Знаят ли учителите с кого си имат работа?

(Кристофър Лаш[1])

1.„Новият патернализъм“ и новата нарцистична култура“ – форми на социален контрол, чрез манипулация.

Въвеждането в рамките на „новия патернализъм” на непреки форми за социален контрол, разчитащи не толкова на принудата и насилието, колкото на вътрешната манипулация на индивида, обуславя социално-психологическата окраска на новата култура – ​​нарцистична култура, която утвърждава не толкова индивидуализма, колкото солипсизма[1], оправдавайки самовглъбяването като автентичност и постижение.

За да се оправдае постоянната квазиопека на индивида от страна на управляващата бюрокрация, която всъщност лишава от свобода и отговорност възрастния индивид, се предлага терапевтична етика, която заменя утилитарната етика на буржоазната държава от XIX век. По този начин според Лаш, настъпва замяна на традиционната „буржоазна култура, която сега съществува само в периферията на индустриалното общество“ от „нова терапевтична култура на нарцисизма“.

Той вижда същността на настъпващите видоизменения в това, че държавните и социалните институции под предлог, че се грижат за благосъстоянието на гражданите, унищожават автономията на личността и допринасят за по-дълбоко и по-сложно проникване на отчуждението в човешката психика. Превръщането на обикновения индивид в съвременното общество от гражданин в клиент, от работник в потребител се санкционира от ирационално недостъпния авторитет на различни експерти и специалисти (лекари, психиатри, социолози, политолози, социални работници и др.), които упорито внушават на хората идеята, че личното самосъхранение и развитие са единствените цели, достойни за съществуване на човечеството[2].

2.Възникване на нарцистичната личност

Според К. Лаш възникването на нарцистичната личност като социален тип е закономерно следствие от еволюцията на масовото общество, където растежът на системите за социален контрол (както в пряка, така и в косвена форма) неизбежно е придружен от премахването на личната автономия и прогресивната инфантилизация на индивида. Нарцистичната регресия на личността в света на фантазиите, страховете и мечтите, като опасна болест на културата, се провокира и възпроизвежда в разширен мащаб от цялата система на съвременната цивилизация от западен тип, която постепенно се е превърнала в сложна взаимосвързана система от технологии, базирани на масово производство, масово потребление, масови комуникации, масова култура.

Моралната легализация на безумното консуматорство променя не само външния вид на културата, но и характера на участието на индивида в нея. Вместо патосът на самообразованието и присъщият за новоевропейското съзнание  на XVII–XIX век ръст на ценности от висш порядък, сега се предлага модел на утилитарно потребление на тези културни блага – стока, чиято продаваемост (новина, сензационност и др.) е силно подчертана.

Постепенното осъзнаване, че човек може да бъде успешно експлоатиран не само в предприятието като работник, но и в свободното си време като потребител на стоки и услуги, довежда до радикално преструктуриране на сферата на създаване и разпространение на културата, нейната комерсиализация и пряко подчинение на стоково-икономическите закони на капиталистическия пазар.

Растежът на овеществяване и стандартизацията на субекта на съвременната масова култура превръща индивида от творец (или съ-творец) на културни ценности в техен потребител. Настъпилата дълбоката деформация на субекта и обекта на културата, премахва свободата на избора на индивидуални образци култура и индивидуална стратегия за приобщаване към културата, това, което Лаш нарича „self-culture“ –  „самокултивиране“. ”, т.е. саморазвитие чрез култура.

Хедонистично настроеният консуматор на сурогати на масовата култура със сигурност е социално-патологично явление, но съществуват и значително по-прецизни, по-фини и косвени способи за формиране на изкуствени потребности на масите. Те са свързани на първо място с поощряване в обществото на потребителските поведенчески нагласи, насаждането на култа към „човек, който живее за себе си“, внедряване сред масите на нови ценности и идеали, които преди това са били привилегия на елитарната култура: сенсуализмът[3], представата за собствената избраност и превъзходство над тълпата, естетизъм, етична безпринципност и други подобни.

Изкушението на обикновения човек с индивидуалистични ценности от една псевдоелитарна култура, отразява фактическото изчезване на различията между масовите и елитните култури, обединяващи ги в единна, консуматорско-ориентирана нарцистична култура – масова по формата на разпространение и мнимо елитарна по съдържание, както и усъвършенстването на стратегията за идеологическо опитомяване на масите, поставяйки ги в инфантилен „робски статус-кво“[4]

3.Разрушаване на семейството, семейните ценности и връзки.

Тоталната инфантилизация на личността[5] се улеснява и от деформацията на семейството под влиянието на нарцистичната култура и нейните институции:

-нарастване на институционалният икономически, политико-социален и психологически натиск върху семейството, предизвикващ не само разрушаване на родителския авторитет, но също и фактическото му пренасяне в мрежа от различни държавни, обществени и частни институции[6];

-разрушаване на традиционния семеен живот;

-пълно насърчаване на ускореното интелектуално и сексуално развитие на децата;

-провокиране на ранен и опустошителен за детската психика контакт със света на възрастните, на фона на пълно пренебрегване на действителните нужди за тяхното духовно и психическо развитие;

-криза в семейните отношения и отслабване на семейните връзки между съпрузите, родители и деца – всичко това води до премахване на социокултурната роля на семейството в съвременното общество;

-всеобща деградация на семейството и превръщането му в „продукт на егалитарната идеология, консуматорски капитализъм и терапевтичното мислене“.

Кристофът Лаш вижда смисъла на „нарцисизма“ на съвременната западна култура във факта, че тя е развила определени социално-психологически механизми, които насърчават развитието не на еволюционните, а на „регресивните“ способности на човешкото съзнание и психика, за което свидетелстват общите промени в структурата на западното общество:

-изместване на акцента в икономиката върху потреблението;

-развитие на гигантски транснационални корпорации, които тласкат до краен предел принципа на безличната бюрократична власт (глобален тоталитаризъм);

-доминираща атмосфера на анонимност, отчуждение, страх и несигурност в обществото, изсмукващи всички сили на личността за овладяване изкуството на социалното оцеляване;

-предлагане и натрапчиво стимулиране на различни видове субективистки псевдонужди, представени като престижен модел на поведение и тяхното пълно, незабавно удовлетворяване, посредством разгърната обширна система от услуги, а наред с това и преживяването на очевидна ефимерност на консумираните материални, естетически и други ценности, преобразувани в стоки;

-хипертрофирано развитие на масовата култура и медиите с техните принципиални нагласи с фокус върху размиване на границата между действителност и илюзия; конструиране и транслиране на мечтана реалност, създадена в съответствие с егоистичните нужди и инфантилни стремежи на масовия консуматор.

Всичко това възпроизвежда представата за нарцистичен „човек-огледало“, който възприема света около себе си като проекция на себе си. В действителност обаче, в дъното на нарцистичната мечта за самодостатъчност стои безпомощност и страх, като невъзможност за осъзнаване на каква илюзорна основа се основава абсолютно тоталната анонимна зависимост.

Пробивът към „нова култура“ според Лаш, е невъзможен без признаване на безспорната стойност на „автентичния, възрастен, цялостен Аз“, т.е. без преодоляване на „нарцисизма“ – независимо дали под формата на доминиращия в момента технократски императив с неговата илюзия за постигане на всемогъщество или под формата на псевдохуманистични илюзии, култивирани от радикални леви мислители („нови леви“, „фройдомарксисти“, „пацифисти“, „еколози“, „натуралисти“, „радикални феминистки“ ” и т.н.) в рамките на многобройни проекти, призоваващи за отхвърляне на „културната ортодоксия”, „репресивния рационализъм” и „тоталитарната технокрация” на консуматорското общество, но в същността си са насочени към изкореняване в човека на собствения му „Аз“, като мним източник на всевъзможни социални злини и по този начин демонстрира неспособността да се разбере истинската природа на личността с нейната сложна, понякога болезнена диалектика на формиране.

Речник

Фройдомарксизъм – теоретичните постановки на Фройд получават уникално развитие, като формират направление в социалната философия като фройдомарксизма. Представлява еклектична, т.е. лишена от вътрешно единство, комбинация от ученията на Фройд и Маркс. Най-видните представители на фройдомарксизма са Вилхелм Райх (1897-1957) и Херберт Маркузе (1898-1979). Те, заедно с други фройдомарксисти, обявяват борбата на несъзнателните инстинкти (към живот и смърт, наслада и разрушение) за основен фактор, определящ човешкото поведение, междуличностните отношения и развитието на обществото. Те отреждат специална роля на сексуалните желания и сексуалните отношения.

Радикален феминизъм – движение на феминизма, което призовава за радикална промяна в обществото и премахване на мъжкото превъзходство в социалната и икономическата сфера. Радикалните феминистки смятат социалната структура за патриархална, където мъжете доминират и потискат жените. Радикалните феминистки се стремят да премахнат патриархата, за да „освободят всички от едно несправедливо общество чрез оспорване на съществуващите социални норми и институции“. Това включва оспорване на сексуалната обективизация на жените, повишаване на обществената осведоменост по въпроси като изнасилване и насилие срещу жени и отказ от половите роли. През 1970 г. Шуламит Файрстоун пише в „Диалектика на пола: случай на феминистка революция“: „Крайната цел на феминистката революция трябва да бъде не само, както беше в случая с първото феминистко движение –  ликвидация на привилегиите на мъжете, но също и ликвидация на разделенията, основани на пола по принцип: различия в гениталиите на хората вече няма да имат културно значение.”

Новото ляво – направление в политиката, което се отъждествява с левите идеи, но се противопоставя на традиционните комунистически партии и социалдемократите („старите леви“). Терминът „Нови леви“ (англ. „The New Left“) е използван в наименованието на британското списание „New Left Review“, издавано от критичните марксисти Пери Андерсън, Стюарт Хол, Е. П. Томпсън и е популяризирано в „Писмо до новата левица“ от американския социолог Чарлз Райт Милс.

[1] Солипсизм – концепция във философията, което обозначава трудността на доказването на обективната реалност

[2] Случаят COVID – събитията у нас от времето на пандемията, потвърждават прилагането на мащабна манипулация, на нов тип тоталитаризъм.

[3] Сенсуализъм – философско учение, направление в теорията на познанието, според която сетивата и възприятието са основен и достоверен източник на познанието. Признаване чувствените наслади, като цел на живота и висше благо. Противостои на рационализма.

[4] „Ста́тус-кво“ (лат. status quo ante bellum – „положение, съществувало преди войната“, съкращение - status quo) – „връщане към първоначалното състояние“. Това е законова разпоредба, чието обозначение е широко използвано в съдебната практика. Запазването на  „ста́тус-кво“ – да оставим всичко както си е. В международното право „ста́тус-кво“ означава всяка фактическа или правна ситуация, която съществува или е съществувала в определен момент, чието възстановяване или запазване е под въпрос. Според Кларк Кер: „Ста́тус-кво“ е единственото решение, върху което не може да се наложи вето“, което означава, че „ста́тус-кво“ не може да бъде отменено с просто решение; За да го отмените, трябва да предприемете определени действия. „Ста́тус-кво“ може също да се отнася до нещо, което хората намират за взаимно нежелателно, но резултатът от всяка промяна в него може да бъде твърде рискован; в същото време те признават, че в крайна сметка може да настъпи промяна, която включва възможността за постигане на по-добро решение. „Ста́тус-кво“ може да означава и „да видим какво ще се случи след това“.

[5] Инфантилизация на личността – явлението е познато у нас с популярното „опростачаване на населението“ (виж проф. Иво Христов)

[6] У нас, от една страна не е преставал натискът за заличаване на половите роли в семейството, а от друга, продължават явните и скрити опити за овластяване на различни институции с правомощия за санкциониране на родителите и контрол върху семейната институция, като въздействието е легализирано и прикрито под благовидни предлози и мотиви. 

[1] Робърт Кристофър Лаш е виден американски социален философ и историк на културата, професор по история. Създател на концепцията за „нарцистична култура“. Автор на 11 книги и монографии, много статии. Кристофър Лаш е учил в Харвардския и Колумбийския университет, изучавайки история, социални и политически науки. Той преподава история в колежа Уилямс в Уилямстаун от 1957-67 г., в университета Рузвелт от 1960-61 г., в държавния университет на Айова от 1961-66 г. и в Северозападния университет от 1966-70 г. От 1970 до 1994г е професор в университета в Рочестър, а от 1985 г. ръководи катедрата по история на този университет. Лаш получава широка известност преди всичко като автор на концепцията за „нарцистична култура“, в рамките на която той се опитва да идентифицира и анализира една тенденция на фундаментални промени в природата и механизмите на функциониране на съвременната западна култура. Описва тази тенденция като промяна от класическата западна „култура на състезателен индивидуализъм“ към нова всеобхватна „нарцистична култура“ с нейните различни социално-патологични явления. Според Лаш етиологията на съвременния нарцисизъм е от особен интерес, тъй като има двуизмерен характер: индивидуално-личностен (предмет на психоанализата) и социокултурен (предмет на културна критика).