Диагностика на психичното развитие на детето

от раждането до първата година от живота[1]

Всеки психолог знае, обича да използва и може би поне веднъж в цялата си професионална дейност е изричал фразата „Всички идваме с детството си“ или „Всички проблеми са от детството“. Второто твърдение вероятно е по-популярно в психоаналитичната общност (но това не е сигурно). Фразата „Всички идваме с детството си“ обаче не предизвиква противоречия сред никого. В същото време, ако тази фраза е вярна и проблемите наистина могат да се простират само до детството, възниква въпросът: как да се диагностицира психичното развитие на детето в много ранна възраст? В крайна сметка все още е невъзможно да се провеждат дори проективни тестове с дете под една година.

Този текст предоставя информация за това, как е възможно да се диагностицира психичното развитие на детето от раждането до първата година от живота.

I.Диагностика на детето от раждането до 6 месеца

Провежда се в следните сфери (направления):

а/ Нивото на развитие на общуването между дете и възрастен.

б/ Познавателна активност по отношение на предмети.

Първото направление е нивото на развитие на общуването. За нивото на развитие в тази сфера  при дете на тази възраст, може да се съди само по съвкупността от характеристики при комплекс от оживени и активни ситуации, които се различават в „комуникативните задачи“, поставяни пред детето“.

Параметри и показатели на общуването

1.Инициативност на детето в общуването – това е желанието на детето да привлече вниманието на възрастен и да продължи общуването.

Показатели за инициативност: детето проявява комплекс от активности, очаквайки въздействието на възрастен, когато възрастният е пасивен в общуването или прекратява общуването.

2.Чувствителността на детето към комуникативните въздействия на възрастния – това е готовността на детето да приеме прояви на внимание и доброжелателност от страна на  възрастен (нежен разговор, усмивки, галене, докосване и др.).

Показатели за чувствителност към въздействията на възрастния:

-внимание и интерес на детето към тях (замиране и съсредоточаване върху възрастния);

-положително отношение (положителен отговор, емоционални прояви – усмивки, двигателно оживление, вокализации);

-пренастройване на състава на комплекса за оживление в зависимост от поведението на възрастния (по-интензивно двигателно оживление по време на дистанционно общуване и по-малко интензивно в ръцете на възрастен (напр. при игра на криеница); замиране и съсредоточаване по време на въздействията на възрастния и активиране на комплекса за съживяване в периода на паузата.

Внимание! Чувствителността към въздействията на възрастния се появява в онтогенезата първа и нараства постепенно: първоначално бебето проявява внимание и интерес към въздействията на възрастния, а след това в отговор се появяват, положителни реакции към тях и инициативни прояви.

3.Средства за комуникация – това е степента на овладяване от детето на комуникативните средства.

Показатели на този параметър са количеството и изразеността на комплекса на оживление, използвани от детето за целите на общуването.

Внимание! По една или друга причина понякога съставът на комплексът на оживление е непълен. Например, при възпитаниците на дом за деца, се наблюдава отсъствие на вокализация, ако възрастните говорят малко на децата. В отделни случаи комплексът на оживление може да бъде пълен по състав, но в същото време всички негови компоненти да са слабо изразени.

При дете с някои органични нарушения на централната нервна система се наблюдава отсъствие или слаба изразеност на двигателно оживление.

Запомнете! Можем да говорим за формиране на потребност у детето за общуване, само ако са налице следните четири признака:

-гледане в очите на възрастния;

-реципрочни (в отговор на възрастния) и инициативни усмивки;

-двигателно оживление и вокализации;

-желание за продължаване на емоционалния контакт с възрастния.

Диагностиката на развитието на комуникацията между дете и възрастен включва описание на диагностични ситуации, различаващи се по степента на комуникативна активност на възрастния.

Второто направление на психологическата диагностика е нивото на развитие на познавателната активност.

Познавателната активност на детето към предметния свят през първата половина на живота се проявява в активно търсене на нови впечатления, в интерес към всеки предмет, който попада в полезрението му, в стремежът му да се запознае с предмета с всички налични средства.

През първите седмици от живота вниманието на бебето към предметите се проявява само във визуална и слухова концентрация, след това детето се научава да гледа обект, да проследява движението му и скоро да наблюдава движение в по-отдалечено пространство. Известно е, че с помощта на устата бебето получава много информация – децата се стремят да докоснат с устни или език всеки предмет, доближен до устата им, обичат да смучат биберон, юмруци и пелена.

При благоприятни условия на възпитание (пълноценно общуване, отсъствие на стегнато повиване и свободни ръце, наличие на играчки в обсега, привличане на вниманието на детето към тях, позитивно съвместно възприемане с възрастните) на 2-3 месеца в разглеждането на предмети се включват и ръцете. Към 4 месец детето може да държи предмет и да извършва някои действия, чийто брой и разнообразие непрекъснато нараства.

При благоприятни условия на възпитание, за нормално развиващото се дете е характерно търсенето на нови впечатления. Сега нека разгледаме подробно съдържанието на параметрите на познавателната активност на детето през първото полугодие на живота.

1.Внимание и интерес към предметите – това е степента на съсредоточеност на детето върху предметите, изразяването на неговото внимание, интерес или изненада, наличие или отсъствие на разсейване в процеса на възприемане на предметите.

2.Положителни емоционални прояви – изразяват се с усмивка, двигателно оживление и вокализации, които съпровождат възприятието на детето за предмети и действия с тях.

3.Познавателни действия – това е желанието на детето да изследва предметите, което предполага наличието на зрителни, орални и мануални действия, извършвани от детето по време на визуално възприятие и тактилно изследване на предметите.

Всички горепосочени параметри се определят по показатели за поведението на детето в различни диагностични ситуации.

II.Диагностика на нивото развитие на общуването от 6 месеца до 1 година. Описание на диагностични ситуации.

Диагностиката на психичното развитие на детето през второто полугодие се провежда в следните области:

-ниво на развитие на ситуативно-деловото общуване;

-ниво на развитие на предметно-манипулативната дейност.

Параметри на ситуативно-делово общуване

Основните параметри в развитието на общуването през второто полугодие са:

-инициативността на детето в общуването;

-средствата за общуване;

-чувствителност към въздействията на възрастния;

-емоционална въвлеченост в общуването;

-предпочитаната форма на общуване.

1.Инициативност – това е желанието на детето да привлече вниманието на възрастния, да демонстрира своите умения, да го подтикне да помага за съвместна дейност, да изрази отношение към себе си и към действията си, да сподели радост или огорчение и пр.

Инициативата на детето може да се прояви в призиви към възрастния по различни причини:

-да му бъде доставен недостъпен предмет (например, паднала или отдалечена играчка);

-да повтори интересно действие с играчка (например, възрастният пуска в движение кола, завърта пумпал, задейства бутон със светлина или звук, хвърля топка и т.н.);

-да насърчи възрастния към желаното взаимодействие (например, възрастният изважда играчки от кутията и ги дава на детето, след това ги взема от него и ги връща обратно);

-да получи помощ в случай на затруднение (например, възрастният да отвори вратата на колата, да свали престилката от куклата);

-да получи съпреживяване, защита и подкрепа (адресира към възрастния радостта и огорчението си);

-да получи оценка на действията си (например, след като е свалил пръстена на пирамидата, детето гледа очакващо възрастния в очите);

2.Средства за общуване

-експресивно-мимични (положителни и отрицателни емоции, гласови прояви);

-предметно-действени (жестове, локомотации, движение с предмети и „изображения“ на действия). Например, детето пропълзява до възрастния, посочва играчката, протяга се към нея или подава играчката на възрастния, движи ръката си, изобразявайки действията на възрастен, който навива играчката;

-предречеви средства за общуване – лепет, първи думи.

Известно е, че владеенето на средствата за общуване отразява комуникативния опит на детето. Ако възрастните не общуват достатъчно с бебето (не дават образци за комуникативни средства и не проявяват чувствителност към детето), неговите комуникативни средства са бедни, еднообразни и примитивни.

3.Чувствителност към въздействията на възрастните – това е желанието и готовността на детето да възприеме неговото въздействие и да откликне на предложенията. Чувствителността се проявява в ответните действия на детето на исканията на възрастния:

-взема предложения предмет, приема помощ, опитва се да подражава действията на възрастния;

-реагира на похвала и порицание;

-съгласува собствените си действия с действията на възрастния.  

Емоционална въвлеченост в общуването – това е степента на интерес на детето към взаимодействието с възрастните, удоволствието от общуването и желанието да го удължи. Този параметър се проявява в емоционалното оцветяване на комуникативните действия на детето и броя на разсейванията в общуването.

Предпочитаната форма на общуване – отразява нивото на развитие на комуникативната потребност, степента на нейната напрегнатост и удовлетвореност, и характера на предишния комуникативен опит.

Запомнете! Предпочитаните от детето видове комуникация са:

1.Ако детето е развило потребност от вниманието и доброжелателността на възрастен, но не е достатъчно удовлетворено, тогава то преимуществено ще се стреми преди всичко към ситуативно-личностно общуване (СЛО), точно като дете, което все още не е формирало потребност от сътрудничество с възрастен.

2.Ако детето, чиято потребност от вниманието и доброжелателността на възрастен е формирана и достатъчно удовлетворена, и е започнало да натрупва опит в сътрудничество с възрастен, обикновено се стреми към ситуативно-делово общуване (СДО).

3.Ако детето има недостатъчен опит в общуването и слабо изразена комуникативна потребност, то често ще предпочита самотни занимания с предмети.

4.Ако детето има богат опит в ситуативно-личностно и ситуационно-делово общуване, то лесно ще се съгласява с всякаква форма на общуване, обикновено инициирайки ситуативно-делово общуване и с удоволствие ще играе самостоятелно.

Диагностиката на развитието на общуването между дете и възрастен включва описание на диагностични ситуации.

Внимание! След шестия месец детето започва да изпитва „страх от непознати“, така че трябва да бъдат изпълнени следните условия:

-Преди провеждане на диагностика, дайте възможност на детето да се настани удобно в нова среда и да се срещне с непознатия възрастен. В момента на запознаване е по-добре детето да е в ръцете на майката.

-Изразявайте доброжелателно отношение към детето (поздравете с усмивка, ласкаво го назовете по име), но не демонстрирайте прекомерна активност, а изчакайте инициативата на детето.

-Ако детето проявява предпазливост, не трябва да се свързвате директно с него, по-добре е да се опитате да привлечете вниманието му чрез действия с играчки, придружавайки ги с подходящи коментари.

-Когато демонстрирате играчки, предлагайте ги от време на време на детето, но не бъдете прекалено настоятелни. Рано или късно детето ще прояви интерес, ще започне да взема играчки, ще спре да се страхува от присъстващите, тогава може да започне диагностика.

III. Диагностика на предметно-манипулативната дейност на детето от 6 месеца до 1 година.  Описание на диагностични ситуации.

Нивото на развитие на предметно-манипулативната дейност на детето през втората половина на живота, се характеризира с изпълнителската страна на дейността, емоционалното му отношение към предметите и действията с тях.

Изпълнителната страна на предметно-манипулативната дейност се състои от разнообразни действия с предмети: неспецифични (ориентировъчно-изследователски, манипулативни), специфични и културно-фиксирани. Изброените по-горе видове действия, които детето може да извърши, дават възможност да се определи нивото на овладяване на предметно-манипулативната дейност като начален етап от предметната дейност на човек.

Нека разгледаме съдържанието на параметрите на предметно-манипулативната дейност на детето през втората половина на живота:

1.Видове действия

Първият тип действия са неспецифични действия или ориентировъчно-изследователски действия. Това са действия, които детето извършва с всички предмети, независимо от техните физически свойства и функции:

-зрителни действия (разглежда, наднича, наблюдава);

-орални действия (докосва с устни, език, поставя в устата, суче, облизва, хапе);

-мануални действия (докосване с пръст, длан, хващане, щипане, драскане, дърпане, преместване от ръка на ръка, подхвърляне в ръце и др.).

Вторият тип действия са неспецифични манипулативни действия. Детето многократно повтаря някое действие, което му харесва – почукване на предмет по повърхността на масата, размахване, преместване на предмета, често без дори да го погледне. След 10-я месец детето вече се интересува от вътрешното съдържание на вещите – опитва се да разчлени предмета на съставните му части и да ги свърже отново.

Третият тип действия са специфични и културно-фиксирани.

До около 8-ия месец детето овладява специфични действия.

Тъй като не е в състояние да извършва толкова сложни и интересни действия, каквито детето наблюдава в игра с възрастния, то насърчава по-възрастния партньор да възпроизвежда действието, което харесва много пъти („скърцане“ с играчка-писукач, навиване на скачаща жаба, отваряне и затваряне на кутия, включване/изключване на светлината, сглобяване/разглобете на пирамидата и т.н.). Самото дете се опитва да се присъедини към възрастния, като се опитва да направи същото като него, а в някои случай – обратното (напр. възрастният събира играчки в кутия, а детето ги изважда). Така детето постепенно овладява специфични действия с предмети.

До края на първата си година детето овладява културно-фиксирани действия (яде с лъжица, пие от чаша и др.).

По този начин видовете действия с предмети като: неспецифично ориентировъчно-изследователски (зрителни, орални, мануални), неспецифични манипулативни, специфични и културно-фиксирани действия определят съдържанието на диагностичните параметри: видове действия на предметно-манипулативна дейност на дете в втората половина на живота.

2.Познавателна дейност

Съдържанието на този параметър съставлява: разнообразие от действия с предмети и емоционална въвлеченост на детето в дейността.

Разнообразието от действия с предмети е стремежът и умението на детето с помощта на действията да извлече максимална информация за предмета.  

Емоционалната въвлеченост на детето в дейността – това е степента на любопитство на детето, степента на удоволствие от действията и техните резултати, степента на настойчивост в опитите да овладее предмета и да го изследва.

[1] Тези насоки в диагностичната работа са предложени от E.O. Смирнова, Л.Н. Галигузова, Т.В. Ермолова, С.Ю. Мещерякова