Синдром на Питър Пан или Кидалт

„Всички деца, с изключение на едно-единствено дете на света, рано или късно порастват“, това е началото на приказката на шотландския писател Джеймс Бари за Питър Пан, момче, избрало да живее във фантастичната страна на Невърленд, а не в реалния свят.

Вероятно сте срещали в живота си мъже или жени, подобни на Питър Пан, които отдавна са навършили 20-30 или дори 40 години, но които живеят само за развлечения, искат да играят, да „правят романтични обиколки“,  да ходят в клубове, да пътешестват, да си купуват дрехи или хубави вещи за себе си, но не искат да носят отговорност за резултатите от собствените си шеги.

Синдромът на Питър Пан е нежеланието на човек да порасне, да изгради личен живот и да поеме отговорност за своите действия. Такива хора искат да имат свобода без отговорност.

Това психологическо отклонение е описано подробно от Мари-Луиз фон Франц в нейната работа The Problem of the Puer Aeternus (1981), а колегата на Карл Густав Юнг използва образите на Питър Пан и Малкия принц като примери, което по-късно става наименование на описания синдром.

В психологията синдромът на Питър Пан е изследван от много влиятелни психиатри, психотерапевти и психолози. През 1985 г. се появява нов термин за обозначаване на това отклонение – „кидалт“, от английските думи kid и adult, което може да се преведе като „възрастно дете“.

Хората със синдрома на Питър Пан избягват всякакви лични или служебни ангажименти или сериозни връзки, те са нетърпеливи, невъздържани, егоистични и импулсивни, винаги избират само това, което искат.

Заслужава да се отбележи една значителна разлика между хората със синдрома на Питър Пан и инфантилните индивиди; вторите трудно вземат решения и се справят зле с обикновените домакински и работни задачи без присъствието на „възрастен“, който може да бъде съпруг или някой друг. Човек със синдрома на Питър Пан, като правило, не е трудно да определи какво и как да прави, но изходът от ситуацията, който намира, няма да бъде рационален и разумен; най-често той просто ще игнорира проблемите, дори ако могат да се обърнат срещу него.

Друго различие е, че инфантилните личности изпитват нужда от присъствието на хора, които се грижат за тях, а Питър Пан, напротив, той се стреми по всякакъв начин да избегнат контрола и да бъдат оставени на произвола.

Причини за синдрома на Питър Пан.

Синдромът на Питър Пан може да се наблюдава все по-често при мъже от различни възрасти. Това се дължи на ред причини:

Травма от детството

Корените на факта, че възрастните не искат да се разделят с детството, често се крият в семейните проблеми. Понякога това се дължи на факта, че родителите не са обръщали никакво внимание на детето и са се отнасяли лошо с него (дори до степен на физическо или психическо насилие). Поради това, такова дете не се е научило и не знае как да създава устойчиви социални отношения, и да носи отговорност за действията си. Съответно тези проблеми преминават от детството към по-зряла възраст.

Хиперпротекция

Понякога е обратно – синдромът се развива поради хиперопека в детството. Това се случва, когато родителите са се опитвали да предпазят детето от враждебния свят на възрастните с неговите опасности и проблеми – възпитавали са „дете – кумир на семейството“. В резултат на това, детето е формирало увереност, че да си възрастен е много трудно и страшно, поради което в бъдеще ще предпочете илюзията за вечно детство и безгрижие.

Разглезеност

Глезенето се доближава до хиперопеката и също може да бъде причина. Момче или момиче вижда как децата се измъкват от всичко, всеки ги следва, прави всичко вместо тях, угажда на всякакви капризи. В същото време те разбират, че възрастните трябва да носят отговорност за действията си, да решават възникващите проблеми и затова е по-добре никога да не стават възрастни.

Травматични ситуации, свързани с израстването

Израстването може да бъде трудно. За хората с определени нагласи може да бъде трудно да вземат това или онова решение, да си поставят цели и да ги постигат, да решават проблеми и т.н. Попадайки в травматични ситуации, свързани с израстването, младият мъж или девойка несъзнавано решава „да не продължава напред“, а да остане на текущия етап от своето личностно развитие.

Как се проявява синдромът на Питър Пан?

Синдромът на Питър Пан се проявява по различни начини. Някои хора не излизат от къщи, предпочитайки компютърни игри и общуване в социалните мрежи. Други хора, напротив –  предпочитат постоянни партита и нощни клубове, но всички кидалти имат общи признаци:

-Емоционално потискане.

Скуката или недоволството бързо се превръщат в ярост, радостта – в истерия, а страхът – в панически атаки.

-Социална безпомощност.

Възрастното дете няма истински приятели и любими хора. То не е готово да прави жертви за никого и не разбира това поведение на другите.

-Игнориране на проблемите.

Кидалтът просто се преструва, че няма проблеми.

-Двояко отношение към майката

Понякога са възможни гняв, нежност, ярост, ненавист, негодувание и любов. Всичко е разбъркано.

-Идеализация на бащата

Впрочем, възможно е с бащата никога да не може да бъде намерен общ език.  

-Особен егоизъм и егоцентризъм

Спонтанните решения и липсата на планирани действия определят начина им на живот.

Критични периоди

Описаният синдром може да се появи още в тийнейджърска възраст. С всеки нов етап от живота симптомите се променят, така че всички признаци трябва да се вземат предвид в определени периоди.

-до 18-годишна възраст едно момче често се тревожи. Не е уверено в собствените си сили и няма желание да се разкрива пред хората;

-от 19 до 21 г. – развиват се нарцисизъм и шовинизъм, което води до проблеми в личния живот и пристъпи на агресия;

-от 22 до 26 г. – вероятно разочарование в живота и възникване на депресивни състояния Няма напредък в кариерата или здрави връзки;

-от 27 до 33 г. – създава се илюзията за „зрялост“. Започва да търси работа, за да убеди близките в своята самодостатъчност;

-от 34 до 50 г. –  липсата на семейство и сивото еднообразие се допълват от криза на средната възраст;

-от 50 г. – бягство от мрачните мисли чрез млади момичета, употреба на алкохол, други зависимости.

Има случаи, когато кидалти създават семейство. В такива случаи съпругите се опитват да ги коригират и да върнат в реалността, но най-често е неуспешно.

Особености на поведението на човек със синдрома на Питър Пан

-Липса на работа, интерес към нея и кариерно израстване

Всъщност един кидалт може да работи много добре, но само докато се интересува и харесва това, което прави. Като правило, за него е много трудно да се принуди да направи нещо скучно, рутинно и безинтересно. Той може да изпълнява такива рутинни задачи, но „през пръсти“. В резултат на това той/тя не полага никакви усилия да се издигне по кариерната стълбица. Някои дори саботират служебните си задължения, поради което често сменят работата си.

-Творчески ум

Човек със синдром на Питър Пан не харесва рутината, но обича да измисля нещо и е отворен за нови неща. В резултат на това, работа в която може да твори е подходяща за него – тук той наистина може да постигне успех.

-Обвинява другите за грешките си

Никога не поема отговорност за всичко, което се случва и предпочита да обвинява останалите наоколо за неуспехите. В същото време е абсолютно нетърпим към критиките по негов адрес, не иска да се развива като личност и не признава, че има поне някакви проблеми.

-Егоизъм

Той мисли преди всичко за себе си и за своя комфорт; собствените му желания винаги са по-важни за него от задълженията и проблемите на хората около него. Лесно лъже, не спазва обещания и е крайно ненадежден.

-Нежелание за създаване на постоянни отношения

Кидалтът е изключително непостоянен и ако има партньор, връзката обикновено не трае дълго. Той не е готов за съответните задължения. Оттук и нежеланието му да живее дълго с един човек; той лесно прекъсва връзката си и намира нова. Понякога хората със синдром на Питър Пан могат да се оженят, но поведението им не се променя – те често изневеряват, обещават много и не изпълняват обещанията си.

-Зависимости

Алкохолизъм, наркомания, хазарт и игрова зависимост са ефективни начини за бягство от реалността, те се използват активно както от тийнейджъри, така и от възрастни. Пристрастените често се срещат сред хората със синдрома на Питър Пан, тъй като това им помага да избягат от света на възрастните.

-Нежелание да напуснете зоната си на комфорт

Въпреки възможността да печелят пари и да започнат самостоятелен живот, децата често предпочитат по-лесни варианти – да живеят с родителите си, да останат на нископлатена, но елементарна работа. Напускането на зоната на комфорт означава постигане на цели, преодоляване на препятствия, личностен ръст – Питър Пан не смята, че има нужда от това.

-Нежелание да покажат възрастта си

Човек със синдрома на Питър Пан наистина не обича да си спомня истинската възраст. Той се старае да следва модните тенденции в облеклото, прическите и жаргона, следвайки тенденциите, които са особено популярни сред младите хора и често се заобикаля с приятели, които са по-млади от него. Накратко, той се опитва да изглежда възможно най-млад.

Как да се преодолее синдрома на Питър Пан.

-Първата стъпка е човек да признае, че има проблем. И това е най-трудното, защото кидалтът не признава собствените си проблеми.

-Човек трябва да иска да се промени. Това е най-важното. Безполезно е да уговаряте и убеждавате такива хора; само тяхното решение може да доведе до прогрес.

-Ако първите две изисквания са изпълнени, тогава трябва да се потърси психологическа помощ. Терапията обикновено е дългосрочна, тъй като корените на проблема растат от детството.