В средата на ХХ-ти век в психологията се появяват нови области – пренатална и перинатална, представящи нов възглед за детето, започвайки с ембрионалния етап на развитие. Перинатално е понятие, съставено от две думи: peri (peri) – около, близо и натос (natalis) – отнасящо се до раждането. В този смисъл перинаталната психология е наука за психичния живот на нероденото дете или на току-що роденото.

Перинаталната психология изучава психичния живот през перинаталния период и неговото влияние върху формиране личността на човек. Това е наука за връзката между плода, или новороденото и майката, както и влиянието на психичния живот на майката върху детето. Смята се, че психиката играе водеща роля във физическите и физиологичните процеси на човек, особено по време на раждане.

Основателят на теоретичната основа на този клон на психологията, е американецът с чешки произход Станислав Гроф, който твърди, че главната функция при раждането принадлежи не на мускулния орган – матката, а на психически процес, т. нар. „контролиран инстинкт“ или съзнателно поведение, което не пречи на реализацията на инстинктивното поведение и го управлява, в случай на необходимост. Ражда не органът – матката, а жената – личността и всяка жена ражда по свой начин, в зависимост от своите психоемоционални и физиологични възможности (Гроф, 1993).

Гроф разработва теория за четири базови перинатални матрици, съответстващи на процесите на бременност, раждане и следродилен период.

Тези матрици се зареждат и активизират по време на вътреутробния период и по време на раждането, а впоследствие влияят върху целия последващ живот на човек: неговия характер, сексуалност, навици, склонност към зависимости и психични разстройства.

Нека се опитаме да разберем дали матриците наистина са толкова „страшни“, дали могат да бъдат коригирани и как.

1.Матрица на наивността

Кога се формира: от зачеването до момента на раждането.

Позитив: Първата матрица е отговорна предимно за степента, до която човек приема себе си такъв, какъвто е и до колко се чувства като хармонична личност. Колкото повече родителите обичат и се грижат за нероденото си дете, толкова по-голям ще бъде жизненият му потенциал и толкова по-малко то ще има комплекси.

Негатив: Нежеланите деца растат с чувство на отчуждение и вина. Целият им външен вид сякаш моли за прошка за съществуването им. Ако майката иска дете само от определен пол – например момче, това може да е предпоставка за развитие на сексуални проблеми в бъдеще. Макар че детето не е задължително да се присъедини към редиците на сексуалните малцинства, половата идентичност на детето ще бъде по-сложна: отношението „Не бях приет такъв, какъвто съм“ вече е налице.

2.Матрицата на жертвата

Кога се формира: от началото на раждането до пълното или почти пълното разкриване на шийката на матката.

Позитив: Когато раждането започне, матката се свива силно, при което бебето изпитва сериозен натиск.  Гроф нарича този процес „изгонване от рая“ (оттук и името „матрица на жертвата“). Ако раждането протича нормално – не твърде бързо, без предизвикване на раждане, цезарово сечение или анестезия, бебето развива умения за оцеляване в трудни ситуации, постоянство в постигането на цели, независимост, воля за победа и увереност в своите сили. В този момент е изключително важно майката да запази спокойствие.

Негатив: Ако бебето, както се казва, „изскочи“, това може да доведе до бъдещи опити за бързо решаване на проблеми, т.е. за метърпеливост, избухливост, слаб волеви самоконтрол, спонтанност. Ако нещо не се получи веднага, „стремителното дете“ ще се откаже. Бебетата, на които, напротив, им е отнело твърде много време да „си проправят път“, може да се чувстват като жертви (поради матрицата и натиска) и често могат да се окажат в ситуации, в които са подложени на натиск. Ако раждането е било предизвикано, такива бебета може да се затруднят да направят първите си стъпки или да направят избор.

Бебетата, родени чрез цезарово сечение, може да имат затруднения с преодоляването на препятствия, докато бебетата, родени под обща анестезия, може да се затруднят с решаването на сложни проблеми: когато трябва да бъдат проактивни, те ще „хибернират“.

3.Матрицата на борбата

Кога се формира: през периода, когато бебето се движи от матката през родовия канал.

Позитив: Това е истинска борба за живот (оттук и наименованието „матрица“), по време на която, според някои експерти, бебето изпитва силно механично въздействие и страда от недостиг на кислород. Други считат, че бебето „се изключва“ по време на контракциите и се събужда между тях. Какъвто и да е случаят, това е първото сериозно препятствие, което трябва да се преодолее. И то трябва да се преодолее, като се разчита на собствените сили. Ако бебето самостоятелно е усилило този процес и се е „вложило в срок“ (в норма би трябвало да го направи за 20-40 минути), се установява програмата „Мога да се справя с всичко“.

Негатив: Постигането на тази максимална програма разбира се е невъзможно, ако раждането се извършва с употребата на обезболяващи. Това предоставя съблазнителна рецепта за бягство от проблеми чрез обезболяване, тъй като първият опит от този вид се придобива при раждането. Такива деца са особено предразположени към зависимости, вкл. компютърна зависимост.

Използването на форцепс по време на раждане е тежка психологическа травма за детето. Ако това не се компенсира в ранна детска възраст, детето може да израсне ранимо и склонно към истерии. Освен това то може да отказва помощ, защото първата помощ в живота е била болезнена. Бебетата, родени чрез цезарово сечение, от друга страна, прескачат матрицата на борбата: те може да имат притъпено чувство за опасност.

Ако детето се бори самостоятелно, но много дълго време за да „излезе“, то може да живее с чувството, че „целият му живот е борба“. Ако е родени с дупето напред, по-късно ще развие стремеж да правят всичко по необичайни начини и средства.

4. Матрицата на свободата

Кога се формира: от момента на раждане на бебето до 5-7 дни след раждането.

Позитив: Естествените потребности на бебето в този момент са безопасност и комфорт. Затова е изключително важно бебето да бъде родено съгласно всички правила на естественото раждане (ранно привикване към кърмене, прерязване на пъпната връв само след като спре да пулсира и постоянен контакт с майката). Така се раждат оптимистите.

Негатив: Ако тези изисквания не са изпълнени, детето може впоследствие да развие панически страх да остане без майка си, дори за кратко. В подрастваща възраст „некомфортното“ раждане заплашва да доведе до отчуждение и отсъствие на взаимно разбирателство с родителите. А в зряла възраст това може да се прояви в страх от това човек да остане сам, без любим човек.

В обобщен вид, преживяванията, които детето изпитва по време на раждане, се обединяват по следния начин: вътрематочното съществуване в един момент престава да устройва младенеца и той решава да напусне матката; започват контракции и постепенно влошавайки се, вътрематочните условия стават непоносими; реакцията на тези влошаващи се условия е невероятно напрежение, борба в родовия канал и стремеж за освобождаване от него; в резултат на това моментът на раждането се преживява като реално освобождение, като фундаментално подобрение спрямо предишното състояние.

Този сценарий е характерен за всички житейски събития: възникването на проект и решението за неговото изпълнение, трудности при реализирането на плана, които отстъпват място на непоносима ситуация, последвани от активни действия, насочени към освобождаване от препятствията с всички необходими средства, борба и пълно разрешаване на проблема. По този начин, перинаталните матрици се активират от външни събития в реда, определен от протичането на раждането и определят характера на поведението на човек и неговите психоемоционалните реакции.

Чрез опита на биологичното раждане бебето придобива готовност за бъдещи превратности в живота, издръжливост в борбата при преодоляването на препятствия и способност да разбира живота като последователност от проекти.

В резултат на благополучното физиологично раждане, детето, а след това и възрастният, развива поведенчески модел, който съответства на психофизиологичните норми и му позволява да реагира адекватно на външни събития. Освен това последователността от поведенчески реакции се определя от динамиката на промяната в перинаталните матрици по време на раждането.

След като се запознаят с негативните ефекти, които матриците могат да донесат, майките не бива да приемат всичко при сърце. Причината е в това, че матриците са „гъвкави“ и продължават да се развиват, докато детето не навърши три години, когато започва да отделя себе си от майката. В този смисъл полученият по време на бременността или раждането негативен опит или се усилва, или се коригира от правилните действия на родителите.

Смята се, че пълноценното кърмене до една година, заедно с добри грижи и любов, може да компенсират негативните перинатални матрици (например, ако е имало цезарово сечение, ако детето е било прието в детска болница веднага след раждането и е било отделено от майката и др.).

Започнете веднага след раждането с метода „кенгуру“. Един час лежане върху корема на майката може достатъчно да компенсира всички негативни преживявания, които бебето е преживяло по време на раждането. Този метод е подходящ за абсолютно всички деца.

Съществуват и специфични методи, които могат да се използват за всяко конкретно нарушение на матриците.

(1) Бременността е била изнервяща

Стресът по време на бременност и нездравословното психологическо състояние са отразени в първата матрица.

Ако бременността е била неочаквана, може би нежелана, вашата задача след раждането на бебето е да го уверите, че е обичано и безусловно прието. Децата, родени в „наивната матрица“, се нуждаят особено от физически контакт, прегръдки и обич.

Ако сте очаквали бебе от противоположния пол, впоследествие в общуването постоянно подчертавайте пола на бебето. Казвайте по-често „момчето ми“ (или „момичето ми“) или „толкова се радвам, че имам син“ (или „дъщеря“).

(2) Раждането е било предизвикано или бебето е било „избутано“

Такива деца чакат външен „тласък“, за да започнат да действат. Бебето трябва да се научи да взема самостоятелни решения. Възможно най-често му предоставяйте възможност за избор. На съвсем малки деца предложете няколко играчки, от които да избират. Позволете на по-големите деца сами да вземат решения: оставете ги да решат какво да ядат за закуска, какви дрехи да носят за разходка и т.н.

Ако на детето му е трудно да изпълнява задачи, давайте му малки поръчения, като постепенно увеличавате сложността им. Не забравяйте да го хвалите за постиженията и да насърчавате инициативността му.

Ако околоплодният мехур е бил пробит по време на раждането, страхът от вода е заложен във втората матрица. В резултат на това детето може да се страхува от миене на косата си. Никога не го насилвайте; запознавайте го с водата постепенно.

За тази категория деца прекалената опека е опасна. Постоянното спорене при разрешаването на конфликти (например с приятели) със сина или дъщерята, формира склонността им да избягват проблеми, изостряйки отрицателните преживявания, съхранени в третата матрица. За да избегнете развитието на навик за бягство от трудностите, позволете му само да формира цели, да определя задачи и да ги решава.

(3) Извършено е цезарово сечение

„Цезаровите бебета“ обикновено са много живи, динамични и неспокойни деца. Те са пълни с идеи, които обаче не винаги прилагат в живота. Те са родени екстремали. Инстинктът им за оцеляване и чувството им за опасност са притъпени, склонни са да поемат рискове, готови са да експериментират, изобретателни са.

Такова бебе не е преминало втората и третата матрици и е било лишено от преживяването на естествено раждане. Това може да се отстрани чрез създаване на препятствия. Веднага щом бебето ви започне да пълзи, разиграйте с него „раждането“. Изградете тунел от възглавници, достатъчно тесен, че да се наложи да се промъкнете през него, а след това преминете през него заедно с детето. Първо пълзите, а накрая със сигурност ще „срещнете“ бебето. За по-голямо дете са подходящи всякакви пързалки. Основното е да продължавате да го поздравявате на „финалната линия“ всеки път.

(4) Раждането е било бързо

Много бебета, родени при бързи раждания, трудно удържат вниманието си и последователно следват плановете си. Те искат да получат незабавни резултати. Това е диктувано от опита, заложен в третата матрица. Такова дете трябва да бъде научено на търпение и последователност. Говорете с него малко по-бавно, отколкото сте свикнали и го молете да си прибират играчките на местата след игра. Всякакви спортни дейности са подходящи за детето, където резултатите зависят пряко от количеството положени усилия.

(5) Раждането е било трудно

Дете, родено с пъпна връв, увита около бебето (неуспех в четвъртата матрица), не може да понася дрехи, които го стягат, вкл. изнервящи го етикети. Избягвайте пуловери с висока яка, шалове и шапки, които се връзват на брадичката, а когато порастнат гардеробът им съдържа основно широки дрехи (по-голям размер).

(6) След раждането бебето не е било кърмено и е било отделено от майката

За да се смекчи „негативността“, присъща на четвъртата матрица, майката трябва да прекарва колкото е възможно повече време с детето през първите три години. Съвместното спане, храненето при поискване и използването на слинг (това голямо парче плат става все по-популярно и успешно се конкурира с бебешките носилки, тъй като пасва на бебетата от раждането и му позволява да заеме най-естествената позиция) са двойно необходими за такова бебе.

За всички

Децата, които са преживели едни или други проблеми при раждането, могат да се възползват от работа с психолог. Ефективните методи включват игрова терапия, арт терапия, юнгианска пясъчна терапия и работа с глина. За възрастни, които трябва да преживеят раждането отново, но с положителен опит, се използват процесна терапия, телесно-ориентирана терапия, холотропно дишане, холодинамика и много други системи. Основното е, че психотерапевтичната работа се осъществява на три нива: интелектуално, емоционално и телесно.

Примери от практиката

Ранна раздяла

Най-големият син на Вероника е роден при бързо, стремително раждане с хематом. Прекарва около две седмици в интензивно отделение, през което време млякото на майката спира. Сега е почти на седем години и се развива нормално, но отношенията с майка му са доста дистанцирани. Най-малкият ѝ син обаче е роден според всички изисквания на естествено раждане, като веднага е сложен на гърда и е с майка си от първите часове. Сега е на една годинка и е много привързан към нея.

Коментар: В опита на ранната раздяла с майката има положителен момент – това  преживяване учи детето на самодостатъчност, на самостоятелност. За бебето може да е по-лесно  да се адаптира към чужда среда, но в отношенията с майка си в бъдеще може наистина да бъде донякъде отстранено.

На всеки седем години човек достига фазата на своето раждане. Това означава, че сега е възрастта, в която много неща могат да се трансформират. Момчето се нуждае от възможно най-много тактилен контакт с майка си, от докосване до нея. Ето една възможност – разгледайте заедно фотоалбум на сина си като бебе, докоснете тялото му и му кажете колко сте щастливи, че го имате.

Такива деца могат да бъдат много подвижни. Важно е да не ограничавате детето си, а да насочвате енергията му към игра, основана на допир.

Не забравяйте, че всички деца преминават през естествени етапи на привързаност към всеки родител. Това не означава, че родителите на заден план стават лоши; причината е, че точно в тази фаза детето не се нуждае от вас в момента. В такива случаи много помага да играете на семейство с детет си. В тази игра вие ще бъдете детето, а то ще се редува да бъде мама и татко. Играейки тези роли, то ще имитира поведението на родителите си. Това означава, че ще може да ви каже, ако правите нещо нередно.

Ранимост

Светлана е претърпяла отлепване на плацентата и е прекарала по-голямата част от бременността си в болницата на легло. Раждането е било продължително и бебето е имало къса пъпна връв. Бебето е трябвало да бъде избутвано. Поставили са го върху корема на майката, но тя е започнала да кърви, така че не е могла да го кърми. На три години му е поставена диагноза „свръхвъзбудимост поради вътрематочна и родова хипоксия“.

Детето може да се страхува, да стане неуверено да се захване с нещо, ако смята, че е трудно. То е много емоционално и ранимо дете. Съветите на специалистите са: съвместно с детето постъпково разработете план за действие за изпълнение на всяка една „трудна“ за него задача; разделяйте по-крупните задачи на по-малки части и награждавайте, като хвалите и поощрявате всеки резултат, дори и най-малкия. Това ще улесни много детето да се справи, то ще изпитва положителни емоции от изпълнението на задачата, ще се радва на успеха си и в бъдеще няма да се страхува от по-големи и по-сложни начинания.

Коментар: На практика такива чувствителни деца трудно се справят психологически с голям брой хора. Те трябва да бъдат предварително подготвени за ситуацията, стимулирани да предприемат действия, като отбелязват дори най-малките стъпки и всякакви прояви на самостоятелност.

Такива деца може да имат повишена тревожност и чувствителност. Много често те се нуждаят от подкрепата на невролог или хомеопат.

Бебето може да има затруднения да се отдели от майка си (тъй като пъпната връв, или връзката с майката, е била кратка). Но може също така да е трудно за майката да „пусне“ детето. В такива ситуации, прегледът при психолог е насочен към чувството за вина и тревожността на майката и разбира се, към състоянието на детето. Играта с моделиране и арт-терапията са много подходящи за такива деца.

Бебето може да има пристъпи на агресия, насочени към майката. В този момент бебето е водено от две сили: желанието да расте, т.е. да се отдели от майката и силата на пъпната връв, която дърпа, което естествено предизвиква съпротива. Момчетата могат да се насладят на различни игри като развиване на кълба прежда, дърпане на въже и моделиране с тесто. Апликацията с откъсване, която включва разкъсване на цветна хартия на малки парченца и след това залепването им върху картон в желания ред, е много ефективна. Това развива фината моторика, освобождава агресията и едновременно с това създава креативност.

В заключение следва да се отбележа, че бременните жени често очакват специфичен сценарий на раждане. Когато очакванията им не се оправдаят – например, когато лекарите настояват за цезарово сечение, тогава жената изпада в шок, паникьосва се и губи увереност в самия процес на раждане. Ако нещо не върви по план, тя е склонна да обвинява себе си, а вината винаги генерира негативно подсъзнателно отношение към този, пред когото се чувства виновна.

Съществуват теории, че самата душа избира своите родители, място и начин на раждане. Раждането е уникално преживяване и трудностите са неизбежни. Всяко дете се ражда по такъв начин, по какъвто е нужно на самото него.

Съвременните изследвания са установили, че вътреутробното дете не е равнодушно към часа на своето раждане и развитието на родовата дейност в крайна сметка зависи от него. Когато организмът на майката вече е създал всички условия за благополучно протичане на раждането, в плода протича активен процес по завършване съзряването на белодробната тъкан. Решаващи фактори за развитието на родовата дейност са химическите и електромагнитните импулси, излъчвани от плода. По време на раждането не само майката е активна, но и самият плод. При всяка контракция и последващо напъване, плодът енергично се придвижва към родилния канал, използвайки крайниците си, за да пълзи и „пробива“ главата си в него. Скоростта на раждане зависи от усилията на плода: бебетата, които полагат едва забележими усилия да се появят, се раждат по-бавно от бебетата, които са по-активни.