Клинични игри и психодрама. Техника „Диалог“

В психотерапевтичната групова и индивидуална работа се прилагат специфични базови техники. Тук са представени девет специфични (основни) техники или разновидности на техниките: Самопредставяне, Изпълнение на роли, Диалог, Монолог, Дублиране и множествено дублиране, Отстраняване, Размяна на роли, Странични реплики, Празен стол и Огледало. (Self-presentation, Role-playing, Dialogue, Soliloguy, Double and Multiple Doubles, Aside, Role-Reversal, Empty chair and Mirror).

Техника на диалога

Техниката на диалога е ролева игра, представяща взаимоотношения между реални хора. Спомагателният персонал са същите хора, с които протагониста взаимодейства в реалния живот. Тази техника понякога се разглежда като специален случай на техниката за самопредставяне или като нейна разновидност. Ролите, които играе спомагателният персонал в техниката на диалога, са техни собствени, а не ролите на някой друг. Всеки играе себе си, това се отнася както за главния герой (протагониста), така и за спомагателния персонал (второстепенните герои). Тази техника е предпочитана в конфликтни ситуации, например между съпруг и съпруга, родител и неговото дете, между членове на едно и също семейство, при условие че всички те участват в сцената. Както при други клинични ролеви игри, тук също може да има само един протагонист. Във всяка сесия или във всяка сцена терапевтът трябва предварително да реши кой ще бъде протагонист. Останалите участващи участници ще действат като спомагателни.

Обосновка. Става дума за достоверността на информацията, получена по време на ролевата игра: както за поведението, така и за информацията и за съответствието им с реалните житейски ситуации. В една типична клинична сесия протагонистът е единственият надежден източник на информация. Приносът на всички останали участници, особено спомагателните, е само приблизително представяне на реалното поведение на тези хора в общуването, с които протагониста е функционално и емоционално въвлечен. Този принос зависи от информацията, предоставена от главния герой. Може битова се приема за много субективно. Когато по време на сеанса в кабинета на терапевта се намират хора, свързани с проблема, те могат да послужат като допълнителен източник на информация. Те могат просто да играят себе си. В този случай всички изиграни роли ще бъдат истински. По този начин техниката на диалог се превръща в най-автентичния образ, който терапевтът може да получи по време на ролевата игра.

Инструкции:

„Бих искал да бъдете себе си. Опитайте се да се държите възможно най-естествено. Моля, не си представяйте себе си като актьор на сцената. Това не е представление. Просто действайте точно както бихте направили в реална ситуация или как бихте се държали, ако това беше истинско."

Показания:

-Когато сцената преследва диагностични цели, в опит да се определи източникът на трудностите на протагониста, техниката на диалога позволява точно да се възпроизведе връзката на протагониста с неговите партньори;

-Когато сцената преследва обучителни цели, за преподаване, показване и повтаряне на нови умения, ново поведение от главния герой, техниката на диалога позволява да се изучава ново поведение в условия, почти идентични със ситуацията в реалния живот, и в същото време под подходящо ръководство и в "безопасност". Тук може би има най-близко приближение до реалния живот.

Противопоказания.

Аналогични на описанието на техниката „изпълнение на роли“.

Освен това, ако вече е въведена техника за диалог, тя трябва да бъде прекратена, ако:

-Спомагателно лице е толкова увлечено от сцената, че вместо да помогне на главния герой, започва да го изтласква от позицията му. В този случай терапевтът трябва да го отстрани и да го замени с някой, който е по-малко ангажиран в ситуацията. Техниката на диалога в този случай се заменя с техниката на „изпълнение на роли“, при която новото помощно лице поема ролята на първоначалния партньор, а той става наблюдател;

-Протагонистът и помощното лице постоянно си взаимодействат във форма, която запазва и дори засилва съществуващата патологична връзка. В този случай терапевтът също може да замени техниката на диалога с техника на „изпълнение на роли“ или друга техника, която ще постави сцената в терапевтично по-продуктивен курс.

Превод

Източник: David A. Kipper

Psychotherapy Through Clinical Role Playing