Четирите лъжи на нелюбящата майка[1] (Пег Стрийп)

Писала съм и преди за вербалното насилие и как в рамките на нашата (западна) култура сме склонни да омаловажаваме въздействието на обидните думи на майките (и бащите), но сега бих искала да говоря за този проблем от малко по-различна гледна точка – не толкова за конкретните изречени думи, колкото за това, което следва от тях. Тъй като в нашата култура майката се смята за „нормална“, стига да не нарани физически детето си, нелюбящите майки не носят отговорност за думите си, стига децата им да са нахранени, облечени и да имат покрив над главите си. Но нима детските домове не предоставят това на детето? Следователно тук има нещо повече от изброените потребности, които може и трябва да удовлетвори самата майка.

Какви уроци дава една нелюбяща майка на своята дъщеря за света и за това, как е устроен той?

За начало, нека си припомним колко тийнейджъри сложиха край на живота си преди обществото да обърне сериозно внимание на ролята и въздействието на тормоза, който за съжаление отдавна се счита за неприятно, но „нормално“ явление – сякаш, че всички деца минават през него. Училищата и институциите, занимаващи се с деца също непрекъснато тръбят и се борят с това явление, но резултатите са посредствени – просто и те свикнаха с тази „нормалност“, а „борбата“ им се превърна в рутина.

Митологията около майчинството – вярванията, че любовта на майката е инстинктивна, че всички майки обичат децата си, че любовта на майката винаги е безусловна,  ни пречат да говорим свободно и открито за това, колко деца остават с неудовлетворени емоционални потребности в детството и колко много травми получават.

Ние пренебрегваме емоционалните щети, нанесени на детето от унизителни думи, които го карат да се чувства неадекватно, необичано, незначимо, въпреки че дори науката е доказала, че раните от думите са не само травматични като физическите рани, но следите от тях оставят за много години болезнени спомени. Вербалната агресия буквално променя структурата на развиващия се детски мозък.

Родителите управляват малкия свят, в който дъщерята расте от бебе до детство. Условията и атмосферата на този свят се създават от родителите, именно те решават с кого, как, кога и колко ще общува детето. Дъщерята не само разчита на любовта и подкрепата на майка си. В този малък свят тя попива „истините“ за това как работят взаимоотношенията в големия свят.

Съставих списък с тези така наречени „истини“ и вредата, която причиняват на психиката на дъщерята.

1.Любовта трябва да се заслужи

Дъщерите на нелюбящи майки описват стратегиите, които са използвали, за да изтръгнат любовта от себе си – да получават добри оценки, да вършат допълнителна работа в къщата, да се опитват да не разстройват майка си по никакъв начин, но това никога не е било достатъчно. От това те научават горчив урок за това какво е любовта и как да я получат: тя може да бъде придобита с помощта на някаква магическа формула, която те не могат да открият, любовта никога не се дава просто така и че винаги на тях нещо не им достига, че не са достатъчно добри, за да оправдаят тази любов.

Нещо подобно изпитват и децата, които са израснали с братя или сестри, които са получавали повече майчино внимание. Обикновено такива деца когато станат възрастни не се доверяват на тези, които ги обичат просто така, без никакви условия и вместо това да изпълва живота им с радост, безусловната любов ги кара да изпитват безпокойство и те постоянно живеят в очакване на катастрофа.

2.Съществуват лоши деца (и ти си едно от тях).

Всички деца правят грешки – губят и чупят неща, не спазват правилата, правят нещо нередно, но нелюбящите майки обвиняват и оценяват за всичко не поведението (постъпката) на детето, а неговата същност, т.е. те атакуват личността на детето, често поставяйки му етикет. Вазата е счупена не защото навън е било мокро и се е изплъзнала от ръцете на дъщеря й, а защото дъщеря й е глупава, непохватна и безотговорна. Новият й червен пуловер е изчезнал от рафта в гардероба и това е доказателство за нейната неблагодарност, небрежност и за това, че не заслужава всички тези красиви неща. Всяка грешка се превръща в лична грешка и се възприема като следствие от безполезността на дъщерята. Тези думи автоматично се усвояват и се превръщат във вътрешен критик на дъщерята, в подсъзнателен хор, който постоянно й казва, че е безполезна и не заслужава щастие.

3.Децата трябва да се гледат, а не да се слушат

Това твърдение не само подчертава властта на майката, но също така транслира идеята, че чувствата и мислите на дъщерята не си струва да се приемат сериозно. Това послание често се изразява като „Не ме интересува какво мислиш за това“ или „Това, което чувстваш, всъщност е грешно“. Такива думи много бързо заставят дъщерята да не се доверява на себе си и на възприятието си за случващото се. Много дъщери интуитивно се досещат, че нещо не е наред и се безпокоят, че губят ума си. Те започват да вярват, че това което чуват и чувстват не съществува в действителност. Този тип вътрешен конфликт, роден от противоположното на това, което любящата майка прави, когато се опитва да признае чувствата на детето си, е много деструктивен. И тъй като той автоматично се усвоява от дъщерята, впоследствие се превръща в несъзнателен патерн на мислене за себе си и е много трудно да се промени.

4.Големите момичета не плачат

Срамът е най-мръсното оръжие на нелюбящата майка и за съжаление тя предпочита да го използва често. С унижаването на детето по този начин, майката го заставя  то да се срамува от чувствата и уязвимостта си – това е един  специален вид насилие и дъщерята може да отговори, само ако прекъсне контакта с чувствата си, за да убеди себе си, че не е само голямо момиче, но и добра дъщеря. Момичета, които имат хранителни нарушения или друго саморазрушително поведение, като например самонараняване, при консултации често споделят, че като деца е трябвало да погребват чувствата си „под земята“, за да избегнат тормоза и унижението от майка си, братя или сестри.

Идеята, че някои майки могат да бъдат тирани, противоречи на всички митове за майчинството и майчината любов, но това не означава, че не може да се случи.

[1] Източник: „Детоксикация за дъщери – излекуване от нелюбящите майки и възстановяване на своя живот“ („Daughter detox – recovering from unloving mother and reclaiming your life“, автор Пег Стрийп (Peg Streep))