Психология :: Плахото дете е повече от просто затворено дете

Някои деца са спокойни по природа. Сякаш са родени със „стара душа“ – изглеждат така, сякаш знаят и чувстват много повече за възрастта си. Емоционално зрели над годините си, те играят, четат или рисуват сами и изглеждат напълно щастливи. Такива деца не са проблематични. Безпокойство обаче будят онези, които изглеждат спокойни, но всъщност са нещастни.

Тези деца в ежедневието се наричат „плахи“ или „срамежливи“. Те са толкова тихи, че тяхната тишина е плашеща. Ако бъдат заговорени, те се свиват, като охлюв в черупката си. Такова дете стои безпомощно, когато го помолят да изпълни малка задача, без да знае откъде да започне. Вместо да обясни защо домашното не е направено, той просто мълчи, искайки да изчезне.

За разлика от миналото, днес все по-често се срещат такива плахи деца. Ако в училище такова дете е първокласник и му се счупи молив, то би се обърнало към учителя с думите „Моят е счупен“, на което учителят ще отвърне „Вземи друг“. И тук възниква въпросът: „Защо на самото дете не му е хрумнало да вземе друг от кутията си?“

Плахите деца са тихи и се свиват, когато говорите с тях.

Учителят пита момичето къде е папката й, но тя само мълчаливо гледа надолу. Има и деца, които постоянно се обръщат към учителя, защото не могат самостоятелно да направят избор, да вземат решение как да постъпят: трябва постоянно да им се казва какво да правят по-нататък. Още един пример. В училищната столова второкласник разлива по невнимание мляко по цялата маса. Той продължава да седи на стола и дори не се отмества встрани, за да не намокри дрехите си и млякото се излива в скута му.

На пръв поглед повечето хора ще си помислят, че такива деца са просто срамежливи, но всъщност, в известен смисъл те са „осакатени“. Те толкова са привикнали с факта, че всезнаещите възрастни им „помагат“ и ги управляват, че така и не са се научили да действат, камо ли да мислят самостоятелно. Това явление става все по-често разпространено, тъй като възрастните правят твърде много за децата: понякога ги опекунстват прекалено много или са много заети със собствените си дела, или се опитват да спестят време, или се боят, че ще им се наложи дълго време да чистят и подреждат след това.

Децата трябва да се научат да бъдат самостоятелни! Сами да се досетят да намерят и почистят своите обувки; да се научат да прибират и подреждат играчките си след всяка игра и пр. Те се нуждаят от условия, в които да правят избори и понякога да допускат грешки. Трябва да почувстват силата си, възможностите и уменията си. Оставете детето да ходи с различни чорапи, които е обуло, или в обувки на грешните стъпала и възрастните не трябва да правят трагедия от това.

Малкият човек, който се облича сам, може да носи тениската си наопаки, но за сметка на това духът му не е сломен! Малко дете, което намазва собствения си сандвич, ще остави със сигурност след себе си много по-голяма бъркотия, отколкото ако го приготви възрастен, но то ще се развива физически и емоционално. Обичайните дейности, като готвене, помагат на детето да придобие увереност в себе си.

Възрастните могат да помогнат на плахото дете да стане по-уверено.

Родителите винаги се питат как да се занимават с децата си у дома. Повечето от тях очакват от учителя или психолога да получат препоръки за занимания по математика или четене, или за страхотна компютърна програма, която ще им даде предимство в обучението. Всъщност, родителите могат да правят всичко това с детето си, но ще бъде по-полезно, ако възрастните научат децата как да забиват пирони и да правят къщичка за птици, да сглобяват заедно конструктор и да зашиват копче. Такива задачи разширяват родителските възможности! Те показват на младите изследователи, че могат да създават нещо и да въздействат на пространството около тях.

Всички деца искат да се чувстват звезди. В школа по танци, във футболен отбор или в скаутски клуб. Колкото по-често детето в предучилищна възраст се оказва в ситуация на успех, толкова по-готово е да опита силите си в други дейности. За съжаление, при някои деца вярата в собствения им успех зависи само от това колко идеални са действията им и харесват ли се на възрастните, т.е. получават ли от тях одобрение.

За възпитанието на уверено в себе си дете изискват допълнителни усилия и като правило, и като начало, родителите ще трябва да се разделят с някои стереотипи. Никой няма да прави и публикува в социалните мрежи или илюстровано списание, снимки на вашата стая за игри (ако разполагате с такава) – царството на вашето дете. Това е негова територия. Организирайте това пространство по такъв начин, че малкият човек да намери това, което иска и същевременно с лекота да връща нещата на мястото им. Вероятно ще трябва да се отървете от счупени или нежелани играчки, дори ако сте платили цяло състояние за тях!

След това погледнете детската стая. Може ли действително детето ви да стигне до гардероба в килера и да закачи дрехите си? Лесно ли му е да оправя леглото си, като просто дърпа одеялото върху себе си? Може ли да се облича самостоятелно, без да се изнервя? Обувките с цип ли са или връзки? Панталоните с еластични ленти и обикновените тениски с еластични деколтета ли са и може да не изглеждат толкова стилни, но това са дрехите, които могат да го насърчат да бъдат самостоятелно.

Не забравяйте, че децата се вдъхновяват, когато могат сами да облекат и закопчаят дрехите си.

Привлечете детето към процедурите за приготвяне на храната. Малчуганът може да подреди масата и да накъса листа от маруля. С времето му дайте повече свобода в кухнята. Има много ястия и закуски, които могат лесно да се приготвят в микровълновата. Научете детето си как да я използва.

Какво ще кажете за домакинските задължения и дребните ремонти? И тук намесата на възрастните лишава детето от възможността да се изпробва в много неща. Ако само домакинята бърше праха в къщата, детето пропуска още един шанс да се почувства нужно и важно.

Разбира се, това няма да работи, ако просто кажете на децата си да си вършат задълженията. Задължително трябва да преминете през съвместна работа. Просто включете детето си в задачите, които вършите, оставете го да бъде полезно, нека почувства своите сили. Ако детето ви е оправило леглото, НИКОГА не го преправяйте. Ако то е подредило масата, НИКОГА не пренареждайте приборите. Ако не харесвате начина, по който малкият го е направил, винаги можете да намерите начин да обясните. Например, възрастният сервира едно място на масата, а детето гледа този пример и подрежда останалите прибори.

Чувството за собствено достойнство не възниква с махането на вълшебна пръчка – то трябва да бъде заслужено: поставяне на смислени цели пред себе си и успешното им изпълнение. Изискват се усилия, но си заслужава.