Психодиагностика на деца и подрастващи.

Въпросник „Стилове на родителско поведение“ (С. Степанов)

Има много теории за отглеждането на деца, създадени предимно от тези, които нямат деца. Тези, които отглеждат собствените си деца, обикновено не теоретизират за това, а се държат според интуицията, житейския опит и създалите се обстоятелства. Накратко – както се случи. А как всъщност се случва?

С помощта на този елементарен тест всеки може да оцени собствената си стратегия за семейно възпитание. От четирите варианта за отговор се иска да се избере този, който най-много се приближава до общуването с детето.

Въпросник

1.Какво, според вас, определя в най-голяма степен характера на човек – наследствеността или възпитанието?

А. Основно възпитанието.

Б. Комбинация от вродени наклонности и условия на средата.

В. Главно от вродените наклонности.

Г. Нито едното, нито другото, а житейският опит.

2.Как ви се струва предположението, че децата се възпитават от примера на своите родителите?

А. Това е игра на думи, софистика, която няма много връзка с реалността.

Б. Абсолютно съм съгласен (а) с това.

В. Готов съм да се съглася с това, при условие, че не трябва да забравяме традиционната роля на родителите като възпитатели на децата си.

Г. Трудно ми е да отговоря, не съм мислил (а) за това.

3.Кое от съжденията за възпитанието намирате за най-удачно?

A. Ако нямате какво друго да кажете на детето си, кажете му да отиде да се измие.

Б. Целта на възпитанието е да научим децата да се справят без нас.

В. Децата не се нуждаят от поучения, а от примери.

Г. Научете детето си на послушание, тогава можете да научи и всичко останало.

4.Смятате ли, че родителите трябва да просвещават децата си по въпросите на пола?

А. Никой не ме е учил на това и тях самият живот ще ги научи.

Б. Смятам, че родителите трябва да задоволяват интереса на децата си по тези въпроси в достъпна форма.

В. Когато децата пораснат достатъчно, ще е необходимо да започнем разговор за това, а в училищна възраст основното е да се грижим да ги предпазим от прояви на неморалност.

Г. Разбира се, първо родителите трябва да направят това.

5.Трябва ли родителите да дават на детето си пари за джобни разходи?

А. Ако той (тя) поиска, можете да му (й) се даде.

Б. Най-добре е редовно да се отделя определена сума за конкретни цели и да се контролират разходите.

В. Препоръчително е да се даде някаква сума за определен период от време (за седмица, за месец), така че детето да се научи да планира разходите си.

Г. Когато е възможно, понякога може да му се даде някаква сума.

6.Какво ще направите, ако разберете, че детето ви е било обидено от съученик?

А. Ще се разстроя, ще се опитам да утеша детето.

Б. Ще отида да уредя нещата с родителите на нарушителя.

В. Децата сами  най-добре ще уредят своите взаимоотношенията, особено след като техните оплаквания са краткотрайни.

Г. Ще посъветвам детето как най-добре да се държи в подобни ситуации.

7.Как реагирате на нецензурен език на детето?

А. Ще се опитам да го накарам да разбере, че в нашето семейство, а и сред почтените хора това не е прието.

Б. Нецензурният език трябва да бъде пресечен в зародиш! Тук е необходимо наказание и отсега нататък детето трябва да бъде предпазено от общуване с невъзпитани връстници.

В. Всички знаем тези думи. Няма нужда да придаваме значение на това, стига да не надхвърля разумните граници.

Г. Детето има право да изразява чувствата си, дори по начин, който не ни харесва.

8.Детето ви иска да прекара почивни дни във вилата на приятел, където група връстници ще се съберат в отсъствието на родителите си. Бихте ли го пуснали?

А. В никакъв случай. Такива събирания не носят никаква полза. Ако децата искат да се отпуснат и да се забавляват, нека го правят под наблюдението на по-възрастните.

Б. Може би, ако познавам неговите/нейните другари и зная, че са достойни и надеждни деца.

В. Считате, че детето ви е доста разумен човек, за да вземе собствено решение. Въпреки че, разбира се, в негово отсъствие ще бъда малко обезпокоени.

Г. Не виждам причина да го забранявам.

9. Как ще реагирате, ако разберете, че детето Ви е излъгало?

А. Ще се опитам да го накарам да признае и ще го засрамя.

Б. Ако причината не е много сериозна, няма да придавам значение.

В. Ще се разстроя.

Г. Ще се опитам да разбера какво го е подтикнало да излъже.

10. Смятате ли, че давате добър пример на детето си?

А. Абсолютно.

Б. Старая се.

В. Надявам се.

Г. Не знам.

Обработка на резултатите

Резултатите се нанасят директно във формализирана бланка (виж приложението), която е ключ към теста. Колкото по-голям е преобладаващият тип отговор (бал), толкова по-изразен е даден родителски стил във вашето семейство.

Вътрешносемейните отношения много често служат като модел за подражание на детето и развитието на неговата личност до голяма степен зависи от това как родителите възприемат детето и как се държат с него.

Експертите идентифицират четири основни типа семейно възпитание, които се основават на два критерия: нивото на емоционално приемане на детето от възрастните и нивото на контрол от тяхна страна. Трябва да се има предвид, че стиловете на родителство най-често са смесени, тъй като човек е гъвкаво същество, поведението му е невъзможно да се впише в рамките на някаква концепция. Във всяко семейство обаче има основен стил на родителство, чиито черти са по-силно изразени от останалите.

Ако нито една категория по теста не преобладава сред отговорите, тогава вероятно говорим за противоречив родителски стил, при който няма ясни принципи, а поведението на родителите е продиктувано от моментното настроение.  

Авторитетен стил. Родителите осъзнават своята важна роля в развитието на личността на детето и признават правото му на саморазвитие. Те са наясно какви изисквания трябва да бъдат диктувани и какво да се обсъжда. Готови са да преразглеждат позициите си в разумни граници.

Родителите са авторитет за детето – то взема пример от тях. В такива семейства цари демокрация – при решаването на важни въпроси се вземат предвид мненията на всички негови членове. Родителите определят правила за детето, като отчитат нуждите и интересите му, винаги приемат чувствата и емоциите на детето си и са готови да му осигурят автономия при решаването на онези проблеми, на които то вече е способно. Една от основните характеристики на такова семейство е гъвкавостта: родителите променят системата от правила и норми в зависимост от възрастта на детето. Нивото на контрол от страна на възрастните обаче е високо, няма физическа и вербална агресия.

Дете, възпитано в семейство, което използва авторитетен стил на родителство, ще се отличава с висока самооценка, целеустременост, силна воля и отговорност. Такива деца са уверени в себе си и своите способности, знаят към какво се стремят (наясно са със своите житейски цели), имат устойчиви ценностни ориентации, натрупват бързо житейски опит, могат да извличат поуки от грешките си и най-често са приятелски настроени. Те са готови да се съобразяват със социалните норми, умеят да спазват граници, имат високо ниво на самоконтрол и саморегулация и съответно рискът от девиантно поведение в такива семейства е доста нисък.

Авторитарен стил. Родителите имат конкретен модел и твърда представа как трябва да расте детето и полагат всички усилия, за да постигнат това. В своите изисквания и претенции те са доста категорични и неотстъпчиви. Детето не винаги се чувства уютно под контрола на родителите.

Този родителски стил се отличава със строги методи на възпитание: „Както казах, така ще бъде“ – родителите определят правилата и не са готови да ги променят, детето в семейството няма право на глас и е принудено да се подчинява. Родителите строго контролират детето, не приемат, а понякога дори отхвърлят неговите чувства и преживявания. Те обичат детето и се стремят да му дадат най-доброто – всичко, освен обич и разбиране.

В резултат на такова възпитание детето ще расте пасивно, винаги ще се фокусира върху авторитетни личности и няма да може да поема инициатива. В семейства, които използват авторитарен стил на родителство, всякакви прояви на лидерство се потискат. Такива деца са изложени на риск от развитие на зависимо поведение.

Либерален стил. Родителите ценят високо детето си и смятат слабостите му за извинителни – склонни са да ги омаловажават или игнорират, винаги имат оправдание. Лесно общуват с него, имат му доверие и не са склонни към забрани и ограничения. Съществен риск може да възникне в случаите, при които родителите възлагат отговорности или предоставят правомощия на детето, за които то не е подготвено, не е съзряло.

Този стил на родителство е близо до анархията. При него детето може всичко – то расте в атмосфера на голяма всепозволеност, на границата със свободия. Родителите се отнасят топло към детето си и приемат неговите емоции, напълно му се доверяват, освобождавайки се от отговорност за резултата. Степента на контрол е ниска – родителите не са способни да изискват и организират, без реално да помогнат и подкрепят детето.

Децата растат тревожни и нервни, защото нямат ясни правила и норми – не знаят кое е правилно. Склонни са към неподчинение, агресивност, импулсивност, консуматорско поведение. Проблемите в детската градина и училището често възникват поради необходимостта от спазване на правилата.

Тези деца са много склонни да попаднат под влиянието на асоциални групи.

Индиферентен (безразличен) стил. Майката и бащата са дезертирали от родителските си роли и отговорности – в момента и по принцип те имат много други грижи. Детето основно само трябва да решава проблемите си.

Това е най-неблагоприятния стил на родителство, при който липсва приемане на чувствата и емоциите на детето и контрол. Родителите са емоционално студени към детето, не забелязват неговите интереси и не се занимават с него, като същевременно са много придирчиви – изискват да се поддържа ред и да се спазват изискванията.

Децата от тези семейства са най-податливи да развият девиантно поведение, включително извършване на престъпления. Трудно е да се предвиди точно как ще израсне едно дете в такова семейство – то може да бъде много агресивно и импулсивно или може би тревожно и неуверено в себе си.

Обобщение

 Струва си да се разбере, че формирането на личността на детето се влияе от много фактори и дори в семейства с неблагоприятна среда може да расте доста хармонична личност, но въпреки това изследванията показват, че стилът на родителство има значително влияние върху развитието на детето .

Препоръки

Анализът на стиловете на родителство показва, че авторитетният стил е най-благоприятен за формирането на хармонична личност. Най-важното при използването му е поставянето на граници в ранна детска възраст и предоставяне правомощия (отговорности и права), които са адекватни на възрастта на детето.

Либералният стил може да изглежда привлекателен за онези родители, които се грижат за свободата и независимостта на детето, но в действителност не носи желания резултат.

Индиферентният и авторитарни стилове трябва да се избягват.

Познаването на разнообразието от стилове на родителство предполага тяхното ефективно и навременно използване. Във всеки случай децата имат нужда от топлина, емоционално общуване, разбиране и приемане.

Обичайте децата си, бъдете внимателни към тях и поддържайте баланс между строгост и доброта.

.