Защо милиони хора губят способността си да се съсредоточават за повече от няколко секунди?

Отваряте нов раздел в браузъра и не можете да си спомните какво сте искали да видите. Включвате смартфона си, за да проверите часа и...гледате, но не запомняте, правите го отново, защото сте забравили числата, които сте видели преди минута. Цифровите устройства има много предимства, но има една уловка – честата им употреба влияе негативно върху мозъка както при възрастните, така и на деца – паметта, вниманието и концентрацията намаляват.

Какво е цифровата деменция?

Това е временна невъзможност за концентрация, поради претоварване от цифровия поток, а не дегенеративно заболяване на мозъка.

Цифровата деменция не се счита за официална диагноза.

Терминът е въведен за първи път от немския невролог Манфред Шпицер през 2012 г. в едноименната му книга. Научната общност го критикува заради недостатъчната обоснованост и паникьорство. Терминът обаче се разпространява и става особено популярен в Южна Корея и Япония, където се наблюдава нарастване на зависимостта към цифрови устройства и видеоигри сред подрастващите. Основната причина е безконтролното и постоянно използване на подобни изделия, включително интернет.

Един от най-ярките показатели за това явление е постоянното наличие в ръцете на електронните изделия или в близка до човека зона. Например, дете, което не изпуска от ръцете си телефон или таблет.

Същността на проблема е, че от една страна, детето постоянно поглъща голямо количество информация, но от друга, то не успява да я запомни и всъщност не я обработва. То просто я „преглежда набързо“.

Симптоми на цифровата деменция

Според специалистите, при установени 5 и повече от изброените признаци, е налице риск от цифрова деменция.

Нарушение на краткосрочната памет

Трудности при запомняне на имена, числа, адреси или важни дати. Това обикновено се проявява като забравяне на неща, които току-що са прочетени.

Проблеми с концентрацията на вниманието

Лесно разсейване, чрез постоянно превключване между приложения, раздели и известия. Изследванията показват, че мобилните известия отвличат вниманието на средностатистическия потребител повече от 100 пъти на ден, фрагментирайки вниманието му.

Норма за възрастен се счита умението за концентрация на вниманието в рамките на 25-40 минути, а за учениците е 10-20 минути.

Трудност с последователността на мисленето

Проявява се при решаване на проблеми, които изискват планиране или удържане на няколко елементи в ума. Този признак може да се прояви като логически грешки, необоснована смяна на темата на мисълта или разговора, или внезапни прекъсвания на мисълта.

„Мързел за мислене“

Един пример: когато възникне въпрос, индивидът веднага се обръща за помощ към интернет, вместо да мислите самостоятелно. В перспектива този навик може да наруши критичното мислене и паметта.

Цифрово безсъние

Синята светлина от екрана потиска производството на хормона на съня мелатонин и причинява безсъние. Това нарушение често се проявява и като „doomscrolling“[1] („превъртане на съдбата“ или „скролване на обречеността“).

„Емоционално вцепенение“

Става дума за притъпяване интензивността на емоциите. Човек губи способността си да чувства и изразява емоции, което може да се прояви като отстраненост и апатия. Понякога това е съпроводено с намаляване на емпатията поради липса на комуникация лице в лице.

Постоянно желание да се борави с телефон

Обсесивно желание да се проверяват известията на всеки няколко минути, дори когато не е необходимо.

Трудности с общуването офлайн

Това е по-често срещано сред представителите на поколенията Zoom и Alpha, които може да избягват телефонни разговори и офлайн комуникация поради социална неловкост.

Проблеми в обучението

Изследователите са идентифицирали две групи деца: първите са използвали устройствата си пестеливо (за слушане на музика, рисуване и др.), докато вторите са ги използвали прекомерно. Нивото на интелектуално развитие, както и способността за по-добро възприемане и запомняне на информация, са били по-високи в първата група.

Поведенчески нарушения

Съпътстващи признаци са: ниско ниво на самоконтрол;  потиснатост; депресия; възможна агресия.

Да, децата са различни, но мозъкът им е същият, какъвто е имал човекът преди хиляда години – 100 милиарда неврона, всеки от които е свързан с десетки хиляди други подобни. Мозъкът се развива, когато има външни стимули и колкото повече са те, толкова по-добре. Затова е изключително важно децата да изследват света физически, а не виртуално. Развиващият се мозък се нуждае от това, точно както се е нуждаел и преди хиляда години.

Мозъкът помни всичко! Затова психолозите препоръчват да не общувате с черногледи хора, да не слушате пошла музика или да не четете глупави книги. Затова четете умни книги, гледайте правилните филми, слушайте качествена и достойна музика. Запомнете, че мозъкът трябва да работи усилено и „усилено“ е ключовата дума. Мозъкът трябва да бъде предизвикан, да му бъде трудно. В противен случай ще се отпусне и ще се превърне в маса от мазнини.

В състояние на зависимост от електронните изделия, количеството външни стимули е ограничено поради еднообразното и монотонно  прекарване на времето в интернет. Децата не получават опита, от който се нуждаят, за да развият ключовите области на мозъка, отговорни за емпатията, самоконтрола, вземането на решения... А това, което не работи, отмира. В края на краищата, нали всички знаят, че човек, който спре да ходи изпитва атрофия в краката си? А ако ръката е в гипс за дълго време, мускулите губят първоначалната си функция, което изисква обширна рехабилитация, преди ръката да може да „работи“ отново. Децата не са свикнали да запомнят информация – по-лесно им е да я намерят в търсачките. Това води до проблеми с паметта. Те изобщо не тренират паметта си.

Нека се запитаме, станаха ли децата по-умни благодарение на интернет? Знаете ли, че днешните единадесетгодишни изпълняват задачи на ниво, което осем- или деветгодишните са демонстрирали преди 30 години? Изследователите отбелязват, че една от основните причини за това е животът във виртуален свят.

Светът се е свил до размера на екран на смартфон. Децата са забравили, а още по-лошо, просто не знаят какво е да тичат в дъжда, да правят лодки, да се катерят по дървета или просто да си говорят помежду си.

Те седят с часове, залепени за смартфоните си, а това е време, през което е необходимо да развиват мускулите си, да са наясно и познават рисковете и просто да общуват с приятелите си.

Изследвания показват, че от 1970 г. насам радиусът на активност на децата (пространството около дома, където децата свободно изследват света около тях) се е свил с 90%.

Днес съществува една напълно нов тип среда, в която вкусът, обонянието и допирът не се стимулират, където децата прекарват по-голямата част от времето си седнали пред екраните, вместо да изследват чистия въздух и да прекарват време в разговори лице в лице.

Освен активност, децата също се нуждаят и от здравословен, спокоен сън. Но неспособността (и липсата на родителски надзор) им да оставят интернет и компютърните игри значително скъсява нощния им сън, което води до нарушения.

Профилактиката на това заболяване е много важна, особено в семейството.

Всяка зависимост изисква екипна работа, а нейната ефективност зависи от участието на всички членове на семейството в процеса на лечение.

Как да се предпазите от цифрова деменция

В скорошно интервю австралийският невролог Ти Джей Пауър информира, че без вреда за психиката смартфонът може да се използва за време не повече от 3 часа дневно. Според учения, ако дадено цифрово устройство уморява, намалява концентрацията и се превръща в заместител на реалния живот, е време да се бие тревога.

В същото време умерената употреба на цифрови устройства напротив, защитава от ранна множествена склероза.

Мобилните телефони и компютрите предоставят нова и актуална информация. Но е важно да се използват дозирано и да не заменят процесите на мислене и запомняне.

Препоръки:

1.Ограничете времето пред екрана – поставете ясни лимити за използването на цифровото устройство, правете редовни почивки (техниката „Pomodoro“ – 25 минути работа/5 минути почивка).

2.Упражнявайте както мозъка, така и тялото си – решавайте пъзели, кръстословици и играйте настолни игри. Четете книги, особено хартиени: това развива концентрацията. Водете си дневник: писането на ръка е полезно за когнитивните функции, спортувайте редовно – правете упражнения, които подобряват мозъчното кръвообращение и поддържат когнитивните функции.

3.Живейте офлайн: срещайте се с приятели, общувайте лично; правете ежедневни разходки, особено в зелени пространства – такива разходки успокояват нервната система и намаляват тревожността.

4.Откажете видеофилми и клипове преди лягане: приберете цифровите устройства, създайте релаксиращи ритуали (четене, медитация) и спазвайте режим. Преди лягане изключвайте телефона си (на самолетен режим) или го оставяйте далеч от леглото си.

5.Използвайте технологиите осъзнато: следете колко време прекарвате в социалните медии и игри; изключете известията, за да намалите постоянните разсейвания; практикувайте цифров детокс: дни или часове без цифрови устройства.

Ако имате проблеми с паметта, вниманието или настроението, консултирайте се с психолог и лекар..

Как да избегнете негативното въздействие на цифровите устройства върху детето си

Ключови препоръки от Американската академия по педиатрия:

1.Ограничете времето пред екрана колкото е възможно повече. Норми: до 2 години – минимално време пред екрана (с изключение на видео разговори с близки); от 2 до 5 години – не повече от 1 час на ден, само висококачествено, образователно съдържание; на 6 и повече години – не повече от 2 часа на ден с почивки.

2.Дайте предимство на живото общуване лице в лице – насърчавайте играта с други деца, споделените дейности и творческите занимания. Четете на глас заедно, обсъждайте книги и събития.

3.Създайте „зони без цифрови устройства“, като например забрана на телефоните по време на хранене, преди лягане и в детската стая. Въведете семейно време без технологии – отделете това време за общуване и споделени дейности.

4.Поддържайте активен начин на живот – редовните разходки, спортът и движението са важни за развитието на мозъка и когнитивните функции.

5.Давайте добър пример – наблюдавайте  и контролирайте собственото си поведение с цифрови устройства, тъй като децата имитират възрастните много добре.

6.Използвайте образователни приложения – такива, които развиват речта, паметта и вниманието, но не ги използвайте като заместител на живо обучение.

Родителите са поставили електронните средства в ръцете на децата си... Това означава, че е дошло време сега да заменят времето, поглъщано от тези средства във виртуалния свят с качествено и живо взаимодействие в реалния свят.

Родителите винаги трябва да помнят, че те са най-добрият пример.

Положителният родителски опит и умения могат да осигурят отлична основа за профилактика и лечение на цифровото слабоумие сред по-младото поколение.

[1] „Doomscrolling“ (дуумскролинг), често превеждано като „превъртане на съдбата“ или „скролване на обречеността“, е термин, описващ навика да се превъртат безкрайно негативни, обезсърчаващи или трагични новини в социалните медии и новинарски сайтове, дори когато това причинява стрес, тревожност или депресия. Това е неустоим импулс за постоянно обновяване на емисията с новини, за да се четат подробности за кризи, заплахи или несправедливости. Според експерти, хората често изпитват нужда да бъдат информирани, за да се чувстват подготвени за опасностите, или изпадат в състояние на „застинала тревожност“. Навикът е свързан и с механизма за търсене на допамин, подобно на ротативка – очакването на нова информация носи временно удовлетворение.