Психология :: Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стратегическия подход в семейната психотерапия на ...

Установяването на психотерапевтична йерархия в значителна степен определя ефективността на по-нататъшното лечение. Този процес започва от момента на първата среща или първото позвъняване с искане за среща, психотерапевтът тук трябва да установи своя позиция в семейната йерархия. Много често първата среща със семейството се предшества от телефонен разговор. За да бъде получен необходимият минимум информация, Хейли препоръчва, по време на първата среща или при първия телефонен разговор да бъдат зададени следните въпроси (Haley, 1987):

= Какъв е състава на семейството? Кои живее под един покрив, в една къща, квартира? Как се казват, каква е възрастта им, къде и какво работят?

= В какво се изразява проблема или оплакването? (Искайте поне две предположения относно причината за проблема)

= Търсили ли са до момента друга психотерапевтична помощ или консултация (психиатър, лекар)?

= Има ли препоръка на някого за да потърсят специализирана помощ?

= Включени ли са в ситуацията външни за семейството лица (лекари, учители, юристи и пр.), ако – да, следва да се узнаят техните имена, адреси, телефони?

Освен това, в консултативния етап или на първата терапевтична сесия трябва да бъде събрана информация за това, взема ли пациента някакви лекарствени средства, които в момента променят състоянието му. Някои от тези средства биха могли да стабилизират проблема и да не позволят на психотерапевта, да отстрани причините, поддържащи страданието на пациента.

След като изясни тази информация, психотерапевтът приключва разговора винаги с поканата: „Чакам Ви с цялото семейство”.

Ако вътрешносемейната йерархия е нарушена, то това може да се прояви веднага във взаимоотношенията на който и да било от родствениците с психотерапевта. (Хейли: „Предназначението на вътрешносемейната борба е да се изясни йерархията”) . От тук следва извода, че психотерапевтът разполага с различни варианти за маневри с цел проверка, дали действително е способен да заеме висша позиция в семейната йерархия, като не влиза в съглашение с който и да било.

Пример

= Ситуация: „Ние с детето ще дойдем, но съпругът ми – не”

Ето тази фраза вече е ясен маркер за нарушение в йерархията. С тази фраза съпругата диктува на психотерапевта кой ще присъства и кой не може да присъства на терапията, т.е. как ще се провежда лечението. Ако психотерапевтът се съгласи с тези условия, той автоматично се въвлича в коалиция със съпругата против съпруга и заема едно и също ниво като съпругата в и без това неясната вътрешносемейна йерархия и по този начин усложнява структурата и взаимоотношенията.

= Препоръчителни действия на психотерапевта:

(1) „В такъв случай по никакъв начин не мога да Ви помогна”

(2) „Ако наистина сте загрижена за здравето на дъщеря си, ще дойдете цялото семейство”

Важно: Ако пациентите се опитват да установяват свои условия по повод времето и продължителността на терапевтичната сесия; закъсняват или се стараят да си тръгнат по-рано; правят опити и поставят условия за размера на заплащането (таксата); идват в непълен състав; стремят се да удължават времето на сесията или целенасочено искат да разговарят с вас след като официално сесията вече е била затворена – то психотерапевтът е заплашен от поражение. Ако Вие разрешите на пациентите да диктуват условията, то успехът от лечението ще бъде малко вероятен.

Подобна реакция на пациента не означава, че той лъже или мами, че е „саботажник”, или е обхванат от мания да държи под контрол психотерапевта. Тези терапевтични отношения се появяват често, когато семейната йерархия е обърната, тогава семейството също толкова често търси недвусмислена рамка на взаимоотношения. Освен това, напълно естествено е за човек, преди да се довери на някого да променя неговото хомеостатично състояние, което изначално е особено ценно за него, да изрази известно недоверие или да се стреми да постави взаимоотношенията под контрол, с което да снижи тревожността, безпокойството и объркаността си.

За страдащото семейство е нужен човек (психотерапевта), който да изясни и преподреди йерархията, з за това е необходимо тай да не бъде въвлечен в коалиция, в традиционната за семейството патологична последователност. Това може да се случи само ако психотерапевтът стои над йерархията, получавайки по-огромна власт и авторитет от който и да било, в т.ч. и от патриарха в семейната система. За да намери такъв човек (психотерапевт) и за да му се довери, семейството може да загуби много време за проверка на тази еднозначност и съдържание, установено в рамките на позволеното поведение.

За психотерапевтът има множество способи за установяване в семейната система на достатъчно ясни граници. Дори ако обстоятелствата са такива, че терапията трябва да се води не в терапевтичния кабинет, а в дома на пациента (крайно изключение), психотерапевтът разполага с маневри за заемане своето място в семейната йерархия.

Следва продължение - част 2

Нагоре