Тест на Дж. Гилфорд и М. Съливан (пета част)

6. Използване на теста за прогнозиране на успеха на педагогическата дейност и оценка на комуникативните способности на учителите.

Проведохме изследването в два технически лицея в Санкт Петербург. Участваха четиридесет и двама преподаватели.

Нивото на успеваемост на преподавателската дейност беше определен с помощта на комплексна методика, разработена под ръководството на академик Н.В. Кузмина от Московската академия на селскостопанските науки, включваща скали за педагогическо майсторство, педагогически способности, продуктивност на дейността и други фактори. Рейтингът по скалите беше определен от компетентни съдии – директори на лицеи и техни заместници, председатели на методически и атестационни комисии и методисти.

За диагностика на комуникативната компетентност използвахме психодиагностични методики (въпросник на А. Мехрабян, „Фотопортрет“, метод за измерване на междуличностната дистанция в общуването и др.), както и наблюдение на процеса на общуване на преподавателите с учащите в часовете и по време на активно социално-психологическо обучение, както и метода на компетентните съдии.

Проверихме предположението, че оценките за социален интелект, получени чрез методиката на Дж. Гилфорд, биха били по-високи в групата на педагозите, които са били успешни в професионалната си дейност и в групата на педагозите с висока комуникативна компетентност (в сравнение с по-малко успешните и с по-малка комуникативна компетентност). Резултатите са представени в Таблици 3 и 4.

В крайна сметка е установено, че в групата на успешните в професионалната дейност преподаватели не е имало нито един човек с ниско или по-ниско от средно ниво на социална интелигентност (КО = 1 или 2). Съответно, в групата на преподавателите с нисък професионален успех не е имало представители със средно или високо ниво на социална интелигентност (КО = 3, 4, 5). Различията в нивото на социалната интелигентност между успешни и неуспешни педагози е потвърдена от еднопроцентовото ниво на значимост. Праговата стойност на композитната оценка за социална интелигентност КО = 3 (КО < 3 и КО > 3) правилно диференцира по ниво на успеваемост на педагогическата дейност 67% от изследваните лица.
 Прагова стойност за композитната оценка за социална интелигентност KO = 3 (KO < 3 и KO ≥ 3) правилно диференцира по ниво на комуникативна компетентност 89% от изследваните лица. Значимите различия с в границите на еднопроцентово ниво.

Прави впечатление, че 11% от изследваните, имащи среден бал на социална интелигентност, притежават средно ниво на комуникативна компетентност. Това свидетелства за възможности за определена компенсация на социалната интелигентност чрез други съставляващи на комуникативните способности: емпатия, комуникативни умения, стил на общуване и др.

В обобщен вид, изследването потвърждава високата диагностична и прогностична ценност на методиката за изследване на социалната интелигентност. Тя позволява да се прогнозира успеха на педагогическата дейност, както и да се оцени нивото на комуникативна компетентност, да се компенсират недостатъците на обективните, стандартизирани методи за атестация на педагогическите кадри, която в момента се използва широко.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Прилагането на методи за изследване на социалния интелект за решаване на психодиагностични и психокорекционни задачи изглежда перспективно особено сега, когато в различни области за внедряване на психологическото познание се утвърждава хуманистичният, личностно-центриран подход, разработват се нови, ефективни технологии за психотерапевтично взаимодействие, опиращи се на актуализацията на вътрешните ресурси на човек и апелиращи към неговото позитивно социално мислене.

Многобройните изследвания потвърждават големия диагностичен и прогностичен потенциал на методиката, разработена от Дж. Гилфорд и М. Съливан. Този потенциал се определя не само от конструктивните възможности на теста за измерване на способността за прогнозиране на поведение, анализ на междуличностни отношения и разпознаване смисъла на вербалната и невербална експресия.  Допълнителните възможности на методиката, представени за първи път в това ръководство, касаят използването му за прогнозиране на професионален успех и оценка на комуникативната компетентност на учителите, а също и като косвен индикатор за социална зрялост, ниво на самосъзнание на личността, особеностите на Аз-концепцията, социално-перцептивните и емотивните способности.

Методиката за изследване на социалния интелект заема промеждутъчно място сред тестовете за общ интелект и тестовете за личността. Пътят от въвеждането на понятието за „социален интелект“ до създаването на съответен инструмент за измерване отне 40 години, а още 35 години бяха необходими, за да стане този завладяващ диагностичен инструмент достъпен в Русия. Авторът на това ръководство се надява, че тази методика ще намери достойно място в арсенала на практикуващите психолози в Русия. За по-нататъшни изследвания авторът вижда следните обещаващи области: получаване на данни от клинични материали; изследване на деца и тийнейджъри; изучаване, при променени в процедурата за тестиране на проективните възможности на стимулните материали и способностите оригинално и с хумор разрешаване на междуличностни проблеми.









(следва продължение)

 /