Критично мислене – какво е то и три способа да го развием

 

Откакто под западен натиск и финансови му средства у нас започнаха процеси по ограничаване свободата на словото, а чрез официалните информационни канали и не само чрез тях започнаха да ни облъчват с „пропаганда“ и да ни насаждат „правилна“ информация, от тогава все по-често се чуват призиви за съхраняване и развитие на критичното мислене, като инструмент за ориентиране в света. В този контекст темата „критично мислене“ става е все по-актуална.

Критичното мислене е способността да мислим рационално, да поставяме под въпрос фактите и да намираме връзки между различни идеи.

Нека разгледаме кой има полза от критичното мислене и какви умения са необходими, за да го овладеем.

Какво е критично мислене?

Казано с прости думи, критичното мислене е способността да се поставя под съмнение всяка получена информация. То е и важно гъвкаво умение (soft skill), тъй като хората, които са способни на критично мислене са:

-внимателни (съсредоточени, концентрирани);

-виждат причинно-следствени връзки между явленията;

-забелязват грешки в разсъжденията;

-способни са да подбират аргументи;

-лесно доказват своята гледна точка;

-могат дори да поставят под съмнение собствените си убеждения и ценности.

Такъв човек е трудно да се обърка (заблуди, манипулира, подведе) – той забелязва несъответствия, нарушения на логиката и манипулиране на факти.

Кой се нуждае от критично мислене?

Критичното мислене е от съществено значение за всеки, който иска да възприема адекватно информацията, да избягва лъжи и да взема правилни решения. То е полезно в обучението, работата и ежедневието.

В живота

В ежедневието критичното мислене ви помага да „филтрирате“ информацията, да избягвате лъжи и да вземате правилни решения. Тази способност влияе върху психическото и физическото здраве, финансите и личните отношения.

Човек с развито критично мислене не би купил акции въз основа на онлайн съвети или да приема лекарство, рекламирано като панацея. Той ще идентифицира проблема, ще се консултира с други източници, ще изгради цялостна картина и едва след това ще вземе решение.

В учебната дейност

По правило училищната програма изостава от науката и не успява да предостави на учениците цялата необходима информация. Освен това децата не запомнят всичко, което учат в час. Университетът предоставя по-всеобхватни знания, но само в тясна област – информация, която може да остарее в рамките на няколко години.

Критичното мислене или способността за използване на търсачки, намиране на подходяща информация и разграничаване на авторитетни от ненадеждни източници ще ви помогнат да останете образовани и всестранно развити.

В професионалната дейност

През 2020 г. Световният икономически форум публикува отчет за бъдещите професии. В него се посочва, че критичното мислене е едно от най-търсените умения за кандидатите за работа през следващите пет години. То е сред 4-те най-важни навика за търсещите работа до края на десетилетието.

Високоплатените длъжности изискват хора, които могат да вземат нестандартни решения. Критичното мислене може да помогне с това – то позволява да се изучи проблема от различни ъгли и да се види какво пропускат останалите около вас.

Защо хората не обичат да проверяват всеки факт?

В психологията съществува понятието „когнитивна лекота“ (cognitive ease)[1]. Това е механизъм за адаптация, който ни помага да избягваме постоянен стрес. Мозъкът счита, че всичко познато е добро, а всичко непознато е лошо. Следователно, трябва да бъдем предпазливи и напрегнати, когато се сблъскаме с нещо ново.

В състояние на когнитивна лекота се чувствате комфортно, харесва ви това, което виждате, и вярвате на това, което чувате. Това е лесно и приятно, но понякога възпрепятства способността ви да оценявате критично дадена ситуация.

Например, ако отидете в магазин в нова държава и видите много непознати продукти, вероятно несъзнателно ще изберете този, който сте видели на рекламните плакати. И няма значение, че други марки може да са по-добри.

Същото е и с информацията: ако сме чували определена идея няколко пъти, тя ни се струва вярна – така се формират предразсъдъците и стереотипите. (Когато човек вече веднъж е приел определена гледна точка, е трудно да се откаже от нея. Мозъкът преднамерено ще търси потвърждение на тези мисли (убеждения) и ще игнорира опровергаващата информация).

Например, човек не обича да яде карфиол. Той няма да слуша онези, които говорят за ползите за здравето от зеленчука, но с удоволствие ще споделя новини за вредата от карфиол. Това се нарича мотивирано разсъждение.

Ако човек все още не е формирал мнение по даден въпрос, тогава е по-вероятно да се довери на мнозинството. Това се потвърждава от серия експерименти, проведени от Соломон Аш през 50-те години на миналия век.

Аш помолил студенти да участват в тест за зрителна острота. В действителност той проверявал дали участниците ще следват мнението на мнозинството. По време на експеримента седем до девет участници са били настанени в класната стая – всички с изключение на един били подставени лица. Показани им били две карти с вертикални линии. Те трябвало да определят коя линия на втората картичка е със същата дължина като линията на първата картичка. Показани били няколко такива двойки карти.

Подставените участници умишлено са назовавали грешен отговор и съпротивата на непосветените срещу мнението на мнозинството се е оказала трудна. От 123-мата участници само 29 са направили една-единствена грешка. Но се оказало, че ако на студентите никой не противоречи, то те избират правилния отговор в 99% от случаите.

В края на експеримента участниците са били интервюирани. Изследваните лица считали, че мнозинството не може да греши, затова потърсили грешката в себе си. Някои мислили, че са разбрали погрешно инструкциите, други смятали, че зрението им се е влошило, а трети считали, че са гледали рисунката от неправилен ракурс.

Този експеримент показва, че хората са склонни да следват мнението на мнозинството, дори и да подозират, че е грешно. Добрата новина в случая е, че когато хората са наясно с този ефект, те могат да подхождат към всяка информация по-критично.

Пет стадия в процеса на критично мислене

Саманта Агус – професор, лектор в TED, разграничава пет етапа на критично мислене. Тя вярва, че този алгоритъм може да се използва за решаване на всеки проблем.

1.Дефиниране проблема и поставяне на цел. Например, искате да печелите повече. Нуждаете се от това, защото имате нужда от пари или защото искате да подобрите статуса си? Вашата по-нататъшна стратегия ще се различава в зависимост от отговора на този въпрос.

2.Събиране на информация. Това ще ви позволи да научите различни мнения и да получите по-добро разбиране за въпроса.

3.Прилагане на информацията. От цялата информация трябва да изберете най-достоверната и логичната – за това може да помогне методиката за критично мислене, описана по-долу.

4.Оценяване на последствията. Едно решение може да изглежда добро в момента, но в дългосрочен план то няма да е толкова добро. Например, през първите 835 дни от президентството си Доналд Тръмп е направил 5276 неверни твърдения. Можеше ли това да се предвиди чрез изучаване на предишните речи на милионера? Хората, които са гласували за него, вероятно не са се замисляли за това.

5.Изучаване алтернативни гледни точки. Помислете върху това, от какво се ръководят хората, които имат противоположни възгледи. Това ще ви помогне да прецените плюсовете на другите варианти и да вземете по-рационално решение.

Пет навика за критично мислене

Наблюдателност

Наблюдателните хора могат бързо да идентифицират нов проблем и да открият неговата първопричина. Те често могат да предвидят трудности, преди да възникнат.

Например, през пролетта на 2022 г. Илон Мъск искал да купи Twitter – той наистина харесвал социалната мрежа и искал да инвестира в нейното развитие. Преди да сключи сделката, Мъск искал да се увери, че не повече от 5% от акаунтите в Twitter са фалшиви. Според SparkToro и Followerwonk, 19,42% от услугата са били ботове – четири пъти повече, отколкото Мъск е очаквал. Мъск отложил покупката. Ако Илон се беше поддал на емоциите, а не на критичното мислене, можеше да похарчи 44 милиарда долара ирационално.

Способност за анализиране

Способност за анализиране ви помагат да разберете каква информация и факти са важни за решаването на даден проблем. Хората с това умение търсят данни и изследвания по даден проблем, и проверяват всички факти.

Например, маркетолозите на Lucky Charms са анализирали целевата си аудитория и открили, че техните зефирни закуски marshmallow са купувани не само от родители за децата им, а и от възрастни хора – всичко това заради носталгия по вкуса. Тези потребители се оказали, че са 40%. Без това изследване Lucky Charms биха загубили част от аудиторията си.

Умение за правене на изводи

Това умение помага за обработката на събраната информация и получаване на отговори по зададени въпроси.

Например, веднага след основаването си компанията Mountain Dew е продавала газираната си напитка само на катерачи и планински жители. Целевата аудитория е била твърде малка, но компанията навреме е осъзнала, че геймърите също ще харесат на напитката, благодарение на съдържанието ѝ на кофеин. Mountain Dew променили целевата си аудитория и продажбите скочили рязко.

Навици за комуникация

Комуникацията е един от способите за овладяване на критичното мислене. В диалогът човек изразява и понякога дори доказва своята гледна точка. Ако това прави лесно, то това означава, че е достатъчно осведомен по темата.

Общуването помага за идентифициране на пропуски в знанията или недостатъци в логиката на разсъжденията. След като проблемът бъде идентифициран, той лесно може да бъде решен.

Навиците за комуникация са важни, когато става въпрос за обсъждане на проблеми и възможни решения с други хора. Например, генералният директор на компания иска да се промотира в нова социална мрежа. Той се обръща към маркетолог с тази идея, показва му случаи от други компании и предлага да се подражава на техния успех. Маркетологът с развито критично мислене би забелязал, че всички тези случаи са публикувани от името на самата платформа. Той би потърсил други източници на информация и би намерил множество независими отзиви, показващи, че компанията завишава статистиката си за обхват. В такъв случай маркетологът ще представи тези отзиви на ръководството и може да предложи алтернативно решение. Компанията няма да хаби пари, генералният директор ще разбере грешката си, а следващия път ще проучи различни източници на информация.

Креативност

Креативността е способността да се погледне на даден проблем от различна гледна точка и да се предложи нестандартно решение.

Например, марката Gucci е била насочена само към зрели, заможни хора, защото само те са могли да си позволят скъпите артикули. По-късно това компанията започва да мисли по-широко – марката започва да се позиционира като прогресивна и привлича по-млада аудитория.

Развитие на критично мислене – технологии, техники и упражнения

Критичното мислене не се случва просто за една нощ. Не е като таблицата за умножение, която учим веднъж завинаги в училище – то трябва да се развива систематично и целенасочено. Ето някои техники, които ще помогнат за развитието на критично мислене.

Разграничаване на факти от мнения

Фактът е неоспорима информация, подкрепена от данни. Той може да бъде проверен и потвърден.

Мнението се основава на личен опит и може да се разграничи по изобилието от прилагателни, които не предават конкретен смисъл. Например „успешен“, „лош“, „ефективен“, „полезен“ и „вреден“.

Например, факт: „За тази реклама компанията е привлякла 5 потенциални клиенти“, мнение: „Рекламната кампания е била успешна“; факт: „Пазарът на труда се съкращава“, мнение: „Никой не търси млади хора“.

Понякога едно мнение може да се маскира като факт. Това се случва, когато говорещият използва числа „за ефект“.

Например, твърдението „90% от текстовете са безполезни за хората“ е мнение. Никой не е събрал всички текстове в света и не е проверил дали са полезни или не. Освен това няма ясни критерии за полезност.

Методика „5W+H“

Този метод се състои от шест въпроса, които помагат да се провери истинността на информацията или, обратно – да се опровергае. Тези въпроси често се използват в науката, журналистиката и разследването на престъпления. На нито един от тези въпроси не може да се отговори с „да“ или „не“ – изискват се само факти.

Опитайте да вземете всяка новина от интернет и да отговорите на тези въпроси:

-Какво? — Какво се случи?

-Кога? — Кога се случи това?

-Къде? — Къде се случи това?

-Защо? — Защо се случи това?

-Кой? — Кой съобщи за инцидента?

-Как? — Как се случи това?

Ако сте доволни от отговорите, новината вероятно е надеждна.

Полезно е също първо, да се запитате как ви кара да се чувствате получената информация. Ако сте обзети от силни емоции, като страх, гняв, радост или еуфория, може да сте манипулирани. Второ, помислете как това може да е от полза за човека (медията), който съобщава новината.

Метод IMVAIN

След като проверите новината, оценете източника, който я е съобщил. Можете да направите това, като използвате следните критерии:

-Независим (Independent) – Кой източник съобщава информацията? Възможно ли е да преследва лични интереси при разпространението на информацията? Какво ще спечели, ако информацията стане ‚вирусна“? Има ли източници зад кулисите, които наливат пари в медията?

-Множество източници (Multiple Sources) – Има ли други източници, които съобщават тази информация? Възможно ли е всички те да преследват едни и същи интереси? Има ли такива, които оспорват тази информация? Ако има само един източник, защо?

-Проверен (Verify) – Може ли тази информация да бъде проверена?

-Авторитетен (Authoritative) – Може ли да се вярва на източника? Известно ли е, че по-рано е изопачавал факти?

-Информиран (Informed) – Източникът бил ли е очевидец на събитията? Ако не, откъде е получил информацията?

-Назован източник (Named source) – име или название. Източникът представя ли се или е анонимен? Появявал ли се е този източник преди? Може ли анонимността на източника да повлияе на достоверността на информацията?

Не самата новина или информация трябва да отговаря на тези критерии, а източникът, който я е публикувал. Ако не можете да отговорите поне на два от шестте въпроса, най-добре е да не се доверявате на казаното.

---

[1] Когнитивната лекота (cognitive ease) е еволюционен механизъм на нашия мозък, който описва склонността му да избира прости, познати и лесно запомнящи се патерни, икономисвайки ментални ресурси. Когато информацията се обработва без усилие, мозъкът възприема това като сигнал за безопасност и комфорт. Тази концепция, описана от Нобеловия лауреат Даниел Канеман работи според ясни принципи: Основни тригери: повторение – узнатите думи и изображения се обработват много по-бързо от мозъка; яснота – ясните шрифтове, контрастните цветове и приятният дизайн ускоряват четенето; настроение – ефектът на когнитивната лекота възниква, когато вече сте в добро разположение на духа; предварителни знания (прайминг) – информацията се усвоява по-лесно, ако вече сте чували за темата преди. Ползи от когнитивната лекота: икономия мозъчна енергия; създава усещане за приятна познатост и комфорт; увеличава доверието – нещата, които са лесни за разбиране, ни изглеждат по-истински. Основен минус и рискове: илюзия за истина – тъй като информацията се възприема лесно, мозъкът може да повярва на неверни факти; уязвимост към манипулация – ефектът на когнитивната лекота често се използва в рекламата, политиката и медиите, за да се налагат преценки без критичен анализ.

 

 Идеалният локус на контрол – как да го настроите и никога да не го губите

 

Локусът на контрол е термин от психологията. Той отразява вътрешните настройки на човек – чувството му за контрол над определена ситуация и целия му живот.

Целият ви живот – заплатата ви, личният ви живот, здравето ви и удовлетворението ви от всичко, което се случва, зависи от това колко добре развивате своя локус на контрол. По същество вашият успех зависи от позицията на вашия локус на контрол.

За да управлявате локуса си на контрол, първо трябва да разберете как работи.

Какво е локус на контрола?

Локусът на контрол (англ. locus of control) е система от убеждения на човек за причините за неговите преживявания и факторите, отговорни за неговия успех или неуспех.

Като цяло, всички хора могат да бъдат разделени на две категории: такива, които се носят по течението и смирено приемат всичко, което животът им дава и други, които управляват сами живота си.

Има и трета категория – хора, които съчетават и двете категории. Между другото, те съставляват мнозинството.

Терминът „локус на контрол“ е въведен за първи път от американския психолог Джулиан Ротър през 1954 г., когато той описва теорията за социалното научаване. Но не той е този, който открива това явление – Ротър просто систематизира наблюденията на другите и им измисля звучно название, което по-късно се утвърждава в психологията.

Според самия Ротър, локусът на контрол е устойчива личностна характеристика, която отговаря за това, как човек определя последствията от своите действия.

Винаги има два варианта за поведение: поемане на отговорност върху себе си или обвиняване на външни обстоятелства. Въз основа на тези убеждения Ротър предлага два вида локус на контрола:

-Екстериален (или външен) – личността приписва успехите и неуспехите в живота на някой друг или на външни обстоятелства; тези хора се наричат „екстернали“;

-Интериален (или вътрешен) – личността поема отговорност за успеха или неуспеха; тези хора се наричат „интернали“;

Как да се определи типът локус на контрол?

Локусът на контрол е вид навик. Човек или приписва резултатите от действията на себе си – на собствените си усилия, черти на характера и умения. Или обвинява някой друг – политическата ситуация, времето или претенциозния си началник.  

И в двата случая личността действа по навик – мозъкът автоматично инициира реакция, когато се сблъска с подобна ситуация.

Ако индивидът предварително мисли, че няма да успее, той вероятно несъзнателно ще направи всичко, за да се увери, че действително ще се провали („самосбъдващо пророчество“).

Например: много хора знаят, че студените продажби[1] са неефективни. Освен това мнозина свързват студените продажби с измами – търговци, продаващи на клиентите нещо, от което не се нуждаят. И всички успешни примери за продажби се приписват на случайността.

Ако един търговец вярва на тези твърдения, той може несъзнавано да очаква провал. И вместо да се подготви за обаждането на клиент, той не прави нищо.

Друг търговски представител предприема различен подход. Той научава повече за компанията (клиента), измисля подходяща причина за обаждането и координира конкретно предложение с ръководството. Едва след това се обажда на потенциалния клиент. Както можете да си представите, този търговски представител най-вероятно ще сключи сделка.

Разбира се, това е силно преувеличена ситуация. В ежедневието локусът на вниманието рядко е изкривен в едната или другата посока. В идеалния случай локусът на контрол е балансиран.

В такъв случай човек във всяка ситуация ясно ще разбере върху какво може да повлияе, какво може да контролира и ще действа в тази зона на влияние, без да се опитва да промени това, което е извън неговия контрол.

Можете да проверите локуса си на контрол дори без да правите тестове:

-Където вашият локус е вътрешен, постигате по-голям успех;

-Където вашият локус е външен, постигате по-малко.

Как влияе локусът на контрол?

Локусът на контрол влияе върху мислите, очакванията и решенията на човек по отношение всяко събитие. Може да се каже, че локусът на контрол влияе върху всички сфери от живота на човек.

Локусът на контрол може да повлияе на: здравето на човек, професионалните му навици и постижения, поведението на работното място и дори на потребителското поведение.

Проучване, публикувано от американски маркетолози, доказва, че локусът на контрол влияе върху възприятието на рекламата от страна на жените.

Учените са установили, че жените, които могат да контролират теглото си, реагират спокойно на модели с различни типове тяло. Но жените, борещи се с наднормено тегло, няма да купуват продукти, рекламирани от слаби жени.

Жените, борещи се с наднормено тегло, ще отдадат предпочитанията си на марки, които представят в рекламите си модели с големи размери.

Бизнесът може да използва очакванията и да прогнозира реакциите на потребителите въз основа на тези и други изследвания. Въпреки това, все още е невъзможно да се предвиди окончателно как ще се държат потребителите.

Работата е там, че няма такова нещо като добър или лош локус на контрол. Начинът, по който се проявява определен тип локус на контрол, зависи до голяма степен от други черти на личността и ситуацията, в която се намира.

Например, човек със силен вътрешен локус на контрол може да бъде праволинеен и прецизен. От бизнес гледна точка това е добре: той ясно разбира какво трябва да се направи, за да постигне целите си и ги постига, но от гледна точка на екипната комуникация това е лошо: такива хора често се описват като лишени от такт.

Друг човек със силен вътрешен локус на контрол може да не е в състояние да делегира – той се страхува да се откаже от контрола и е склонен да завладее (прави) всичко сам. Поставянето на такъв силен акцент върху контрола може също да доведе до прегаряне (бърнаут).

Как да измерим локуса на контрол?

Има няколко начина за измерване на локуса на контрол, но най-разпространеният въпросник е скалата на Ротър (1966 г.). Обикновено тестът съдържа от 29 до 44 въпроса и отнема 10-15 минути за попълване.

Всички останали въпросници, разработени от Дутвайлер, Новицки-Стрикланд, Фърнъм, Стийл и други психолози, са базирани на скалата на Ротър. Следователно, ако искате да изчислите локуса си на контрол, не се колебайте да използвате първия тест.

Три стъпки, които ще ви помогнат да коригирате локуса си на контрол

Трудно е за възрастен с установени патерни на поведение сам да промени локуса си на контрол. Понякога привичното поведение може да бъде променено само с помощта на психолози или психотерапевти.

Но преди да потърсите професионална помощ, опитайте тези три стъпки.

1. Осъзнайте проблема

В психологията всяко самоусъвършенстване започва с осъзнаване на проблема. Хората с изместен локус на контрол първо трябва да разберат какво правят погрешно.

И двата типа всъщност правят едно и също нещо – погрешно идентифицират себе си:

-Хората с външен локус на контрол (екстернали) вярват, че светът и хората им дължат нещо. И ако някой друг им дължи нещо, тогава този друг човек е отговорен.

-Хората с вътрешен локус на контрол (интернали) вярват, че трябва сами да се справят с всичко. И ако направят нещо нередно, другите определено ще го разберат и ще ги накажат. Затова такива хора се стремят да правят все повече и повече.

И двата типа хора трябва да осъзнаят, че те са отговорни за своите чувства, мисли и действия. И могат да постигнат много, ако решат да предприемат конкретни действия, а това не изисква одобрението на другите.

В същото време те трябва да признаят и приемат, че те не могат да контролират мислите, чувствата и действията на другите. Това не е тяхна отговорност. Следователно няма смисъл да мислят за реакциите на другите хора.

2.Поемете отговорност

Запомнете бъдещите си цели и ги запишете.

-Ако използвате изявления като „ако това се случи“, „надявам се да видят усилията ми“ или „късметът ще помогне“, вие сте отново във външен локус на контрол. Вашият успех зависи от някакви външни фактори.

-Ако използвате фрази като „аз“, „в някакъв нереалистичен срок“ или „без значение какво“, вие сте във вътрешен локус на контрол. Отново сте поели всички световни задачи и не допускате възможността нещо да се обърка поради обстоятелства извън вашия контрол.

За да промените локуса си на контрол, променете мислите си на „когато го направя“, „когато видят усилията ми“ или „решителността, а не късметът, ще ме доведе до бъдещите ми цели“.

3.Решете проблема

Когато решите да промените локуса си на контрол, вие също така променяте отношението си върху различните ситуации. Сега оценявате задачата от позицията „Какво мога да направя?“

В този случай включвайки вътрешен локус на контрол, вие анализирате какво можете да направите, създавате план за действие и правите най-доброто, на което сте способни в настоящата ситуация.

Ако възникнат трудности, анализирайте отново ситуацията – вие решавате само това, което можете. За всичко останало делегирате на други, които имат повече умения или пълномощия.

Опитайте се да преместите локуса си на контрол към нещо малко – нещо, което е лесно за контролиране. Например, ако постоянно закъснявате за работа поради задръствания и бавен обществен транспорт, опитайте се сами да поемете отговорност за това. Настройте алармата си 20 минути по-рано и излезте от вкъщи с достатъчен запас време – по този начин ще можете да контролирате действията си, без да сте зависими от външни обстоятелства.

Не забравяйте, че във всяка ситуация има нещо, което можете да контролирате. Дори и да сте напълно безпомощни, вие контролирате локуса на вниманието, отговарящ за вашето мислене.

/

---

[1] Студените продажби са метод за привличане на клиенти, при който мениджър се свързва с лице или компания, които преди това не са проявявали интерес към даден продукт. Този метод помага за разширяване на клиентската база, но изисква правилна подготовка и грамотно използване на скриптове за студени продажби.

 Въпросник „Риск от тормоз“ (А. А. Бочавер)

 

Описание

Тестът е предназначен за прилагане в училищна среда спрямо ученици, известен е като „Въпросник за училищната атмосфера“, което позволява да се избегне акцентът върху темата за тормоза по време на изследването и намалява възможността за предубедени отговори.

Базово положение на изследването е концепцията за тормоза, като инструмент за установяване на социална йерархия и преодоляване на социалната неопределеност. В ситуации на психологическо напрежение, страх, неувереност и тревожност, насилието може да се превърне в средство за групова самоорганизация, каето е потвърдено от изследвания не само на тормоза в училище, но и на тормоза във военните части.

Разработването на въпросника за риска от тормоз в училище включва няколко етапа. Авторите, използвайки дългогодишен опит в работата с подрастващи, включително в училищна среда, са идентифицирали ключови емпирично потвърдени фактори за тормоз в училище чрез серия от фокус групи. Първоначално е обсъден тристепенен модел на риска. Риск на ниво класна стая: личен/индивидуален тормоз; тормоз от страна на учители; физическо насилие; кражба; рекет, хулиганство; повишен интерес към секс и употреба на вещества. Рискове на училищно ниво: субективни чувства на несигурност; отчуждение между учениците; пренебрегване; стигматизация в класа. Рискове на семейно ниво: пренебрегване; занемареност, насилие.

Кратко описание на скалите на въпросника

Скали-предикатори[1]

1.Скала несигурност – измерва степента на разпространението в класа на неуважение, несигурност и пренебрегване на правила и граници. Високите резултати по тази скала показват високо субективно чувство за несигурност сред членовете на групата и повишен риск от прилагане на различни неадаптивни механизми за овладяване на тревожността (включително тормоз и други форми на агресивно поведение). Скалата отразява негативните характеристики на психологическата атмосфера и нивото на фоново напрежение в групата, което е свързано с лошо качество на взаимоотношенията и спазване на правилата за общуване. Това води до негативни нагласи в общуването: затаяване на обиди и унижения в миналото; раздразнение, негативизъм и разединение в настоящето; подозрение относно перспективите за общуване.

2.Скала разединение – разкрива отсъствието на сплотеност и степен на дистанция между подрастващите, както и между тях и учителите, което е свързано с липса на инструменти за взаимодействие и взаимно влияние. Високите показатели показват неконтролируемост над групата и липса на възможности за диалог. Това не обуславя пряко тормоз, но при развитието на ситуации на тормоз, намалява вероятността за неговото прекратяване, тъй като взаимната подкрепа и насърчение са ниски в групата. Скалата оценява не фоновото, а актуалното, имащо непосредствено ситуативни причини напрежение (предизвикано например от кавги), което се отразява в негативни, агресивни нагласи един към друг, както и едновременно с висока степен на тревожност, в съчетание с преживяване на самота.

Скали-антипредикатори

1.Скала благополучие – характеризира устойчивостта на границите, спазването на правилата и установяването на уважението като норма в групата. Високите показатели по тази скала показват осъзнаване ценността на уважението, която представлява качествена алтернатива на ценността на властта и силата, и служи като защитен фактор срещу риска от тормоз. Скалата идентифицира фактори, които насърчават доверието и открития диалог в училището и като следствие, намаляват вероятността от тормоз. Тя оценява устойчивостта на границите и правилата за комуникация в средата, което осигурява намаляване нивото на негативните нагласи по отношение общуването и взаимодействието. 

 2.Скала равноправие – оценява способността на групата да приема различията между членовете, разпределението на ролите и потенциала за конструктивна, позитивна комуникация. Високите резултати по тази скала показват, че ролите са дефинирани в рамките на групата, има отрефлексирана социална определеност и има диалогични взаимоотношения. Това намалява тревожността и предпазва групата от риска от тормоз, на фона на установените системи за социален статус. Скалата оценява и възможните пътища за стабилизиране на междуличностните отношения в групата: независимо от факта, че тази скала е свързана с физическа и вербална агресия, тя не корелира с други показатели за агресия или тревожност. Може да се каже, че прояви на агресия присъстват в групата, но те се изразяват по начин, който не плаши членовете или не допринася за изолацията им един от друг; напротив – съчетават се с уважителни и приемащи многообразието отношения.

Инструкция: Предлагаме ви да участвате в това изследване, тъй като искаме да разберем колко комфортно се чувстват учениците в училище. Изследването е анонимно, никой няма да може да разбере вашите отговори. Тук няма правилни или грешни отговори. Ние разбираме, че хората в училищата не само преподават и учат, но и общуват, създават приятелства, карат се, спорят и правят неща заедно. По-специално ни интересува колко приятно и лесно или колко трудно и сложно е да се общува с другите в училището. Благодарим ви, че участвате в нашето изследване.

Тестови въпроси

Моля, предоставете следната информация за себе си:

Пол………. Възраст………Клас……………Дата…………

Училище/Колеж………………………………………………

Моля, отбележете за всеки елемент дали сте съгласни или не сте съгласни с тези твърдения, като отбележите със знак „Х“ всяко едно твърдение, с което сте съгласни.

1.Във вашият клас е прието учениците да …:

1.1. пречат си един на друг, карат се, заяждат се, обиждат се, досаждат си;

1.2. забавляват се заедно след училище;

1.3. да се шегуват за нечия сметка, така че целият клас да се смее;

1.4. бият се един с друг;

1.5. ходят един на друг на гости;

1.6. застъпват се един за друг;

1.7. обиждат се, оскърбяват се;

1.8. не си пречат един на друг; всеки се занимава с това, което иска;

2. Във вашият класа има някой …

2.1. когото всички уважават;

2.2. от когото всички се страхуват;

2.3. над когото всички се смеят;

2.4. от когото често учителите са недоволни;

2.5. на когото искате да приличате;

2.6. с когото е по-добре да не спорите;

2.7. който никога не пропуска училище;

2.8. с който дори учителите не могат да се справят.

3. Как обикновено учителите се обръщат към вас в час?

3.1. по лично име;

3.2. по лично и фамилно име

3.3. по фамилно име;

3.4. по прозвище.

4.Когато в училището възникне сбиване, вие …

4.1. изненадвате се;

4.2. не обръщате внимание, това е нещо обичайно;

4.3. присъединявате се, като заемате нечия страна;

4.4. обсъждате това много по-късно помежду си със съучениците.

5. Ценни вещи …

5.1. опитвате се изобщо да не ги носите на училище;

5.2. спокойно ги оставяте в класната стая без надзор;

5.3. можете да ги оставите в коридора;

5.4. имали сте случай някои от тях да бъдат откраднати;

5.5. можете да ги оставите в съблекалнята.

6. Повикан сте от директора …

6.1. за да ви похвалят за нещо.

7. В училището си чувал обиди, ругатни, нецензурни обиди …

7.1. да, по време на междучасията в лични разговори;

7.2. не, това поведение не е прието въобще.

8. Във вашето училище …

8.1. пушат в тоалетните, под стълбището, пред входа или в двора зад училището.

9. Във вашето стените и мебелите …

9.1. са надраскани с надписи и рисунки;

9.2. са замърсени или изпочупени;

10. Ако някой започне да крещи или да се бие, класът „наостря уши“ избухва в смут; какво трябва да се направи, за да се спре това …

10.1. някой от учениците трябва да каже „стига“;

10.2. трябва да се извика директора/учител;

10.3. всичко ще спре, когато участващите се уморят.

11. В училището …

11.1. като цяло ми харесва, хубаво е, интересно е;

11.2. като цяло не ми харесва, лошо е, никой не е приятел с никого.

12. По време на междучасията …

12.1. посещавам приятелите си от други класове;

13. Когато вашият клас отиде някъде с учители:

13.1. това е често срещана ситуация;

13.2. харесва ви, забавно и интересно е;

13.3. опитвате се да не пътувате;

13.4. трудно е за учителите, всички винаги казват, че това ни е за „последният път“.

14. Вашият клас има репутация на:

14.1. отличници;

14.2. хулигани;

14.3. не се различаваме по нищо от другите класове;

14.4. клас, в който никой не иска да му бъде класен ръководител.

Интерпретация на резултатите

Ключовете на въпросника са следните:

Скала за несигурност:

ДА – 1.1; 1.3; 1.7; 2.3; 2.4; 2.8; 3.4; 7.1; 8.1; 9.1; 10.2; 14.2; НЕ – 1.8; 4.1; 7.2; 10.1;

Скала за благополучие:

ДА – 2.7; 3.1; 5.2; 5.3; 13.1; 14.3; НЕ – 3.3; 5.1; 5.4; 13.4; 14.4;

Скала за разединение:

ДА – 1.4; 4.2; 10.3; 11.2; 13.3; НЕ – 1.2; 1.5; 1.6; 11.1; 13.2;

Скала за равноправие:

ДА – 2.1; 2.2; 2.5; 2.6; 3.2; 4.3; 4.4; 5.5; 6.1; 12.1; 14.1.

Всяко съвпадение с ключа се оценява с един бал. Баловете се сумират и общият резултат се дели на броя на участниците в изследването. Крайният резултат се сравнява със средната стойност съгласно методиката (виж таблица 1). Диапазонът на средните значения се определя, като се вземат предвид стандартните отклонения.

---

[1] Скали-предикатори (прогностични скали) – това са стандартизирани инструменти, използвани за оценка на вероятността (риска) от настъпване на определено събитие. Те анализират редица фактори (предиктори) и ги преобразуват в балове, за да подпомогнат вземането на ефективни диагностични решения.

 

 Оценка на професионалната насоченост на личността на учителя

 

Инструкция: Този въпросник изброява характеристики, които можем да притежаваме в по-голяма или по-малка степен. Възможни са два варианта на отговора: „В“ – вярно, описаната характеристика е типична за моето поведение или в значителна степен е характерна за мен и „Н“ – невярно, описаната характеристика е нетипична за моето поведение или е присъща за мен в минимална степен. След като прочетете твърдението, изберете един от вариантите за отговор и го маркирайте на бланката, като оградите съответната буква.

Твърдения

1.Бих могъл лесно да живея сам, далеч от хора. (В) (Н)

2.Често побеждавам другите хора със своята самоувереност. (В) (Н)

3.Солидните познания по моя предмет могат съществено да облекчат живота на човек. (В) (Н)

4.Хората трябва да се придържат повече към моралните закони, отколкото го правят сега. (В) (Н)

5.Чета внимателно всяка книга, посветена на професията ми. (В) (Н)

6.Моят идеал за работна обстановка – тиха стая с бюро. (В) (Н)

7.Хората казват, че обичам да правя всичко по свой собствен оригинален начин. (В) (Н)

8.Сред моите идеали видно място заемат личностите на учените, които са направили значителен принос в моята професионална област. (В) (Н)

9.Хората около мен считат, че аз просто съм неспособен на грубост. (В) (Н)

10.Винаги обръщам голямо внимание на това как се обличам. (В) (Н)

11.Понякога не искам да говоря с никого цяла сутрин. (В) (Н)

12.Важно е за мен всичко което ме обкръжава да не бъде в безпорядък. (В) (Н)

13.Повечето от приятелите ми са хора, чиито интереси са в моята област/професия. (В) (Н)

14.Прекарвам много време в анализиране на поведението си. (В) (Н)

15.Вкъщи се държа на масата по същия начин, както в ресторант. (В) (Н)

16.В компания предоставям възможност на другите да се шегуват и да разказват всякакви истории. (В) (Н)

17.Дразнят ме хора, които не могат да вземат бързи решения. (В) (Н)

18.Ако имам малко свободно време, предпочитам да прочета нещо по моята дисциплина. (В) (Н)

19.Чувствам се неудобно да се правя на клоун в компания, дори ако другите го правят. (В) (Н)

20.Понякога обичам да клюкарствам за другите. (В) (Н)

21.Много ми харесва да каня гости и да ги забавлявам. (В) (Н)

22.Рядко не съм съгласен с мнението на колектива. (В) (Н)

23.Предпочитам хора, които са добре запознати с професията си, независимо от техните личностни особености. (В) (Н)

24.Не мога да бъда равнодушен към проблемите на другите. (В) (Н)

25.Винаги с готовност признавам грешките си. (В) (Н)

26.Най-лошото наказание за мен е да бъда затворен в самота. (В) (Н)

27.Усилията, похарчени за правене на планове, не си струват. (В) (Н)

28.През ученическите си години попълвах своите знания, четейки специална литература. (В) (Н)

29.Не осъждам човек, че е заблудил онези, които си позволяват да бъдат измамени. (В) (Н)

30.Нямам вътрешен протест, когато ме помолят да направя услуга. (В) (Н)

31.Вероятно е някои хора около мен да мислят, че говоря твърде много.

32.Избягвам обществена работа и свързаната с нея отговорност. (В) (Н)

33.Науката е това, което ме интересува най-много в живота. (В) (Н)

34.Хората около мен смятат семейството ми за интелигентно. (В) (Н)

35.Преди дълго пътуване винаги внимателно обмислям какво да взема със себе си. (В) (Н)

36.Живея в настоящето в по-голяма степен отколкото другите хора. (В) (Н)

37.Ако ми се даде избор, предпочитам да организирам извънкласна дейност, отколкото да разказвам нещо на учениците по предмета. (В) (Н)

38.Основната задача на учителя е да предаде на ученика знания по предмета. (В) (Н)

39.Обичам да чета проза, поезия, статии за нравственост, етика и морал. (В) (Н)

40.Понякога се дразня от хора, които се обръщат към мен с въпроси. (В) (Н)

41.Повечето хора, с които съм в компания, несъмнено се радват да ме видят. (В) (Н)

42.Мисля, че бих се радвал на упражнявам работа, свързана с отговорности в административни и икономически дейности. (В) (Н)

43.Едва ли бих се разстроил, ако трябваше да прекарам отпуска си в курсове за повишаване на квалификацията. (В) (Н)

44.Моята любезност често не се харесва другите хора. (В) (Н)

45.Имало е моменти, когато съм завиждал на късмета на другите. (В) (Н)

46.Ако някой ме нагруби, склонен съм бързо да го забравя за това. (В) (Н)

47.Като правило, хората около мен се вслушват в моите предложения. (В) (Н)

48.Ако можех да пътувам в бъдещето за кратко, първото нещо, което щях да направя, би било да взема книги по предмета, който преподавам. (В) (Н)

49.Проявявам активно участие в съдбата на другите около мен. (В) (Н)

50.Никога не съм се усмихвал когато съм казвал неприятни неща. (В) (Н)

Обработка на резултатите

Всеки отговор „В“ се оценява с 1 бал, а отговорите „Н“ не получават бал. Общият брой бал се изчислява по следните скали:

Общителност (учител-комуникатор): 1, 6, 11, 16, 21, 26, 31, 36, 41, 46.

Организираност (учител-организатор): 2, 7, 12, 17, 22, 27, 32, 37, 42, 47.

Насоченост върху предмета (учител-предметник): 3, 8, 13, 18, 23, 28, 33, 38, 43, 48.

Интелигентност (учител-просветител): 4, 9, 14, 19, 24, 29, 34, 39, 44, 49.

Мотивация за одобрение: 5, 10, 15, 20, 25, 30, 35, 40, 45, 50.

Ако резултатът по която и да е скала е по-голям от 7, то резултатите са недостоверни. Средният резултат по всяка скала е в рамките на 3–7 бала; ако средният резултат е по-голям от 7, то този стил е ясно изразен в професионалната дейност.

 Консултиране на учители

 

В зависимост от конкретното искане за психологическа помощ, което учителят отправя, консултацията може да приеме различни форми. Нека разгледаме типологията на исканията на учителите и стратегията на психолога във всеки от тези случаи.

Първи вариант – педагогът се обръща с искане по повод дете.

В този случай е необходимо да се направи следното: Първо, важно е да се ориентира учителят към търсене причините за трудностите на детето. Ако учителят смята, че причините са очевидни, то психологът следва тактично да обясни разбирането си, че зад всеки детски проблем могат да стоят много разнообразни и често взаимно изключващи се причини. Тук аналогиите с медицината са много подходящи, тъй като преди предписване на лекарство се изисква анализ на симптомите. След това психологът извършва диагностичния етап, като идентифицира причините за трудностите на детето. По-нататъшната работа с учителя включва следните стъпки:

1.Кратко обсъждане на факторите, обуславящи трудностите на детето.

2.Определяне на задачи и форми на по-нататъшна работа.

Препоръчително е обаче по-нататъшната работа да не се фокусира единствено върху детето! В зависимост от редица фактори, тази работа може да се ограничи или до консултация с учителя, като препоръките са водеща техника, или може да бъде допълнена от консултиране на педагога за провеждане на корекционни или консултативни занятия с детето.

Най-голямото предизвикателство за психолога при работа с този тип заявка е повече или по-малко очевидното желание на учителя да снеме от себе си отговорност за решаване на проблемите на детето. Ако това отношение се прояви в началото на работата, когато учителят ясно очаква „вълшебства“ от психолога, е необходимо да се обясни важността на взаимодействието между учителя и психолога при подкрепата на детето и ограниченията на чисто психологическата подкрепа, както и позитивно преформулиране, което повишава значимостта на педагога („Само Вие, с вашия опит, можете да намерите подход...“).

Ако подобни тенденции започнат да се проявяват във вид на отклоняване от изпълнението на препоръки или се появят оплаквания за невъзможността за промяна на ситуацията директно по време на процеса на подпомагане, психологът трябва тактично да обсъди ситуацията с учителя („Вие казвате, че искате да помогнете на детето, но не пробвате нови форми на взаимодействие с него“).

За да бъде ефективна работа, психологът трябва да прояви инициатива и активност в организирането на срещи с педагога. Важно е учителят да чувства включеността на психолога, на неговата заинтересованост.  Въпреки че искането за консултиране идва от педагога, неговата инициатива трябва да бъде подкрепена по всякакъв възможен начин. Важен съдържателен аспект на консултирането на учителя по това искане е, че психологът трябва да запази позицията на учителя като колега, а не да го поставя в окончателна клиентска позиция.

Втори вариант – психологът се обръща с искане по повод собствени трудности.

В този случай също има два възможни сценария. Първо, трудностите на учителя са свързани със специфичния характер на работата с деца: раздразнение по повод децата, трудности с контрола на емоционалните състояния и др. В този случай, от една страна следва безусловно да се окаже поддръжка, а от друга –  трябва да се избягва дългосрочен консултативна работа. Оптималното решение в този случай би било ресурсно ориентирана стратегия, като основната техника е позитивното преформулиране.

Вторият сценарий включва личните трудности на учителя, които не са свързани с работата му (трудности при взаимодействието със съпруга/съпругата, със собствените му деца и др.). В този случай консултативната помощ трябва да се отклони. Важно е да се изрази съчувствие към учителя, но също така да се подчертае невъзможността за разрешаване на дадените проблеми. Най-добре е оптимално да се апелира към наличните познанства: „По-добре е да обсъдите подобни трудности със специалист, когото не познавате.“ В идеалния вариант бихте могли да препоръчате конкретна институция, където учителят може да потърси помощ. В съвременната психология и педагогика многократно е отбелязвано, че емоционалното състояние на учителите се характеризира с високо ниво на неблагополучие. Едни изследвания сочат, че при 80% от учителите след 20 години преподавателска дейност настъпват необратими психологически промени, а други чрез експериментални изследвания, убедително показват, че преподавателският опит допринася за повишена социална (групова) лична тревожност. Един от сериозните проблеми на съвременните училища е емоционалното прегаряне сред учителите, което най-често засяга тези над 35–40-годишна възраст.

Тези особености обуславят някои методически специфики при консултиране на педагозите:

1.Специално внимание следва да се обърне на поддръжката на позитивна самооценка, както личностна, така и професионална. Изключително важно е да се осигури на учителите позитивна обратна връзка, като се подчертават техните професионални постижения.

2.Важен ресурс за педагога може да стане разбирането на специалния смисъл на неговата педагогическа дейност. Следователно, без да се изпада в патос, е важно да се поддържа осъзнаване за значимостта и необходимостта на неговата работа.

Възможни трудни ситуации и начини за преодоляването им: Учител задава въпрос, на който психологът не знае отговора или иска мнението на психолога за книга, автор или програма, с които психологът не е запознат. Няма нищо срамно в ограничените познания на психолога, така че в тази ситуация е най-добре честно да признаете своето незнание: „За съжаление, не съм запознат с тази програма.“ Можете да предложите да направите известно проучване или да потърсите отговора в литературата: „За съжаление, не мога да отговоря на въпроса ви в момента, но мога да се консултирам със съответните специалисти (обърнете се към специализирана литература) и да ви дам отговор по-късно.“ Ако учителят обезцени психолог с изявления от рода на: „Вие сте психолог, трябва да знаете тези неща“, психологът може спокойно да отреагира с нещо от рода на: „Съвременната психология е толкова разнообразна, че е практически невъзможно един човек да разбира добре всичките ѝ проблеми. В днешно време психолозите са толкова специализирани, колкото и лекарите, всеки от които лекува само определени заболявания.“

Има случаи, при които учителите поставят под въпрос компетентността на психолога или правомерността на неговите препоръки, като обезценяват информацията, която чуват от него, с изявления от рода на: „Всичко това е хубаво на теория, но в действителност всичко е различно.“ В такива случаи е изключително важно е психологът да реагира спокойно и уверено! По същество подобна реакция на педагог крие две послания: „Вие, като психолог, вярвате ли, че вашата наука може да помогне?“ и „Не искам да поемам отговорност за случващото се; не искам да променям нищо.“ Тогава психологът може да каже нещо от рода на: „Психологията е наука, в която теорията е пряко свързана с живота. Как ще се развие животът ни зависи до голяма степен от нас. Можете да опитате да експериментирате: какво би станало, ако се опитате да приложите това, за което говорим? Не рискувате нищо, това е просто експеримент.“ Освен това, подобна реакция от страна на учителите може да се дължи на факта, че препоръките на психолога наистина са прекалено теоретични и трябва да бъдат приведени в по-близко състояние до практиката.

Учителите често могат да отправят умишлено нереалистични изисквания към психолога относно организацията на работата му или нейното съдържание (например, те изразяват желание „психологът да работи индивидуално с всяко дете“). В случая преди всичко е важно да се признае правомерността на изразените желания на педагозите: „Разбира се, би било чудесно, ако работя индивидуално с всяко дете.“ След това е необходимо ясно и сбито да се обясни, че това е невъзможно, без да се навлезе в детайли: „За съжаление, това е невъзможно, защото работното ми натоварване не го позволява.“ Ако учителите продължават да настояват за своето, предлагат промяна в учебното натоварване и т.н., е важно да продължите да отстоявате позицията си също толкова спокойно, без да се впускате в обяснения или оправдания: „За съжаление, това е невъзможно.“

Накрая, предложете възможни варианти за решения: Най-важното в този случай е незабавно да заявите позицията си и да избягвате поемането на прекомерни задължения. Педагозите обикновено искат конкретни прийоми за управление и манипулиране на децата. В този случай задачата на психолога е тактично да посочи нереалистичния характер на очакванията на учителя: „За съжаление, в психологията не съществуват общи рецепти, които гарантират резултати във всички случаи и аз също нямам такива.“ След това е важно да предложите евентуална помощ: „Но аз мога да ви помогна да разберете защо възникват тези трудности.“