Психология :: Методическо ръководство за диагностика на социален интелект. Тест на Дж. Гилфорд и М. Съливан (четв...

Хората с висока оценка на този субтест са способни точно да оценяват състоянията, чувствата и намеренията на другите въз основа на техните невербални сигнали: мимика, поза и жестове. Такива хора по-често отдават голямо значение на невербалната комуникация и обръщат по-голямо внимание на невербалните реакции на участниците в комуникацията. Чувствителността към невербалната експресия значително подобрява способността за разбиране на другите. Способността да се четат невербалните сигнали на друг човек, да се разпознават и сравняват с вербалните, според А. Пийз, е в основата на „шестото чувство“ – интуицията. В психологията са широко известни изследвания, доказващи голямото значение на невербалните средства за общуване. Според А. Мехрабян само 7% от съдържанието се предава чрез значението на думите, 38% чрез звуци (интонация, интензивност) и 55% чрез невербални средства (жестове, мимика, поза), а Р. Бърдсуил установява, че при разговори словесното общуване представлява по-малко от 35%, докато повече от 65% от информацията се предава невербално [2, 12, 13].

Хората с ниска оценка по този субтест не владеят добре езика на тялото, зрителния контакт и жестовете (които се придобиват по-рано в развитието и са по-достоверни от вербалния език). В комуникацията такива хора разчитат повече на вербалното съдържание на съобщенията. Те често могат да разберат погрешно значението на думите на събеседника си, тъй като не отчитат (или неправилно вземат предвид) съпътстващите ги невербални реакции.

Този субтест разкрива най-голям брой корелации с различни психологически параметри, което означава, че е най-информативният по своите допълнителни диагностични възможности. Успешните резултатите по втория субтест корелират положително с:

Субтест №3 „Вербална експресия“

Хората с висока оценка на този субтест са силно чувствителни към характера и нюансите на човешките взаимодействия, което им помага бързо и точно да разберат какво си казват хората (речева експресия) в контекста на дадена ситуация и определени взаимоотношения. Такива хора са способни да намерят подходящия тон за общуване с различни събеседници в различни ситуации, и имат широк репертоар на ролево поведение (проявяват ролева пластичност).

Хората с ниска оценка на този субтест срещат трудности при разпознаването на различните значения, които едни и същи вербални съобщения могат да придобият в зависимост от естеството на взаимодействието и контекста на ситуацията на общуване. Такива хора често „говорят не на място, неуместно“ и погрешно интерпретират казаното от събеседника им.

Субтест №4 „Истории с допълнение“

Хората с висока оценка на този субтест са способни да разпознават структурата на междуличностните ситуации в динамика. Те умеят да анализират сложни ситуации на взаимодействие между хората, да разбират логиката зад тяхното развитие и да усещат променящият се смисъл на ситуацията, когато в комуникацията участват различни участници. По пътя на логически умозаключения те могат да попълнят неизвестни, липсващи звена във веригата на тези взаимодействия, да предскажат как човек ще се държи в бъдеще и да идентифицират причините за определено поведение. Например, този субтест позволява да се предвиди успехът на разследващите следователи в изграждането на последователна картина на престъпление въз основа на непълни данни. Успешното изпълнение на този субтест изисква способността за адекватно отразяване на целите, намеренията, потребностите и вътрешните мотиви на участниците в комуникацията и предвиждане на последствията от тяхното поведение. Освен това е необходима способността за ориентиране в невербалните реакции, както и в нормите и правилата, регулиращи социалното поведение.

Хората с ниска оценка на този субтест изпитват трудности при анализа на ситуации на междуличностни взаимодействия и разбирането на вътрешните мотиви на поведението на хората. В резултат на това те се адаптират слабо към различни системи от взаимоотношения между хората (семейство, бизнес, приятелство и други).

Този субтест е най-изчерпателният и информативен по отношение на общата факторна тежест в структурата на социалната интелигентност.

Успешното изпълнение на субтеста корелира положително с:

5.2. Интерпретация на композитната оценка

Общото ниво на социална интелигентност (интегрален фактор на поведенческото познание) се определя въз основа на композитната оценка. Смисълът на композитната оценка, изразено в стандартни балове, може да се определи както следва:

-1 бал – нисък социален интелект;

-2 бала – социален интелект под средния (средно-слаб);

-3 бала – среден социален интелект (средна извадкова норма);

-4 бала – социален интелект над средния (средно-силен);

-5 бала – висок социален интелект.

Социалният интелект е система от интелектуални способности, които определят адекватността на разбирането на човешкото поведение. Според авторите на методиката, способностите, отразени в нивото композитната оценка, „вероятно се припокриват с традиционните понятия за социална чувствителност, емпатия, възприятие на другите и това, което може да се нарече социална интуиция“ [23]. Като изпълнява регулираща функция в междуличностното общуване, социалният интелект осигурява социалната адаптация на личността и „гладкост в отношенията с хората“.

Хората с висок социален интелект са способни да извличат максимална информация за поведението на другите хора, да разбират езика на невербалното общуване, да правят бързи и точни преценки за другите, успешно да предвиждат реакциите им при дадени обстоятелства и да проявяват далновидност в отношенията си с околните, което допринася за успешната им социална адаптация.

Хората с висок социален интелект са склонни да бъдат успешни комуникатори. За тях са свойствени общителност, откритост, тактичност, дружелюбие и сърдечност, както и тенденция към психологическа близост в общуването.

Високият социален интелект е свързан с интерес към социални проблеми, наличие на потребности за влияние спрямо другите и често се съчетава с развити организационни способности.

Хората с висок социален интелект обикновено притежават изразен интерес към себепознанието и имат развита способност за рефлексия.

Нивото на развитие на социалния интелект в голяма степен определя успешната адаптация при постъпване н работа, отколкото нивото на общ интелект. Хората с висок социален интелект обикновено лесно се вписват в екип, допринасят за поддържането на оптимален психологически климат и проявяват повече интерес, находчивост и изобретателност в работата си.

Хората с нисък социален интелект изпитват затруднения с разбирането и прогнозирането на поведението на другите хора, което усложнява взаимоотношенията и намалява способността им за социална адаптация. Ниското ниво на социален интелект може да бъде компенсирано до определена степен от други психологически особености: развита емпатия, определени черти н а характера, стил на общуване и комуникативни навици и др., а също така може да бъде коригирано чрез активно социално и психологическо обучение.

Очевидно е, че социалният интелект е професионално важно качество за професиите от типа „човек-човек“ и помага за прогнозиране на успешната дейност на учители, психолози, психотерапевти, журналисти, мениджъри, юристи, следователи, лекари, политици, бизнесмени и други.

Способностите за поведенческо познание, измерени чрез тестове за социален интелект, са предмет на целенасочено развитие в широк спектър от обучителни и психотерапевтични техники. В този контекст тази методика може да се използва за оценка на ефектите от обучението и психотерапевтичните интервенции върху развитието. Отделните субтестове могат да се използват избирателно за тази цел. По този смисъл способността за прогнозиране на последствията от поведението (субтест №1) се развива чрез позитивна психотерапия, фокусирана върху решенията, гещалт-терапия, психодрама, тренинг по актьорско майсторство и комуникативна компетентност, както и чрез прилагане на специални програми за корекция на поведението на подрастващи правонарушители. Способността за разбиране на невербалната експресия (субтест №2) е акцент в телесно-ориентираната терапия, НЛП, невербалната динамична терапия, арт-терапията, гещалт-терапията и тренинга за сензитивност. Транзакционният анализ набляга на адекватното разбиране на вербалните съобщения (субтест №3) и др.

5.3. Уточнение на интерпретацията въз основа на профила на социалния интелект

В изследването на автора на даденото ръководство върху извадка от 210 човека, е проведена факторизация (по метода на главните компоненти) върху резултатите от теста за социален интелект, а също и върху резултатите от други методики, измерващи различни съставляващи комуникативните способности и особеностите на Аз-концепцията. Идентифицираните фактори включват специфични профили на социален интелект и съответстващите им особености на комуникативни способности и Аз-концепция.

Получената информация позволява да се направят определени изводи, които до известна степен изясняват и диференцират интерпретацията на резултатите.

1.Ако в профила на социалния интелект доминират по стандартни балове субтестовете №2 и №3, то за изследваното лице като правило са присъщи контактност, стремеж за проява на топлина и дружелюбие в общуването, развита емпатия и социално-перцептивни способности, както и възприемчивост към обратна връзка.

2.Доминирането на субтестовете №3 и №4 е свързано предимно с добро разбиране на нормите на различните социални роли и ориентация на изследваното лице към ролево поведение и професионална самореализация.

3.Доминирането на субтестове №3 и №4, при високо ниво на композитна оценка, често се свързва с ориентация на личността към духовни ценности.

4.Доминирането на субтестове №1 и №2 обикновено е съпроводено с преобладаване на интровертност над екстровертност. По този начин е очевидно, че не само екстравертните хора, могат да притежават висок социален интелект, но и интровертните нагласи могат да бъдат съпроводени с развита способност за прогнозиране последствията от поведението и разбиране езика на невербалното общуване.

5.Високите оценки по всички субтестове (хармоничен профил) обикновено са свойствени за хора с високо ниво на самосъзнание, емоционална стабилност, силна воля и стеничност, активни в дейността и комуникацията. Трябва да се отбележи, че с възрастта, с постепенното достигане до личностна зрялост, настъпва хармонизация в структурата на социалния интелект – изравняване способностите за познания на поведението по нива характеристики. При това водещи се явяват способностите за декодиране на невербалната експресия и разбиране структурата и логиката в развитието на междуличностната комуникация (субтестове 2 и 4). Така структурата на социалния интелект позволява да се съди за нивото на личностната зрялост на личността.

Забележка: Всички горепосочени пунктове предполагат, че стандартната оценка за тези субтестове не е по-ниска от 3 бала.

В заключение на раздела за интерпретация на данните следва да се добави, че „в основата на социалният интелект лежи не просто владеенето на езика или други кодове на общуването, а особеностите на индивида като цяло, в триединството на неговите мисли, чувства и действия, разгръщащи се в конкретен социален контекст“ [3]. Споделяйки обща структурна основа както с когнитивното развитие, така и с основите на нравствеността, социалният интелект представлява относително независима, интегрална способност.

(следва продължение)