Упражнение „Моят остров“ (Михаил Кипнис)

Психологическо значение: Упражнението, което помага да се открият очакванията на участниците от обучението, причините за участието им в групова работа, да се насърчи активирането на членовете на групата, формира групова сплотеност, възпитава чувство за уважение към правото на човек на собствено мнение, толерантно отношение и приемане на личните различия.

Размер на групата: без ограничения.

Стимулен материал: хартия А4 или друг формат с имената на „островите“, столове, бяла дъска или флипчарт за писане, маркери.

Време: от 20 минути до 1 час, в зависимост от броя на членовете на групата и задачите, които стоят пред треньора.

Ред за работа: На пода се разстилат предварително подготвени листове, на които с големи букви са написани имената на островите. Всеки път техните имена трябва да отговарят на задачите на треньора. Ето няколко примера, свързани с  очакванията от груповата среща:

   -„Парти“

  - „Възможност за среща“

   -„Покажете себе си и вижте другите“

   -„Прекарайте свободното си време“

   -„Какво друго има да се прави?!“

   -„Интересувам се от групово тренинг“

   -„Тук съм случайно“

   -„Обичам да уча нови неща“

   -„Любопитен съм“

Ако задачата е да се проведе бърз тест за емоционалния фон на групата, тогава темите ще се променят. Примери:

   -„Остров на енергията и преживяванията“

   -„Остров на несигурността“

   -„Остров на съмнението“

   -„Остров на творчеството“

   -„Остров на самотата“

   -„Остров за търсене на нови приключения“

   -„Остров на мълчанието“

   -„Остров на радостта“

   -„Остров на недоверието“

   -„Остров на културния шок“

   -„Остров на тъгата"

Важно е, че винаги, независимо от „тематичния подбор“ на островите, един от плакатите да бъде без заглавие – отбелязан с голяма въпросителна. Това е, „неназован“ от треньора остров, чийто име ще бъде определено от тези, които не са направили избор от предложените в списъка.

След като постави на пода плакатите, треньорът обявява едно по едно имената на островите и молим членовете на групата да „населят“ архипелага. (Препоръчва се да се направи снимка на „заселването“).

Така ще възникнат обитаеми острови, а ако има „необитаеми“, треньорът ги премахва. Някъде могат да се заселят един-двама души, а другаде – цяло племе островитяни.

След настаняването, треньорът прави „круиз“ около архипелага, като поставя задача (инструкция) за следващия етап.

На следващият етап всички жители на островите седят в тесен кръг в границите на своите земи, говорят за причините, които са ги подтикнали да заселят този конкретен остров, и отговарят на въпросите на любопитните съседи.

Това е времето за „круиз“ на треньорът, който плава между островите и избирателно слуша населението.

Последният етап включва колективно обсъждане на играта, придружено от необходимите бележки на дъската.

Обсъждане

1.Как всеки остров възприема метафората на своето име.

2.Кой от островитяните ви се стори неочакван в своя избор или оценка на причините, които са го подтикнали?

3.Намерихте ли сродната си душа на вашия остров? Защо?

4.Ако имахте втори, допълнителен избор, кой остров бихте избрали и защо?

Забележка: Играта е интересна като техника, която се използва за изясняване на очакванията от тренинга, за откриване на групови ценности, предпочитания, нагласи. С  нейна  помощ може да се проведете „бърз тест“, който помага да се улови ситуацията и настроението на участниците в срещата. Освен това, по преценка на треньора може да се отдели повече време за размисъл, за да се „копаете по-дълбоко“, да се даде на участниците възможност за по-голямо саморазкриване и разбиране на направения избор.

Превод

Источник: Михаил Кипнис. Большая книга лучших игр и упражнений. АСТ, Москва, 2016.