Ролята на бащата за възпитанието на детето

„Майката е домът, от който си тръгваме, а бащата е този, който ни учи как да намерим пътя си към света.“ Ерик Фром

На фона на епидемията от разводи и леснината, с която се създават и прекратяват отношения между двойки без официален брак, както и животът без брак, за ролята и значението на бащата във възпитателния процес, започна да се говори все по-настоятелно и по-открито. Трудно е да се възпита пълноценна личност, било то момче или момиче без бащино влияние.

За съжаление, все още има мъже, които са уверени, че грижата и възпитанието на децата не е мъжка работа. Това мнение е дълбоко погрешно. Можете да бъдете внимателен, нежен баща и силен, смел мъж едновременно. Счита се за най-добре, когато бащата участва пълноценно в процеса на грижа и възпитание на детето от момента на раждането му, но ако това не се случи и той остави всички грижи на съпругата си, тогава има риск тя завинаги да остане основният „играч“ във всички въпроси на възпитанието, което означава, че децата ще се чувстват лишени от вниманието на баща си.

Един от основните етапи в израстването на мъжа изобщо не е бракът, а раждането на първото му дете е онова събитие, което променя целия му живот: появява се нова отговорност; нови грижи и не винаги е възможно да се управлява свободното време; не всеки път ще успявате да си починете и да спите добре. Младият баща постепенно започва да осъзнава какво място заема в живота на своето дете. Много мъже осъзнават своята значимост едва когато детето започне да го разпознава, да го посреща от работа, да му се радва и да показва внимание.

В продължение на петдесет години британски учени от Центъра за поведение и еволюция наблюдават живота на седемнадесет хиляди бебета и анализират влиянието на активното бащино възпитание върху тях. Когато участниците навършат пълнолетие, с тях се провежда интервю, в което те определят тяхната социалната адаптация, успешност, наличието на собствено семейство, както и какви родители са в сравнение със собствените родители. Анкетирани са повече от пет хиляди души на възраст 46 години и резултатите от проучването потвърждават данните, получени по време на цялото изследване: децата, чиито бащи са участвали активно в тяхното възпитание, израстват по-успешно от тези, чието възпитание е поверено на майка им, и тези констатации се отнасят за децата от двата пола.

Много мъже са убедени, че основното им предназначение в семейството е да печелят пари. Безусловно, осигуряването и защитата на семейството е най-важната функция на мъжа, но не трябва да забравяме, че бащинството е не по-малко важно и значимо за формирането на пълноценна и успешна личност.

В процеса на психологическо консултиране специалистите често попадат на майки, които, след като са поели всички грижи за къщата и децата, не смятат за необходимо да включват бащата във възпитателния процес. Причината за това поведение често е страхът, че съпругът няма да се справи. Такива жени могат да бъдат посъветвани да помнят, че съпругът им не е малко дете, той обича сина или дъщеря си не по-малко и затова е просто необходимо да му дадете свобода да общува с децата, а на себе си възможност за малко отдих. Една уморена жена, изтощена от домакински задължения, едва ли ще успее благополучно да общува и да възпитава дете, още по-малко да му се радва. В такива случаи е полезно да се помни, че „само щастливите родители отглеждат щастливи деца“.

Когато се занимават с детето, нито бащата, нито майката трябва да се насилват извън всякаква мярка. По-добре е да играете с бебето си 15 минути с удоволствие, без да се разсейвате от други неща, отколкото да прекарате целия ден, проклинайки всичко на света. Понякога за кратък период от време можете да дадете толкова много топлина, че да е достатъчна за дълго време, но такова общуване, дори и кратковременно, трябва да бъде често и най-важното – редовно.

Пренебрегването на бащиното възпитание може да доведе до необратими последици. Днес, епидемията от разводи лишават детето от благополучните условия за възпитание в пълно семейство.  Вече има няколко поколения от съвременни мъже, които са израснали, без да разбират важността на ролята на бащата, а животът показва, че само в процеса на ежедневното общуване бащата може да покаже на детето света на мъжа.

На дъщеря си той ще помогне да разбира хората от противоположния пол. Момичето ще се опитва да прилича на майка си, но основният критерий за успех ще бъде оценката на баща й. Това е първият значим мъж в живота й. Той ще помогне на дъщеря си да стане самоуверена, като й прави комплименти, възхищава се на нейната рокля, прическа, знания, умения постижения, а когато порасне, баща й просто трябва да покаже, че цени нейното мнение и се отнася добре с приятелите й, особено момчетата. В бъдеще семейният й живот до голяма степен ще се определя от връзката, която е имала с баща си като дете.

На синът си той ще презентира стил на поведение. Бащата е жив пример за мъжествена, силна личност, човекът, който не само ще дойде на помощ в трудни моменти, но и ще предложи правилното решение, поддръжка и похвала. Момчето, опитвайки се да бъде като баща си, осъзнава колко е важно да бъде щедър и смел, да поема отговорност и да осъзнава важността на своите действия. Децата обичат да демонстрират силата и професията на баща си пред своите връстници. Те искат всички да видят, че имат надеждна защита, това повишава статуса им пред връстниците им. Всяко дете изпитва потребност да преживява чувство за гордост от собствения си баща.

Обстоятелствата, при които по някаква причина детето няма до себе си баща, ще оставят отпечатък за целия му живот. За такъв човек по-късно ще бъде трудно да отгледа собствените си децата, защото той не е имал модел на мъжко поведение в семейството и ще трябва сам да разбере всичко.

Понякога се случва бащата да се опита да реализира в синът собствените си мечти, а понякога и в дъщеря си, например да възпита професионален спортист или математик, без да взема предвид, че детето може да няма способност или дори само желание за това. Когато тази фиксирана идея не се случва,  бащата започва да назидава детето – поправя, критикува, контролира и в крайна сметка се фрустрира – дразни, гневи, ядосва. В детето възниква чувството, че е виновно за това, че не става за нищо и че баща му също мисли така. Резултатът от подобно общуване е формиране на ниска самооценка у детето. Ето защо е важно да се помни, че одобрението и похвалата са много по-важни и много по-ефективни във възпитателния процес от корекциите и указанията. Когато общувате с деца, е необходимо да подкрепяте тяхната инициатива при избора на дейности или игри, а възрастните трябва само да ги следват, като спазват, разбира се, правилата за безопасност. Ако бащата винаги е нетърпелив и раздразнителен когато е в контакт с детето, тогава то ще изпитва неудобство не само в неговата компания, но и сред други момчета и мъже. Важен момент във възпитанието е отказът от критика и оценка, няма нужда да кара детето да преживява чувство за срам, ако плаче или играе „грешни“ игри или слуша ‚грешна“ музика. Такова родителско възпитание ще отключи недоверие, загуба на взаимно разбиране и интерес към общуването, а също така ще създаде дискомфортна среда по време на взаимодействието.

Мъжете трябва да се научат да контролират чувствата си и при никакви обстоятелства да не изразяват раздразнение под формата на присмех, тъй като в този случай детето ще се почувства унизено и неуверено в себе си.

Проучванията показват, че децата, отгледани в непълни семейства, са по-склонни да развият нервни разстройства, неуравновесеност и инфантилизъм. Но какво да се направи, когато разводът е неизбежен?

Много е важно бащата да остане баща при всякакви обстоятелства. В такава кризисна ситуация и двамата родители трябва непрекъснато да демонстрират на детето, че все още го обичат много и че независимо от промените в отношенията им, те завинаги ще останат неговите любящи мама и татко. Присъствието на бащата в живота на детето е необходимо, а в ситуация на развод е особено важно той да се среща и да общува с детето по-често. Ако се оттегли от общуване със сина или дъщеря си, е необходимо да се осигури общуване на детето с неговите дядовци, баби, чичовци, по-големи братя и др. Именно те в кризисна ситуация ще трябва да станат пример за детето в разбирането на неговия полова принадлежност.

Жените, които се отказват от личния си живот и се опитват да създадат ново семейство „в името на детето“, заемат позицията на „жертва“ и обичат детето с „жертвена любов“. От тях често можете да чуете следните думи: „Посветих целия си живот на детето, дадох му всичко, отказах се от личния си живот“. Драматичността на тази ситуация се крие в това, че ако тя самата е нещастна, не може да отгледа щастливо дете. Майката става раздразнителна, тревожна, прекалено контролира детето си (т. нар. „майки-активистки“), предявява прекомерни изисквания и в замяна очаква благодарност за своята „жертва“, а когато не я получи, се чувства обидена и разочарована. Това състояние на майката не може да не се отрази на благополучието на детето: на неговото психическо и физическо здраве.

Всеки опит на майката, която е призвана да обича детето затова за което „е“, да поема ролята и изпълнява функциите на баща на детето е обречен на провал. И този резултат е полово (биологично и несъзнавано) предопределен. Бащата е този, който символизира мъжественост и сила, той е този, от който детето очаква  закрила и безопасност в живота; той е този субект, който „отваря пред детето вратата към външния свят, който го води и назовава“.

Бащата е важен във всички етапи от развитието на детето, но не вместо майката, а заедно с нея. В съзнанието на децата техните родители са неразделни. Колкото по-интензивно общува бащата с детето, толкова по-силна е емоционалната реакция на последното, което от своя страна събужда у бащата много дълбока привързаност, която е много важна, както за една положителна и плодотворна връзка между баща и дете, така и за личността на самия баща.