Живот в жилището на родителите

Причини - явни и несъзнавани

Доста често срещано е младите съпрузи да живеят в общ апартамент с родителите на единия от тях. Има много причини за това. По правило официално се цитират външни причини: финансовата гледна точка и липсата на възможност на младоженците да закупят или поне да наемат апартамент. Има обаче и вътрешни причини, често несъзнавани. Една такава причина са трудностите, които изпитва човек при отделяне от родителите си, като понякога може да е налично силно изразено чувство за дълг, за грижа за тях (много често именно тази причина се посочва от тези, които са израснали сами в семейство).

Случва се обаче младоженците повече или по-малко съзнателно да разчитат на ползите от съвместния живот с родителите. Освен че им е осигурена безплатна стая и възможност за ползване на кухня и санитарен възел, те очакват родителите им да ги хранят. И в случая не говорим само за храната, закупена от родителите, но и за труда, който обикновено се влага от майката в готвене, миене на чинии, чистене и дори изхвърляне на боклука. Често майките доброволно готвят, като любезно обясняват, че цял живот са правили това и не им е никак трудно да сготвят повече, за още един човек – обяснението е: „Нека младите се радват на живота, докато могат“. Към това понякога трябва да добавим и прането на дрехи от мама, което отново се обяснява по следния начин: „Не ми е трудно да хвърля няколко ризи, гащи или чорапи в пералнята.“

Освен това, младоженците получават допълнителни привилегии в дома на родителите си при раждане на дете. Щастливите баби, а често и дядовци, неведнъж са готови да се притекат на помощ при първия зов на младите. Винаги са под ръка и имат повече свободно време. И като цяло ще се радват, грижейки се за детето: „Нека младите хора се радват на живота“. Към това трябва да добавим и всевъзможните „уреждания“, което е много по-лесно за родителите благодарение на натрупания с времето опит, както и на познанствата. В резултат на това младоженците, без изобщо да развиват съпружеските си отношения, живеят за сметка на родителите си.

 Заплахата, произтичаща от стремеж за удобство

Ясно е, че подобна ситуация е изключително опасна, тъй като създава изкушението младоженците да се стремят към комфорт и да „яздят“ родителите. Без съмнение това води до деградация на личността на младите хора, които трябва да станат зрели хора – да станат прекрасен пример за децата си. Толкова е лесно да се позволи на мама да помогне, ако иска. И още, би било нелогично, ако за четирима души (да кажем, че са само родителите и младоженците) се приготвят по две супи и картофи на ден в две тенджери. Така стоят нещата и с прането – защо да се пуска пералнята два пъти, ако всичко се побира наведнъж?

Горните изводи наистина са логични, но би било по-добре и двете домакини да приготвят вечерята последователно или заедно, ако по причини, най-общо казано емоционални, това е възможно. По същия начин може да се подходи към пазаруването, прането, почистването и пр. Разбира се, разделението на задачите не трябва да бъде твърдо, основано на разделяне на всички отговорности на две еднакви части. Проблемът в случая е в това, че изобщо трябва да се прави разделение и младоженците да поемат значителна част от домакинската работа. Поемането на част от задълженията от страна на младоженците не само ще ги предпази от провокиращото мързел желание за комфорт, но и ще осигури развитието на младите хора чрез труд по изпълнение на възложените им задължения.

 Шанс за развитие

Ситуацията на създаване на собствено семейство е чудесен шанс за преодоляване на себе си, за личностно развитие. Защото тук всичко, което правят, е и ще бъде за следващото поколение. Те правят това за себе си, за техните бъдещи деца. За съжаление, докато този ентусиазъм обикновено нараства, когато младоженците живеят в собствен дом (дори и да е стая под наем на таван), то той често угасва, когато „висят“ на шията на родителите си. Често за младият съпруг, е особено трудно да похарчи пари без да извлече някаква материално осезаема полза, за да наеме апартамент или поне стая, въпреки че не му е трудно да изчисли колко неща би могъл да купи или дори колко пари би могъл да отдели, за да си купи собствен апартамент.

В това има логика, но има известното „но“. Изразходените пари от материална гледна точка са невероятно важна инвестиция в изграждането на брачните отношения, формирането на единство и най-очевидно, обособяването на собствения брак и семейство. Брачната двойка може да си закупи собствен апартамент или дори да построи къща в различни моменти от живота си, включително много години по-късно, но полагането на основите на брачния живот има свое ясно определено най-добро време – времето непосредствено след сватбата. Това е начин парите, „хвърлени“ за наемане на собствен кът, да се превърнат по същество в много мъдра, може дори да се каже, най-перспективната инвестиция за създаването на брачни отношения от самото начало на съвместния ви живот. 

 Собствена стая

Има ситуации, които по принцип не са необичайни, когато съвместният живот с родителите е просто жизнена необходимост, наистина продиктувана от трудна финансова ситуация. Тук трябва да се положат грижи за да се сведат до минимум възможните негативни резултати и в същото време да се получат дивиденти, а именно –  необходимата поне минимална интимност и чувството за обособеност (неприкосновеност) на личния живот могат да бъдат гарантирани само когато младоженците получат отделна непреходна стая. При това, родителите трябва да бъдат достатъчно великодушни, за да отдадат стаята изцяло и до край. Работата е там, че не всички родители са толкова щедри. Понякога те оставят някои от ежедневните си вещи в тази стая, като спално бельо или дрехи в гардероба. Това от своя страна води до ситуации, в които родителите влизат без предупреждение, което явно нарушава интимността на живота на младоженците. Има родители, свикнали с интериорната подреденост, като не позволяват нищо да се промени в нейното разположение: „Тук винаги виси портретът на прадядо ти, стените винаги са били например в жълто, боядисани с валяк в сини рози и т.н. И така трябва да си остане“.

Като контрапункт на консерватизма и традиционализма на родителите, много често младоженците могат да приложат „революционни“ промени в стаята – своеобразни провокации. Например, след като попитат родителите си дали стаята наистина им принадлежи, те могат да боядисат тавана в оранжево или лилаво и да премахнат портрета на прадядото от стаята. Подобна шега ще предизвика разговор с шокираните родители и може би ще се превърне в шанс родителите поне отчасти да запазят дистанция от налудничавите идеи на младоженците. И това, разбира се, ще разшири автономията на младото семейство в апартамента на родителите им. Ясно е, че „провокацията” трябва да се планира много внимателно и мъдро, като първо се установи какви са шансовете за положителен изход. Само когато младоженците почувстват, че де факто са суверенни собственици на стаята, те ще могат да се възползват от безбройните предимства на това да бъдат „у дома“.

 Родителите посещават младоженците в стаята им

Въпреки че това може да звучи смешно за някои, младоженците трябва да бъдат предупредени предварително за посещението на родителите в стаята им. Във всеки случай внезапното влизане в стая без предупреждение може да бъде източник – както показва животът, дори на много сериозни конфликти. И тук не става дума само за интимните ситуации, а за чувство за безопасност като цяло: „Ние сме на собствено място и никой неканен внезапно няма да нахлуе“. И още нещо, интимна ситуация е не само проявата на съпружеска любов чрез сексуална близост, която широко се свързва с това определение. Съпружеската интимност е всичко, което другите хора не трябва да виждат и чуват. В известен смисъл кавгата също попада в тази категория. В крайна сметка, без сигурността, че никой няма да влезе в стаята след минута, младата съпруга дори не може да поплаче спокойно: „Ами ако влезе мама, сигурно ще си помисли, че мъжът ми ме бие или най-малкото тормози“. Докато нейният плач може да е по съвсем друга причина, дори напълно независеща от съпруга й.

 Посещение в стаята на младоженците в тяхно отсъствие

Много майки, понякога с най-добри намерения и желание да помогнат на младоженците, биха искали например да почистят стаята им, защото „те нямат достатъчно време“.

Пример: Елегантна жена на повече от четиридесет години, учителка по професия, споделя при семейната консултация своето разочарование от снаха си. Стигнали били до ужасни скандали, които „снахата устройвала без причина“. При по-нататъшния разговор се изяснило, че след женитбата на единствения й син, когото тази жена отгледала сама от ранна възраст (тя и съпругът й се развели), младоженците започнали да живеят в големия апартамент на майката. Получили са отделна стая. И двамата ходели на работа всеки ден, а майката, която била в отпуск по здравословни причини била вкъщи и имала достатъчно време. Тя редовно влизала в стаята на младоженците, оправяла леглото, често събирала мръсното пране, което било разпръснато наоколо, почиствала с прахосмукачка и прибирала дребните вещи по местата им.  Неблагодарната снаха отначало съвсем спокойно, а после все по-агресивно започнала да прави забележки на свекърва си да не влиза в стаята им. Свекървата от своя страна се почувствала обидена. Първо, това е нейният дом и никой нахалник няма право да й забранява каквото и да било. Второ, майката се жертва за доброто на младоженците, почиствайки нещата им, грижейки се за тях, разбирайки, че те нямат достатъчно време. Свекървата наистина се чувствала обидена от неблагодарната снаха. За съжаление, синът, свикнал да бъде напълно обслужван от майка си, не защитавал съпругата си – напротив, той признавал, че майка му е права в спора. Бракът на младата двойка увиснал на косъм.

 Ключ за стаята на младоженците

Най-доброто решение би било да се монтира допълнителна ключалка на вратата на стаята, предоставена на младоженците, за да се чувстват в стаята като у дома си. Така те могат да я оставят в безпорядък, без да се страхуват, че някой ще я почисти вместо тях. Тук въпросът е,  как да се осъществи такава идея без конфликт? Не е изключено родителите да се почувстват наранени, когато младата двойка директно поиска съгласието им да постави нова брава и ключ на вратата на стаята им или още по-лошо, да го направи, без да пита никого. Прекалено впечатлителните родители могат да възприемат това като страх на младоженците, че ще бъдат ограбени и най-вероятно младите демонстративно се дистанцират и не искат да имат нищо общо с тях.

Това е много деликатен въпрос, но решението трябва да вземат младоженците в техен интерес. Необходимо е умело да се доведе до такава ситуация, така че самите родители да излязат с идеята и да организират церемониално връчване на ключ от стаята на младоженците. След като не могат да имат ключ за собствено жилище, тогава поне да притежават ключ от собствената си стая.

 В къщата на родителите на съпруга

Тук се разиграва прословутата ситуация на конфликт между две домакини. Действително, това е важен и деликатен проблем. Когато се стигне до съперничество, борбата се оказва неравна. Заслужава да се отбележи, че позициите на двете жени са диаметрално противоположни. Свекървата е опитен професионалист с минимум двадесетгодишна практика. Снахата е аматьор, тепърва се пробва в нова роля. С годините свекървата е привикнала стомаха на сина си към нейния начин на готвене. Този тип кухня му подхожда най-добре. От друга страна, снахата е първопроходец в това поприще. И накрая, „мачът“ свекърва - снаха се провежда на „полето“ на свекървата. Така че в случай на съперничество шансовете са неравни и строго погледнато, това е „мач на една врата“. Нещо повече, арбитър е синът и съпругът, който според него „напълно безпристрастно”, без да осъзнава на какво се дължи това, сочи майката като победител в това съперничество.

Ситуацията може да бъде много по-добра, ако снахата, признавайки професионализма на свекърва си, влезе като начинаеща в нейната школа по кулинарни умения и дори по-широко – да води домакинството. Този подход може да доведе до това двете жени да станат приятелки и без да се състезават помежду си,  подкрепяйки се взаимно да започнат сътрудничество в угаждането на мъжа, когото и двете обичат.

Въпреки това, дори ако снахата и свекървата имат приятелски отношения, управлението на „чуждо“ домакинство винаги носи със себе си риск. В кухнята всичко си има място от много години, всичко е описано подробно. Всяка функция, всяко действие има свой строго определен ред, продиктуван от дългогодишен навик. Физически е невъзможно една снаха да функционира според същите схеми и стереотипи. Например, възприето е, че млякото се вари в синята тенджера на дясната предна горелка, а картофите се варят в червената тенджера на лявата задна горелка. Ако снахата сложи мляко в червената тенджера и на грешна горелка, тогава според свекървата тя прави всичко лошо. Достатъчен е кратък коментар, а понякога и един поглед, за да се разрази скандал във въздуха.

Друг пример – баналната задача подреждането на масата. Да приемем, че в къщата на свекървата малката лъжичка се слага над чинията, а снахата от малка я слага отстрани, близо до чинията. Когато слага трапезата, снахата естествено ще я постави до чинията, защото така е било в нейната къща. Свекървата деликатно, но твърдо ще направи забележка: „Мила, трябва да сложиш лъжицата над чинията.“ „Добре“, ще отговори снахата, без да търси кавга. Какво й струва в крайна сметка? Защо да прави проблем от такива дреболии? Когато обаче отново подрежда масата, тя автоматично ще постави лъжицата, както винаги до чинията. Ето я и конфликтната точка – свекървата, като види това, може да си помисли и дори да коментира: „Тя изглежда толкова сладка, но е очевидно, че го прави от злоба“. Кухнята и домакинството, където се сблъскват различни навици, създават безкрайно поле за недоразумения, претенции и конфликти. При спорове по принцип снахата трябва да отстъпва. Първо свекървата е вкъщи, второ свекървата има по-вкоренени навици, по-възрастна е и просто й е по-трудно да отстъпва.

В случай на конфликт между снахата и свекървата, синът и съпругът в едно лице могат да играят много важна положителна роля. Нека си представим, че снахата наистина е направила нещо очевидно глупаво – държала се е некоректно. Стигнало се до сблъсък със свекървата. Влиза синът. Той трябва да заеме страната на най-важната за него жена от деня на сватбата – съпругата му. Дори в ситуация, която е ясна и безнадеждна, той трябва да застане до жена си и прегръщайки я, да каже: „Знаеш ли мамо, може би беше глупаво, но тя наистина не искаше да направи нищо лошо“. Разбира се, по-късно, сам със съпругата си, той може да говори честно и да обясни неуместността на нейните действия, но пред майка си трябва да демонстрира неразривното единство на брака.

Много са майките, които често несъзнателно, биха искали да „отбият“ сина си от съпругата му и мимоходом търсят недостатъци в нея, оправдавайки действията си срещу невястата. И ако, в безнадеждна ситуация, нейният син застава на страната на жена си, в известен смисъл срещу майка си, то ще бъде ясно, че няма да е възможно така лесно майката да го „отбие“. За нея остава само едно: за да не загуби напълно сина си, тя трябва напълно да приеме снаха си, с която синът е толкова неразривно свързан. Така започва етапът за намиране на достойнства у снахата, които съвсем естествено биха улеснили пълното й приемане. Известно е, че ако търсиш недостатъци, винаги ще ги намериш, така е и ако търсиш положителни черти.  Когато една свекърва е на етап да търси доброто в снаха си, тогава тя може да започне спокойно да гледа в бъдещето с надеждата, че нещата ще стават все по-добри.

 В къщата на родителите на съпругата (зет на къща)

Може да изглежда, че ситуацията тук е безопасна. Няма конфликт между две различни домакини. Тук обаче проблемите са от друго естество. Зет обикновено се приема от родителите на съпругата в качеството му на „поредното дете“. Днес толерантните родители приемат дори доста странни зетьове, като много често си мислят следното: „Можеше да бъде и по-лошо“. Затова те отварят вратите на дома и обятията си с думите: „Добре дошъл, ще бъдеш още едно дете в нашия дом!“ По принцип това е прекрасно, само че той не иска да е дете, а иска да бъде господар, глава на домакинството. Ако той започне да реализира желанието си да бъде господар на домакинството в къщата на родителите на жена си, на тяхна територия, тогава скандалите ще започнат от самото начало.

Много мъже обаче влизат в ролята на друго дете. Това е доста е изгодно. Мама ще сипе още малко супа, ще купи още малко кифли, татко, както и преди, ще се погрижи за домакинските задължения, като ремонти и плащане на текущи разходи, както и необходимите инвестиции. С една дума, „живей и не искай повече“ – от гледна точка на егоистичната изгода. Един зет, особено ако е ленив и лишен от амбиция, може да бъде много доволен от тази ситуация. За известно време всичко ще изглежда наред. И тогава изведнъж (понякога без предварително предупреждение) зетят избухва: „Няма да живея повече тук.“ Съвсем в реда съпругата ще пита: „Защо, скъпи?“ „Какво имаш предвид? Тогава най-вероятният отговор би бил: „Това е непоносимо! Невъзможно е да се живее тук!“ Проблемът става още по-сериозен, защото много често  самият зет не може да обясни това свое преживяване логично.  Нека да разгледаме по-отблизо неговата ситуация.

Зрял, възрастен мъж, със свои собствени навици и умения, влиза в чужда къща, в която всичко отдавна е определено и функционира според строго определени правила, които са му чужди – правила, които са очевидни за домакинството, дори не изискващи обяснение защо е така. В тази къща мръсните съдове се поставят в лявата част върху плота на мивката. Обувките се поставят вляво от входа, а палтата се окачват вдясно (закачалката е петата от вратата). Кърпата, след като е използвана, се окачва, разбира се, на напречната греда във ваната (да изсъхне). Почиват си по такъв и такъв начин. Бдителни са за това и това, чистят по такова и такова време... Всичко това е ново и чуждо за зетя. Той започва да усеща, че са го облекли в твърде тесни дрехи тук. Ситуацията става още по-сериозна, защото се оказва, че съпругата му изобщо не го разбира и в резултат на това не споделя усилията му да се адаптира, болката и често раздразнението му. Ако на въпроса защо се чувства така, съпругът каже, например, защото трябва да остави обувките си вляво от входа, съпругата вероятно ще се изненада – в крайна сметка обувките винаги се оставят там. Тя е правила това от дете. Още по-лошо, може да обвини съпруга си, че преувеличава и дори намира проблеми, че се заяжда без причина...

Има обаче светлина в тунела – все пак на зетя трябва да се даде „глътка въздух“ и предоставената от родителите стая на младоженците би била такава.

Ако зетят получи шанс заедно със съпругата си, на базата на собствените си правила, да подреди поне собствената си стая, която е предоставена от родителите, тогава той по-лесно би издържал строгите правила, които са задължителни във външната среда, в обща част на дома. Тогава той наистина би имал нещо свое, подредено по негов начин и би се чувствал много по-у дома в тази къща.