Данни от няколко изследвания върху състоянието и функционирането на нервната система, както и радиологични данни, за съпричастността на съдови заболявания в развитието на някои видове депресия при възрастните хора, са формирали основа за описанието на съдовата депресия – възрастово разстройство на настроението. Клиничните и радиологичните прояви и честото им съчетание с когнитивни нарушения я отличават от други видове депресия.

При съдова депресия (термин, въведен от американски учени през 1999 г.), човек винаги има анамнеза за един или повече депресивни епизоди, както и синдром на вегетативна дисфункция или т.нар. вегетативно-съдова дистония (ВСД). Трябва да се отбележи, че практически всички изследователи не считат ВСД за самостоятелна диагноза и това също влияе върху диагностиката на съдовата депресия.

Хипотези за патогенезата на съдовата депресия

Депресията е често срещано разстройство сред възрастните хора. Това е сложна клинична патология с нееднородна и неясна физиология. Разпространението на тежка депресия сред възрастните хора е приблизително 2%, докато разпространението на всички депресивни синдроми в тази възрастова група е приблизително 13%.

Честата поява на съдови поражения (лезии) при възрастните хора и връзката между депресията, съдовите рискови фактори и съдовите заболявания предполагат, че някои видове депресия при възрастните хора може да имат съдов исхемичен произход.

Съдовата депресия е свързана с малки, хронични исхемични поражения на мозъка и се различава от пост-инсултната депресия (ПИД), която се развива след остри инсулти, въпреки че последните открития също свързват началото на ПИД със съществуващи съдови нарушения на главния мозък.

През последните две десетилетия учените са предложили няколко дефиниции за съдова депресия:

-депресия с късно начало (след 65-годишна възраст) или късна модификация на протичането на съществуваща депресия, свързана със сърдечно-съдови рискови фактори, често устойчива (резистентна) на класическо лечение с антидепресанти;

-еднополярно разстройство на настроението, свързано със съдови изменения в мозъка, понякога наричано „субкортикална исхемична депресия“;

-подтип депресия, свързана със съдови рискови фактори и промени в показателите на субкортикалната магнитно-резонансна томография (ЯМР), характеризираща се с достатъчно късно начало, често без фамилна или лична анамнеза за депресия и често резистентна на лечение.

Епидемиологичните данни за честотата на съдовата депресия все още са ограничени, което отразява както относително скорошното откриване на това клинично заболяване, така и нееднозначността на съвременните диагностични критерии. Тази форма на депресия обаче все повече се разпознава като относително често срещано явление при възрастни хора.

Процеса на изследванията на депресията с късно начало се усложнява от следните фактори:

-трудност при определяне на възрастовото  начало;

-предположението, че депресивните епизоди имат еднаква етиология във времето, въпреки че някои хора могат да изпитват епизоди по различни причини в различни моменти от живота си.

Клиничната картина на съдовата депресия (СД) се характеризира с психомоторно забавяне, липса на инициатива, анхедония, апатия, изпълнителна дисфункция, изразена загуба на трудоспособност, нарушена скорост на обработка на информация, риск от развитие на когнитивни нарушения, отсъствие на проницателност и прекомерна подозрителност, но по-малко изразена депресия.

Сърдечно-съдовата депресия (СД) при възрастните хора се различава от несъдовата депресия по по-висока честота на сърдечни заболявания, дефицит на самоинициатива и концентрация, отсъствие на суициден риск и негативна фамилна анамнеза за депресия.

Някои изследователи посочват по-висок процент на инвалидизация при болни със СД, в сравнение с хората, които нямат съдови заболявания.

В същото време, освен загуба на енергия, вялост, апатия и изпълнителна дисфункция често наблюдавани  при пациенти със СД, се установяват и други симптоми, а именно психомоторно забавяне и анхедония, които не са били съществено свързани със съдови рискови фактори и не е установено значимо различие между съдовите рискови фактори и депресивните симптоми при субкортикална исхемична депресия, определена чрез ЯМР.

Съдова депресия – лечение

Съдовата депресия не само увеличава вероятността от лош отговор на антидепресантно лечение при персистиращи депресивни симптоми, но може също да способства за лош самоконтрол на съпътстващи заболявания и по-голямо нарушение на ежедневните дейности.

Като се има предвид ограничената ефективност на психотропните лечения при съдова депресия, се изследват различни методи на лечение, включително психотерапевтични подходи. Когнитивно-поведенческата терапия за безсъние (КПТ-I) се оказва полезен инструмент за отстраняване на нарушенията на съня.

Други поведенчески или междуличностни психотерапевтични стратегии, насочени към подобряване на хигиената на съня или поведенческа активация, могат да бъдат компоненти от дългосрочни планове за лечение.

Електронни ресурси:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5093970/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6287263/

https://www.tandfonline.com/doi/full/10.31887/DCNS.1999.1.2/galexopoulos

https://www.cambridge.org/core/journals/international-psychogeriatrics/article/vascular-depression-myth-or-reality/704C6091302B13EA90F082AE1CD8CA19

https://jamanetwork.com/journals/jamapsychiatry/fullarticle/482641

/