Как бихте обяснили на ловци от Европа причината за възникналата кавга със собствениците?

1.Домакините не са делови партньори и не могат да изпълнят договорните условия.

2.Домакините са убедени, че видяното от „европейците“ не трябва да се разгласява, тъй като природата е в състояние да запази дивата си красота само при липса на урбанизирана цивилизация.

3.Домакините смятат, че между ловците в природата възникват неформални отношения и не е необходимо да се съди толкова строго за някои неприятности, които могат да възникнат.

4.За домакините е неприятно да си спомнят случай от неуспешен опит да организират туристически бизнес, тъй като нямат опит в организирането на подобни събития.

Избрахте обяснение № 1. В предложената ситуация няма индикация за невъзможност или незадължителност на партньорите. Напротив, домакините се опитали незабавно да запълнят възникналата пауза с някакви действия, вярвайки, че в неформална обстановка, в природата, всички хора се сближават и са били очевидно шокирани от острия отказ да продължат сътрудничеството. Върнете се към ситуацията и направете различен избор.

Избрахте обяснение номер 2. Това е много вероятен отговор - правилата на доброто възпитание диктуват традиционното гостоприемство да не се оповестява публично, дори и да е неразбираемо за гостите и още повече да му се дава остра оценка. Освен това в ситуацията няма индикации, че именно „европейски“ прием е бил предвиден в сключения договор. Опитайте се да намерите по-точно обяснение.

Вие избрахте обяснение № 3. Това е най-добрият отговор. Европейците обикновено не смесват понятията неформални и делови отношения. По тази причина те вярват, че в природата можете да се държат свободно и да говорят на всяка тема, но ако тази комуникация е предвидена в договора, тогава това вече не е неформално, тогава това са работни или бизнес отношения. Руснак, който взаимодейства с европейски партньори и не се придържа към този принцип, може да се счита за нетактичен, безцеремонен, натрапчив и невъзпитан.

Избрали сте обяснение No 4. Не трябва да се изключва такава възможност и тогава е разбираема негативната реакция на ловците към поведението на собствениците. Но това обяснение не разкрива напълно ситуацията. Опитайте се да намерите по-точно обяснение.

Този пример показва не само как трябва да се приемат гости, ако са поканени, още повече за толкова много пари, но и колко различно човек може да се отнася към дивата природа, красотата на планините и дърветата. У някои тази красота предизвиква възторг в очите и наслада, а може би просто желание, без да нарушават тишината, да попиват и поглъщат всичко, което им хване окото, за да могат по-късно един ден да си спомнят и да споделят впечатленията си с другите. За други това предизвиква досада и раздразнение, тъй като те са платили пари, искали са да се отпуснат в комфорт и да имат нормални санитарно-битови условия.

Всъщност тук, в Алтай, от тях се  изисквало да усетят близостта на природата, изгубена не само от цялата европейска цивилизация, но и от отделните й представители. Красотата на дивата природа не само не изненадва гостите – те са очаквали да видят тук вечерно осветление с грохотна музика, нощни барове и неограничени технически възможности за връзка с всяка точка на земното кълбо.

„Ние сме различни!“ – това констатация следва да се има предвид при общуване, междукултурни комуникации, при организиране на бизнес. Имаме различно разбиране за почивка и отдих, по различен начин се възползваме от възможността да се отпуснем и да се насладим на красотата на природата. Някои искат да видят красотата на дивата природа и поне малко да надникнат в нейната мистериозна неизвестност, докато други не са против да видят същата дива красота, но така, че на следващо място винаги да имат под ръка урбанизирана цивилизация с нейното техническо оборудване и наличието на всички цивилизационни блага.

Въпреки че в момента в света са създадени голям брой културни асимилатори, те не могат да бъдат широко разпространени, тъй като са предназначени за тесен кръг от хора - арабски студенти в Съединените щати, учители, работещи с латиноамерикански студенти, туристи или бизнесмени, установяващи партньорства, и т. н.

Група чуждестранни изследователи, ръководени от Р. Брислин, си поставят въпроса дали е възможно да се създаде универсален културен асимилатор, който да помогне на хората да се адаптират към всяка чужда култура. Въз основа на създаването на тясно ориентирани културни асимилатори и работа с различни обучителни групи, те стигат до извода, че подобна задача може да бъде решена, тъй като хората, попаднали в чужда културна среда, преминават през сходни етапи на адаптация и установяване на междуличностни контакти с местни жители.

Следователно е възможно да се отделят редица прототипни ситуации на взаимодействие между представители на различни култури, както и задачи, изпълнявани от местните жители.

Следователно е възможно да се отдели набор от прототипни ситуации на взаимодействие между представители на две различни култури. Общо групата на  Брислин идентифицира 18 проблема и ситуациите, отразяващи тези проблеми, като ги групират в три по-широки рубрики:

-интензивни емоционални реакции (безпокойство, неизпълнени очаквания, усещане за липса на емоционална подкрепа от представители на "чужда" култура, несигурност на отношенията с тях, борба със собствените предразсъдъци и етноцентризъм);

-сферата на знанието, важна за разбирането на междукултурните различия (нагласи към труда и собствеността; пространствена и времева организация на общуването; отношение към чуждите езици; отношение към властовата йерархия, ролеви структури; индивидуализъм/колективизъм; ритуали и суеверия; йерархични структури – класови и статусни; лични и социални; стойности);

-когнитивни психологически процеси и феномени, лежащи в основата на междугруповите различия (категоризация, диференциация, етноцентризъм, атрибуция, стил на придобиване на знания).

*   *   *

Принципна схема за прилагане на „Културен асимилатор“ при тренинг[1].

Цел: Повишаване на етнокултурната компетентност и етнокултурната сензитивност. Развитие на способности за разбиране на житейски ситуации от гледна точка на представителите на чуждия етнос и представите за света от позицията на другата култура.

Задачи:

1.Осъзнаване неадекватната интерпретация на поведението на хората от друга култура, през призмата на своята култура.

2.Усвояване на информация за атрибуциите, т.е. за способите за интерпретация на поведението на хората, изхождайки от особеностите на собствената култура.

3.Разпознаване, назоваване и преживяване на своите емоционални реакции в ситуация на междуетническо взаимодействие и тяхната корекция.

4.Моделиране на позитивно междугрупово поведение.

5.Снижаване на тревожността в ситуации на междукултурно взаимодействие.

6.Формиране на нагласи за толерантно поведение в чуждокултурна среда.

Запознаване с технологията „Културен асимилатор“

При провеждане на междукултурния тренинг с прилагане на метода „културен асимислатор“ много ефективни могат да се окажат или създадена специално за групата тренинг-програма с примери за „културен асимилатор“ или да се приложи някой от съществуващите вече културни асимилатори. Практиката показва, че при прилагане на метода в училищна среда в монокултурни групи, в които в повечето случаи учениците са с ниско ниво на знания за своята и чуждата етническа общност, това е най-добрия вариант. Обратно – в поликултурните групи учениците разполагат с повече информация и при тях културният асимилатор може да се използва вече за развитие на емпатия и обогатяване на репертоара от емоционални и поведенчески реакции. Това може да се постигне от представителите на двете култури при съвместен анализ и демонстрация чрез сценичните (изкуствено създадени за целите на обучението) ситуации на културния асимилатор.

Организация за прилагане на „Културен асимилатор“

Треньорът разделя групата на еднородни по културен състав подгрупи, като се приема, че класът е  поликултурен (мултикултурен). Обучаемите получават задача да анализират ситуация  взета от културния асимилатор, която е предназначена за подготовка за междукултурно взаимодействие  с представители на култура, на която са се оказали. Те трябва да намерят правилно обяснение на поведението, изхождайки от особеностите на „чуждата“ култура, а след това да подготвят няколко ситуации във вид на сценки, за да ги покажат на останалите подгрупи, състоящи се от представители на друга (други) култури. В редица случаи е възможно обучение на представители на две култури с помощта на едни и същи ситуации, в които за правилни се приемат различни обяснения на поведението на персонажите. В такива случаи се препоръчва още в самото начало всяка подгрупа да интерпретира себе си от гледна точка на чуждата култура, а след това, при общогруповия етап на работа, всички участници трябва да осъзнаят в каква степен на важност е толерантното поведение в чуждокултурна среда. Това е така, защото няма едно единствено вярно обяснение при интерпретацията на междуличностните конфликти между представителите на различните етноси (народи).  

Както показва опитът, учениците, възпитани в мултикултурна среда, доста често интуитивно избират правилните интерпретации, но често срещат трудности при обяснение поведението на героите в ситуациите, поради недостатъчно осъзнаване на характеристиките на „чуждата“ култура за тях. Следователно учителят трябва да се обърне внимание на необходимостта от подробно обяснение, тълкуване на "правилното" за определена култура. От особен интерес е анализът на ситуации, с помощта на които е възможно да се обучават представители на две култури, но в които различните обяснения на поведението на героите се оказват „правилни“.

Методически указания за конструиране на „Културен асимилатор“

Културният асимилатор или технологията за развитие на културната сензитивност (intercultural sensitizer) се състои от:

1.Описание на ситуации, в които е наличен конфликт между представителите на две култури.

2.Четири възможни интерпретации на поведението за всяка ситуация, които могат да бъдат разгледани като каузални атрибуции в наблюдаваното поведение.

3.Обратна връзка – определяне на правилната интерпретация от гледна точка на представителите на чуждия за обучаемите етнос; интерпретация и анализ на особеностите на чуждата култура, която въвежда персонажа в невъзможност за взаимно разбиране.

При конструирането на културен асимилатор трябва да се планират 5 етапа: подбор на ситуации; построяване на епизодите; формулиране на атрибуции; структуриране на културния асимилатор. Нека разгледаме по-подробно етапите.

1.Подбор на ситуации

Във всички културни асимилатори информацията е подбрана по такъв начин, че да представя ситуации, в които се появяват или най-ясно изразените, или най-значимите ключови разлики между културите. Може да се счита за идеална ситуация, първо, описваща често срещан случай на взаимодействие между членове на две култури, второ, такъв, който представителите на групата често намират за противоречив или който най-често тълкуват погрешно, и трето, позволяващ да се получат важни знания за чужда култура.

Когато избирате ситуации, вземете предвид взаимните стереотипи, разликите в ролевите очаквания, ритуалите и суеверията, особеностите на невербалното поведение – жестове, зрителен контакт, пространствено-времева организация на комуникацията и др.

В практиката на работата на изследователските колективи, примери за потенциално конфликтни ситуации могат да бъдат взети от етнографска и историческа литература, преса и наблюдения на самите разработчици. Използвайте метода на незавършените изречения (в този случай обучаемите са помолени да формулират възможните причини и последствия от събитията). Също така провеждайте интервюта, използвайки техниката на „критичен инцидент“[2], по време на която респондентите, които са били или са в чужда културна среда, са помолени да си спомнят събития, когато се е случило нещо, което драматично – положително или отрицателно и е променило мненията им за други култури.

2.Построяване на епизоди

Тъй като цялата информация, получена на първия етап е само суров материал, е необходимо да се решат още две задачи:

-първо, да се идентифицира и извлече цялата полезна информация;

-второ, да се промени, като се вземат предвид мненията на експерти-познавачи на две култури. Идеалният случай е, когато има експерти, които са добре запознати с двете култури едновременно. След получаване на „обратна връзка“ от експерти е необходимо да се изградят абсолютно конкретни епизоди, в които действат герои с имена и фамилии, което внася дух на „реалния живот“ в асимилатора.

3.Формулиране на атрибуции

Създателите на културен асимилатор са изправени пред най-трудните задачи именно на етапа на комплектуването на набор от алтернативни обяснения – атрибуции.

Ако асимилаторът е предназначен да подготви представители на култура А за взаимодействие с представители на култура Б, тогава е необходимо да се изберат три интерпретации на поведението на героите, сред които две са много вероятни от гледната точка на членовете на култура А и една интерпретация, която най-често се използва при обяснение на ситуацията от представители на култура Б.

Например, експертите могат да бъдат помолени да оценят степента на коректност на отговорите по седемстепенна скала – от „Сигурен съм, че това е правилният отговор“ до „Сигурен съм, че това е грешен отговор“. Друг вариант е да се извърши подбор на атрибуции, които най-често се споменават от респондентите - членове на всяка етническа група, с последващо отхвърляне на тези, които са предпочитани от представители на двете групи. И само на тази основа проверката на атрибуциите се извършва от опитни експерти.

В някои случаи е възможно да се обучават представители на две култури, като се използват едни и същи ситуации, в които различни обяснения на поведението на героите се считат за "правилни".

         4.Структуриране на „културния асимилатор“

Всеки епизод обикновено има 5-6 страници.

Първо – представя се описание на самата ситуация.

Второ –  задава се въпрос и се дават четири възможни отговора

Забележка: Понякога ситуацията и наборът от алтернативи са поставени на една и съща страница. Разясненията са дадени на четири страници. Докато членовете на култура А се учат да разбират култура Б, само отговорите, специфични за членовете на култура Б, се считат за правилни. Ако ученикът избере грешен отговор, той трябва да се върне отново към ситуацията и да избере друго обяснение за поведението на героите. При избора на правилния отговор на участниците се описват подробно особеностите на културата, в съответствие с която са действали.

На общия групов етап на работа, членовете на всяка подгрупа трябва да представят ситуациите, които са конструирали, а останалите участници трябва да действат като експерти. След това се прави анализ на често срещаните грешки. По този начин е неприемливо в набора от атрибуции да се включват обяснения, които могат да активират предразсъдъци, като например: "X направи това, защото не харесва всички представители на народа Y." Не трябва да има обяснения като: „Х е действал в съответствие с традициите на своята култура“, тъй като в ситуация на междукултурно обучение те се възприемат като недвусмислено правилни и не допринасят за независимо търсене на изоморфни атрибуции.

*   *   *
(следва трета част)

[1] Препоръчва се преди организирането и прилагането на „Културен асимилатор“, учителят (треньорът) да проведе входяща експресна диагностика на групата (класа), за измерване нивото на толерантност на участниците. Един от често използваните инструменти е въпросника „Индекс за толерантност“. Тестът включва 22 въпроса и измерва три скали: Етническа толерантност, Социална толерантност и Толерантността, като личностна черта. Въпросникът е представен в приложенията на настоящата методика.

[2] Методът на критичния инцидент за първи път е описан от Джон С. Фланаган през 1954 г. Изразява се в описване на кратък епизод, инцидент, който води до неразбиране или конфликт между двама души поради техните културни различия. Този епизод съдържа фактите, чувствата и поведението на заинтересованите страни. Този метод има за цел да даде възможност на участниците да осъзнаят своите културно базирани нагласи и интерпретации на поведението на другите хора. Целта на упражнението е,  по време на обсъждането да се разбере защо са възникнали разногласия и конфликти. Някои автори използват този метод като средство за преподаване. Маргарит Коен-Емерик (1984) преразглежда тази концепция, която тя нарича още „метод на културния шок“ и я адаптира за професионалисти в областта на междукултурното взаимодействие.