Детската агресивност – психодиагностика и корекция (И.А.Фурманов). Въведение.

Превод от руски език

Източник: https://www.klex.ru/ea4

Книгата  представя различни методологични и концептуални подходи за обяснение на детската агресивност, разглежда психологическите и социалните фактори, които стимулират или провокират появата на агресивно поведение у децата и описва преки и спомагателни методи за диагностика, както и насоки за психосоциална корекция.

Книгата е предназначена за психолози, педагози и социални работници.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Произход на агресивността

Развитие на агресивността в детска възраст

Социализация на агресивността

Ситуативни предпоставки за агресивността

Методи за диагностика

Насоки на психосоциалната помощ

Методика „Тренинг за модификация на поведението“

Литература

Приложение

За автора

Игор Александрович Фурманов е доктор на психологическите науки и професор в катедра „Психология“ на Белоруския държавен университет. Той е и професор в катедра „Психология“ в Академията за следдипломно образование и в катедра „Приложна психология“ в Белоруския педагогически университет. Водещ специалист по детска агресивност и практикуващ консултант и психотерапевт.

Роден е на 27 февруари 1960 г. в Запорожие, Украйна. През 1981 г. завършва Педагогическия факултет в Белоруския държавен институт по физическа култура. През 1986 г. завършва аспирантура в Държавния централен институт по физическа култура, по специалността „Психология на спорта“.

През 1986 г. получава степен „кандидат на психологическите науки“. През 1998 г. получава степен „доктор на психологическите науки“. Професор по психология е от 2003 г.

И. А. Фурманов е публикувал над 204 научни статии, под негово ръководство са защитени 8 кандидатски дисертации. Член е на Американската асоциация по корекционна и съдебна психология (от 2005 г.), Украинската асоциация на организационните и трудовите психолози (от 2004 г.) и Международното дружество за превенция на насилието и пренебрегването на деца (от 2006 г.).

ВЪВЕДЕНИЕ

В западната психология темата за агресията и агресивността е постоянно в полезрението на учени и практици. Многобройни теоретични концепции обясняват тези феномени, провеждат се множество експериментални изследвания и много психотерапевтични школи, изправени пред проблемите на агресивното поведение, се опитват да разработят техники за неговата корекция.

Ако анализираме цялото разнообразие от западни концепции, могат да се изведат три от най-значимите. Първата включва теории, които тълкуват агресивността като вродено, инстинктивно свойство на индивида (това включва психоаналитичните теории). Втората описва агресията като поведенческа реакция на фрустрация. Третата обхваща концепции, които разглеждат агресивността като характеристика на поведението, формирана в резултат на научаване (бихевиорални теории).

През последното десетилетие в световен мащаб, особено в страните от ОНД, се наблюдава ръст на насилствените действия, включващи изключителна жестокост, вандализъм и тормоз над хората. Такива социално-опасни прояви, обикновено свързани с понятията агресия и агресивност, предизвикват сериозно безпокойство. Особено остър в настоящия момент се явява проблемът с нарастване на детската престъпност и асоциалност. Повечето психолози и педагози се оказват напълно неподготвени, както теоретично, така и практически, за да се справят с проблемите на детската агресивност.

Трябва да се отбележи, че сама по себе си темата „детска агресивност“ е била дълго пренебрегвана и следователно не е получила адекватно внимание в руската психология. Дори днес публикациите по тази тема са малко, предимно разглеждащи чуждестранни изследвания.

Но дори когато проблемите на детската агресивност са били обсъждани, на нея еднозначно е била приписвана деструктивна окраска. Това е така, защото социално опасните последици от агресивното поведение, макар и да привличат особено внимание, са придали на термина отрицателен смисъл и са довели до отричане на социално одобряемата агресия. Всъщност, ако вземем предвид прекомерните прояви на агресия или развитието на агресивността като тип акцентуация, тогава такива черти на личността, като доминантност, конфликтност и неспособност за социално сътрудничество могат да предизвикат негативно отношение.

Това обаче не може да се приеме за справедливо. Първо, агресията представлява неотменна динамична характеристика на човешката активност и адаптивност. Второ, в социален план – личността неизбежно трябва да притежава определена степен на агресивност. В „норма“ тя може да бъде социално приемливо и дори необходимо качество. В противен случай това води до податливост, конформизъм и пасивност.

Същевременно трябва да се признае, че агресивните реакции често са ситуативни и имат рационално-избирателна насоченост. Посоката на агресията зависи от характеристиките на мотивационно-потребностната сфера на човек, неговата система от ценности и ориентации. По тази причина, вероятно е уместно да се прави разлика между конструктивна и деструктивна агресивност, като само последната носи потенциал за враждебност, злоба и жестокост.

Тази книга изследва различни страни на агресивността, методите за нейната диагностика и корекция.

Следва продължение