2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Стратегическия подход в семейната психотерапия
Парадоксалните предписания
- част 2 -
Типове парадоксални предписания
1. Предписване на симптом.
2. Усилване на симптом.
3. Изразяване съмнение в това, че клиентът е в състояние да се държи нормално.
4. Изразяване съмнение в това, че клиентът е в състояние да се промени.
5. Възнаграждаване за прояви (изразяване) а симптома.
Обща рамка на случващото се: Това е терапевтична ситуация, в която целта на психотерапевта е да се постигне успех.
Съобщение-1: Вие вербално съобщавате, че те не са способни да се променят
Съобщение-2: Вие невербално (тон на гласа, поза, мимика, жест и пр.) изразявате съчувствие, пожелания и надежда за успех, увереност, че те ще се справят.
В случая съобщение-2 се явява метасъобщение по отношение съобщение-1, тъй като съвпада с най-общата рамка на процеса.
Пример за комуникация на две нива:
Ситуация: безпомощна майка (болна от шизофрения). Синът се отделя от майката. Той е силно обезпокоен и предвижда катастрофални последици от тази своя стъпка.
Действия на психотерапевта: Психотерапевтът изслуша внимателно това, което пациентът споделя (това са основно възражение и аргументи против отделянето от майката), като след това усилва тези негови страхове. Външно психотерапевтът говори сериозно, а вътрешно всъщност знае, че това е една шега.
Психотерапевт: …… и така, ти отиваш на свиждане в психиатричната болница и занасяш на майка си един (показва с жест) толкова м-ъъъъ-ничък, т-ъъъъ-ничък и старичък сандвич….
Психотерапевт: ….. или ето ти изоставяш, захвърляш майка си (с жест показва отвращение), тя умира, ти отиваш на гробището и виждаш надгробен камък с надпис: „Убита от сина си”.
Пациент: (демонстрира с мимика веднага две силно изразени чувства: сякаш едновременно иска да се разсмея с всички сили и да се разплаче).
Резултати: Положителни. Синът успява да се отдели от майката и да създаде собствено семейство; по-голямата сестра, живееща в друг град е взела майката при себе си).
* * *
Стъпки на парадоксалното предписание
(1) Определяне на такъв тип отношения, които да водят до промени
а/ Да не се забравя и да се подчертава, че това са терапевтични отношения, при които ще трябва да бъдат поставяни парадоксални предписания.
б/ Още в началото на терапията трябва да се направи така, че пациентът да е наясно, че кабинета, в който се намира е мястото, в което ще настъпят промени.
Действия на психотерапевта: „В терапията, която ще Ви предложа Вие имате определени цели. Моята задача е да Ви помогна да ги постигнете, като създам ситуация, при която хората могат да се променят”
(2) Ясно определяне на проблема или симптома
а/ Още в самото начало на терапията, психотерапевтът следва да определи какъв точно е проблема на това семейство и за тази цел той поставя на изследване:
= какъв е състава на семейството;
= каква е семейната йерархия;
= каква е повтарящата се патологична последователност и пр.
б/ Паралелно с това е необходимо да се събере информация за това, дали идентифицираният пациент е подложен на някакво медикаментозно въздействие, което да променя състоянието му. Това е важно, защото е известно, че приемът например на психотропни средства способстват за стабилизиране на проблема и обезличаване усилията на психотерапевта за отстраняване причините, поддържащи страданията на семейството.
Действия на психотерапевта: Психотерапевтът определя повтарящият се цикъл на вътрешно-семейното взаимодействие.
(1) Бащата критикува сина
(2) Майката защитава сина
(3) Бащата се оттегля
(4) Майката и синът се сближават и създават извънредно близки отношения.
(5) Синът проявява симптома или проявява неконтролируемо поведение.
(6) Майката търси помощ от бащата
(1) Бащата критикува сина (ситуацията се повтаря/цикълът се затваря)
Резултати: (1) Психотерапевтът ясно определя проблема на семейството: симптом или неконтролируемото поведение на сина и (2) Психотерапевтът ясно определя истинското значение на случващото се за себе си (за собствената си цел) – тук проблемът е в нарушената йерархия между бащата и сина.
(3) Ясно определяне целите на парадоксалните предписания
Например:
а/ Като минимум – отстраняване на симптома
б/ Оказване помощ за отделяне на родителите от детето.
(4) Установяване на психотерапевта като безспорен авторитет
Възможно е пациентът вече да се е лекувал, да е посещавал други психотерапевти или лекари, да обменя информация с други пациенти или просто да има сведение от специализирана литература – тогава той формира за себе си определена представа за това, какво ще се случва. Поради изброените и възможни други причини в този контекст е важно психотерапевтът да дисквалифицира външни вмешателства по проблемите на семейството. В тази насока психотерапевтът трябва да бъде безкомпромисен – той е длъжен да установи авторитетната позиция на единствения специалист в тази област.
Действия на психотерапевта: „За да Ви помогна, Вие не трябва да се поддавате на влиянието на други източници !”
(5) Обявяване на „основателна” причина за прилагане на парадоксалните предписания
Разбира се определението „основателна” е поставена в кавички, защото реално това не е истинската причина. Този довод следва да бъде свързан и да произхожда от пациента, като по този начин той лесно ще го приеме за основателен и правдоподобен, и ще му даде разумно обяснение на предстоящите действия. Например, ако психотерапевтът предпише поддържането или организирането на скандали в семейството, то причината това да се направи трябва да бъде разбираема и осмислена от пациента.
Действия на психотерапевта: „Аз съм длъжен да променя ситуацията, за да се види в развитие как това вмешателство ще повлияе върху отношенията като цяло”
Пример:
(1) Представяне на проблема: Семейството заявява и обявява, че проблемът се свързва с открито мастурбиране на сина.
(2) Необходима допълнителна информация за семейството: Психотерапевтът разбира от детето, че най-голямо удоволствие от мастурбацията детето изпитва в неделя.
Действия на психотерапевта: Взето е решение за прилагане на парадоксален подход (предписване на симптома)
Психотерапевт: „Защо в неделните дни той трябва да мастурбира два пъти повече, в сравнение обикновените дни? Защото той получава много по-голяма удоволствие именно в неделя” (разбира се това е мнима причина).
В доста случаи обаче въобще не е необходимо да се обяснява причината за парадоксалното предписание (особено с т. нар. „професионални пациенти”, с любителите на логически издържани доводи и задаващите въпроси).
(6) Даване на парадоксалното предписание
(7) Проследяване за настъпили изменения при следващата среща и подтикване пациентите да продължат изпълнението на парадоксалното предписание или изразяване съмнение по повод стабилността на промените.
Ако ситуацията се променя в положителна посока, тогава психотерапевтът настоява проблемното поведение или симптома да бъдат запазени. Обикновено за тази цели той не изразява задоволството си открито, точно обратно – показва, че не е доволен, понякога изразява открито неодобрение и изисква от семейството да продължи поддържането на симптома, дори състоянието да е видимо подобрено.
(8) След стабилизиране на положителните промени, психотерапевтът не бива да признава постигнатото за свое постижение.
* * *
Следва продължение - част 3
Стратегическия подход в семейната психот...
Стратегическия подход в семейната психот...