Диагностичната беседа „Моят Космос“ е проективна методика (автор – Е. А. Балабанова), насочена към разкриване на детско-родителските отношения, емоционалното състояние на детето и неговото положение в семейството. Често се прилага от училищни психолози за деца в предучилищна и начална училищна възраст.

Практикуващите психолози знаят колко трудно може да бъде да се работи с ученик, който се затруднява да общува. Често е необходима голяма находчивост и изобретателност, за да се накара такова дете да „говори“. Беседата „Моят космос“ може да помогне за решаването на този проблем.

В хода на изследването детето се моли да представи семейството си (вътрешен социален кръг) и другите – приятели, съседи, съученици (външен), като космическа система и да отговори на поредица от въпроси, като рисува или разпределя планети.

Обикновено беседата включва следните ключови блокове:

-слънце: с кого или с какво детето асоциира себе си или основния член на семейството.

-планети: кои планети са най-близо до Слънцето, какъв вид са те (големи/малки, топли/студени) и дали имат пръстени или спътници.

-разстояния: колко близо или далеч са планетите една от друга?

-космически явления: има ли комети, метеори, черни дупки (символизиращи трудности или конфликти) или неизследвано пространство в Слънчевата система?

-посоки/направления – динамика в космическото пространство.

Анализът на отговорите позволява да се разбере кой член на семейството детето смята за най-важен, от кого чувства топлина и защита и с кого чувства емоционална дистанция или напрежение.

Процедура

Беседата е субективен психологически метод, който се основава на самооценки или самоотчети на изследваното лице, както и на му за едно или друго наблюдавано явление или получена информация.

Беседата „Моят космос“ се използва в работата с ученици на възраст от 8 до 15 години и е ориентирана към:

-разкриване на междуличностни отношения (семейство, приятели, съученици, врагове);

-проучване на варианти за изменение на междуличностните отношения.

За провеждане на беседата са необходими: дъска или лист хартия А4; пастели с различни цветове или комплект цветни моливи (ако е възможно, подобни на цветовете на М. Люшер). Методиката дава добри резултати, независимо дали изследваното лице рисува своя космос на дъската с тебешир или с моливи на хартия. Ако цветовете на рисунката са видими, емоционалното състояние на ученика в даден момент се разбира по-добре. Процесът на рисуване способства себеизразяването и себеразбирането, нагледно демонстрирайки вътрешния му свят.

Структура на беседата

1. Създаване на рисунка „Моят космос“. Инструкции: „Моля, нарисувай своя космос. Представи си, че хората, които те заобикалят в твоя космос, изглеждат на планети, комети, метеорити или космически кораби...“

2. Беседа по рисунката – за да се уточни кои обекти кого символизират. На този етап психологът идентифицира потенциални проблемни области. Много важно е,  след като рисунката вече е завършена, същата да се възприеме като цяло.

3. По време на беседата се проверяват предположенията на психолог (за да се гарантира, че съответстват на реалността).

4. Уточнения по рисунката – какво би искал ученикът да промени в своя космос. Ако нищо не се променя, то по-нататъшното взаимодействие на този етап приключва. Ако това се обаче се случи, тогава или изследваното лице получава друг лист хартия, или измененията се извършват върху съществуващата рисунка. Ако ученикът е рисувал на дъската, той изтрива ненужните части и прерисува това, което иска да промени.

5. Анализ на беседата с цел, определяне на стратегия за по-нататъшна работа.

След провеждане на беседата, рисунката се дава детето или се изтрива от дъската.

Показатели и интерпретация

Има някои показатели, които могат да бъдат бързо анализирани – освен цвета и местоположението на основния обект (ученика) на листа, се вземат предвид следните:

-кой и какво е в космоса;

-местоположението на обектите спрямо изследваното лице;

-цветът на „космическите“ обекти – планети, комети, космически кораби и др.;

-посоката на полета на „космическите“ обекти – в коя посока от обекта „летят“.

Цвят на рисунката. Добре адаптираното и емоционално активно дете обикновено използва от два до пет цвята. Седем до осем цвята показват висока лабилност.

Използването на един цвят показва евентуални опасения от емоционално възбуждане.

Значения на цветовете (интерпретация на Люшер):

Основни цветове

-син – символизира спокойствие, удовлетвореност;

-синьо-зелен – чувство на увереност, постоянство, настойчивост, понякога упорство;

-оранжево-червен – сила на волята, агресивност, настъпателни тенденции, възбуда;

-светло жълт – активност, желание за общуване, експанзивност, жизнерадост.

Вторични цветове – пурпурно, кафяво, черно, сиво (нула). Тези цветове символизират тревожност, стрес, страх и огорчение.

Ако например ракета, отдалечаваща се от планетата на ученика, символизира майка и е сива на цвят, това може да подсказва проблеми във взаимоотношенията. По-нататъшен разговор ще проучи какво се случва в семейството и въз основа на тази информация ще бъде разработена стратегия за взаимодействие с детето и неговото семейство.

Местоположението на обекта, представляващ ученика. За норма се счита, когато рисунката е центрирана по средната линия на вертикално разположен лист хартия.

Рисунка, разположена по-близо до горния край на листа (колкото по-близо, толкова по-изразено), показва висока самооценка (нормално за учениците от началното училище), недоволство от своето положение в обществото и недостатъчно признание от страна на обкръжението.  

Разположението на обекта в долната част показва обратното: неувереност в себе си, ниска самооценка (норма за тийнейджърите), потиснатост, нерешителност и липса на тенденция за самоутвърждаване.

Примери за интерпретиране на рисунки от ученици от различни възрасти

Рисунка 1 е нарисувана от ученик от втори клас, чието поведение се характеризира с вербална и физическа агресия към съучениците му. Една от задачите на психолога в този случай е да установи възможните причини за агресивно поведение.

Момчето е нарисувало себе си и дядо си в бяло, майка си в червено, а баща си в синьо; всички са поставени в една ракета, летяща към планета, обитавана от извънземни.

Въз основа на разположението на обектите и цветовете може да се предположи, че майката е енергична и активна, докато бащата е по-спокоен и стои по-близо до детето. Дядото също е близо до момчето, но момчето понякога не го слуша (това се установява по време на разговора). Има вероятност в семейството да е извършена размяна на ролите между родителите.

Корабът е в центъра на дъската и се движи нагоре – това показва отсъствие на проблеми със самооценката.

Лелята, братята и сестрите на момчето летят в друг, по-малък кораб. Фактът, че братята и сестрите (по-малките по възраст) са поставени в различен кораб на рисунката, е първият знак за проблеми в семейството.

В процеса на работата са изяснени маршрутите на корабите: и двата кораба са излетели от Земята. Първият, в който се намира детето е отишъл да играе с приятели на планетата вляво. Вторият е отишъл да изучава синята планета вдясно. След това първият кораб излита към червената планета, за да построи магазин, а вторият пристига на синята планета, за да играе.

По време на беседата се изяснява, дали детето би искало да вижда своята втора половинка на семейството по-често. Момчето е отговорило, че се срещат на Земята от време на време, но за сега не иска да планира маршрут за среща. Това потвърждава първоначалната хипотеза за проблеми в междуличностните отношения в семейството.

В края на беседата е направен извод, че една от вероятните причини за агресивно поведение са междуличностни проблеми в семейството.

Рисунка 2 принадлежи на ученичка от 9-ти клас, която е потърсила помощ с искане да разбере проблемите си в отношенията със своите съученици.

Задачата на психолога е да разкрие възможните причини за междуличностните проблеми.

Особености на рисунката: Първоначално, в центъра на листа ученичката е нарисувала слънцето – себе си. След това е започнала да щрихова от центъра в жълто и червено, оцветявайки фона със сини и пурпурни хоризонтални и вертикални щрихи. След това върху фона са изобразени планети – значими хора: майка ѝ и сестра ѝ в червен цвят; приятелите ѝ в зелено синьо и жълто, а познатите в жълто. В края на работата е поставила фигурки на хора в сив цвят върху планетите и е нарисувала дълги линии, пресичащи рисунката – по този начин момичето е показало динамиката на вътрешния ѝ космос.

Въз основа на особеностите на рисунката, разположението на обектите и цветовата палитра са направени следните предположения:

1. Момичето възприема себе си като център на собствения си малък космос, като всички значими хора се въртят около нея. Това най-вероятно говори за егоцентризъм.

2. Тя се старае да задържи планетите-спътници около себе си, като изглежда весела (понякога престорена) и показва стремеж за общуване. Беседата разкрива, че това не се получава с приятелката ѝ Надя, която постепенно се изплъзва от влиянието ѝ.

3. Всичко, свързано с други хора, предизвиква у момичето смесени чувства: от една страна, те са важни за нея, но от друга, тя вероятно не знае какво да очаква от тях, което причинява тревожност.

4. Липсата на планета на бащата подсказва, че тийнейджърката израства в семейство с един родител. Това обикновено води до много силна потребност от любов.

Въз основа на рисунките и поведенческия анализ на деветокласничката, една от възможните причини за междуличностни проблеми е желанието да бъде център на вниманието, да бъде важна, обичана и необходима на другите. Привличайки и задържайки приятели, ученичката представя страна от себе си, която е нехарактерна за нея, откъдето идва и повишената тревожност. Въз основа на гореизложеното, всеки опит на хора от нейния кръг да намерят нови приятели е равносилен на предателство.

/
/