Игров тест за определяне на нивото на социален интелект при деца в предучилищна и начална училищна възраст (Чеснокова О.Б., Субботский Е.В., Мартиросова Ю.В.)

 

1.Въведение

Целта на изследванията и експериментите, проведени от авторите на методиката, е да намерят нови способи за измерване развитието на уменията на децата в предучилищна и начална училищна възраст успешно да взаимодействат с други хора в ситуации, в които взаимодействието изисква отчитане на противоположните интереси на страните. В такива ситуации от децата се изисква да намерят начини за постигане на целите си косвено, а не директно, без да предизвикват пряка конфронтация с партньорите, с които общуват.

При децата способността за намиране на обходни пътища се появява още в ранно детство, в контекста на взаимодействия с по-възрастни индивиди – възрастни или сиблинги. Дори при животните, особено тези, организирани в сложни йерархични групи може да се наблюдава социално маневриране, целящо да надхитри членовете на групата с по-висок статус, за да получи достъп до ресурси, като същевременно се избягва пряка конфронтация с други членове на групата. Във фолклора на много култури съществува жанр, известен като „tricksters folklore tales“ („фолклорни приказки на хитреци“), за съобразителни, но привидно простодушни герои, които използват социалното маневриране като защитна стратегия за оцеляване пред лицето на ограниченията на правата им от по-силни и по-могъщи партньори.

Например, широко известни са историите за Брат Заек (Br"er Rabbit)[1], герой от афроамериканския плантационен фолклор, в който поробени африканци демонстрират интелектуална гъвкавост, за да преодолеят несгодите и да оцелеят при общуването с белите робовладелци. В психологията умението за успешно справяне с ситуации на неопределеност и конфликт на интереси, се нарича социална интелигентност (СИ). Изолирането на СИ като отделна категория интелектуални способности налага разработването на специализирани психологически методи за диагностициране на тази способност.

Актуалността на разработването на такива методи се определя от факта, че в днешния свят на свободно циркулираща информация и хора, децата все по-често се сблъскват със ситуации на конфликт на интереси при взаимодействия с връстници и възрастни. Наличието на електронни средства и интернет принуждава децата, дори в предучилищна възраст, да вземат решения, свързани с противоречиви сведения. В резултат на огромния поток информация, постъпващ от различни източници, съвременните деца се сблъскват с различни мнения и могат да влязат в конфликт с връстници, родители и учители. Способността за разрешаване на такива конфликти без директна конфронтация с връстници и съответните възрастни е много по-важна за съвременните деца, отколкото за децата в ерата преди интернет.

Целта на този текст е да опише нова методика за измерване на СИ при деца в предучилищна и ранна училищна възраст. С подходящо тестване за надеждност и валидност, този метод би могъл да послужи като основа за ефективен тест за СИ при деца. Тъй като обаче трансформирането на метода в тест зависи от конкретни условия на адаптация, такива като особеностите на културните, езиковите и традиционните характеристики на дадено общество, подобна адаптация не е била поставена като задача. По-скоро в текста авторите представят универсална матрица, въз основа на която предложената методика може да бъде адаптирана към всеки конкретен културен и социален контекст.

2. Диагностика на развитието на социалната интелигентност в детството

Методиките, създадени за измерване на социалната интелигентност при възрастни, адаптирани за употреба при деца и юноши са сравнително малко. Сред най-известните е шестфакторният тест за социална интелигентност на Гилфорд-Съливан, предназначен за употреба с деца на 9 и повече години. Тестът се състои от шест субтеста – пет невербални и един вербален. Невербалните субтестове са насочени към диагностика способността за разбиране израженията на лицето и невербалната експресия (мимики, пози, жестове), разбиране на социалните взаимоотношения и разбиране на логиката за развитие на цялостни взаимодействия, базирани на последователни картини. Вербалният субтест оценява способността за разбиране промените в значението на фраза в зависимост от динамиката на контекста. По-късно, използвайки този тест, изследователите са демонстрирали, че хората с високи нива на социална интелигентност могат да имат както високи, така и ниски нива на обща абстрактна интелигентност.

Тук трябва да се отбележи, че използването на гореспоменатия тест на Гилфорд и Съливан при деца, поражда редица трудности: децата в начална и средна училищна възраст изпитват трудности при разбирането на изобразителния тестов материал в субтестовете „Истории с допълване“ и „ Истории с добавяне“, и не всички изображения на изражения на лицето и пози в субтеста „Група експресия“ се възприемат адекватно от децата на тази възраст. Трудностите при възприемането на рисунъчния тестов материал, според нас, са свързани с два фактора. Първият е, че методът е разработен в средата на 60-те години на миналия век с използване на материал от американски комикси, чийто стил е органичен и познат на американските деца, за разлика от деца с друга култура. Вторият е, че Гилфорд първоначално е създал тестовата батерия върху извадка от юноши на възраст 10-15 години. Последващата културна адаптация на теста с уточнения на нормите е извършена във Франция и Русия върху възрастни (18 години и повече). Проведеният психометричен анализ на този тест разкрива недостатъчна надеждност и валидност за използването му в образователната и клиничната практика.

Сред чуждестранните методи си струва да се спомене въпросникът от Тромсьо, който е насочен към оценка на нивото на собствената СИ при подрастващите деца (субтестове за социална информация за междуличностни ситуации, социални умения и социална рефлексия) и въпросникът PESI за експертни оценки на децата за нивата на самопознание на техните връстници (субтестове за социално наблюдение и емпатия). Тези методи са трудни за прилагане, изискват много време, не корелират помежду си поради несъгласуваност в дефиницията за СИ и измерват различни психологически конструкти, състоящи се от голям брой компоненти, много от които могат да бъдат приписани или на академична интелигентност, или на личностни черти. Освен това, измерването на СИ при деца и юноши с помощта на въпросници винаги е ограничено от нивото на развитие на вербалната интелигентност на децата и техните рефлективни способности.

В руската психологическа школа интересни и продуктивни са методиките, при които на детето се представят ситуации на общуване с родители, връстници и учители и се предлагат няколко начина на действие в такива ситуации, които трябва да бъдат оценени за тяхната адекватност. Тези методики обхващат широк спектър от взаимодействия между учениците и релевантните им хора, като позволява установяване на корелации между СИ и други показатели (социометричен статус и обща успеваемост). В същото време самите автори признават, ограниченията на тези методики, тяхната зависимост от развитието на езиковите умения на учениците и трудностите при статистическа обработка на данните. Освен това те са най-подходящи за деца в по-висока училищна възраст (предимно завършващи класове) и не са подходящи за деца в начална училищна и предучилищна възраст. За по-малките възрасти по-подходящи са методиките за оценка на СИ чрез поставяне на детето в проблемна ситуация, чието решение може да се постигне както с, така и без използването на СИ. Както при тестовете за СИ за възрастни, диагностичните методи, разработени за деца, продължават да се анализират от гледна точка на тяхната валидност и надеждност, което води до противоречиви преценки за тяхното съответствие или несъответствие с психометричните стандарти.

В списъка с трудности при създаването на диагностични инструменти някои автори включват факта, че ситуациите, в които се проявява СИ, са разнообразни и трудно се поддават на формализиране с помощта на единна тестова процедура; освен това, реакциите на децата на хипотетични ситуации, предложени устно, може да не съответстват на действителното поведение на децата, които се намират в подобни ситуации в реалния живот.

3. Теоретични основи за разработване на матрица за игров тест, за социална интелигентност (ИТСИ) за деца в предучилищна и начална училищна възраст

Интелигентността е основата на целеполагането, планирането на ресурсите и разработването на стратегия за постигане на целите, която е необходима предимно в ситуации на недостатъчност на ресурсите, неопределеност на условията за постигане на целите и наличието на пречки за постигането на тези цели.

В рамките на възрастово-психологичния подход социалната интелигентност (СИ) е важна съставляваща от комплекс интелектуални способности. Социалната интелигентност е способността за разбиране и успешно взаимодействие с другите за постигане на лични или споделени цели, чрез предвиждане на действията на другите в ситуации на неопределеност, конфликт на интереси и наличие на препятствия пред постигането на целите.

Два момента трябва да бъдат изяснени по отношение на това определение. Първо, въздействието на комуникативните намерения на другите хора – пряко или косвено, е възможно само при условие че всеки човек (или група хора) притежава вътрешна психична активност и е фокусиран върху решаването на собствените си проблемни ситуации. Второ, въпреки че всяка ситуация на общуване изисква навици за общуване (социална компетентност) и способности за разбиране на партньора (социално познание), не всяка ситуация на общуване изисква СИ. Необходимостта от СИ възниква само когато има конфликт на интереси и необходимост от намиране на обиколен път за постигане на цели. Това води до осъзнаването, че на пътя за постигане на целта съществуват определени препятствия и  че действията по известен алгоритъм няма да доведат до успех.

При анализа на вече съществуващите методики и разработването на настоящата методика, авторите се основават на идеята на Торндайк, че съществува категория хора, чиято интелигентност не може да бъде демонстрирана чрез тестване с помощта на свободни от контекст, абстрактни интелектуални задачи, подобни на тестовете за способности (т.нар. задачи за интелигентност във формат „хартия и молив“ (paper – and – pencil format intelligence tasks). Това са хората, чиято интелигентност се проявява не чрез работа с идеи, а чрез работа с хора и предмети в конкретна ситуация. Счита се, че именно към тази категория принадлежат децата в предучилищна и начална училищна възраст.

Както бе отбелязано по-горе, съществуващите тестове за диагностика  на СИ за по-големи деца и юноши разчитат на методи, които се основават на развита символична функция. Към тези методи се отнасят  въпросници, изискващи развитие на определено ниво на рефлексия, рисунки, които са доста абстрактни и не винаги културно адаптирани, а вербалните описания на междуличностни ситуации сая силно зависими от нивото на развитие на вербалния интелект.

Трудно е да се очаква, че децата в предучилищна и начална училищна възраст ще могат адекватно да реагират на тези методи за тестване на СИ. За тези възрастови групи по-подходящи могат да се окажат методи, които поставят детето в конкретна социално-проблемна ситуация, представена в игрова форма.

При създаването на ИТСИ-матрицата, авторите изхождат от факта, че самото поведение се определя не само от интелектуални фактори, но и от способността за произволна (волева) регулация и репертоар от поведенчески навици. Именно поради това пресъздаването на комуникативна ситуация единствено чрез вербално описание или рисунъчно изображение, се оказва сериозно ограничение при определяне способността за планиране и реализиране на ефективна поведенческа тактика за постигане на цели в комуникативна ситуация. За да преодолеят това ограничение, авторите избират да моделират комуникативната ситуация, в която от детето се изисква да използва СИ тактики, за успешно постигне на целта.

При наличие на ситуация на конфликт на интереси, постигането на крайната цел е възможно чрез използване на социално интелигентни тактики с различни нива на сложност. Това изисква диференциран подход при оценяване нивото на развитие на социалната интелигентност на децата в предучилищна и начална училищна възраст. В качеството на прототип на симулирана комуникативна ситуация се използва ситуация, включваща неопределеност в условия за постигане на цели, наличие на конфликт на интереси между персонажи и повече от една възможна алтернатива за постигане на желания резултат, чрез обходни пътища.

На тези изисквания отговаря ситуация, включваща опит за грабеж на автомобил, превозващ пари в брой за банка. Престъпникът подслушва разговора на изпращача с получателя, опитвайки се да определи кой от два едновременно преминаващи автомобила превозва парите. Изпращачът трябва да съобщи информацията на получателя по начин, разбираем за получателя, но не и за престъпника. Ако детето не използва социално интелигентни тактики, методиката се повтаря, демонстрирайки последствията от това, което би се случило, ако престъпникът разбере кой автомобил превозва парите. Освен това в процеса на изследването се задават и допълнителни въпроси. Повторният тест и допълнителните въпроси идентифицират децата, намиращи се в зоната на близко развитие на СИ, които са в състояние да се учат от своите грешки и бързо да преминат към социално-интелектуални тактики, след неуспешен първи опит и/или в резултат на насочващите въпроси.

4. Етапи на разработване ИТСИ за деца в предучилищна и начална училищна възраст

По време на първия етап от създаването на ИТСИ-матрицата, е било проверено възрастовото съответствие  на съдържанието на разиграната ситуация с нивото на разбиране за деца на възраст 5-11 години. На деца в детски градини и начални училища е била разказана история, в която изпращачът на камиони с товар, поради невъзможността си да възприеме социално-интелектуална тактика на поведение, не успява да предотврати грабежа на камион, превозващ пари. Отсъствието на такава тактика е било съпроводено от директното посочване от изпращачът на местоположението на парите в една от колите. Той не е успял словесно да обозначи автомобила по начин, който би бил ясен само за получателя и неразбираем за престъпника, подслушващ разговора им.  В детски градини и училища са били проведени групови четения на тази история и е организирана дискусия за това, защо грабежът е успял въпреки предупреждението на полицията, че изпращачът и получателя могат да бъдат подслушани. Децата са били помолени да преразкажат историята, за да се определи способността им да си спомнят ключови смислови моменти. Установено е, че децата под 6-годишна възраст намират тази история трудна за разбиране, така че в следващите етапи, изследванията са продължили само с деца на възраст 6-11 години.

На втория етап е била проведена експертна оценка на нивата на социална интелигентност (СИ) при решаването на дадена задача. В качеството на експерти са били привлечени 2 възпитатели, 4 учители и 3 професионални психолози. Те не са били запознати с целта на методиката и са оценявали вариантите за отговор въз основа на оптималното им ниво на целесъобразност за постигане на целта: безопасно доставяне на товара до местоназначението му с минимална загуба на време (камионът с парите до банката). Били са идентифицирани три възможни нива отговори на децата по критерий на социална интелигентност (СИ): ниско, средно и високо. Прието е, че най-високо ниво се постига тогава, когато изпращачът на товарите използва СИ по начин, който не компрометира основната цел на взаимодействието – доставянето на товара в срок и до местоназначението му. Оценката на експертните становища с помощта на критерия на Кронбах, е показала високо ниво на съгласуваност – α = 0,89. Тъй като на децата са били задавани допълнителни въпроси по време на тестването, общият резултат, който всяко дете е получило включва две оценки: а) оценка за решаване на основната тестова задача и б) оценка за отговор на допълнителните въпроси. Изчисляването на баловете на отговорите на децата е извършено по такъв начин, че нивата на отговор, установени от експертите да не се припокриват (вижте схемата за експертна оценка за нивата на социална интелигентност и схемата за изчисляване на баловете в края на текста).

На третия етап е извършена трансформация на създаденият шаблон на ИТСИ в матрица-тест, чрез определяне валидността и надеждността на разработения метод. Тъй като подобно преобразуване зависи от културни, езикови и социални условия, тестът има свои собствени характеристики и подходящи за възрастта норми във всеки културен и социален контекст. За да се постигне това, децата в предучилищна и ранна училищна възраст трябва да бъдат тествани индивидуално по тази методика. Във всяка възрастова група се фиксират вариантите за отговор на децата. Нивата на отговор на децата се оценяват въз основа степента им на съгласуваност с експертните оценки.

За да се провери надеждността, тестът е проведен втори път със същите деца след четириседмичен интервал. Конкурентната валидност е проверена чрез съпоставяне на данните от настоящата методика с други методики (например със субтестове от методиката за СИ на Гилфорд-Съливан). За оценка на прогностичната валидност, учителите са ранжирали учениците по ниво на социална интелигентност. Резултатите от ранжирането са съпоставени с баловете, получени от децата по ИТСИ.

Матрица на игров тест за тестване на социален интелект, пълен вариант

Блок 1. Подготвителен етап 1

(1) Материали

-Две колички-играчки с различни цветове: син и червен.

-Две резервни гуми, прикрепени към каросерията на автомобила с кламер или лепило. Ако гумата на автомобилът се „спука“, резервната може лесно да се прикрепи към страната на съответната джанта с кламер или магнит.

-Две къщи, нарисувани върху картон, едната с надпис „Поща“, а другата – „Банка“.

-Два куфара, нарисувани върху картон и лесно поставяни в каросерията на автомобила. Едната страна на всеки куфар е обозначена с надпис „Пари“ на черен фон, а на обратната страна – „Поща“, на почти бял фон.

-Две картонени фигурки на хора. Едната е обозначена с надпис „Получател“, а другата с надпис „Изпращач“.

-Още една изрязана от картон фигурка на човек (крадец), държащ в ръката си пистолет.

(2) Условия за изследването

Маса и два стола: един за детето, един за възрастния, който тества. От лявата си страна на масата възрастният поставя материалите за тестване, а от дясната си страна –  бланка със схема за оценяване на изследването в балове.  

Блок 2. Тренировъчен етап

(3) Инструкции

Демонстрация на методиката

Сега заедно с теб ще играем игра, наречена „Доставка на товар“. Ще трябва да се превози с автомобилите някакъв товар от един град до друг. В началото в играта ще участват двама играчи: ИЗПРАЩАЧ на товара и ПОЛУЧАТЕЛ на товара. Ти ще бъдеш ИЗПРАЩАЧЪТ на товара (детето получава фигурката на ИЗПРАЩАЧ), а аз ще бъда ПОЛУЧАТЕЛЯТ (възрастният взема фигурката на ПОЛУЧАТЕЛЯ). След това към нас ще се присъедини трети герой – той е КРАДЕЦ.

-Имаш две колички – синя и червена.

-Всяка количка има резервна гума, която можеш да поставиш, ако гумата се спука (възрастният показва, а детето повтаря действието за смяна на гумата).

-Всяка кола превозва свой собствен ТОВАР – това са ПАРИ (възрастният показва куфарите със съответния надпис) или ПОЩА (възрастният показва). Товарите (куфарите) трябва да бъдат поставени в камионите така, че да не се вижда кой камион какво превозва, в противен случай на пътя може да се появи крадецът и да се опита да открадне парите.

-Имаш право да поставиш във всеки камион само по един товар. Ти сам избираш в кой камион кой товар да натовариш.

-Камионите пътуват по един и същ път. Те тръгват и пристигат по едно и също време.

(4) Тренировъчна игра

Нека сега да се опитаме да поиграем.

Аз съм ПОЛУЧАТЕЛЪТ на товара. Не знам кой камион превозва парите и кой превозва пощата. Ти си ИЗПРАЩАЧЪТ на товара. Ппреди да ми изпратиш товара, аз ще ти се обадя по телефона и ще те попитам кой камион какъв товар превозва. Когато камионите пристигнат при мен, аз ще изпратя камиона с парите в БАНКАТА (показва се на детето), а камиона с пощата в ПОЩАТА (показва се). Всеки ще говори от името на своя герой, сякаш озвучаваме анимационен филм.

Сега нека започнем играта. Натовари камионите – можеш да поставиш всеки товар във всеки камион.

(Оттук нататък, ако детето направи нещо нередно, докато товари камионите (например, постави товара „Поща“ и „Пари“ в един и същи камион), възрастният му напомня правилата на играта и поправя грешките му.)

Възрастният казва: „Дин-дин, кой камион превозва парите?“ В отговор детето трябва да назове цвета на колата, превозваща съответния товар. Възрастният казва: „Добре, разбрах те. Изпрати колите.“

Детето изпраща колите. Когато колите пристигнат при получателя, последният изпраща колата с парите към банката, а колата с пощата към пощата. След това получателят (възрастният) изпраща празните колички обратно на детето.

Блок 3. Уводна игра

(5) Първа игра за смяна на гуми

(Целта е детето да се установи връзка между цвета на една от колите и спуканата гума.)

Възрастният казва: „Натовари колите – можеш да сложиш товарите в която кола искаш.“ След това възрастният пита: „Дин-дин, кой камион превозва парите?“ В отговор детето трябва да назове ЦВЕТА на колата, която превозва парите. Възрастният казва: „Добре, разбрах те. Изпрати колите.“

Детето изпраща колите. Този път възрастният неочаквано спира колата, превозваща парите, по средата на маршрута и казва: „Стоп, тази кола (назовете ЦВЕТА на колата) има спукана гума, трябва да се подмени с нова“, като продължава да кара колата, превозваща пощата към местоназначението си. След като детето смени гумата, възрастният казва: „Дин-дин, колата (назовете ЦВЕТА на колата) с пощата пристигна, но къде е колата с парите?“ Детето обяснява причината за забавянето и предава колата с парите на получателя, който я отправя към в банката.

(6) Втора игра за смяна на гума на същата кола

(Целта е да се затвърди у детето връзката между цвета на една от колите и спукана гума.)

Тази игра се играе по същия начин като първата игра, с една разлика: този път възрастният спира по средата на пътя колата от същия цвят, която е имала спукана гума последния път (НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВАРА) и казва: „Стоп, тази кола (НАЗНАЧЕНИЯТ ЦВЯТ НА КОЛАТА) има спукана гума за ВТОРИ ПЪТ – трябва да се смени ОТНОВО.“

Когато детето смени гумата, възрастният казва: „Дин-дин, тази кола (ВЪЗРАСТНИЯТ НАЗОВАВА ЦВЕТА НА КОЛАТА) през цялото време пука гума и се налага да се сменя!“

(7) Тест за запаметяване на спуканата гума

Възрастният пита детето: „Коя кола през цялото време пука гума?“ Ако детето не си спомни или назове грешен цвят, възрастният го поправя и му напомня правилния отговор.

Блок 4. Диагностичен етап

(8) Инструкции

Възрастният представя нов участник в играта – КРАДЕЦЪТ и казва на детето: „До сега играехме двамата, но сега в нашия град е дошъл КРАДЕЦ (представя се скритата до този момент фигурка). Ето, този герой иска да ограби колата с парите. Той току-що е пристигнал в нашия града и не знае за нашата игра до този момент. Сега ще трябва да играем с теб малко по-различно. Както преди, ти си ИЗПРАЩАЧЪТ и ще товариш колите, а аз съм ПОЛУЧАТЕЛЯТ и ще ги получавам и отправям по предназначение. Както преди, аз ще ти се обадя по телефона и ще те попитам в коя кола какво е натоварено. КРАДЕЦЪТ обаче ще подслушва телефонния ни разговор. Той ще слуша много внимателно всичко, което ми казваш, за да разбере в коя кола ще бъдат парите. Твоята задача като ИЗПРАЩАЧ е така да ми обясниш в коя кола ще бъдат парите, че  КРАДЕЦЪТ да не се досети и да не ограби колата, а аз да разбера всичко и да доставя товара до местоназначение: парите до банката (защото там има охрана), а писмата до пощата. Разбираш ли какво точно трябва да направиш? Повтори.“

(9) Тест за социален интелект N1

Детето натоварва колите. Възрастният казва: „Дин-дин, полицията се обажда. Имаме информация, че на пътя е възможно да се появи КРАДЕЦ. Той може да спре само една кола, така че той ще се опита да узнае предварително коя кола превозва парите. Той разполага с подслушвателно устройство и може да подслушва нашите разговори. Трябва да бъдем особено внимателни.“ Възрастният поставя фигурката на крадеца отстрани по средата на пътя и казва на детето: „За всеки случай, провери дали колата, чиято гума ПОСТОЯННО СЕ ПУКА, има резервна гума.“

Възрастният задава ТЕСТОВИЯ ВЪПРОС: „Дин-дин, КОЯ КОЛА ПРЕВОЗВА ПАРИТЕ?" Детето отговаря. Възрастният казва: „Добре, разбрах те отлично. Изпращай колите."

Видове отговори на децата в тест N1 за социален интелект и бална оценка

Има три възможни типа отговори на ключовия въпрос за колата, която превозва парите.

1. Детето назовава ЦВЕТА на колата, която превозва ПАРИТЕ.

2. Детето назовава ЦВЕТА на колата, която НЕ НОСИ ПАРИТЕ.

3. Детето отговаря, че парите са в колата, която ПУКА ГУМА (ако парите са в същата кола) или в колата, която НЕ ПУКА ГУМА (ако парите са натоварени в друга кола).

Вариации в тестването в зависимост от вида на отговора са дадени по-долу.

Отговор 1

Детето назовава ЦВЕТА на колата, която превозва ПАРИТЕ (детето не разбира, че трябва да се скрие от престъпника в коя кола се превозват парите).

ДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗРАСТНИЯ: Възрастният взема фигурката на разбойника и имитира ограбване на колата, превозваща парите, след което звъни по телефона на детето и казва: „Дин-дин, знаеш ли какво се случи? Колата, превозваща парите беше ограбена. Парите са откраднати и няма да стигнат до банката.“ Смисълът на тези действия се заключават във възможността да се демонстрират на детето последствията от неефективната му тактика, за да може то да разпознае грешките си и евентуално да ги промени. След това се провежда Тест N2 за социална интелигентност, подобен на Тест N1. Целта на Тест N 2 е да се даде възможност на детето да подобри представянето си, въз основа на осъзнаването на неуспешните действия при Тест N1 и получената обратна връзка от възрастния.

Ако ОТГОВОР N1 се повтори при Тест N2, тогава се задава допълнителен въпрос N1: „Как би могъл (а) така да кажеш в коя кола са парите, че аз да позная в коя кола са, без крадецът да разбере това и така парите да бъдат доставени в банката?“ Целта на допълнителния въпрос е да помогне на детето да осъзнае, че отговорът му е бил неправилен и по този начин да го насочи към правилния отговор.

Ако детето не отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал за СИ = 0.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава 0,25 бала. По този начин максималният резултат за този отговор е 0,25 бала.

Ако детето при тест N2 стигне до по-адекватен ОТГОВОР, тогава му се задава допълнителен въпрос N1, идентичен с предишния със същата цел.

Ако детето не отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал по СИ = 1.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал по СИ = 1,25.  

Ако при тест N2 детето веднага стигне до правилния ОТГОВОР N3, то получава бал по СИ = 3. Тази оценка се основава на значителен прогрес (от липса на разбиране до пълно разбиране как да се намери решение в проблемна ситуация). В този етап тестването приключва и на детето се задава допълнителен въпрос N2: „Защо ми каза, че парите са в колата, чиято гума се е спукала (или не се е спукала), вместо просто да кажеш цвета на колата?“ Целта на този въпрос е да се определи дали детето разбира тактическото значение на отговора си или отговорът е даден случайно.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава допълнителни 0,25 бала. По този начин максималният резултат за този вариант на отговор е 3,25 бала.

Отговор 2

Детето назовава ЦВЕТА на колата, превозваща пощата, като целенасочено изкривява информацията, знаейки, че престъпникът подслушва разговора му с получателя. (детето разбира, че е необходимо да се скрие от разбойника коя кола превозва парите, но това скриване се постига чрез откровена измама както на крадеца, така и на получателя.)

ДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗРАСТНИЯ: Крадецът спира колата със същия цвят, която не превозва пари, а поща. Колата, превозваща парите преминава безпрепятствено и крадецът, виждайки, че колата съдържа поща, напуска местопрестъплението с празни ръце. Възрастният (който също не е наясно с изопачаването на информацията от детето) изпраща колата, превозваща пощата до банката, а колата, превозваща парите до пощата, след което казва на детето: „Дин-дин, звънят от пощата и казват, че при тях е пристигнала кола, но тя не е правилната“, след което възрастният пренасочва колата с парите към банката.

След това се провежда тест N2 за социална интелигентност, аналогичен на тест N1.

Ако при тест N2 се повтори ОТГОВОР N2, тогава се задава допълнителен въпрос N1 (вижте по-горе).

Ако детето не отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал за СИ = 3.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава 0,25 бала. Така, максималният бал при този вариант на отговор е 3,25 бала.

Ако при тест N2 детето веднага стигне до правилния ОТГОВОР N3, то получава бал за СИ = 4. Тази оценка се основава на значителен напредък (от липса на разбиране до пълно разбиране как да се намери заобиколно решение в проблемна ситуация). В този момент тестването се прекратява и на детето се задава допълнителен въпрос N2 (вижте по-горе).

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава допълнителни 0,25 бала за това. Така максималният бал при този вариант на отговор става 4,25.

Отговор 3

Детето не назовава ЦВЕТА на колата, а посочва факт, известен само на изпращача и получателя на товара – в отговор на въпроса на  получателя, който пита в коя кола са парите, детето отговаря, че са в колата, която е имала СПУКАНА ГУМА (ако парите са в тази кола) или че парите са в колата, която не е имала СПУКАНА ГУМА (ако парите са в друга кола). В този случай е налице разбиране как да се предаде информацията на получателя по начин, който крадецът да не разбере.

Тестът се прекратява и се задава допълнителен въпрос N2.

Ако детето не отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал за СИ = 5.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, получава оценка 0,25.

Така максималният резултат за този вариант на отговор  е 5,25 бала.

Блок 5. Обработка на данните

(10) Категориална оценка на нивото на CИ от експерти

-ниско:  0–1.2 бала;

-средно 3–4.25 бала;

-високо 5–5.25 бала.

(11) Препоръчителен дизайн за статистическа обработка на данните

Независими променливи:

1. Възраст (N нива);

2. Пол (2);

3. Образователно ниво (детска градина–училище);

4. Характер на развитие (2: типично–атипично развитие);

5. Други: семейство (2: пълно–непълно); ниво на обща интелигентност (3: високо, средно, ниско); личностни особености (2: общителен–необщителен); социометричен статус (3: висок, среден, нисък).

Зависима променлива: бал по теста СИ, непрекъсната променлива в диапазона от 0 до 5.25.

Препоръчителни статистически програми: ANOVA, корелация на Пиърсън за непрекъснати променливи, t-тест.

 (12) Дизайн на тестването

Блок 1. Подготвителен етап. (1) материали и (2) условия за изследването

Блок 2. Тренировъчен етап: (3) инструктиране и (4) тренировъчна игра.

Блок 3. Въвеждаща игра: (5) първа игра за смяна на гуми; (6) втора игра за смяна на гуми на същия автомобил; (7) тест за памет за спукани гуми.

Блок 4. Диагностичен етап: (8) инструктиране; (9) тест за социална интелигентност N1 с последващо повторно тестване и допълнителни въпроси.

Блок 5. Обработка на данни. (10) категориална оценка в балове, (11) дизайн за статистическа обработка на данни и (12) схема на тестирането.

Схема за изчисляване на бала при пълен вариант ИТСИ

ИТСИ – съкратен вариант

Изследването с пълен вариант на ИТСИ отнема приблизително 12 минути. Пълният вариант не само определя нивото на развитие на СИ на детето, но също така оценява дали детето е в зоната на близко развитие (ЗБР) за СИ и следователно дали е способно да подобри своето представяне, отчитайки  опита си, натрупан при тест N1, в резултат на осъзнаване на своите грешки при разсъждаване по допълнителните въпроси.

За решаване на по-скромната задача за експресна диагностика за нивото на СИ, се предлага съкратения вариант на ИТСИ. Описанието на този вариант напълно съответства с описанието на пълния вариант на ИТСИ, с единствената разлика, че в съкратената версия на детето се предлага само тест N1 от СИ, без тест N2 и допълнителни въпроси.

Схема за оценяване при съкратен вариант на ИТСИ

Заключение

Предложената матрица за игровия тест за оценка развитието на социалната интелигентност при деца в предучилищна и начална училищна възраст (ИТСИ) използва такива способи за диагностика, които са най-адекватни за тези възрастови категории, а именно поставяне на детето в конкретна социална проблемна ситуация, представена в игрови формат. В този случай отговорите на детето не трябва да се базират на рефлексия и абстрактно-символично мислене, които са недоразвити в тези възрасти, както е необходимо при въпросниците и хипотетичните междуличностни ситуации. Допълнен от външна оценка на социалната интелигентност, проявяваща се в различни поведенчески феномени (хитрост, липса на наивност, лидерство и склонност към манипулация), от хора, наблюдаващи децата в реални ситуации на общуване, ИТСИ може да бъде полезен диагностичен инструмент за идентифициране на силните и слабите страни в развитието на децата при разрешаване на междуличностни проблемни ситуации, включващи конфликт на интереси.

Тъй като пълната версия на ИТСИ изследва зоната на близко развитие на СИ, използването му съдържа елемент на стимулиране на СИ при децата и може да служи като първи етап за целенасочено формиране на способността на детето да намира ефективни косвени начини за постигане на цели в конфликтни комуникационни ситуации.

Литература

1.Выготский Л.С. (1984). Вопросы детской (возрастной) психологии. Собрание сочинений в 6 т. Том 4. М.: Педагогика.

2.Byrne R., Whiten A. (Eds.) (1988). Machiavelian intelligence. Oxford: Clarendon Press.

3.Kopping K. (1985). Absurdity and Hidden Truth: Cunning Intelligence and Grotesque Body Images as Manifestations of the Trickster. History of Religions, 24, 191–214.

4.Lawrence L. (1977). Black Culture and Black Consciousness: Afro-American Folk Thought from Slavery to Freedom. New York: Oxford University Press.

5.O’Sullivan M., Guilford J., de Mille R. (1965). The measurement of social intelligence. Reports from the psychological laboratory, 34. Los Angeles: University of Southern California Press.

6.Михайлова Е.С. (2000). Тест Дж. Гилфорда и М.Салливена. Диагностика социального интеллекта. Методическое руководство. СПб: Иматон.

7.Hoephner R., O’Sullivan M. (1968). Social intelligence and IQ. Educational and psychological measurement, 28, 339-344

8.Белова С.С. (2004). Вербализованный и невербализованный компоненты социального интеллекта. Диссертация на соискание ученой степени кандидата психологических наук. М.: Институт психологии РАН. 

9.Чеснокова О.Б. (2005). Возрастной подход к изучению социального интеллекта // Вопросы психологии, 5, 35-45.

10.Чеснокова О. Б., Субботский Е.В., Мартиросова Ю.В. (2008). Методы диагностики социального интеллекта в детском возрасте // Психологическая диагностика, 3, 52-80. https://istina.msu.ru/publications/article/117108616/

11.Люсин Д. В., Михеева Н. Д. (2004). Психометрический анализ русской версии теста на социальный интеллект Дж. Гилфорда М. О’Салливена // Социальный интеллект: Теория, измерение, исследования / Под ред. Д.В. Люсина, Д.В. Ушакова. М.: Изд-во «Институт психологии РАН», с. 119–128.

12.Тихомирова Т.Н., Ушаков Д.В. (2009). Измерение социального интеллекта у школьников // Социальный и эмоциональный интеллект: От процессов к измерениям / Под ред. Д.В. Люсина, Д.В. Ушакова. М.: Институт психологии РАН, с. 332-348.

13.Silvera D., M. Martinussen M., Dahl T. (2001). The Tromsш Social Intelligence Scale, a self-report measure of social intelligence. Scandinavian Journal of Psychology, 42, 313–319.

14.Kaukiainen A., Bjцrkqvist K., Цsterman K., Lagerspetz K.M.J., & Niskanen L. (1995). Social intelligence and the use of indirect aggression // Aggressive Behavior, 21, 188-189.

15.Kaukiainen, A., Bjorkqvist, K., Lagerspetz, K., isterman, K., Salmivalli, G., Forsblom, S., & Ahlbom, A. (1999). The relationships between social intelligence, empathy and three types of aggression // Aggressive Behavior, 25, 81-89.

16.Фатихова Л.Ф., Харисова А.А. (2010). Практикум по психодиагностике социального интеллекта детей дошкольного и младшего школьного возраста: учебно-методическое пособие. Уфа: Изд-во Уфимского филиала ГОУ ВПО «МГГУ им. М.А. Шолохова».

17.Cantor N., Kihlstrom J. (1987). Personality and social intelligence. Englewood Cliffs, N.J.: Prentice-Hall.

18.Whiten A. (2000). Social complexity and social intelligence // Novartis Found Symp. 2000;233:185-96; discussion 196-201. Retrieved from https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11276903

19.Чеснокова О.Б., Субботский Е.В. (2010). Социальный интеллект в условиях сложных социальных систем // Национальный психологический журнал, 2, 22-29. http://msupsyj.ru/ articles/detail.php?article=3636

20.Жуков Ю.М., Петровская Л.А., Растянников П.В. (1990). Диагностика и развитие компетентности в общении. М.: Изд-во МГУ.

21.Андреева Г.М. (1997). Психология социального познания. М.: Аспект-Пресс.

22.Бодалев А.А. (1982). Восприятие и понимание человека человеком, М.: Изд-во МГУ.

23.Goody E. (1995). Social Intelligence and interaction: Expressions and implications of the social bias in human intelligence. Cambridge: Cambridge University Press.

О. Б. Чеснокова, доктор по психология, доцент, Катедра по психология на развитието, Московски държавен университет. Област на изследователски интереси: детско развитие, общуване, социална интелигентност и социално познание, социално-емоционална компетентност, корекционна интервенция, билингвизъм.

Евгений Васильевич Субоцки, доктор по психология, професор, Катедра по психология, Университет Ланкастър, Великобритания, Лондонски регион, Кройдън, 11 Сафрон Скуеър. Той е редактор на разделите „Психология на развитието“ и „Теория и методология“ в списание „Културно-историческа психология“ и член на редакционните съвети на „Национален психологически журнал“ и „Съвременно предучилищно образование“.

Член на Британското психологическо дружество и Руското психологическо дружество.

В рамките на Националния конкурс „Златна психика“ е член на Експертния съвет (избиращ финалисти за сезон 2024-2028). Завършва катедрата по психология в Московския държавен университет „Ломоносов“ през 1972 г. и следдипломна квалификация в катедрата по психология на Московския държавен университет през 1975 г. Същата година защитава докторска дисертация на тема „Генезисът на изпълнението на програми и отношението към партньорите при децата в предучилищна възраст“, а през 1984 г. – докторска дисертация на тема „Психологически основи на нравственото развитие на личността на детето в предучилищна възраст“. От 1975 до 1992 г. работи във Факултета по психология на Московския държавен университет „Ломоносов“: младши научен сътрудник, асистент, старши преподавател и доцент в Катедрата по психология на развитието, а след това в Катедрата по обща психология.

От 1990 до 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Университета в Констанц, Германия. От 1991 г. преподава в университета в Ланкастър, а от 1994 г. е професор.

Юлия Викторовна Мартиросова, доктор по психология, училищен психолог, Гимназия № 1599, Москва, 105203, Русия, Москва, ул. Первомайская, 46. Образователно заведение: Московски държавен университет „Ломоносов“. Допълнително образование: 1) Недържавно образователно заведение за висше професионално образование „Институт по психотерапия и клинична психология“, 2) Държавно образователно заведение за висше професионално образование „Руски университет за дружба на народите“, 3) Държавно образователно заведение за висше професионално образование „Московски държавен университет „Ломоносов“, 4) Недържавно образователно заведение за висше професионално образование „Работилница по приказкотерапия в Санкт Петербург“. Практиката: индивидуално консултиране; консултиране на деца.

 

/

/

[1] Br"er Rabbit е известен литературен персонаж от „Приказки на чичо Римус“ на американския писател Джоел Чандлър Харис. Той е умен, хитър и находчив герой, който често надхитря по-силните от него животни. Историите са базирани на афроамериканския фолклор и са класика в детската литература.