Данни от изследване, публикувано на 7 юли в списанието Aging and Health Research, показва, че възрастните хора, които са били физически малтретирани като деца, са два пъти по-склонни да страдат от разстройства на настроението и тревожни разстройства. Те също така са значително по-склонни да страдат от психосоматични заболявания, като захарен диабет, ставни, сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

Неблагоприятните (травматични) житейски преживявания в детството се изучават от 90-те години на миналия век, като предикатор за лошо здраве през целия живот. Най-често травматичния опит се преживява във вид на родителско пренебрегване, отхвърляне или насилие от емоционален, физически или сексуален характер. Децата могат да получат травматизиращ житейски опит косвено чрез средата си (от близки или семейна анамнеза за психични разстройства), включително чрез родителски конфликти и спорове, икономически и социални трудности и злоупотреба с вещества. Такива негативни житейски преживявания се оказват свързани с негативни последици за физическото и психическото здраве по-късно в живота, като в допълнение към изброените по-горе състояния се добавят инсулти, синдром на хроничната болка, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), мигрена, повишени нива на гняв, суицидни мисли и осъществени самоубийства.

Проведеното изследване включва изучаване на травматичния опит в детството (предимно физическо насилие) и състоянието на здравето на над 400 възрастни хора в Канада (Британска Колумбия), за да се определи дали канадците на 60 и повече години, които са преживели физическо насилие в детството, сега имат по-лошо физическо и психическо здраве от своите връстници. В качеството на контролна група за използвани 4700 възрастни канадци, които са доказано без негативен житейски опит през детския период от живота си.  

Според статистиката, приблизително 7% от възрастните канадци са преживели физическо насилие като деца. Повечето състояния, свързани с насилие в детството имат дълъг латентен период (много десетилетия), преди да достигнат нивото на диагностицируемо заболяване. Жестокото отношение в детството променя способността на организма да се възстановява след стрес. Забележително е, че е наблюдавана зависимостта „доза-реакция“ между броя на епизодите на физическо насилие в детството и вероятността от негативни последици за здравето по-късно в живота.

От своя страна, преживяването на травматични събития може да доведе до развитие на копинг-механизми, които са вредни за здравето. Например, насилието в детството е пряко свързано със затлъстяване поради преяждане и отсъствие на физическа активност, употреба на тютюн и алкохолизъм. Тези фактори са пряко свързани със състояния на здравето, като рак, диабет и сърдечни заболявания. Освен това, оцелелите от сърдечно-съдови заболявания с голяма вероятност изпитват спад в социално-икономическия си статус. Жертвите на насилие е по-малко вероятно да завършат успешно средно училище или да посещават колеж или университет, което ограничава бъдещите им възможности за трудоустройство.  В този контекст, добре установената връзка между по-ниския социално-икономически статус и лошото здраве, може да помогне за обяснение на разпространението на лоши здравни резултати сред оцелелите от сърдечно-съдови заболявания.

Освен това, по-високите показатели на разтрогнати бракове сред оцелелите от насилие в детството, могат да способстват за влошаване състоянието на здравето, тъй като разводът и раздялата са свързани принципно с по-лошо здраве в по-напреднала възраст.

Важно е също да се отбележи, че депресията и тревожността често съпътстват соматични заболявания, представляващи соматопсихиатрични разстройства. Тъй като тези състояния често се проявяват при тези, които са преживели физическо насилие в детството, тяхното присъствие може да играе роля в повишената вероятност за лошо физическо здраве сред оцелелите от неблагоприятни сърдечно-съдови събития.

Анна Бурман, изследовател в Института за жизнения цикъл и стареенето към Университета в Торонто, подчертава необходимостта задължително да се отчита травматичният опит в детството при пациенти от всички възрасти, за да се предскаже по-точно протичането и резултатите от физическите и психическите заболявания. Предвид високата разпространеност на физическо насилие при децата, подкрепата на оцелелите от детски травми е критичен приоритет за правителствата и здравните системи, работещи за осигуряване на благополучието на възрастните хора. Високите показатели на психична заболеваемост, установени при възрастни хора, преживели насилие в детството, допълнително подчертават значението на навременните интервенции в областта на психичното здраве за тази популация, като например консултиране или друга психологическа подкрепа, свързана с насилието над деца.  

Доказано е, че когнитивно-поведенческата терапия, ориентирана върху работа с жертви на насилие (AF-CBT), подобрява поведенческите и емоционалните резултати при децата-жертви и се явява препоръчителното лечение за тази популация. Има данни, че когнитивно-поведенческата терапия намалява тежестта на симптомите и подобрява социалното, когнитивното и емоционалното функциониране при оцелелите от сърдечно-съдови заболявания. Психологическите интервенции, фокусирани върху травмата, като когнитивно-поведенческата терапия и други, също са ефективни при лечение на симптомите на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) при възрастни, преживели физическо и сексуално насилие в детството. Тъй като по принцип когнитивно-поведенческите терапии (КПТ) остават широко недостъпна за възрастни хора, разширяването на достъпа до тези методи на лечение може да помогне за подобряване на психичното здраве и удължаване на живота след соматични заболявания.

            Заключение

Необходими са допълнителни изследвания, за да се определи дали своевременните и ефективни психологически интервенции по отстраняване последиците за психичното здраве в резултат на жестоко отношение в детството, водят до намаляване на проблемите, свързани с физическото здраве в зряла и напреднала възраст.

Източник: По материали от сайта  HealthDay.com