ловците на лов, но не можаха адекватно да осигурят прием и да организират ловът. Такъв обрат вече ме заинтригува. Поисках повече информация относно проблема. Тогава той предложи аз самият да прочета писмото, получено от клуба на ловците. От него разбрах, че шестима души от Европейския клуб на ловците се информирали, че в планината Алтай може да се ловува екзотично животно – елен. Приятели от Чехия, Германия и Франция решили, че това може да бъде изключително интересно приключение. Консулският служител обясни, че именно те са изпратили писмото, в което споделят впечатленията си от престоя си в Алтай.

Тогава, в самото начало на 90-те години, в Русия се правят опити не само да се установят контакти с богати партньори от западните страни, но и да се осъществят своите собствени "гешефти" за това.

Един прост превод на предоставеното ми писмо, очевидно, не би бил толкова интересен, така че ще се огранича до предаването на неговата същност. Искам обаче веднага да кажа, че го прочетох със сълзи на очи, а на места просто се задавих от смях. Пред мен изникнаха живи картини, професионално изпълнени в това писмо не с бои, а с думи. Ярко представих картина от престоя на непознати в нашето диво, красиво, но неразбираемо кътче на земята, което все още не е докоснато от цивилизацията, поне в някои отдалечени места.

И така, ловците се свързали с ръководството на автономния район, закупили лиценз за 15 000 щатски долара за лов на същия елен и в началото тази сума изобщо не ги притеснявала, защото, отивайки на пътуване, очаквали съответната услуга към цената. Желанието за приключения било голямо, но реалността блокирала всички възможни предположения. Сюжетът се оказал много забавен и много подобен на „Руското сафари“. Нашите герои обаче не успели да бъдат водени за носа толкова дълго, както в известния филм.

Първото нещо, което не се харесало на пътешествениците е, че когато ги закарали в Горни Алтай, по някаква причина никой не ги посрещнал и те трябвало сами да разтоварят нещата си. Тъй като домакините дълго време решавали къде да поставят скъпите си гости, в буквален и преносен смисъл, нещата трябвало да бъдат поставени „направо на тревата!”. Това било неприятно и крайно необичайно дори за ловци.

Второто нещо, което също не беше включено в плановете, било дългото мъчително чакане да бъдат настанени в някой подходящ „Хилтън“. Изнемогващи от принудително безделие, гостите обърнали внимание на конструкцията, изградена „от трупи, между които стърчала някаква зелена трева“. Представете си изненадата на тези, които са видели забележителностите на ловните домове в Европа, че това е точно този хотел (ловна хижа), в който ще отседнат, за да се насладят на красотите на планината Алтай и да ловуват невиждан елен за значителна сума. Напрежението нараснало. Чакането станало все по-трудно, тъй като вълнението на ловците очевидно започна да се събужда, подпомогнато от дивата природа, богатата растителност и аромати. Най-накрая дългото им чакане било възнаградено. Предложено им е да ловуват точно там, наблизо, докато се подготвят местата за настаняване. Предложението било прието, но по-нататъшните събития изисквали специално и лично обяснение от инструктора или водача, тъй като за богатите хора от Европа било напълно неразбираемо с каква цел да стрелят по дървета, листа или просто никъде. С всеки изстрел по навик изчислявали цената на това удоволствие и то вече не им се струвало толкова примамливо и привлекателно, както в самото начало.

Неприятно за гостите беше и това, че след завръщането си намериха вещите си на същото място, на тревата. Никой нямал намерение да ги чисти.

Но инцидентите не свършили дотук. В писмото се описва, че при връщане от т. нар. лов, където стреляли без да виждат дивеч, собствениците се опитвали да ги нахранят с „храна, приготвена от вода, риба, картофи и лук, приготвени в съд за носене на вода“. Ето как едно ястие, традиционно приготвено от руснаците в природата, се възприело доста необичайно. Това, разбира се, е „уха“ и както знаем, това ястие традиционно се приготвя не само в кофа, но винаги на огън. За един европеец обаче методът на готвене на храната и самото ястие предизвикали толкова бурна реакция и недоразумение, че просто отказали да опитат. Те били особено разтревожени от санитарно-хигиенната страна на готвенето. Разбира се, те не останали гладни, но недоволството и напрежението нараснало още повече.

След като ловците решили, че не могат да останат повече тук и тъй като нямало нощен клуб, бар и възможност за връзка със семействата им в Европа, всички твърдо решили да развалят договора и да се върнат у дома. Тъй като най-авторитетният и всемогъщ човек във всеки европейски град на улицата в труден момент е полицай, който ще го предпази от беззаконие, ще покаже пътя и ще помогне да вземе доставката и да реши някои други проблеми, нашите герои отидоха при местния полицай. Въпреки че ги изслушал внимателно, той не направил нищо за да помогне. Всъщност и да искал той не можеше да помогне, тъй като статусът на нашия блюстител на реда не е същият като в Европа и възможностите му също не са еднакви. Но за да не ги обиди и в духа на нашенската изобретателност, полицаят посъветвал „скъпите гости“ да потърсят помощ от брадат мъж, „явно шеф на местната мафия“, както бързо определили европейците. Е, кой друг може да бъде по-могъщ и упълномощен човек от полицай? Само мафията. Така си представиха ситуацията хората с европейски манталитет. Всъщност този „брадат“ мъж беше не друг, а горския. Той на практика у нас има много повече възможности да осигури хората, попаднали в планината с транспорт до магистралата.

По-нататък в писмото следва описание на транспорта, който представлявал нещо „под формата на четири колела, закрепени заедно с няколко дълги стълба“. Тази каруца е била теглена от кон. Ето с този транспорт тръгнали да се връщат неуспешните ловци.

След като благополучно стигнали до пътя, а след това, без особени инциденти до Барнаул, нашите гости били изненадани колко бързо и точно бил организиран лов тук, недалеч от областния център, който им донесъл толкова много радост и удоволствие. Забравяйки отчасти за обидата, нанесена на ловците там, в планината Алтай, те благополучно се прибрали в домовете си, но след това се сетили и решили да пишат до консулството.

(следва втора част)