2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. iw69
8. zahariada
9. reporter
10. getmans1
11. zaw12929
12. kordon
13. kunchev
14. patriciq1111
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. dobrota
9. milena6
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. mimogarcia
5. hadjito
6. iw69
7. savaarhimandrit
8. rosiela
9. varg1
10. djani

„Брак по сметка“ – истината за отношенията без чувства
В психологията има интересен феномен – човешките стереотипи са толкова устойчиви и непоклатими, че понякога надживяват епохите, в които са възникнали и за които са били релевантни с цели векове. Типичен пример за такъв жизнеустойчив стереотип е широко разпространеният мит, че браковете по сметка са по-силни и хората в тях са по-щастливи от тези с бракове по любов.
В историята на човечеството, включително и на нашата страна, действително е имало доста дълги периоди, когато продажбата на себе си в брачно робство е била единственият достъпен социален лифт за младите хора и техните семейства, а за други е била просто принудителен начин за оцеляване. В подобна социална ситуация, размяната на гладно нещастие срещу нещастието да бъдеш добре нахранен, на топло и дори подсилен от религиозно-патриархална култура, е изглеждало на мнозина най-добрият и адекватен избор, който би предпазил всеки от самосъжаление в годините на старостта. Днес, когато хората игнорират съвременния контекст и се опитват да действат според средновековните правила, се разиграват истински жизнени драми.
Живеещите в повече или по-малко цивилизованите светски страни по същество нямат никакви разумни причини сериозно да обмислят бракове по сметка (уникалните лични обстоятелства не се броят – те не са от значение за цялостната картина).
Първо, икономическата ситуация отдавна не е принуждавала никого да предприема такива напълно отчаяни стъпки: почти всеки трудоспособен човек може да си осигури някакъв покрив над главата и минимален доход.
Второ, с изключение на най-редките случаи, такъв брак не предоставя никакви социални гаранции, заради които би си струвало да се търпи необичан човек с години: разводът е доста лесен, но малцина успяват да получат такова финансово обезщетение, което би оправдало преживяното предателство.
Трето, в ерата на победоносния феминизъм и горе-долу равните възможности, за хората е доста лесно да си намерят партньор от своя кръг и социален статус. Очевидно асиметричните отношения, в които единият от партньорите, в случай на раздяла, автоматично ще бъде принуден да падне няколко етажа по социалната стълбица, все по-често се превръщат в участ на инфантилни или дори психологически нездрави личности и от двете страни. В психологията такъв модел на отношения на човек с човек, изграден върху използването, например в качеството на сексуален обект или източник на обогатяване, се нарича модел „Аз-то“, което само по себе си говори много.
При такова повече или по-малко внимателно разглеждане на въпроса става ясно, че така нареченият „брак по сметка“ отдавна е престанал да бъде стратегически доказан начин за масово решаване на житейските проблеми, а е изключително съмнителен експеримент върху себе си с лошо предвидим край – например, нещо като да отвориш сергия пред царския дворец, с надеждата в крайна сметка да станеш цар.
Но, честно казано, „пресметливият“ подход към брака има едно неоспоримо предимство. Често това „претегляне“ и „двоумене“ спасява хората от прибързано сключване на брак и от това да се поддадат на интензивни невротични влюбвания и емоционални зависимости, които хората често бъркат с любов. Ако човек успешно е преминал „опасните“ етапи, без да попада в множество типични капани, има голяма вероятност той да встъпи в брак, вече способен както за спокойна зряла любов, така и за реалистично планиране на живота си. И вече на това ниво на развитие, когато младежките хормони не играят в кръвта, а главата не е изпълнена с наивни фантазии за евтин живот, разликата между брак „по любов“ и брак „по сметка“ постепенно изчезва и на тяхно място се появява точно един реалистичен вариант – брак по недвусмислен и неустоим зов на душата. Ето, това може би може да се нарече щастлив брак.
Абсолютното зло: Фармацевтичната мафия н...
Гордата самота на един гений