Тийнейджърите и самотата

В нашата епоха, ерата на информационните технологии, човечеството повече от всякога е изправено пред такъв проблем като самотата. Хората преживяват това състояние по различни начини, но самотата се проявява най-интензивно и остро в подрастващата възраст (юношеството). Юношеството е период на завършване на детството, то е преход от детството към зрелостта. Младият човек е изправен пред  качествени промени в тялото и психиката му. Това е възрастта на желанието да заявиш себе си, да се покажеш на целия свят, възрастта, когато си уверен, че знаеш всичко в този живот. Учебната дейност остава на заден план и водеща дейност на тази възраст става общуването с връстниците.

В съвремието ни броят на тийнейджърите, които изпитват чувство на самота непрекъснато нараства.

За съжаление, тийнейджърската самота е придружена от такива опасни последици като депресия, алкохолизъм, наркомания и суицидни опити. В такива моменти тийнейджърът се чувства беззащитен и несигурен. Струва му се, че е отделен от всички с невидима стена, че е заобиколен от облак от неразбиране. Тийнейджърската самота по правило се разделя на няколко вида:

-кратковременна самота;

-ситуационна самота (причинена например от преместване, загуба на приятел);

-хронична самота (тийнейджърът страда от своеобразна изолация).

Въз основа на психологически изследвания могат да бъдат идентифицирани следните причини за самотата в тази възраст:

1.Юношеството е придружено от факта, че децата се опитват да оценят и разберат себе си, и често гледат на себе си от позицията на избран идеал или общоприета норма. Поради липсата на опит в самопознанието, те често не могат да се оценят адекватно своя вътрешен свят и се съмняват, че някой друг също ще може да направи това.

2.Поради недостатъчно развити умения за общуване, поради отсъствие на способности да слуша и съпреживява, и липса на хора, които споделят интересите, нуждите и увлеченията на младия човек,  възниква непълноценно общуване с връстници, отхвърляне от социалната група или група по интереси.

3.Възрастова криза на идентичността. Това е ситуацията, в която детето трябва да намери баланс между изолацията („Аз“) и идентификацията (с другите, обществото). Ако идентификацията преобладава, тогава детето губи своето „Аз“ и се чувства безполезно. Ако преобладава изолацията, може да е трудно или невъзможно да се изградят отношения с други хора.

4.Възрастова криза на самооценката.  Тийнейджърите са склонни постоянно да се самооценяват и анализират, като понякога предявяват повишени изисквания. Те забелязват много свои недостатъци и най-често са недоволни от себе си. Нещо повече, те  вярват, че и другите виждат тези недостатъци. Тийнейджърите реагират остро на критики и забележки, а това също води до уединение и отказ от общуване.

5.Завишени изисквания към други хора, които не са достойни да общуват с тийнейджъра. Той формира твърде дискриминационно, изпълнено с рестрикции отношение към други хора, като ги категоризира и счита, че с тях не бива да общува. За съжаление основен критерий за отхвърляне на другите са материално положение, финансови възможности и социален статус.

6.Нереалистични представи за приятелството, отношенията между хората и любовта.

7.Външни социални фактори: промяна на местоживеенето, преместване в друго училище, загуба на приятел, липса на кръг от познати (детето не посещава клубове и секции, няма никакви увлечения).

8.Примерът на семейството. Ако в семейството на детето съществуват и трайно се поддържат абнормни взаимоотношения – чести скандали, физическо насилие и т.н., детето е предварително е убедено, че общуването няма да доведе до нищо добро и съзнателно го избягва (особено с противоположния пол).

9.Липса на пълноценни, доверителни отношения с родителите, завишени изисквания от родителите към детето, честа критика, не приемане на детето като самостоятелна личност. Това води до снижаване самооценката на детето – то не вярва нито в себе си, нито в другите, нито във вероятността, че някой може да го разбере и обича.

10.Хиперопека. Възпитанието на дете като кумир на семейството може да доведе до същите проблеми в общуването: повишени изисквания към другите, нисък контрол върху собственото поведение, неадекватно повишено самочувствие, липса на критичност към себе си, граничеща с високомерие и наглост.

Да си сам обаче не означава да си самотен И обратно. Лев Толстой пише в дневника си: „Когато живеете с хора, не забравяйте това, което сте научили в самота. В самота размишлявайте какво сте научили от общуването с хората“. Понякога човек се чувства самотен дори в шумна компания от приятели. Като начало си струва да отбележим, че самотата може да бъде два вида.

Една от тях е физическата самота. Хората я изпитват, когато нямат близки или приятели, или дори когато никой не е вкъщи. Оптимистично настроените хора възприемат това като възможност да разберат себе си, своите чувства и желания. Но песимистите, а те са мнозинството, гледат на самотата като на нещо ужасно, най-лошото нещо, което може да им се случи.

Другият вид самота се явява чувството за самота. А това е много по-сериозно. В дадения случай човек, въпреки че има близки и приятели, се смята за самотен и мисли, че никой не го разбира и не иска да чуе. Това е тежко състояние за психиката, тъй като поражда емоционални преживявания на потиснатост. Такива хора се чувстват дълбоко нещастни поради липсата на истински близки в живота си, на които да се доверят.

Тъй като самотата е субективно преживяване, е трудно да се даде един единствен способ за преодоляването й, който да е подходящ за всеки случай. Може обаче да се предложат общи пътища за преодоляване на самотата в подрастваща възраст:

-Разходка на чист въздух, излет сред природата.

-Вършене на домакинска работа.

-Търсене на нови начини за среща с хора (клубове по интереси, спортни секции, творчески дейности, доброволческо движение). Намерете това, което обичате да правите, вашето хоби.

-Свързване с психолог или психотерапевт за разрешаване на проблеми.

Развивайте се, бъдете по-свободни, по-интересни и тогава самите хора ще бъдат привлечени към вас.

Как да се избавим от самотата?

Почти всеки тийнейджър преминава през периоди на чудовищна самота, неувереност и беззащитност. Това се утежнява и от страх, че ти си единственият в целия клас, в цялото училище, в цялата Вселена, който изпитва подобни чувства. Струва ти се, че си отделен от всички с невидима стена, че непрогледен облак те заобикаля. И никой не те разбира.

Но дори най-популярните тийнейджъри се съмняват в себе си. А сред тези, които съставляват „групата на популярните“, има и табела с ранговете: някой е най-популярният от популярните, а някой е на последно място сред тях и трябва по някакъв начин да се примири с това. Всъщност вие не сте единственият, който има проблеми и ако се осмелите да говорите за това с приятелите си, ще се изненадате колко добре ще ви разберат и какво облекчение ще бъде за тях, че могат да говорят сами за проблемите си.

Тийнейджърите са толкова отчаяни в стремежа си да се впишат в своята „система“, че се страхуват, че някой ще сметне техните възгледи или чувства за необичайни.

Не изпитвате ли понякога и вие подобни чувства – чувство на самота и изолация от света около вас, чувство за собствена безполезност и вътрешна опустошеност? Ако да, не се обезсърчавайте. Въпреки че да си сам не е много приятно, поне не умираш от това. С други думи, самотата е като сигнал. Чувството на глад дава сигнал, че е време за хранене. Чувството за самота ни предупреждава, че ни липсва близко, приятелско общуване. Храната е необходима за поддържане на жизнеността, а общуването е за поддържане на душевно равновесие. Това е конструктивен начин да се погледне състоянието на самота.

Гледали ли сте някога горящи въглени? Ако извадите един от общата купчина, той бързо ще угасне. Но ако го хвърлите обратно, той отново ще се нагрее! По същия начин ние, хората, откъснати от заобикалящия ни свят, не можем да „горим“ дълго – жизнеността ни постепенно изчезва. В крайна сметка ние първоначално имаме потребност от общуване.

В някои случаи обаче потискащото чувство на самота упорито отказва да се оттегли и изглежда, че няма да има край.

Много тийнейджъри се сблъскват с така наречената хронична самота. Точно както можете да се възстановите от пневмония, можете също да се отървете от хроничната самота. Първо трябва да разберете защо се появява. Причината за самотата понякога се крие в самите нас. Липсата на самоуважение ви пречи да бъдете по-открити и да създавате приятели. Един изследовател казва: „Тези, които са хронично самотни, са склонни да мислят за себе си от гледна точка на „непривлекателен съм“, „не съм интересен“, „никой не се нуждая от мен“. Може да успеете да преодолеете чувството на самота, като развиете самоуважението си. И когато се научите да обичате себе си за нещо, тогава другите ще забележат вашите привлекателни качества. Но не забравяйте, че едно цвете се появява в цялата си красота само когато цъфти и вашите добродетели ще бъдат истински оценени само ако ги разкриете.

Не е нужно да се посвещавате на самоунижение и да се опивате от самосъжаление. Разтърсете се, заемете се с дела, намерете нещо интересно за правене, пишете поезия, научете се да свирите на китара, измислете нещо ново и увлекателно.

Вашата самота е свързана, първо, с типичните проблеми на подрастващата възраст и второ, с особеностите на вашия характер. Ако нямате приятел, вината е ваша. Никой няма да се обърне към вас с покана за приятелство, ако изглеждате тъжни и потиснати. Такива хора не привличат другите, а ги отблъскват.

Какво да направите, ако се почувствате зле?

Първо, трябва да разберете, че не сте сами. Наблюдавайте хората около вас и ще видите внимателно скрито чувство на неудовлетвореност от себе си. Когато отивате на училище, тихо наблюдавайте учениците, които срещате по пътя към училище. Уверявам ви, много от тях имат същите проблеми, които ви притесняват. Тези проблеми се проявяват или в срамежливост и плахост, или в прекомерна шумност, раздразнение и дори агресивност. Често в глупаво поведение или страх от участие в игра или състезание; често в смущение, в горделивост или арогантно поведение и инат. Когато осъзнаете, че много хора се чувстват по същия начин като вас, никога повече няма да сте сами.

Второ, погледнете право в очите всичките си проблеми, скрити в дълбините на сърцето или несъзнаваното. Те са като черен облак, който тегне денем и нощем. Останете насаме със себе си, така че никой да не безпокои мислите ви. След това направете списък с всички неща, които най-много не харесвате в себе си. Показвайте този списък само на хора, на които имате голямо доверие и с които можете да бъдете напълно искрени. Напишете всичко, което ви притеснява. Обърнете внимание и на онези качества, които не харесвате в себе си, включително склонността бързо да губите търпеливостта си и да се дразните (ако това се отнася за вас).

Определете най-големите си проблеми възможно най-точно. Може би се дразните и ядосвате на хората, а след това се чувствате виновни? Или срамежливостта ви пред други хора ви плаши? Може би не знаете как да изразите емоциите и мислите си с думи? Каквото и да ви притеснява, пишете за него възможно най-точно. След това прочетете отново списъка, маркирайте елементите, които ви притесняват най-много и за които постоянно мислите и се тревожите.

Трето, обмислете всеки пункт от списъка си. Използвайте цялата си изобретателност, за да помислите как да се отървете от това, което не харесвате в себе си. Ако искате, можете да споделите тревогите си с вашите родители, учители или училищен психолог. Този човек ще ви помогне да създадете план за по-нататъшни действия. Ще ви бъде много по-лесно, ако се изправите лице в лице с проблемите си и дори може да успеете да измислите гениални решения на някои проблемни ситуации.

Най-доброто нещо, което може да се препоръча на всеки, които страда от самота, е да започнат да общуват с хората. И този съвет е действителен, той работи. Като се грижи за другите, човек не само спира да мисли за своята самота, но и насърчава другите да се интересуват от него. Не чакайте някой да ви спаси от самотата, вие сами трябва да се справите с нея.

Така че започнете с усмивка. Може би те също ще ви се усмихнат.

Изберете от вашия клас или може би от момчетата, с които сте израснали в двора, този, който е най-близо до вас по интереси и също е самотен и започнете разговор. Със сигурност този човек има същите проблеми като вас и можете да говорите за това. Дори един приятел, с когото ви е интересно е достатъчен, за да не се чувствате самотни.

Потърсете морална подкрепа от родителите си. Може би сте решили, че нямат време за вас, имат свои проблеми, не ви обичат и не ви разбират. Това е грешно. Те не знаят, че страдате от самота и особено ако външно това не е много забележимо. Родителите ви все още ви обичат и също страдат, усещайки как се отдалечавате от тях. Дори да са много обременени с грижи, пак ще намерят време да ви изслушат. И ако говорите за това, което преживявате, те ще бъдат изумени.

Много възрастни са убедени, че юношеството е щастливо и безгрижно време. Може би са забравили, че на вашата възраст вероятно също са страдали от самота. И все пак, ако все още се чувствате самотни от време на време, не се вълнувайте. Това е съвсем естествено.