(В. Окландър)

Задоволяването на жизненоважните потребности на детето до голяма степен зависи от възрастния. Следователно, само дете, отгледано в среда на приемане, одобрение и любов може да се развие пълноценно. Когато детето срещне неодобрение или отхвърляне от възрастен, особено от родител, то ще възприеме тази ситуация като загуба на любов. Детето понякога не знае какво да прави с емоциите, които възникват в тази ситуация и решава или да ги сдържи, или да ги потисне. Неизразените емоции остават вътре в детето (интернализират се), влияейки на психичното му здраве. Всички чувства са свързани с физиологични промени, които се проявяват в мускулните и телесните функции. Ако детето не изрази гнева си директно, то ще го изрази по някакъв друг начин, което често е вредно.

Въпреки това детското тяло се стреми да възстанови баланса, създаден от невъзможността да се задоволи дадена потребност. Следователно, емоцията, свързана с тази потребност трябва да бъде изразена. Едва тогава, след като е почувствало удоволствие, детето може да започне да задоволява други потребности.

В. Окландър идентифицира четири етапа в работата с дете с определена емоция, която не е изразена. Тези етапи могат да бъдат разгледани, като се използва емоцията гняв като пример.

Първи етап – да се обсъди проблемът с гнева с децата: какво ги заставя да бъдат гневни, как го изразяват и как се държат по време на гняв. Това обикновено включва разговор с децата за гнева (какво е той, какво ги прави агресивни, как изразяват това състояние, как гневът „резонира“ в тялото на детето).

Много е важно да се обсъди същността на гнева и да се помолят децата да назоват всички думи, които са изрекли или са възникнали в мислите им, докато са ядосани. Можете да напишете тези думи на голяма дъска, без да ги съдите.

Втори етап –  да се предоставят на децата практични, приемливи методи за изразяване на потиснат гняв. Това включва да се помогне на децата да се научат как да разпознават появата на гняв и да приемат агресивните си чувства, след което да избират начини за изразяване на тези чувства, да експериментират с практични методи за изразяването им.

Тук е добра идея да се обсъдят индивидуалните способи за изразяване на гняв – както външни, така и вътрешни. Можете да попитате какво ядосва детето, какво се случва в тази ситуация, какво прави или какво може да направи в тази ситуация, за да избегне проблеми по време на моменти на гняв. Можете също така да помолите децата да нарисуват чувството си на гняв, как това чувство ги предизвиква или какво правят, когато са ядосани.

Изключително важно е децата да се научат да избират между открито изразяване на гняв и изразяването му по друг, по-приемлив начин. Например, кара ли ги да се чувстват по-добре, когато се движат, тропат с крака или енергично дъвчат дъвка?

Трети етап – да се помогне на децата да се доближат до истинското възприятие на гнева (което може би ще са в състояние да потиснат) и се насърчат да реагират емоционално да отреагират на този гняв непосредствено.

Има много различни начини за изразяване на гняв: удряне на възглавница, рязане на вестник, мачкане на хартия, ритане на топка или консервна кутия, тичане из къщата, удряне на леглото с тенис ракета, записване на всички думи, които искате да кажете в гняв, рисуване на чувството на гняв.

Важно е да говорите с децата за физическите усещания, свързани с гнева, които трябва да бъдат освободени, както и за телесните реакции (мускулни контракции на лицето, врата, стомаха и гърдите, които могат да причинят болка). Това се прави, за да могат децата да разберат връзката между неизразената емоция и тяхното здраве.

Важно е също така да позволите на децата да признаят и разберат гнева си, вместо да го избягват от ужас. Ако децата предпочитат да изразяват гнева си индиректно или ако смятат, че изразяването на това чувство е твърде опасно, най-добре е да позволите на детето да идентифицира и изрази чувствата си символично чрез игра или рисуване.

Четвърти етап – да се осигурят възможности за директен словесен контакт с гнева и разширяване опита за директно словесно изразяване на агресивните им чувства: нека кажат всичко, което трябва да кажат на правилния човек, нека символично направят това, което биха искали да правят в реалния живот.

Тук можете да използвате метода „празен стол“, на който седи „Дразнителят“ на детето. Нека детето му каже колко много го мрази, колко е ядосано на него, колко лошо е направил. Децата често се радват да моделират символична фигура от глина и след това да я мачкат или изстискват. Предметите, които помагат за изразяване на гняв, включват пръчка от пяна, гумен нож, играчка-пистолет или надуваема кукла.

Несъмнено рисуването е най-приятното занимание за детето. То най-често се използва както за диагностични, така и за психотерапевтични цели. По принцип, всяка детска рисунка може да се използва за психологическа подкрепа. В. Окландър предлага голямо разнообразие от теми.

-Погледнете това цвете за минута. След известно време опитайте да направите рисунка, но не на цветето, а на чувствата, които изпитвате, когато го гледате или как ще се чувствате, когато времето изтече.

-Опитайте се да изразите света си чрез визуални образи, представени с цветове, линии, форми и символи. Как би изглеждал светът, ако беше такъв, какъвто искате да бъде?

-Направете дихателни упражнения; сега нарисувайте това, което чувствате.

-Нарисувайте какво правите, когато сте ядосани; какво ви ядосва. Представете си зловещо място, или нещо друго зловещо; последния път, когато сте плакали; място, което ви прави щастливи; как се чувствате в момента; как бихте искали да се чувствате.

-Нарисувайте себе си: как изглеждате, как бихте искали да изглеждате, когато сте по-възрастни, когато сте стари, когато сте по-млади (на определена възраст или като цяло).

-Върнете се назад във времето към дадена сцена. Нарисувайте момент, в който сте се чувствали най-бодри; момент, който си спомняте; първото нещо, което ви идва на ум; семейна сцена; любимото ви ястие, момент от детството ви; сън.

-Нарисувайте: къде бихте искали да бъдете; идеално място; любимо място или място, което не харесвате; най-лошото нещо, което можете да си представите.

-Погледнете това (използвайте цвете, листо, черупка, картина и т.н.) за две минути. Помислете сега за своите чувствата (задайте таймер или използвайте двуминутен музикален откъс).

-Нарисувайте: семейството си със символи, животни или щрихи с боя; семейството си, като всеки член прави нещо; частта от себе си, която харесвате най-много или най-малко, вашето вътрешно Аз.

-Нарисувайте как си представяте себе си, как другите ви възприемат (както си го представяте); как бихте искали да бъдете виждани; човекът, когото харесвате, човекът, когото мразите, човекът, на когото се възхищавате, човекът, на когото завиждате; вашето чудовище, вашият демон.

-Нарисувайте: как привличате вниманието към себе си; как постигате това, което правите, когато се чувствате тъжни, тревожни, ревниви, самотни и т.н.; вашата самота; чувството за самота, когато се чувствате или сте се чувствали самотни; въображаемо животно; нещо, което ви дразни в някой близък до вас, във вас самия, в света около вас; вашия ден, вашата седмица, живота ви в настоящето; вашето минало, вашето настояще, вашето бъдеще.

-Нарисувайте щастливи линии, меки линии, тъжни линии, гневни линии, линии на страх и т.н. (Когато работите с дете, можете да го помолите да нарисува поредица от страници, илюстриращи последователно как се чувства сега или същите чувства в преувеличена форма).

-Изобразете това, което описвате по време на разговор или трудностите, които изпитвате, без да рисувате нищо конкретно, а само с цветове, форми и линии.

-Нарисувайте реакциите си към разказ, фантазия, стихотворение или музикално произведение.

-Нарисувайте неща, които са противоположни едно на друго: слаб - силен; щастлив - нещастен; тъжен - весел; любов - омраза; добър - лош; положителен - отрицателен; раздразнен - ​​спокоен; разумен - луд; сериозен - лекомислен; добри чувства - лоши чувства; любов - ненавист; щастие - нещастие; доверие - подозрение; отделно - заедно; смел - страхлив; Най-добрата част от теб, най-лошата част от теб и т.н.

-Нарисувайте себе си като дете, тийнейджър или възрастен. Изобразете въображаемо място, проблем, който ви притеснява най-много, физическа болка (главоболие, болки в кръста и др.) или чувство на умора.

-Нарисувайте драсканици, намерете картина в тях и ги защриховайте, за да създадете цялостна история.

-Групата може да се раздели на двойки, където единият рисува другия: рисуват нещо заедно с партньора си, като се съгласяват за тема; забавна картина, пъзел и др.; пътна карта на живота ви (отбележете хубави места, неравности и препятствия), изобразяваща места, които сте били или които планирате да посетите.

-Група деца, семейство или група, в която ролите са разпределени като в семейство, може да избере тема и да рисува заедно. Могат да се задават и теми: къде съм в реалния живот, откъде идвам, къде съм бил, къде искам да отида, какво ми пречи да отида или да остана тук (препятствия, пречки); „Обикновено ходя..., но сега...“ Предложете рисунката да премине по кръга и нека всеки добави нещо, когато му дойде ред.

-Нарисувайте себе си, базирайки се на собствената си представа за това как изглеждате.

-Дайте си възможност просто да движите ръката си по хартията и да правите каквото искате.

-Когато работите с деца, можете да произнасяте думи и да помолите децата бързо да нарисуват какво представляват тези думи: любов, омраза, красота, тревожност, свобода, състрадание и т.н.

-Нарисувайте себе си като животно и средата, в която сте били поставени: образ на майка си (баща си), използвайки цветове, линии и форми. Върнете се в ума си към времето, когато сте били много малки и нарисувайте нещо, което ви е направило щастливи, развълнувани или ви е накарало да се чувствате добре; нещо, което сте имали, нещо, което ви е разстроило и т.н. Нарисувайте го така, сякаш сте били на възрастта, когато се е случило.

-Нарисувайте нещо, което сте искали да имате, когато сте били малки. Когато дете разкаже или спомене нещо, помолете го да го нарисува: физическа болка, инцидент, чувство и т.н.

-Нарисувайте въображаемо животно. Бъдете това животно: какво би могло да направи то? (Работейки с група, предложете да нарисуват две животни, които се бият помежду си. Нека всички нарисуват по едно от животните и напишат или продиктуват по три думи, за да опишат всяко животно.) Сега бъдете животното и разкажете история за себе си.

-Нарисувайте нещо, което аз правя и не ви харесва и аз ще нарисувам нещо, което вие правите и не ми харесва. Нарисувайте нещо, което ви тревожи. Изобразете три желания.

-Представете си, че днес имате възможността да постигнете нещо, което искате в този свят. Нарисувайте това, което бихте искали да постигнете. Ако бяхте магьосник, къде бихте искали да бъдете?

-Нарисувайте нещо, което не бихте искали да правите; нещо, за което се чувствате виновен; своите възможности; нещо, което трябва да избягвате.

По-нататък при работа с всяка нарисувана сцена или картина, психотерапевтичният процес може да премине през следните стадии:

Предприемат се дейности, които стимулират детето да споделя чувствата си, възникващи по време на рисуването – чувства, касаещи подхода към изпълнението и решаването на задачата, към самата работа и процеса на рисуване. В резултат на това детето започва да разбира по-добре себе си. Психологът се стреми да създаде условия, с които да улесни детето в споделянето на впечатленията си от самата рисунка, описвайки я по начин, който е уникален за него. Това е следващият етап на самоосъзнаване.

На по-дълбоко ниво саморазбирането на детето се задълбочава чрез обсъждане на въпроси, свързани с разработката на частите на рисунката, по-прецизното им идентифициране и постигането на по-голяма яснота чрез описания на форма, цвят, изображения, предмети и хора.

Психологът моли детето да опише картината, сякаш то е самата картина, използвайки думата „Аз“. Например: „Аз съм картина, с червени линии по цялата ми повърхност и син квадрат в средата.“

Специфичните обекти на картината се избират така, че детето да може да ги свърже с нещо: „Бъди синият квадрат и опиши себе си: как изглеждаш, какви са действията ти и т.н.“

Ако е необходимо, се задават въпроси, които улесняват задачата на детето: „Какво правиш?“, „Кой те използва?“, „Кой е най-близо до теб?“. Тези въпроси помагат за ангажиране на детето в рисунката и отварят различни пътища за установяване на отношения и осъществяване на терапевтичния процес.

На този етап се достига допълнителна концентрация на вниманието и се изостря осъзнаването му за изолиране и детайлно разглеждане на една или няколко части от рисунката. Детето се подтиква максимално да се задълбочи в работата със специфична част от картината, особено ако има достатъчно енергия и вдъхновение или ако се наблюдава необичайна липса на такива. Въпросите често помагат за това: „Къде отива?“, „За какво мисли този кръг?“, „Какво се готви да направи?“, „Какво ще се случи след това?“ и т.н. Ако детето отговори разгорещено „Не знам“ – не се отдръпвайте; преминете към друга част от картината, задайте друг въпрос, дайте свой собствен отговор и попитайте детето дали е правилен или не.

Детето се насърчава да участва в диалог между две части от картината си или две докосващи се части от картината; или между противоположни точки (като път и кола и линия около квадрат; или щастливата или тъжната страна на изображението).

Психологът моли детето да обърне внимание на цветовете. Когато се правят предложения за рисуване, докато детето седи със затворени очи може да се каже: „Помислете за цветовете, които ще използваш. Какво разбираш под ярки цветове? Какво означават за теб тъмните цветове? Ще използваш ли ярки или матови цветове, светли или тъмни тонове?“

Важно е да се наблюдават външните поведенчески прояви на детето: гласът, стойката на тялото, изражението на лицето, жестовете, дишането и паузите. Мълчанието може да показва контрол, размисъл, припомняне, регресия, тревожност, страх и осъзнатост. Тези сигнали се използват в последващата работа.

Психологът работи върху идентификацията, като помага на детето да се „свърже“ с това, което казва, когато описва картината или части от нея. Може да се попита: „Преживявал ли си някога нещо подобно?“, „Правили ли си това?“, „Свързано ли е това с живота ти по някакъв начин?“, „Има ли нещо, което би могъл да кажеш в ролята на розовия храст или нещо, което би могъл да кажеш като човек?“. Тези въпроси могат да бъдат зададени по различни начини. Важно е да се задават много внимателно и нежно.

На този етап рисунката се оставя настрана и се изследват реални житейски ситуации или разкази, произтичащи от рисунката. Понякога ситуацията се изяснява много бързо с директен въпрос („Това свързано ли е с живота ти?“), докато друг път детето спонтанно се асоциира със събития от живота си. Понякога, ако детето внезапно замълчи или изражението му се промени, може да се попита: „Какво се случи?“ и когато детето започва да говори за събития от настоящия си живот или от миналото си, но понякога отговаря: „Нищо“.

Впоследствие психологът изяснява има ли пропуски или празни пространства в картините и обръща внимание на тях.

След това се фокусира върху нещата, които са на преден план (обикновено най-важни за детето) или върху това, което детето счита за най-важно.

Освен рисуване, могат да се използват и други способи за отреагиране на различни емоционални състояния: музика за изразяване на чувства, творчески драматизиращи игри, съчиняване и разказване на истории, приказки, четене на книги, гледане на анимационни филми с „насочено въздействие“ и др.