Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 08:00 - Неочевидните признаци за повишена тревожност при децата
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 394 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Неочевидните признаци за повишена тревожност при децата

 

Факт е, че когато говорим за тревожност, има така да се каже, един горен слой от симптоми – страхове, безпокойство, стеснителност и т.н., които лесно се забелязват и тълкуват от родителите. Има обаче някои признаци, които сами по себе си не предполагат мисли за тревожност, но те също издават тревожност. Каква е връзката? Изследванията показват, че има признаци на обща повишена чувствителност, лабилна нервна система и възбудим темперамент при детето, които статистически често се свързват с тревожност. Това е доста сложна система. Затова е важно да се познават тези признаци, защото колкото по-рано се разпознае тревожността, толкова по-лесно е да се коригира.

И така, кои са неочевидните признаци на детската тревожност?

Придирчиви са към храненето. Много деца са придирчиви и не искат да ядат определени храни, но тревожните деца пренасят това на следващото ниво. Много по-лесно е да разберете какво яде, отколкото какво не яде (доста типично е за едно тревожно дете да яде само 4-5 храни). Те могат да повърнат, ако нещо „неядливо“ случайно попадне в храната им или на масата. Почти никога не опитват нови неща. Те са придирчиви към текстурата на храната и може да не ядат „своя“ продукт, ако е „погрешно“ приготвен. Могат изобщо да откажат да ядат, ако някакъв друг „неправилен“ продукт докосне чинията им или дори просто присъства в съседство (мирише, вижда се, консумира се от друг на масата и т.н.).

Имат много изисквания и оплаквания относно облеклото. Отношението на тревожното дете към облеклото е горе-долу същото като с храната – това боде, другото – трие, третото – пари или това не подхожда на онова и т.н. Тревожните деца отказват да носят всякакво облекло, дори ако има риск от прегряване или замръзване. Измислят сложни схеми за обличане и събличане, съчетаване на облеклата. Привързват се силно към определени вещи и отказват да ги сменят, дори ако вече не стават за обличане.  Могат да изпаднат в истерия поради всеки проблем с дрехите или обувките (постоянните сълзи и скандали, докато се подготвят за детска градина или училище, са типични за тях).

Тревожните деца проявяват особено остра реакция към резки звуци и въобще шум. Те трепват силно, стряскат се, плашат се или започват да плачат при всеки внезапен, силен или неочакван звук, дори ако е относително познат за околната среда (например сигнал от някакъв домакински уред). Отказват да ходят на места, където нивото на звука или шума е по-високо от обичайното (циркове, театри, кина, други многолюдни места и т.н.). Покриват ушите си, когато виждат светлините и чуват сирената на приближаващата кола на „Бърза помощ“ и знаят, че не могат да избегнат този момент.

Привързани са към графика за деня, дневния режим и ритуалите. Тревожно дете буквално не може да живее без да е наясно какво и кога предстои, тъй като не понася непредсказуемостта. То трябва да знае точно какво ще се случи, какво следва след това. Истерията е типична при най-малкото случайно отклонение от плана за действие (например, майката натиска бутона на асансьора вместо детето и следва писък). Изисква използването на едни и същи елементи, по един и същи начин, отново и отново. Като правило има ясна последователност до ритуалност от действия преди лягане. То може да изисква от родителите да започнат всичко отначало и да го „направят както трябва“, ако нещо се обърка по средата.

Непоносимост към мръсотия по себе си. Те изискват преобличане, душ или поне измиване на ръцете при най-малкото замърсяване. Избягват игри и дейности, които включват риск от замърсяване. Могат да изпаднат в истерия, ако случайно се изцапат много и няма как да се измият и преоблекат точно в същия момент. Постоянно искат да мият ръцете си, дори и да няма видима мръсотия по тях.

Реагират остро, ако има вероятност да останат сами или дори да не виждат родител за известно време. „Лепкавостта” за родителите при опит за контакт с такова дете, както у дома, така и в компанията на други хора, е отличителна особеност. Типично за тревожното дете е да следва родителя от стая в стая, да се опитва да присъства в тоалетната и да плаче/избухва, ако това не им е позволено. Обхваща ги паника при загуба на родител от поглед дори за няколко секунди, дори когато са в безопасна среда (у дома). Децата буквално физически се вкопчват в родителите си и се закачат за тях при посещение на външни, непознати хора или в нова среда, независимо от възрастта.

Тревожните деца изпитват трудности при създаване на контакти. Те много бавно се сближават с някого и това отнема много време, за да започнат да се доверяват. Поради тази особеност може да нямат почти никакви приятели в своя клас или група. На рождени дни или съвместни събития те предпочитат да се придържат към родителите си или да се скрият в ъгъла, дори ако се интересуват от нещо. Могат да реагират агресивно на постоянните опити на други деца да играят или да говорят с тях.

Селективен мутизъм. Има много изследвания за връзката между селективния мутизъм и тревожността (включително до хипотеза за 90% вероятност за тревожно разстройство с такъв симптом). В общ вид селективният мутизъм е периодична неспособност за говорене. По правило това се случва в много специфични ситуации (напр. в училище, непозната, непредсказуема среда, при изпитна ситуация). Понякога децата могат да шепнат или да се изразяват с жестове и знаци вместо с реч, понякога не могат да направят нищо и „замръзват“.

Нещо не е наред със съня. Тревожните деца рядко спят добре. Може да е всичко – нощни кошмари, постоянни събуждания с преместване при родителите, много трудно заспиване, страх от тъмното, невъзможност да спи само в креватчето или стаята, енуреза и т.н.

Разбира се, едно тревожно дете може да има всички тези поведенчески признаци или може би само няколко от тях, защото тревожността се проявява индивидуално при всеки, по различно време и с различен набор от симптоми. Същественото за да се твърди, че детето е тревожно, не са изолирани епизоди, а когато описаните поведенчески и емоционални реакции (симптоми) са трайни и повтарящи се.

Какво да направите, ако има причина да подозирате повишена тревожност? Има смисъл да се проверят останалите членове на семейството за тревожност (често има социални или генетични фактори). Можете да се свържете с детски психолог. Определено трябва да се запознаете с литература за детската тревожност. Също така е добра идея да потърсите групи за подкрепа. И е много важно да се прилагат практики за намаляване на тревожността – при деца и възрастни. Понякога са необходими медикаменти за корекция на тревожността, но думата в тази област имат специалистите.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 4055285
Постинги: 2280
Коментари: 116
Гласове: 1377
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031