Замисляли ли сте се защо напълно различни хора могат да ви възприемат по абсолютно един и същи начин? Защо се случва така, че хора от различна възраст, пол или социален статус имат сходни реакции, когато ви видят? Това не е случайно. Ние сами програмираме другите да следват определено отношение спрямо нас. Това правим чрез лицата си или по-скоро чрез израженията им. Толкова сме свикнали да носим различни психологически маски на лицата си, че понякога дори не забелязваме. За разлика от нас, другите ги забелязват много добре и се държат съответно въз основа на посланието, което им изпращаме с лицата си. Чудесно е, ако израженията на лицето ни предизвикват положителна реакция сред обкръжението ни. Но това не винаги е така.

Нашето лице е визитна картичка на нашата личност. Само един поглед към някого може да ни каже съвсем точно в какво настроение е, как се чувства, колко е успешен, да не говорим за възрастта и привлекателността му. Така формираме първото си впечатление за човек, което се формира само в рамките на първите 30 секунди от общуването. Освен това, първо се опитваме да отговорим на въпроса: Какъв човек стои пред мен? Какъв е той (тя)? И веднага, въз основа на индивидуалните черти на външния им вид, ние формираме мнението си, като го причисляваме към една от вътрешните си категории: обикновен мъж, мърляч, кокетка, бандит, страхливец, веселяк, задръстен, фатална жена, „кифла“ и така нататък.

Постъпвайки така по отношение на другите хора и правейки го автоматично, почти несъзнателно, ние някак си забравяме, че другите постъпват по същия начин с нас. Те също сканират лицето ни, стигат до определено заключение за нас и изграждат по-нататъшен диалог въз основа на това, което виждат и съответно формират очакванията си за човека. Независимо дали го искаме или не, ние винаги отправяме ясна заявка към другите как трябва да се отнасят с нас и как трябва да ни възприемат. По този начин създаваме програма, чрез която изграждаме отношенията си с хората и в крайна сметка живота си.

Най-лошото е, че не винаги осъзнаваме тази програма. И дори да сме наясно с нейното съществуване, не винаги правилно оценяваме до каква степен тя влияе на живота ни. Струва ни се, че в крайна сметка не сме чак толкова мрачни, че имаме основателни причини за унинието, изписано по лицата ни и че тези извити вежди просто правят лицето ни да изглежда мило, без да предизвикват съжаление у другите. Склонни сме да съдим другите строго, а себе си много по-лежерно. Другите обаче правят същото! Така се оказва, че търсим причините за негативното отношение към себе си в недоброжелателността на другите, а в същото време  всички те (или повечето) се крият в самите нас.

Ето защо е важно да погледнете много обективно себе си, на своето лице и неговото изражение и да разберете основното послание, което то предава на обкръжението ви. Отидете до огледало и погледнете внимателно в лицето си. Какво е то: щастливо или мрачно, ядосано или плачливо, игриво или тъжно? Опитайте се да отпуснете лицевите си мускули колкото е възможно повече, за да видите истинското му изражение.

Когато се приближаваме до огледало, ние често неволно променяме изражението на лицето си, сякаш позираме пред себе си. В резултат в огледалото виждаме не е съвсем това, което другите са свикнали да виждат. Опитайте се да се отпуснете колкото е възможно повече, без да правите гримаси или да се взирате в отражението си, търсейки недостатъци във външния си вид. Опитайте се да погледнете лицето си цялостно, за да разберете цялостното впечатление, което то създава. Погледнете на себе си като на непознат. Попитайте се какво бихте казали за този човек, ако го виждахте за първи път?

Ако вече отдавна не сте на 18 години, мрежата от малки  фини бръчки ще ви кажат какво изражение обикновено се появява на лицето ви. Бръчките се образуват, когато често приемаме едно и също изражение на лицето. Именно когато се появят бръчки, нашето лице се превръща в повече или по-малко устойчива маска, т.е. в персона, която представяме на света. Може да има много такива маски, в зависимост от настроението и ситуацията ни, но има само една основна. Останалите просто се наслагват върху нея. Нека разгледаме основните маски, които носим.

Психологически маски

1.Основна маска – това е маската на нашата базова психологическа травма

Живеем в свят, в който не всичко винаги се развива по най-благоприятния за нас начин. Понякога в живота ни се случват много трудни събития, с които не можем напълно да се справим. В резултат на това в психиката ни възниква мощна травма, която има дълбоко въздействие върху живота ни; тя често ни заставя да преосмислим своите ценности и възгледи за света. Това е вид психологическа треска, която постоянно ни напомня за себе си, принуждавайки ни да пазим болното място и да избягваме ненужни движения. От време на време това „място“ може да се възпалява, носейки ни нова болка. Тя отравя живота ни, но ние се колебаем да се отървем от нея, страхувайки се от нова, още по-голяма болка. Затова я носим постоянно със себе си. Понякога толкова свикваме с нея, че дори не можем да си представим как бихме живели без нея.

Към базовите психологически травми се отнасят: загуба или продължително отсъствие на близък човек; унижение и загуба на статус; психологическо или физическо насилие; нещастен случай или катастрофа; крушение на идеали и отхвърляне. Каквато и да е причината, това е толкова силно преживяване, че принуждава човек да се прегрупира около него, внимателно пазейки това уязвимо място. Изпитвайки силен емоционален шок, човек го преживява също толкова интензивно и на физическо ниво, развивайки мощно напрежение в тялото. Естествено, това се отразява и на външния му вид, създавайки ограничения в тялото и маска на лицето.

Така травмата, която сме преживели продължава да живее в нас, карайки лицето и тялото ни да се променят. Проявявайки се върху лицето, тя сякаш зове другите, изисквайки тяхната помощ и участие. Но тъй като отдавна сме се примирили с травмата и болката, която тя причинява и може би на практика не сме я осъзнали, реакциите на другите към нас може да са неразбираеми, провокиращи отхвърляне и дори агресия. Така лицето ни крещи едно, докато ние може да възприемаме себе си съвсем различно.

От тук водят началото си такива парадокси, като строг шеф с изражение на наранено дете или уважавана домакиня с порцеланово лице и наивни очи на малко момиченце. Това се случва, защото под влияние на емоционален стрес тялото ни сякаш замръзва, запазвайки завинаги същия израз на лицето, който отразява нашите травматични преживявания. Нещо повече, то помни не само емоцията, но и възрастта, на която е била преживяна. Ето защо лицата на хора, преживели травма в ранна детска възраст, запазват детски черти до дълбока старост.

По този начин се проявява нашата психологическа травма, създавайки различни маски на лицата ни, които сме принудени да носим до края на живота си. Тези маски остават на лицата ни, независимо от настроението или физическото ни самочувствие. Нашите текущи емоции сякаш се наслагват върху тези основни маски, леко ги коригират, но са неспособни да ги променят кардинално. Например, човек може да се усмихва с устни, но очите му остават тъжни, а ъгълчетата на устата му често сякаш не могат да се повдигнат, създавайки тъжна запетая на лицето му.

2.Маска на базовото отношение към живота

Тази маска е донякъде подобна на предишната, но се формира не в резултат на еднократно негативно преживяване, а като отражение на отношението ни към живота и собствената ни житейска история. Маската се развива постепенно, отразявайки пълния спектър от характерните за нас емоции, разбирането ни за себе си и мястото ни в този свят; нашите очаквания към другите; начина ни на мислене и действие. При нея особеното е, че може да се променя с времето, придобивайки нови детайли, но основните ѝ характеристики остават непроменени, точно както и нашият поглед върху живота остава непроменен.

Именно тази маска най-точно отразява истинската ни същност, мислите и емоциите, които преобладават в нас. Така оптимистът ще се стреми да поддържа весело изражение при всякакви обстоятелства, докато песимистът, дори в моменти на силна радост, няма да може напълно да заличи навика да изразява тъга. Наблюдавайте внимателно околните и ще видите, че някои хора сякаш постоянно плачат, други са вечно недоволни, а трети са презрително надменни.

Докато ние относително ясно виждаме тези черти у другите, често не успяваме да забележим техните признаци у себе си. В същото време нашето несъзнавано го прави, възприемайки израженията на лицето като ръководство за действие. Виждайки недоволството ни в отражението на огледалото, то услужливо търси все нови причини за недоволство в обкръжението ни, а те са много. В резултат на това ние се вкопчваме още повече във възприятието си за реалността, усилвайки съответната емоция и нейното изражение на лицето си. Така лицето ни, подобно на печат, запазва основна емоция, като цялостно отражение на нашето базово отношение към живота.

3.Професионални маски

Независимо дали искаме или не, прекарването на по-голямата част от живота ни в определена професия развива и подхранва редица черти, характерни за тази професия. Това се нарича професионална деформация в лицевото изражение. Естествено, тези нови черти веднага намират своето изражение на лицата ни. С течение на времето тази маска се вкоренява толкова силно, че става неотделима от нас самите.

Лошата новина е, че често носим тази маска и характерното за нея поведение от професионалния в личния си си живот. Така строгата учителка продължава да поучава и дисциплинира семейството си, а хирургът поддържа непроницаемо, съсредоточено изражение дори в леглото със съпругата си. В крайна сметка тези маски, първоначално предназначени да защитават човек и да му помагат да развие правилния начин на действие в професионалните си дейности, започват да доминират.

Опасността от професионалната маска е, че под нея човек губи своята индивидуалност и се превръща просто в представител на определена категория хора. И все пак ние знаем много добре какво може и какво не може да прави даден професионалист. Едва ли очакваме интелигентен архитект да подскача по коридора, а висок военен, безгрижно берящ цветя на поляна, би ни се сторил доста странен. Така че, когато избираме професия, ние неизбежно си налагаме ограничения, развивайки едни черти и пренебрегвайки други.

Следователно, ако искате да останете многостранна личност, неограничена до определен набор от черти и обратно, не искате да проектирате типа взаимоотношения, които имате с подчинените си (или шефа) върху семейството си, научете се да се дистанцирате от своята професионалната маска. Много лесно можете да се постигне това – достатъчно е да произнесете няколко пъти формулата, започваща с думите „АЗ НЕ СЪМ...“ и след това вмъкнете своята характеристика. Например: Аз не съм тялото си; Аз не съм това, което правя; Аз не съм това, което чувствам; Аз не съм това, което имам.

И след като сте казали всичко това, е време да се запитате КОЙ СЪМ АЗ?

4.Заимствани маски

Живеейки сред хора, ние волно или неволно придобиваме чертите на тези, с които общуваме постоянно. При това, не е важна само продължителността и интензивността на това общуване, но и значимостта на дадения човек за нас. Всички ние в подрастваща възраст се опитвахме да подражаваме на някой идол, а като малки деца копирахме родителите си. По този начин човек се научава на нови модели на поведение, разширявайки репертоара си за общуване. Но дори и като възрастни и независими личности, ние продължаваме да копираме онези, с които прекарваме значително количество време. За някои такъв модел за подражание е любимият началник, други се възхищават на най-добрия си приятел, а трети виждат достойни примери в екрана на телевизията.

Подобно копиране обаче крие рискове. В крайна сметка, наред с добрите, лесно можем да възприемем и лошите страни на човек. Освен това, като се опитваме да се превъплъщаваме в чужда персона ден след ден, ние постепенно и неусетно се променяме, губейки своята индивидуалност. Лесно можем да се превърнем в бледо копие на нашия идол, никога не достигайки неговите висоти. Следователно, имитацията е полезна само в началните етапи при поемане на нова роля, но трябва да можем да я изоставим навреме, развивайки своя нова линия на поведение, различаваща се от модела, който първоначално сме възприели.

Най-често, без дори да забелязване, ние възприемаме определени черти на родителите си. Така мама свива устни, когато е недоволна, а татко върти очи от гняв. Колкото по-силна е връзката ни с един от родителите ни, толкова повече от неговите особености ще ни бъдат предадени. И дори да се опитаме да ги елиминираме, като контролираме поведението и изражението на лицето си, тези черти неизбежно се връщат в моменти на силна емоция, освен ако разбира се, не сме успели да ги заменим с някакъв друг модел на поведение.

Гримасите на силните и харизматични хора също са заразни. Силният човек неволно привлича вниманието към себе си, принуждавайки другите да го вземат предвид, да го слушат и да го изучават внимателно. Вече отбелязахме навика им да се мръщят и да дъвчат върха на молива, когато са дълбоко замислени. Затова често ще намерите хора с много сходни изражения на лицето около силна личност.

Емоциите, изпитвани едновременно от голям брой хора също са заразни. Например, лицата на погребалните агенти сякаш са замръзнали във вечна скръб, отразявайки това, на което са свидетели почти ежедневно на работните си места. Ето защо израженията на полицаите толкова често наподобяват тези на гангстерите, с които те постоянно общуват. Същото се забелязва при организаторите на сватбените ритуали – лицата им много по-често са озарени от весела усмивка, дори когато не са на работа.

Тези примери показват защо е толкова важно да се обградите с „правилните“ хора. Когато постоянно общуваме с успешни хора, ние придобиваме малко успех за себе си, а маниерите и израженията на лицето ни стават все по-спокойни и уверени. Когато общуваме с религиозни (не фанатични) хора, ние самите ставаме по-търпеливи, смирени, оптимистични и мили, внасяйки духовна светлина в душите си и озарявайки лицата си. Когато редовно срещаме щастливи двойки, имаме много по-голям шанс да изградим успешни отношения с нашата половинка. 

Заключение

И така, открихме, че различните психологически маски, които носим на лицата си, са просто отражение на нашия вътрешен свят. Те са способни също така да ни влияят, доминирайки нашето възприятие за света. В началото си слагаме тези маски, опитвайки се да пробваме нова роля или да се предпазим от болка, а след това, без дори да осъзнаваме, тези маски започват да контролират живота ни. За да предотвратите това, опитайте се да останете себе си във всяка ситуация.