I. Ключови факти

-Насилието срещу деца включва всички форми на насилие, извършени срещу лица под 18-годишна възраст от родители, други лица, полагащи грижи, връстници, романтични партньори или непознати хора.

-През 2025 г. в световен мащаб, около 1 милиард деца на възраст от 2 до 17 години са преживели физическо, сексуално или емоционално насилие или са били оставени без внимание.

-Насилието в детството влияе върху здравето и благосъстоянието на човек през целия му живот.

-Данни от цял ​​свят показват, че насилието срещу деца е предотвратимо.

-Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. е да се „сложи край на малтретирането, експлоатацията, търговията и всички форми на насилие и изтезания на деца“.

II. Видове насилие над децата

Повечето случаи на насилие над деца могат да бъдат категоризирани в минимум шест основни типа междуличностно насилие, възникващо на различни етапи от развитието на детето.

1.Жестоко отношение (включително жестокото наказание) обхваща физическо, сексуално и психологическо/емоционално насилие; отсъствие на грижа за бебета, деца и юноши от страна на родители, възпитателите и други лица, от които зависи благополучието на детето; това насилие се случва предимно в домашна обстановка, в училища, детски домове и други институции.

2.Тормоз (включително кибертормоз) – преднамерено и непровокирано агресивно поведение, насочено към дете от друго дете или група деца, които не са братя и сестри или романтично обвързани с жертвата. Тормозът се характеризира с повтарящи се атаки и неравенство на силите между страните и може да бъде физически, психически или социален по природа. Често срещан е в училища и други места, където се събират деца, както и в киберпространството.

3.Младежко насилие – среща се  предимно сред деца и млади хора на възраст 10–29 години, най-често извън дома между познати и непознати и включва тормоз и физическо нападение със или без употреба на оръжия (огнестрелни и хладно оръжие), а в някои случаи насилие от банди и онлайн насилие.

4.Насилие спрямо интимен партньор (семейно-битово насилие) – включва физическо, сексуално и емоционално насилие от настоящ или бивш интимен партньор, включително чрез цифрови технологии. Негови жертви понякога са мъже, но много по-често жени. Насилието от интимен партньор е често срещано сред момичета и млади жени в детски или ранни/принудителни бракове. В отношенията между подрастващи, които са в романтична връзка, но не са в брак, такова насилие понякога се нарича „насилие при срещи“.

5.Сексуално насилие – всяко умишлено и непровокирано действие или опит за действие от сексуален характер, което се случва чрез физически контакт с дете или от разстояние (воайорство, сексуален тормоз), понякога с намерение за експлоатация на детето и води или може с голяма вероятност да доведе до причиняване на телесни увреждания, болка или психологическо страдание на детето.

6.Психологическото (емоционално) насилие – вербално и невербално поведение, включително унижение, подигравки, заплахи и сплашване, тормоз, прояви на враждебност и други нефизически форми на насилие, които водят или могат с голяма вероятност  да доведат до нарушения в развитието на детето.  

Всеки от горепосочените видове насилие може също да представлява насилие, основано на пола, ако е извършено срещу момчета или момичета въз основа на техния биологичен пол или полова идентичност.

III. Последици от насилието

Насилственото отношение спрямо деца има дългосрочни последици за здравето и благосъстоянието не само на самите деца, но и на техните семейства, социално обкръжение и цели държави.  Насилственото отношение спрямо деца може:

-да доведе до смърт – убийствата, често с оръжие, са сред четирите водещи причини за смърт сред подрастващите, като над 80% от жертвите и извършителите на такива престъпления са момчета;

-да доведе до сериозни физически наранявания – зад всяко убийство стоят стотици случаи на младежко насилие – битки и нападения, при които пострадалите (предимно момчета) получават телесни наранявания.

-да наруши развитието на мозъка и нервната система – насилието, преживяно в ранна детска възраст, може да доведе до нарушения в развитието на главния мозък и да има доживотни негативни последици за други части на нервната система, както и за ендокринната, кръвоносната, мускулно-скелетната, репродуктивната, дихателната и имунната системи. В резултат на това, насилието срещу деца може да повлияе на когнитивното им развитие и да доведе до изоставане в учебното и професионалното им развитие;

-да засили деструктивните защитни реакции и да провокира опасно за здравето поведение –   децата, изложени на насилие и други неблагоприятни фактори, са значително по-склонни да прибягват до тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, както и до рисково сексуално поведение;

-повишаване на риска от психични разстройства, включително тревожни разстройства, депресия, посттравматичен стрес и склонност към самонараняване и самоубийство;

-имат последствия под формата на непланирана бременност, предизвикан аборт, гинекологични нарушения и полово предавани инфекции, включително ХИВ;

-способстват за развитието на широк спектър от незаразни заболявания по-късно в живота; повишеният риск от сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет и други заболявания до голяма степен се обяснява с факта, че насилието провокира неадаптивни реакции към стрес и рисково за здравето поведение;

-ограничават житейските възможности и оказват негативно влияние върху съдбата на бъдещите поколения – излагането на насилие и други неблагоприятни фактори увеличава вероятността децата да отпаднат от училище и впоследствие да имат затруднения при намирането и опазването на работата си; по-късно в живота те са по-склонни да станат жертви и/или извършители на междуличностно насилие и да прибягнат до саморазрушително поведение; по този начин насилието срещу деца може да повлияе на живота на бъдещите поколения.

IV. Рискови фактори

Насилственото отношение спрямо деца е многостранен проблем, причините за който се определят от индивидуални фактори, характера на отношенията с близките, особеностите на местната социално обкръжение и състоянието на обществото. Някои значими рискови фактори са изброени по-долу.

Индивидуално ниво:

-биологични и лични аспекти, като пол и възраст;

-ниско ниво на образование;

-ниски доходи;

-наличие на увреждане или психично разстройство;

-принадлежност към субкултурни групи – лесбийка, гей, бисексуална или транссексуална;

-вредна употреба на алкохол и наркотици;

-преживявано/преживявано насилие;

Отношения с близки:

-липса на емоционални връзки между деца и родители или възпитатели;

-неподходящи методи за възпитание;

-голямо семейство;

-млада възраст на родителите;

-дисфункционални отношения в семейството и развод;

-общуване с връстници, които извършват правонарушения;

-присъствие на дете по време на епизоди на насилие между родители или възпитатели;

-ранен или принудителен брак;

Местна социална среда:

-бедност;

-ниска социална сплотеност и активна мобилност на населението;

-лесен достъп до алкохол, наркотични вещества и огнестрелни оръжия;

-разпространение на бандитското насилие и трафика на наркотици;

Обществото като цяло:

-социални и полови норми, способстващи нормализиране на насилието;

-държавни политики в областта на здравеопазването, икономиката, образованието и социалното развитие, които способстващи запазването на икономическите, половите и социалните неравенства;

-липса или слабост на мерките за социална защита;

-последиците от въоръжени конфликти или природни бедствия;

-слабост на държавните органи и правоохранителните органи.

V. Профилактика и пресичане на насилието

Насилственото отношение спрямо деца е предотвратимо. За профилактика и пресичане на насилието е необходимо целенасочено да се въздейства спрямо рисковите фактори на всички взаимосвързани нива на възникване на риска (индивидът, взаимоотношенията с близките, социалното обкръжение и обществото).

По инициатива на СЗО група от 10 международни организации разработи и съгласува набор от основани научно-обосновани практически мерки за действие, наречени „INSPIRE: седем стратегии за ликвидиране на насилственото отношение срещу деца“. Този комплекс от мерки е предназначен да подпомогне страните и общностите в постигането на цел 16.2 от ЦУР – прекратяване на насилственото отношение срещу деца. Всяка буква в думата INSPIRE представлява една от седемте стратегии, повечето от които, според наличните данни, способстват за профилактика на множество видове насилие, като същевременно подобряват резултатите в области като психично здраве, образование и намаляване на престъпността.

Седем стратегии за ликвидиране на насилственото отношение:

-привеждане към действие (Implementation) и контрол за съблюдаване на законодателство (напр. забрана за прилагане на насилствени методи за дисциплинарно въздействие и ограничаване достъпа до алкохол и огнестрелни оръжия);

-коригиране на норми (Norms) и ценности (напр. такива, които допускат сексуално насилие над момичета или агресивно поведение при момчета);

-създаване на безопасна (Safe) среда (напр. чрез разкриване на огнища на насилие в жилищни райони и отстраняване с местните причини, по пътя на конструктивно вмешателство на правоохранителните органи и други мерки);

-осигуряване на поддръжка на родителите (Parental) и възпитателите (напр. обучение за млади двойки, които стават родители за първи път);

-повишаване на доходите (Income) и подобряване на икономическото положение на населението (напр. чрез инструменти за микрофинансиране и просветителска работа, насочена към създаване на равни икономически възможности за жените и мъжете);

-оказване на поддръжка на жертвите на насилие (Response) (напр. създаване на механизми за оказване на ефективна екстрена помощ и подходяща психологическа подкрепа на деца, пострадали от насилие);

-обучение (Education) и формиране на житейски умения (напр. създаване на условия, благоприятстващи посещаемостта на училището от децата и обучение на житейски и социални навици);

Източник: Global prevalence of past-year violence against children: a systematic review and minimum estimates. Hillis S, Mercy J, Amobi A, Kress H. Pediatrics 2016; 137(3): e20154079.