Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2023 19:45 - Методиката „Кръг на общността“ или „Кръг на съгласието“ (първа част)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Методиката „Кръг на общността“ или „Кръг на съгласието“ 
(първа част)

ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА

„Кръгът на общността“ (кръг на съгласието) е метод за групово решаване проблеми и вземане на решения в  училищния клас. Той е ефективен инструмент, който способства за привличане на заинтересуваните лица към решаване на определени проблеми (например, конфликти), осигурява тяхното активно участие при обсъждане на ситуацията и вземане на решение за излизане от нея. Главната особеност на формата е, че всеки от участниците получава възможност да изрази своята гледна точка и да бъде изслушан от другите членове на кръга.

Кръгът се явява събрание от хора, които са равни в процеса на общуване по повод сложни проблеми, като са поставени в атмосфера на взаимно уважение и грижа съгласно определени правила.

В зависимост от целта, процедурата може да се нарече „Кръг за вземане на решение“, „Кръг за помиряване“, „Кръг за подкрепа“, „Кръг за формиране на ценности“, „Обществен кръг“, „Кръг за вземане на решение“  и т.н.

Прилагането на метода е постоянно действаща форма в работата с ученици, тъй като предлага възможности за разрешаване на въпроси с широк спектър. По тази причина Кръгът има определена длъжностна структура. Той притежава т. нар. „Съвет на кръга“, т.е. първата стъпка е избор на съвет. Съветът е постоянен и сплотен екип, базиран на принципи, които представителите подкрепят и излъчват по време на работата си в кръга. Съветът задължително включва длъжността „пазач на кръга“ – това е медиатор, учител; доброволци – ученици, родители, други възрастни. Честа практика е да се привличат родители, които са членове на родителския комитет на класа или членове на училищното настоятелство, т.е. хора, загрижени за училището и с активна позиция.  В Съвета задължително участват (разбира се при доброволност): класен ръководител и възпитател. Могат да бъдат привличани също социални работници, психолози и други професии.

Всеки член на „съвета“ трябва да бъде обучен предварително за работа в кръга. Този предварителен етап задължително включва срещи с всички, които имат пряко отношение към класа – това са класния ръководител, възпитател и евентуално училищен психолог. Целта е да се събере достатъчно информация за проблема и за основните негови участници.

Преди да се свика Кръга, членовете на Кръговият съвет обсъждат:

-коя е важната ситуация за всички участници и подходяща ли е за Кръга;

-какви въпроси и теми ще бъдат обсъждани;

-как да се създадат условия за актуализация и осмисляне на ценностите на участниците;

-как да организираме конструктивна дискусия в Кръга, така че участниците в нея сами да намерят изход от настоящата ситуация.

          Забележка: Следва да се има предвид, че не е необходимо да има конфликт за да се приложи Кръг на общността. Кръгът се прилага дори само за профилактика.  Освен това, практика е да се провеждат серия от кръгове, като ако след първия са настъпили желаните промени, впоследствие се работи за бъдещето на класа, т.е. целта е развитие и утвърждаване на постигнатото. И още, няма указани правила или изисквания за това, дали участниците трябва да са седнали на столове или прави. 

 

ПРАВИЛА НА КРЪГА

Процесът на обсъждане в Кръга се основава на принципа на взаимно уважение, което се осигурява от процедурата и правилата за водене на  кръга – рамка на Кръга. Рамката е фундаментът, който гарантира резултатност на метода. 
image



В кръга участва водещ (Пазител на Кръга) – човек, който информира участниците за правилата, формулира въпроси за обсъждане, гарантира, че хората следват процедурата и отговаря за атмосферата на взаимно уважение, подкрепа и толерантност.

Освен това важен елемент от кръга е Разпространителят – това е символичен предмет, който се предава от ръка на ръка от един участник на друг, като притежателят му има право да говори. Преди да започне да се работи в кръга, участниците трябва да изберат Разпространител. Той трябва да бъде ценен символичен предмет, който се харесва и уважава от участниците.  Обикновено медиаторът решава какъв ще бъде предмета. Например, неголяма дървена или метална чаша (такъв предмет присъства в историята на много народи, които са го използвали при обсъждане на важни въпроси и вземане на решения – всеки един от участниците е отпивал от нея, след което е изразявал мнението си; при индианските племена такава роля играе „лулата на мира“).

          Правилата на Кръга са пряко свързани със символичния предмет и към тях се отнасят:

1.Символичният предмет винаги се движи в кръга по посока на часовниковата стрелка. Всеки трябва да дочака своя ред.

2.Да говори има право само този, който държи предмета или този, който е получил специално право от Пазителят на Кръга.

3.Всеки участник след като получи предмета има право да го предаде на следващия, запазвайки мълчание, ако няма какво да каже или не иска да говори.

4.Никой няма право да напуска кръга, преди да бъде затворен.

5.Предметът продължава да се движи по Кръга до тогава, докато има участник, който има какво да каже по повод дискусията. Кръгът завършва тогава, когато предметът  направи пълна обиколка и всички останат мълчаливи.

6.Пазителят на кръга когато реши може да постави символа на словото в центъра на кръга. Тогава всеки, който има още какво да каже може да го вземе и да говори, след което връща предмета в центъра.

В допълнение към правилата, участниците приемат редица принципи, които се ангажират да спазват по време на участието си в кръга. Принципите установяват обща за всички дефиниция за това как ще взаимодействат помежду си, как ще разделят времето и пространството в Кръга. Традиционно се установяват следните принципи на Кръга:

1.Всичко, което се случва в Кръга, остават в него: личната информация, постъпила в Кръга се счита за поверителна, с изключение на случаи при които съществува заплаха за безопасността на участниците.

2.Всеки от участниците се съгласява да уважава всеки, като говори любезно, със спокойни маниери за доброто и лошото и същевременно оставя време на другите да могат да се изкажат.

3.Всеки е длъжен да изслушва с уважение, със „сърце и с ум“.

4.Всеки е длъжен да уважава процедурата и да остане в Кръга до тогава, докато се търси решение на проблема.

5.Когато държи в ръцете си символичния предмет, участникът в Кръга трябва да уважава процедурата и другите участници, като при споделяне на мнението си говори:

-„от сърце“ – честно и открито;

-с уважение към присъстващите;

-кратко и лаконично, за да позволи на другите да се изкажат;

-по съществото на въпросите.

Предметът (Символът на словото“), използван в кръга има символично значение и изпълнява ролята на своеобразен пазител на атмосферата, създадена между участниците. Той предоставя повече възможности за изказвания и регулира този процес, тъй като всеки участник трябва да дочака момента, в който да получи правото да говори – това му позволява да се фокусира по-добре върху темата на дискусията и да обмисли отговора си по-подробно, изслушвайки другите. Използването на символичен предмет предотвратява възникването на спорове „един срещу друг“ или говорене „един върху друг“, тъй като всеки трябва да чака своя ред за да отговори. Той установява равенство между участниците в кръга, тъй като всеки има равни възможности да говори за да бъде чут и да изслуша другите. Когато се обсъжда проблем в кръга, участниците са еднакво отговорни за вземането на решения и намирането на начини за помирение между всички присъстващи. Предметът създава специални условия за постигане на консенсус, тъй като всеки има възможност да се изкаже и да бъде изслушан; и още, всички въпроси, които интересуват участниците, могат да бъдат изразени, преди да се вземе крайно и окончателно решение за ситуацията.

Символът на словото освен, че притежанието му дава права на участниците да говорят или мълчат по поставен от медиаторът въпрос, може да бъде „пускан“ по кръга и без поставен в центъра на кръга, откъдето може да бъде взет. Това се прави обикновено в случаи, при които медиаторът има усещане, че участниците има какво да кажат още по предишен въпрос или когато изведнъж се отвори важна тема, вълнуваща участниците и те има какво да кажат по нея.

 

ОРГАНИЗИРАНЕ И ФАЗИ НА РАБОТА В КРЪГ

Кръгът е доста мощна групова практика. Тя може да окаже дълбоко влияние както върху участниците, така и върху лидера (водещия). По тази причина към Пазителя (водещия) има определени изисквания:

-да разбира и споделят принципите и ценностите на Кръга;

-да притежава необходимите лични качества за провеждане на различни видове Кръгове;

-да познава особеностите на подготовката и провеждането на различни видове Кръгове;

-да има достатъчен опит в участие в Кръгове като член.

 

Предварителни срещи

Пазителят на кръга (организатор, водещ) трябва да проведе предварителни срещи с всички поканени участници, на които темата се формулира по-прецизно, като се отчита мнението на поканените, разясняват се значението, целите и правилата на Кръга. Очакваният резултат се обсъжда в зависимост от дълбочината на конфликта и интересите на страните. Участието на учител или класен учител е от съществено значение за подкрепа на конструктивните промени в училищната общност. След предварителна среща някой може да откаже да участва на принципа на доброволността.

Предварителни срещи се провеждат и с учениците и с родителите. На тях се представя информация за метода и се иска съгласие за доброволно участие. Понякога тези предварителни срещи с учениците могат да са индивидуални.

Тъй като всяка тема в кръга може да се обсъжда дълго време, е трудно да се обсъждат повече от три или четири теми или въпроси наведнъж. В различни други групови форми, провеждани в образователни институции, е важно да е наличен класен ръководител като човек, който ще продължи да подкрепя конструктивните промени, настъпили по време на Кръга.

На този етап най-важното е каква тема ще бъде поставена за обсъждане в Кръга. Темата трябва да бъде актуална и да засяга всички участници. Темата трябва да „иска“  обсъждане, а проблемът за разрешаване. Темата е основата за активно участие на учениците и тя трябва да ги засяга.  

Предварителната подготовка за Кръга включва и редица дейности от страна на медиатора. Например, препоръчва се да бъде подготвен и да разполага със сценарий, свързан с темата. Да има готовност да предложи на участниците материал за обсъждане (притчи, приказки, визуални материали и др.) още в първата фаза, за да преодолее мълчанието и да въвлече децата в споделяне. Сценарият включва и набор варианти от въпроси, които медиатора има готовност да поставя при всяко ново стартиране на кръга.

Предварителната подготовка включва разпределение на ролите и линията, която трябва да следват другите възрастни – доброволците, както и схема за пространственото разположение на участниците в Кръга. Не бива да забравяме, че в групови формати децата винаги следват потребността си от безопасност и сигурност, която постигат чрез физическа близост, сядайки или нареждайки се един до друг. В този контекст може да се очаква, че участници, които са пасивни (напр., мълчаливи) и седят един до друг ще усилват тази линия на поведение взаимно. Ето защо се препоръчва подреждането на участниците да бъде предварително обмислено.

 

Първа фаза на Кръга: Създаване на основата за диалог

В първата фаза на кръга участниците трябва да се представят. Важно е всички да са в кръг, не се допускат наблюдатели „извън кръга“. Провежда се церемония, подготвена от пазителя заедно с доброволци за стартиране на Кръга, помагайки на участниците да се настроят за сериозен разговор и открито общуване. Пазителят обяснява целта и значението на Кръга, а също така предлага „символ на словото“, тоест обект, който ще обозначава говорещия. „Символът на словото“ винаги се предава по посока на часовниковата стрелка, за да се избегнат спорове между участниците и да се даде възможност и време на всеки да помисли за случилото се и да изрази мнението си. Непременно се постига споразумение относно такива правила на Кръга, които:

- да зачитат: „символа на словото“;

- да говорят искрено и с уважение;

- да останат в кръга до неговото затваряне;

- да спазват поверителността.

На този етап темата от дискусии е формулирана от Пазителят и доброволците при подготовка на Кръга. След това Пазителят моли всеки от участниците по ред да сподели мнението си за дадена ситуация от своя живот, която може да не е свързана с темата на Кръга пряко, но да помага за актуализирането на важни ценности и смисли, които позволяват да се погледне по нов начин на проблема. Например: „Разкажете за човек, който ви е помогнал в сложна житейска ситуация и какво ви е научило това негово поведение“.

Пазителят е първият, който отговаря на въпроса и въвежда темата и споделянето като подход, за да може останалите участници да се ориентират и разберат, че се касае за разказ на действително реална житейска история, а не просто до кратък отговор „да“ или „не“.

Разказаното от участниците не се подлага на оценяване или коментари. След приключване на изложението всеки участник предава „символа“ на следващия.

Участниците могат да пропуснат своя ред, но обикновено „символът на словото“ се предава втори път, за да може всеки да сподели своята информация. По правило резултатът от този кръг е промяна в междуличностните отношения: децата започват да се отнасят един към друг по-уважително, а не само като противоположни страни в конфликта.

 

Втората фаза на Кръга: Обсъждане на проблемната ситуация

Във втората фаза Пазителят приканва всички участници да изразят отношението си към конкретната ситуация и какви са последствията. На този етап е важно всеки да има възможност да говори, така че всички ученици да бъдат чути, а не само мнението на лидери и възрастни. Понякога се оказва, че в процеса на обсъждане се разкриват важни детайли от случилото се, които до този момент не са били изразени от участниците. Ако дискусиите в Кръга доведат до конфликт, тогава задължение на Пазителя е да напомня на участниците за необходимостта да се придържат към приетите правила. Пазителят може да изразява отношението си към случилото се наравно с останалите членове на Кръга (своето безпокойство и загриженост; да прави изводи, прогнози, предположения),  той е активен член на Кръга, може да прави предложения относно обсъждания проблем – тези права го отличават от медиатора.  Той стриктно съблюдава правилата за използване на „символа“ и непрекъснато регулира атмосферата в Кръга.  Когато темата се изчерпи, Пазителят предлага и може да се премине към следващата. Пазителят на кръга формулира следващата тема, отговаряйки на най-вълнуващия всички въпрос. Може да изглежда, че изчакването на опашка за изказване затруднява комуникацията, но по-скоро то дисциплинира. Докато символът на думата върви в кръг, желанието да се отговори с грубост изчезва, човекът се успокоява. Спокойното и предвидимо темпо на Кръга позволява на участниците да се подготвят за своето изказване.

Често в тази фаза се изразяват емоции, претенции, отхвърляне на вина, активизират се предразсъдъци, дори могат да се отправят обиди. За разлика от медиацията обаче Пазителят  може да прекъсне говорещия само в екстремни случаи и това е така, защото при кръга Пазителя е подпомаган от обучените и предварително подготвени доброволци, които съдействат за управлението на комуникацията.

Именно доброволците поемат върху себе си тежестта да разреждат емоционалното напрежение, като по този начин подпомагат поддържането на доброжелателна атмосфера. Освен това, доброволците винаги първи заемат мястото си в кръга, като задължително се намират най-малко по един до жертвата и насилника. И доброволците и Пазителят не трябва да изострят обстановката, а да работят за успокояването й.

Те са специално седнали първи на местата си в Кръга до най-емоционално настроените участници, за да изгладят и тушират изявления със собствени думи, като по този начин поддържат целостта на кръга и доброжелателна атмосфера. В същото време доброволците и Пазителят не трябва да притъпяват сериозността на самия проблем, а само да намаляват значението му за говорещия.

В процеса на обсъждането е възможно да се изясни, че се появяват други теми без чийто разплитане Кръгът не може да бъде успешен и да се стигне до решение. В този смисъл Пазителят трябва да е чувствителен и да определи коя от темите в най-голяма степен засяга участниците и да я въведе за обсъждане. Например, от тема касаеща търсене на решение за конкретен конфликт може да се стигне до обстоятелства, които са много по-мащабни, причини, които са по-дълбоки и стоят назад във времето и засягат целия клас.

Забележка: Тук е мястото да се посочи, че в тази фаза изказванията (основните точки) на участниците се записват върху 4 листа от флипчарт, които се поставят вертикално на дъската още в началото при събирането на Кръга. Върху тях се пише с два цвята маркер: син и зелен. Черен и червен не се ползват! Със зелен цвят с записват заглавията (точките), а със син – съдържанието на точките.  Записването се прави не само за съхраняване на информацията, но и за създаване на усещането в участниците, че са чути – „Моите думи са записани“. Връщането към тези записи може да бъде по много причини: възможно е групата да се върне по-късно към темата; при случаи на включване на нови членове към кръга; за анализ и проследяване на процеса; възможно е да се наложи на водещия (учителя) да насочи един или друг участник към вече записаното на листовете;

 

Третата фаза на Кръга: Разглеждане на възможни решения.

Пазителят започва дискусията и иска обратна връзка за възможните начини за решаване на проблема. Пазителят и доброволците трябва да насочат разговора по такъв начин, че членовете на кръга сами да поемат отговорност за намирането на изход от ситуацията.

Когато „символът на думата“ обиколи кръга и се върне при Пазителя, той може:

-да започне нов кръг от дискусия по същата тема, но с нов въпрос;

-да обобщи казаното, да повдигне други въпроси, за които са говорили участниците;

-да предаде символа на друг участник, за да започне нов кръг;

-да постави символа на словото в центъра на кръга, така че всеки участник, който иска да говори, да може да го вземе.

Ако решението излиза извън зоната на компетентност на участниците (например, зависи от администрацията), тогава е важно да се обсъди по какъв начин участниците ще способстват в бъдеще за реализацията на идеята.

 

Четвъртата фаза на Кръга: Постигане на взаимно разбирателство и съгласие.

Кръгът определя точките на съгласие и следващите стъпки за нормализиране на ситуацията, т.е. какво ще се прави от страните и от останалите замесени лица в бъдеще.  Решаването на поставените за обсъждане въпроси е от участниците в Кръга, Пазителят и доброволците само допринасят за нормализирането на комуникацията, постигането на взаимно разбирателство и развитието на споразумение. В процеса на Кръга неговите участници поемат отговорност за излизане от конфликтната ситуация, така Кръговете допринасят за формирането на активна училищна общност. Не винаги е необходимо да се вземат решения в Кръга. Понякога е достатъчно да се изясни ситуацията или е по-важно да се подкрепи човек, да се прояви взаимно разбиране.

На този етап пазителят трябва да е бдителен и в никакъв случай да не поема инициатива за изработване на решение. Последното трябва да бъде плод на самите участници. Именно по този начин се делегират отговорности на учениците по решаване на ситуацията и способстват за формиране на активно училищно общество.

 

Пета фаза на Кръга: Затваряне на Кръга.

С участниците се провежда рефлексия върху проведеното мероприятие, а след това  и финалната церемония по закриване на Кръга, която обобщава и „слага край” на този процес.

Туй следва да се има предвид, че един Кръг може да не се изчерпи с една среща от 40-50 мин, а да се проведе серия от срещи, понякога 5-6 обсъждания. Ето защо Пазителят се грижи и за подкреплението на участниците с вода, чай, лека закуска и пр., които са част от общата атмосфера.

Забележка: Главното острие на Кръга е именно атмосферата, която позволява да се върви от взаимни претенции и обиди към обединяване, взаимно разбиране и съвместна работа за подобряване на училищния живот.

„„Кръговете не са за представяне или посочване на правилното или грешното, или за организиране на страхотно шоу. Тяхната роля не е да дадат „правилния отговор“ и със сигурност да не принуждават другите да приемат нашата гледна точка. Тяхната цел дори не е да принудят човек да се промени.

Всичко по-горе са методи за манипулиране на ситуацията, за да се използва контрол за промяната й. Вместо това кръговете се стремят да стигнат до същината на нашето съществуване, като изследват нашите сърца, души и чувството ни за истина и преоткриват нашите житейски ценности, които ни помагат да разберем кои искаме да бъдем.“[1]

 

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КРЪГОВЕТЕ

Използването на процедурата на Кръга в училищната практика има широка популярност. Той се явява ценна възстановителна практика. В училищната система често се създават и прилагат в следните кръгове:

-Кръг за избор на ценности.

-Кръг за вземане на решение.

-Тематичен кръг.

-Кръг за изцеление.

-Кръг на родителската общност.

-Профилактичен кръг на общността.

 

 

Кръг за избор на ценности

Този Кръг се прилага с цел осъзнаване силата и възможностите на общността по отношение на подкрепата, която всеки негов член може да получи. Идеята на този първи кръг е структуриране и сплотяване на групата, чрез достигане на осъзнаване за общност, базирана на ценности, които всеки като личност уважава и се стреми.

В контекста на темата „Мултикултурна среда“ следва да се има предвид, че идентичността има пряка връзка с ценностните ориентации.

Кръгът за ценности се провежда преди организирането на всички други видове Кръгове и има за цел да формира обща представа за ценностите в класа, да способства за разкриването на участниците и за установяването на атмосфера на доверие. Пазителят стартира работата с този Кръг с:

-разказ за традициите при провеждане кръговете;

-обяснение за правилата на тази процедура;

-провежда ритуал за същинско откриване, като предлага на всички участници да се хванат за ръце, образувайки кръг, в който енергията на всеки се предава в кръг и образува единство;

-водещият насърчава участниците да се уважават взаимно; той завършва с думите „разбирателство“, „съгласие“ и „мир“ които се повтаря от всички участници.

 Ритуалът по откриването се явява задължителен за всички Кръгове, които ще бъдат провеждани впоследствие. 

Препоръка: Целесъобразно е водещият предварително да е подготвил участниците по темата „Ценности“. Такъв вариант може да бъде изследване чрез тестова методика, например:

-Тест на Рокич за терминални и инструментални ценности.

-Методиката на Рубенщайн със 72 ценности.

-Морфологичен тест на В.Ф. Сопов и Л.В. Карпушина.

-Ценностен въпросник на Ш. Шварц.

-Метод на репертоарни решетки на Г. У. Солдатова.

 

След това Пазителят призовава участниците да изберат един важен и ценен за всички тях човек, който познават добре и един по един да назоват присъщи за него черти – качества, които те считат за важни.  На този първи въпрос  участващите отговарят, предавайки от ръка на ръка символичния предмет. След като се затвори кръга и предметът отново попадне в ръцете на водещия, участниците получават ново предложение – да повторят всички назовани качества, които се записват на флипчарт. Така самите присъстващи създават и списък на ценностите, които са важни за тях.

Забележка: Допуска се участниците да направят този списък първо на лист хартия, а не директно на флипчарт, тъй като много често те искат за запазят този списък, поставяйки го на видно място в класната си стая.

 

Вторият въпрос за обсъждане е: „Разкажете пример от вашия личен опит на живот в класа (групата) –  кога и при какви обстоятелства сте чувствали себе си като част от тази общност“. По-нататък в последвалото обсъждане, водещият следва да обърне внимание на огромната сила и ресурс на класа, който може да подкрепи всеки от тях в сложни жизнени ситуации и ако участниците желаят, такъв източник на поддръжка може да се превърне „Кръгът“,  в който те днес се намират.

По преценка на водещият, „Кръгът на ценностите“ може да започва и да завършва с въпросите за оценка на емоционалното състояние на участниците или други, които да ги подтикнат към сравнение на състоянието им в началото и в края на ритуала.

„Кръгът на ценностите“, както всеки друг кръг, завършва с процедура за закриване: отново всички застават в кръг, хванати за ръце. Пазителят благодари на участниците за тяхната искреност и откритост, за техния принос по формиране на истински подкрепяща общност. Накрая Пазителят отново казва думите „разбирателство“, „съгласие“ и „мир“, които се повтарят от всички.

 

Кръг за вземане на решение

Той е характерен за общности, в които е възникнал конфликт и в него е въвлечена голяма част хората. В училищната среда този Кръг се прилага с успех в рамките на училищния клас, тъй като в този тип общност при наличие на конфликтна ситуация, много лесно и бързо биват въвлечени почти всички ученици.  При провеждане на ритуала, участниците обсъждат какво се е случило в групата; всеки получава възможност да се изкаже по повод конфликта и да бъде изслушан. По този начин конфликтът като цяло (източници, причини, поводи, обстоятелства и пр.) за първи път получава едно цялостно и детайлно осветляване, тъй като всеки един заявява своето мнение, дава своята оценка и декларира намерения и желания относно бъдещето на конфликта.

След това групата прави следваща стъпка:  обсъждане на въпроса за начина, по който може да се разреши  създалата се ситуация.  Важно е да се помни, че решението на проблема трябва да удовлетворява всеки участник от Кръга – само тогава процедурата може да бъде завършена.

„Кръгът за вземане на решение“ притежава огромен ресурс за разрешаване на конфликти, тъй като чрез него действително се създават условие да се вземе решение, което да удовлетворява всички. Именно в него, в контролирани от строги правила условия,  всеки може и трябва да изрази своето мнение, а не както обикновено се случва (извън Кръга), думата взимат или получават само активните ученици.

Трябва да се отбележи, че „Кръгът за вземане на решение“ се прилага тогава, когато съществуват много варианти за решение на някакъв особено важен, засягащ цялата група въпрос и всички са заинтересувани по време на обсъждането да бъде намерен най-добрия вариант.

 

Тематичен кръг

Съдържанието на „Тематичния кръг“ в най-голяма степен зависи от възрастта и дейностите на хората, които са в него. Например интересни тематични кръгове за VIII-IX клас са темите за любовта, приятелството, междуличностните отношения и други подобни. Тук най-важното е, че темата трябва да бъде съгласувана с класа. Едностранното определяне на темата от водещия поставя под заплаха мотивацията на учениците да участват активно в работата на Кръга. Първо може да се направи проучване какво точно интересува учениците или да се зададе такъв въпрос на самия Кръг: „За какво искате да говорим?“

 

 Кръг за изцеление

Обикновено се провежда с подрастващи в процеса на медиация.  Именно с помощта на този тип кръг настъпва възстановяване на ресурса и стабилизиране на взаимоотношенията в общността. Цел на Кръга се явява подобряване взаимоотношенията между учениците и връщане (възстановяване, реабилитиране, реконструиране) на онези отношения, които са съществували до възникване на конфликта.  Традиционно този Кръг се открива с назоваване на ценностите на общността, а след това се преминава към обсъждане на конкретната ситуация, резултатите от медиацията и перспективите за възстановяване на отношенията.

 

Кръг на родителската общност

При него практически се повтарят въпросите и сценария, характерен за „Кръга на ценностите“, а след това към родителите се задават въпроси за техните деца от типа:

-С какво настроение отива на училище вашето дете и с какво се завръща вкъщи?

-Какви промени сте наблюдавали от началото на учебната година във вашето дете?

Подготовката на тези и други въпроси задължително изисква съгласуване и обмяна на информация с класния ръководител.

Практика е водещият (напр., класния ръководител) да организира Кръг на родителската общност преди Кръг с учениците. Важно е родителите да са информирани, да са запознати с метода и ползите от него. В този контекст най-често първата родителска среща (особено при първокласниците и в детските градини, когато се сформират групите; друга рискова група са родителите на петокласниците;) да се провежда в този формат. Наблюдения на психолози показват, че класове, започнали учебната година без провеждане на Кръг впоследствие затъват в конфликти и обратно – класове, в които класните ръководители са стартирали учебната година в атмосферата нас Кръга създават групи с по-малко конфликти. Тази особеност се обяснява в голяма степен с архаичния характер на родителските събрания, при които учителят стои прав срещу седящите на масите родители. В това пространствено разположение родителите не комуникират, не са сближени, нямат усещане за общност.  Опитът показва, че когато родителите се намират в кръг и един срещу друг, те имат възможност да общуват не само вербално, но и невербално, а впоследствие с лекота създават близки отношения.

 

ЦЕННОСТИТЕ НА КРЪГА

Задължителен компонент на Кръга се явява етапът за приемане от груповите ценности. Този избор се провежда по време на „Кръга на ценностите“, който винаги е първи във всяка общност, колектив или ученически клас. Ценностите винаги се определят съвместно и се приемат от всеки участник. Чрез дефиниране на общите ценности, групата достига до взаимно разбиране и еднакво възприема значението на всяка ценност. Еднаквото разбиране на ценностите е важно за групата, тъй като помага да се създаде атмосфера на доверие и сплотеност сред членовете на групата. Често списъкът от ценностите в различните групи се повтаря, но тяхната интерпретация може да се различава. Най-често списъкът с най-важните ценности включва:

Уважение.

На първо място, тази стойност означава признаване правата на другите хора, да имат интереси възгледи, вярвания и други особености, които са различни от нашите. Признавайки уникалността на всеки човек, ние уважаваме другите и уважаваме себе си. Уважавайки личността, ние виждаме в нея най-напред личните качества, независимо от постъпките, които е извършил човек.

Честност.

Тази ценност означава, че човек е готов да бъде искрен преди всичко със/към себе си. Когато разпознаваме нашите мисли и убеждения и започваме да действаме в съответствие с тях, без да се страхуваме да откриваме себе си към другите, тогава ставаме честни с хората около нас.

Съпреживяване.

Способността да се поставим на мястото на друг и да разберем, какво преживява той, улеснява разбирането между хората и съкращава дистанцията между тях. Съпреживявайки, ние преставаме да осъждаме човека, учим се да разберем неговите постъпки и мотиви, които го подтикват да действа по определен начин в дадена ситуация.

Способност да се прощава.

Когато се учим да прощаваме и разбираме себе си, ние започваме да чувстваме, че сме разбрали другите и така усвояваме способността да им прощаваме. За да се научи човек да прощава, трябва да първо да види положителните страни в другия Прошката идва чрез разбиране и оправдание.

Любов.

Тази ценност се проявява чрез редица други, такива, като разбиране, уважение, искреност и ни учи да не се отделяме от другите, а напротив, да търсим взаимно разбирателство с всеки, който ни заобикаля, защото любовта има много разновидности, затова тя може да се прояви както в близките междуличностни отношения, така и в обществените.

Списъкът с ценностите, които се установяват и приемат от групата са взаимосвързани, като формирането на една зависи от наличието на други. Приемането и осъзнаването на набор от съвместни ценности, гарантира на групата разбирателство и способства за съвместно решаване на въпросите, поставени в Кръга, чрез взаимодействие помежду си и признаване на равнопоставеността на всички участници в кръга.
(следва втора част)


[1] Прайнис К, Стюарт Б., Уэдж У. Круги примирения: от преступления к сообществу. /Пер. с англ. Н.С. Силкиной под ред. Р.Р. Максудова, Л.М. Карнозовой, Н.В. Путинцевой. М.: МОО Центр «Судебно-правовая реформа», 2010. 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817623
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031