Психология :: Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите-част 1

        Въведение
      Самоубийството съвсем не е най-приятната тема за беседа. Животът обаче показва колко важно е да се обсъжда тя, както от специалистите (лекари, психолози, учители), така и от родителите, и от младите хора.
      Самоубийството представлява сложно, многопластово явление, привличащо към себе си вниманието на философи, теолози, лекари, социолози, хора на изкуството и най-вече обикновените хора във всички времена. В наши дни то представлява сериозен проблем и заслужава постоянно внимание. За да се убедим в това е достатъчно да се види мащабността на това явление. Така например, през последните години по данни на СЗО, броя на извършените самоубийства в световен мащаб се приближава близо до 1 милион лица на година. На всеки 40 секунди в света един човек извършва самоубийство, а на всеки 3 секунди някой предприема суициден опит. Самоубийството е една от трите основни причини за смъртта при младите хора на възраст от 15 до 30 години. Всяко едно самоубийство по един или друг начин въвлича в продължителни страдания допълнително около шест лица, намиращи се в обкръжението и най-силно емоционално въвлечени в живота на самоубиеца. Психологическите, социалните и икономическите последици на самоубийството за семействата на отнелия живота си са неизмерими.
        Трудно може еднозначно да се обясни защо едни хора решават да извършват самоубийство, а други, намиращи се в същата ситуация (и дори в още по-сложна, трудна и пр.), не го правят. Смисълът и целта на този материал е именно този – да даде отговор на поставения въпрос.
      Съществуват определени фактори на риск и защита, които от момента на раждането на всеки един индивид влияят върху неговото развитие и съответно върху склонността му към суицидно поведение.

        1.Фактори на риск и защита
        1.1 Фактори на риск
Забелязано е, че суицидното поведение често се проявява в определени семейства, под влияние на генетична предразположеност и определени фактори на външната среда. Тук трябва да се отчита, че присъствието на всички тези фактори не са задължителни за всеки конкретен случай. В едно семейство може да има съчетание на неблагоприятни фактори, но това не означава задължително очакване за суицид. Можем единствено да говорим за вероятност (за риск) от възникване на суицидно поведение при подрастващите и младите хора.
        1.1.1.Особености на семейството и стресовите събития в детството
       Деструктивните тенденции в семейството и травматичните стресови събития в детството могат да повлияят върху последващия живот на младия човек, тъй като биха го лишили от опит за преодоляване на жизнен и стресови ситуации. Ето някои от най-често наблюдаваните в семейството негативни тенденции, влияещи върху суицидността на децата и подрастващите:
• Психични отклонения при родителите, особено афективни разстройства (депресия) или други душевни заболявания.
• Злоупотреба с алкохол, наркомания или друг вид асоциално поведение в семейството.
• История на суициди или суицидни опити в семейството.
• Насилие в семейството (особено, физическо и сексуално).
• Недостатъчно внимание и грижи за детето, лоши взаимоотношения между членовете на семейството и неспособност за продуктивно обсъждане на семейни проблеми – липса на конструктивни стратегии за разрешаване на конфликти.
• Чести кавги между родителите, постоянно емоционално напрежение и високо ниво на агресия в семейството.
• Развод на родителите, напускане семейството от единия родител или смърт.
• Чести промени на местоживеенето и трудности в адаптацията.
• Извънредно ниски или високи очаквания от страна на родителите към детето си.
• Излишна тоталитарност на родителите.
• Продължителни отсъствия на родителите и недостатъчно внимание към състоянието на детето, неспособност за установяване проявите на дистрес и негативното влияние на обкръжаващата среда.
        Изброените негативни прояви в семейството често (но не винаги) се съпровождат със суицидни опити и самоубийства след навлизане на детето във възрастта на подрастващите и юношите. Опитът показва, че суицидните подрастващи и младите хора растат в семейства, в които е в наличност съчетание на посочените проблеми, при които риска за суицид се сумира.
       Често подрастващи от такъв тип семейства, поради лоялност към семейството или поради наложени забрани, не разкриват проблемите си в рамките на семейството, не се обръщат за помощ към външни източници, не получават поддръжка и остават сами със своите проблеми. Ето защо следва да се отбележи важността на процеса по установяване на доверителни отношения, които вече се явяват първа стъпка в подкрепата за детето.
       1.1.2.Стил на поведение и черти на личността
       Съществуват някои черти на личността на младия човек, които често се съчетават със суицидно поведение. Към тях се отнасят:
• Нестабилност на настроението или честата му промяна.
• Агресивно поведение, злоба, мъст, омраза, подозрение, негативизъм.
• Асоциално поведение.
• Склонност към демонстративно поведение.
• Висока степен на импулсивност, склонност към необмислен риск.
• Прояви на парадоксална упоритост (инат), като съпротива и израз на безнадеждност.
• Раздразнителност.
• Ригидност на мисленето.
• Инфантилни способности за справяне с проблемите и трудностите (в училище; в среда от връстници и пр.).
• Неспособност за реална оценка на действителността, надценяване.
• Тенденция на «живот в свят от фантазии и илюзии».
• Чести преоценки на себе си и продължително натрупване на негативен опит (неуспехи).
• Леко възникващо чувство за разочарование, непоследователност, липса на воля и упоритост при преследване на цели и справяне с трудности.
• Извънредна потиснатост, особено при неосъществени цели и чести неуспехи.
• Излишна самоувереност.
• Чувство за унижение или страх, скрит зад демонстрирано поведение за доминиране, отхвърляне или демонстрация по отношение на съученици, приятели или възрастни.
• Проблеми при определяне на сексуалната ориентация.
• Сложни, нееднозначни отношения с възрастните, включително родителите.
        1.1.3.Стресови ситуации
       Съществуват социално-психологически фактори, характерни за подрастващите, които могат да изиграят ролята на стресови стресори (негативни дразнители) и да способстват за суицидни прояви. Сред тях са:
• Сериозни проблеми в семейството.
• Отхвърляне от връстниците (съученици, приятели).
• Смърт на любим или значим човек.
• Разрив във взаимоотношенията с любим човек.
• Междуличностни конфликти и загуба на значими отношения.
• Проблеми с дисциплината и закона (спазване на социалните норми).
• Натиск (потискане, унижение), оказван от връстници, по посока подражание и следване саморазрушителното поведение на другите.
• Продължително пребиваване в ролята на «жертвен агнец» в групата, жертва или аутсайдер.
• Разочарование от постиженията в училище или неуспехи при обучението.
• Високи изисквания в училището към крайните резултати (при изпити).
• Проблеми с намирането на работа, лошо икономическо състояние, финансови проблеми.
• Нежелана бременност, аборт и последиците от него.
• Заразяване със СПИН или други болести, предавани по полов път.
• Сериозни телесни болести.
• Извънредни външни ситуации и катастрофи.