Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2011 13:00 - Стратегическия подход в семейната психотерапия. Парадоксалните предписания - част 2
Автор: kunchev Категория: Хоби   
Прочетен: 1881 Коментари: 0 Гласове:
0



Стратегическия подход в семейната психотерапия

Парадоксалните предписания
- част 2 -

Типове парадоксални предписания

1. Предписване на симптом.

2. Усилване на симптом.

3. Изразяване съмнение в това, че клиентът е в състояние да се държи нормално.

4. Изразяване съмнение в това, че клиентът е в състояние да се промени.

5. Възнаграждаване за прояви (изразяване) а симптома.

Обща рамка на случващото се: Това е терапевтична ситуация, в която целта на психотерапевта е да се постигне успех.

Съобщение-1: Вие вербално съобщавате, че те не са способни да се променят

Съобщение-2: Вие невербално (тон на гласа, поза, мимика, жест и пр.) изразявате съчувствие, пожелания и надежда за успех, увереност, че те ще се справят.

 

В случая съобщение-2 се явява метасъобщение по отношение съобщение-1, тъй като съвпада с най-общата рамка на процеса.

Пример за комуникация на две нива:

Ситуация: безпомощна майка (болна от шизофрения). Синът се отделя от майката. Той е силно обезпокоен и предвижда катастрофални последици от тази своя стъпка.

Действия на психотерапевта: Психотерапевтът изслуша внимателно това, което пациентът споделя (това са основно възражение и аргументи против отделянето от майката), като след това усилва тези негови страхове.  Външно психотерапевтът говори сериозно, а вътрешно всъщност знае, че това е една шега.

Психотерапевт: …… и така, ти отиваш на свиждане в психиатричната болница и занасяш на майка си един (показва с жест) толкова м-ъъъъ-ничък, т-ъъъъ-ничък и старичък сандвич….

Психотерапевт: ….. или ето ти изоставяш, захвърляш майка си (с жест показва отвращение), тя умира, ти отиваш на гробището и виждаш надгробен камък с надпис: „Убита от сина си”.

Пациент: (демонстрира с мимика веднага две силно изразени чувства: сякаш едновременно иска да се разсмея с всички сили и  да се разплаче).

Резултати: Положителни. Синът успява да се отдели от майката и да създаде собствено семейство; по-голямата сестра, живееща в друг град е взела майката при себе си).

 

 

*   *   *

 

Стъпки на парадоксалното предписание

 

 

(1) Определяне на такъв тип отношения, които да водят до промени

а/ Да не се забравя и да се подчертава, че това са терапевтични отношения, при които ще трябва да бъдат поставяни парадоксални предписания.

б/ Още в началото на терапията трябва да се направи така, че пациентът да е наясно, че кабинета, в който се намира е мястото, в което ще настъпят промени.

Действия на психотерапевта: „В терапията, която ще Ви предложа Вие имате определени цели. Моята задача е да Ви помогна да ги постигнете, като създам ситуация, при която хората могат да се променят”

(2) Ясно определяне на проблема или симптома

а/ Още в самото начало на терапията, психотерапевтът следва да определи какъв точно е проблема на това семейство и за тази цел той поставя на изследване:

= какъв е състава на семейството;

= каква е семейната йерархия;

= каква е повтарящата се патологична последователност и пр.

б/ Паралелно с това е необходимо да се събере информация за това, дали идентифицираният пациент е подложен на някакво медикаментозно въздействие, което да променя състоянието му.  Това е важно, защото е известно, че приемът например на психотропни средства способстват за стабилизиране на проблема и обезличаване усилията на психотерапевта за отстраняване причините, поддържащи страданията на семейството.

Действия на психотерапевта: Психотерапевтът определя повтарящият се цикъл на вътрешно-семейното взаимодействие.

(1) Бащата критикува сина

(2) Майката защитава сина

(3) Бащата се оттегля

(4) Майката и синът се сближават и създават извънредно близки отношения.

(5) Синът проявява симптома или проявява неконтролируемо поведение.

(6) Майката търси помощ от бащата

(1) Бащата критикува сина (ситуацията се повтаря/цикълът се затваря)

Резултати: (1) Психотерапевтът ясно определя проблема на семейството: симптом или неконтролируемото поведение на сина и (2) Психотерапевтът ясно определя истинското значение на случващото се за себе си (за собствената си цел) – тук проблемът е в нарушената йерархия между бащата и сина.

(3) Ясно определяне целите на парадоксалните предписания

Например:

а/ Като минимум – отстраняване на симптома

б/ Оказване помощ за отделяне на родителите от детето.

(4) Установяване на психотерапевта като безспорен авторитет

Възможно е пациентът вече да се е лекувал, да е посещавал други психотерапевти или лекари, да обменя информация с други пациенти или просто да има сведение от специализирана литература – тогава той формира за себе си определена представа за това, какво ще се случва. Поради изброените и възможни други причини в този контекст е важно психотерапевтът да дисквалифицира външни вмешателства по проблемите на семейството.  В тази насока психотерапевтът трябва да бъде безкомпромисен – той е длъжен да установи авторитетната позиция на единствения специалист в тази област.

Действия на психотерапевта: „За да Ви помогна, Вие не трябва да се поддавате на  влиянието на други източници !”

(5) Обявяване на „основателна” причина за прилагане на парадоксалните предписания

 Разбира се  определението „основателна” е поставена в кавички, защото реално това не е истинската причина. Този довод следва да бъде свързан и да произхожда от пациента, като по този начин той лесно ще го приеме за основателен и правдоподобен, и ще му даде разумно обяснение на предстоящите действия.  Например, ако психотерапевтът предпише поддържането или организирането на скандали в семейството, то причината това да се направи трябва да бъде разбираема  и осмислена от пациента.

Действия на психотерапевта: „Аз съм длъжен да променя ситуацията, за да се види в  развитие как това вмешателство ще повлияе върху  отношенията като цяло”

Пример:

(1) Представяне на проблема: Семейството заявява и обявява, че проблемът се свързва с открито мастурбиране на сина.

(2) Необходима допълнителна информация за семейството: Психотерапевтът разбира от детето, че най-голямо удоволствие от мастурбацията детето изпитва в неделя. 

Действия на психотерапевта: Взето е решение за прилагане на парадоксален подход (предписване на симптома)

Психотерапевт: „Защо в неделните дни той трябва да мастурбира два пъти повече, в сравнение обикновените дни? Защото той получава много по-голяма удоволствие именно в неделя”  (разбира се това е мнима причина).

В доста случаи обаче въобще не е необходимо да се обяснява причината за парадоксалното предписание (особено с т. нар. „професионални пациенти”, с любителите на логически издържани доводи и задаващите въпроси). 

 

(6) Даване на парадоксалното предписание

(7) Проследяване за настъпили изменения при следващата среща и подтикване пациентите да продължат изпълнението на парадоксалното предписание или изразяване съмнение по повод стабилността на промените. 

Ако ситуацията се променя в положителна посока, тогава психотерапевтът настоява проблемното поведение или симптома да бъдат запазени. Обикновено за тази цели той не изразява задоволството си открито, точно обратно – показва, че не е доволен, понякога изразява открито неодобрение и изисква от семейството да продължи поддържането на симптома, дори състоянието да е видимо подобрено.

(8) След стабилизиране на положителните промени, психотерапевтът не бива да признава постигнатото за свое постижение.

 

*   *   *

Следва продължение - част 3




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815354
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031