Психология :: Основни теоретични подходи в семейната психотерапия. Трансгенерационна семейна психотерапия-част ...

Еволюция на емоциите и разума
На единия полюс на континуума, за който говорим се намира емоционалното отдаване или грижа, която се предоставя като примамка на потребителя на тази грижа, водейки го в капан. На другия полюс обгрижваният потребител се чувства като погребан под нейната тежест. По продължението на континуума съотношението между индивидуалност и сплотеност в семейството не е постоянно (Кег, 1981). Застъпници на други подходи в семейната психотерапия формулират тази концепция по друг начин, например Салвадор Минухин (Minuchin, 1974) я нарича „матрица на идентичността” (matrix of identity).
За да се получи представа за възгледите на семейните психотерапевти от трансгенерационното направление, е целесъобразно да се разгледат три свързани помежду си концепции на Мюрей Боуен (Bowen, 1966,1978), а именно: 1) диференциация, 2) триангулация и 3) семеен проективен процес (family projection process).
Диференциация
Получавайки базова подготовка като психоаналитик, Мюрей Боуен работи над създаване на теория за възникване на емоционалните разстройства, която не противоречи на други науки, в частност – на биологията. Боуен успява да обедини различни теоретични разработки – учението на Фройд за несъзнаваното (Ид или То), дарвиновата теория за еволюцията, а също и резултатите от собствените си изследвания със семейства с болни от шизофрения, проведени в националния институт за психично здраве, NIMH (Bowen, Dysinger, Brodey, & Basraania, 1957). Авторът счита, че емоционалните разстройства се явяват вторичен продукт (резултатив) на човешката еволюция. Той развива идеята, че човек има две системи за функциониране: емоционална система, която е древна, респ. първична структура, характерна за всички представители на животинския свят и мислителна система, разум (с материален субстракт кората на главния мозък), която се появява по еволюционен път сравнително неотдавна. Колкото по-слети или недиференцирани са тези системи, толкова индивидът е по-склонен да реагира на импулси, генерирани в системата на емоциите. При възникване състояние на тревожност, тези две системи се сближават, дори изцяло сливат, губят способността си за разделно функциониране. Мисленето се насочва към емоциите и индивидът губи способността си за ясна мисъл, респ. обективно да възприема и отразява обкръжаващия и вътрешния си свят. В това състояние човек губи доводите на разума.
Способността за диференциация на мислителната система и системата на емоциите, определя способността на индивида за съхраняване на собствения си Аз в отношенията с другите хора (Кег, 1981). Колкото по-далече стоят мислите от чувствата, толкова по-голяма е вероятността индивидът да запази своето Аз в процеса на общуване с другите. Хората встъпват в брак с приблизително еднакви съотношения на способностите им, да реагират на ниво емоции и разум.
Различията в диференциациите на тези способности обикновено се обясняват с различните стилове за обладаване на емоциите (Bowen, 1978). Единият от партньорите например може да изглежда твърде сдържан, защото е склонен към интелектуализация на своите емоции (интелектуализацията, като тип защитен механизъм). Освен това, всеки съпруг има определено ниво на диференциация на своето Аз, т.е. усещане за това, къде завършват ценностите и нагласите на другия съпруг и започват неговите собствени ценности и нагласи. Теоретично двойката може да варира от лица загубили своя Аз (склонни към емоционално реагиране) до обладаващи своя аз (способни да разсъждават). Тъй като повечето двойки са разположени по средата на тези две крайности, то всички те изпитват определено емоционално напрежение. В диадическите отношения неизбежно възниква конфликт, когато единият партньор реагира емоционално на отговора на втория до тогава, докато възникне заплаха за отношенията (или за единия от участниците). В този момент, в диадическата борба бива въвличан трето лице или нещо друго (например, алкохол, работа, любовница, хоби и пр.) с цел, снижаване на напрежението, а това води до възникване на триъгълник, на триъгълни отношения.
Триангулация
Ситуации за формирането на триъгълни отношения в ежедневието на хората изобилстват. Не всеки триъгълник следва задължително да свидетелства за патология, но все пак при двойките с ниско ниво на диференциация е много по-голяма вероятността от възникване на абнормност.
Например, г-н К (55г.). е алкохолик, с ниско ниво на образование, импулсивен, емоционално лабилен, с лекота може да заплаче и в същото време да стане крайно агресивен, потиснат, с ниско самочувствие, през целият си живот се е разглеждал като неудачник и същевременно се е стремял да получи място на по-висикостатусна личност, очакванията му обаче никога не са се сбъднали. Той е с ниско ниво на диференциация на своя Аз. По тази причина г-н К при определени обстоятелства е високо тревожен, неуверен, неспособен да овладява и контролира чувствата си, не умее да поема отговорност, изпитва страх и се фрустрира при всяка нова, непозната, труднопреодолима ситуация. При попадане в подобни ситуации, г-н К. има разработени модели на поведение, които както му помагат да се справи, така и определят статуса му в семейната двойка.
От една страна, той е развил блестящи умения да манипулира другите, играейки ролята на несретник, страдалец, плачещ човек (една резултативна травма от ранното детство; плачът се явява защитен механизъм, предизвикващ състраданието на другите, снемане на отговорността и снижаване на изискванията към него, детето удовлетворява своята потребност). Демонстрацията на инфантилизъм е своеобразен регрес (друг защитен механизъм на г-н К.) към детството, който обаче е работещ и удовлетворяващ субекта. В хода на годините, г-н К. е подобрил и развил тези свои модели за справяне, като е станал виртуоз в играта на роли, поставяне на маски, манипулиране, чрез лъжи на другите, разпространение на слухове и интриги. Тази му способност намира дори приложение в семейните взаимоотношения, като обект на измами се превръщат съпругата и децата му.
От друга страна обаче, дивидентите, които г-н К. получава си имат цена и тя е заплатена със статуса му в семейната система. Властта в семейната двойка е окупирана от властната му и доминираща съпруга – г-жа А (50г.). Той приема тази нейна роля, дори е отстъпил функциите си на съпруг и баща на г-жа А. И двете страни са доволни, семейната система поддържа хомеостатично състояние на функциониране. Всеки път, когато напрежението на г-н К. стане непоносимо, той търси поддръжката на съпругата си. По тази причина, през по-голямата част от време в комуникацията си с нея, г-н К. се представя като хленчещ, искащ, недоволен, оплакващ се от другите, ощетен, неразбран, излъган. През по-голямата част от времето г-жа А. е удовлетворена от този статус на съпруга си, защото именно той и осигурява властта в семейството и когато г-на К. търси нейната подкрепа (разбирай, като „детето търси гърдите на майка си”) в състояние на слабодиференциран Аз (високотревожен), той губи своята автономност и става зависим (подчинен) от нея. Тя от своя страна го подкрепя.
По този начин семейната двойка запазва стабилност на своята дисфункционалност и така преминава през годините – бракът е запазен. Проблемът (конфликтите и кавгите) възниква тогава, когато г-н К. реши, че иска да промени статуса си на подчинен и зависим (в по-ранните години на брака се е случвало по-често). Тогава възниква сблъсък за власт и статут в семейната йерархия. Тогава г-жа А. проявява неотстъпчивост, но тъй като тя също е със слабо диференциран Аз, стремежа на партньора и да я измести от мястото е непоносим и недопустим. Именно в този момент г-жа А. се обръща за подкрепа и въвежда в отношенията със съпруга си трето лице от семейството, а понякога и извън семейството – създават се триангулиращи отношения. С формирането на триъгълните отношения двойката успява да смекчи излишното напрежение за сметка на третото лице.
В семействата с висока диференциация и ниско ниво на тревожност, снижаването на стреса се извършва практически без щети за индивидуалността на всеки. Членовете на семейството просто преразпределят задълженията си в зависимост от това, какъв е стоящият пред тях проблем и на кого в дадения момент е най-трудно. Обратно, в семействата с ниска диференциация и високо ниво на тревожност, емоционалната реактивност се проявява чрез образуване на множество свързани триъгълни отношения, например, при раждането на дете в семейството, триангулацията възниква автоматично или при наличие на ниска степен на автономност, респ. висока степен на зависимост на сина от майка си, при сключване на брак, младата съпруга автоматично е въвлечена в триангулация. Образуваният нов триъгълник (баща – майка – дете или майка – син – снаха) оказва въздействие върху вече съществуващите такива. Да предположим, че до раждането на детето, конфликтите между съпрузите понякога са се изостряли поради факта, че съпругата въвличала в триъгълни отношения своята майка (например, обсъждала с нея съдържанието на разногласията със съпруга си). Независимо от факта, че привличането на майката снижавало напрежението, съпругът усещал себе си, като отстранен от семейството. Тази триангулация удовлетворявала потребностите на майката, позволявайки и да разрежда върху дъщеря си напрежението в собствените и отношения в нейното семейство. В дадения пример може само да се гадае, колко силна е била лоялността към семейните традиции. Когато се появява обаче детето,у съпругът се формира желание да се завърне в семейството, за да се грижи за детето. Един от способите за това се явява опит за изместване (извеждане) на тъщата извън пределите на основното (ядреното) семейство. Ако това се случи, то тогава тъщата ще бъде принудена сама да се справя с напрежението, възникващо в собствените и съпружески отношения. Един от възможните варианти се явява играта с открити карти (triangle showdown), т.е. съпругът встъпва в сблъсък с тъщата за мястото си в семейната структура заедно с съпругата си (дъщерята). В този конфликт с голяма вероятност ще бъдат въвлечени и други лица, а също трака той ще се отрази в отношенията на работното място, дори на здравето на участващите.
Примерът доказва, че нивото на диференциация преминава през границите между поколенията. Как се случва това е описано в семейния проективен процес.
Семеен проективен процес
Терминът семеен проективен процес (Bowen, 1966) показва нивото на диференциация при детето и при родителя, като се спазва зависимостта, нивото на диференциация на децата , да съответства на нивото на диференциация на родителите. При всяко от децата в семейството диференциацията е различна. Ако нивото на диференциация на едното дете е висока (проявява се в добре сформиран Аз и ниска емоционална реактивност), то тогава неговия брат или сестра се допуска да имат по-ниско ниво на диференциация (слаб Аз и висока емоционална реактивност). Тази вариабилност се обуславя от факта, че родителите са склонни да разреждат напрежението си преимуществено върху едно от децата. Има се предвид, че родителите проецират собствените си емоционални конфликти върху детето и се опитват да го контролират.
Кратко характерологично изложение на случай от практиката, може да проясни по какъв начин конфликтите в обектните отношения, лоялността, задълженията диференциацията, триангулацията и семейния проективен процес, описват различни характеристики от един и същи многопоколенчески процес.
Да разгледаме примера с Джон, взимайки за начало биографията на баща му и да се движим назад в миналото с цел, да установим какво е неговото влияние в настоящето.
Уолтър бил малкия син в семейството, любовта и уважението на своя баща той така и не получил, а майка му твърде често го използвала, за да разрежда върху него напрежението от съпружеските отношения (семеен проективен процес). Уолтър не бил способен да промени тези обекти и затова ги е интернализирал. В резултат на това в него са се формирали субидентичности – обектни отношения.
Забележка: Детето никога не е в състояние да промени обектите си, удовлетворяващи потребностите му – майка си и баща си и когато то казва: „Мамо, защо се държиш така с мен?”, то всъщност дава заявка за промяна и тъй като такава не настъпва, то интернализира.
Така Уолтър игнорирал потисната си потребност от любов и обгрижване и се устремил към респектабилност – формирал нова субидентичност. Според майката, основния недостатък на бащата било „безобразното” му поведение. Уолтър често страдал и се самоизмъчвал от факта, че баща му не умеел да се държи достолепно и с тежест сред другите и за това, че нямал престижен статут в обществото. Уолтър изпитвал чувство за дълг към майка си и същевременно преживявал обида от нея, в стремежа си да се избави от извънредната емоционална близост, възникнала в резултат на устойчиво закрепения триъгълен алианс.
Уолтър се надявал да намери в лицето на своята съпруга надежден другар, с добри маниери, стабилно и престижно социално положение и с умения да контролира своите емоции. Той търсел такъв обект и в крайна сметка срещнал този обект, който олицетворявал обектните отношения, които отсъствали в неговия живот (компенсация) и сключил граждански брак. Безусловно, неговата съпруга – Хелен, омъжвайки се, също се Нагивала да намери своя Его-идеал. Тя била единствено дете в семейството и постоянно се намирала в центъра на вниманието. Родителите били всеотдайни до алтруизъм – грижили се повече за нея, отколкото за себе си. Въпреки това обгрижващо обсебване, Хелен не била удовлетворена от обектните отношения с родителите си – липсвали истински доверителни отношения и автономия. Тази двойственост се поддържала от стремежа на Хелен да бъде център на внимание, което означава сближаване, зависимост и парадоксалния и отказ от сближаване с който и да било, което означава опит за автономност.
Външно бракът на Уолтър и Хелен бил благополучен. Хелен изисквала, а Уолтър изпълнявал и потребностите и на двамата отчасти били удовлетворени. Близките им отношения обаче се явявали пречка, тъй като в миналите отношения (в родителските семейства), близостта винаги била съпроводена с чувство за обида и загуба на индивидуалност. Тъй като и двамата партньори били въвлечени в триъгълни отношения в своите родителски семейства, на тях така и не се отдало да сформират син и Аз-ове, т.е. нивото на диференциация на емоциите и разума били ниски. При попадане в стресова ситуация, те губели способността си да разсъждават и превключвали поведението си под контрола само на емоциите, т.е. водещо ставало ирационалното начало. Така техните отношения, изглеждащи на пръв поглед благополучни, всъщност съдържали в себе си скрит потенциален конфликт.
Въвличането на Уолтър и неговия по-голям брат в триъгълни отношения в родителските отношения, се определяло отчасти от порядъка на ражданията. Родителите отделяли по-голямо внимание на големия син, който трябвало да олицетвори бъдещото благополучие на семейството. Малкият син, Уолтър, служел като обект за разреждане на напрежението на родителите, пораждано от скрития съпружески конфликт.
Със смъртта на големия син, семейството попаднало не само в траур, но и загубило надежда за подобряване положението си в обществото. В семейството много поколения се трудели и полагали усилия, да подготвят свой представител за висшето общество и сега загубата била голяма. Уолтър усещал твърде чувствително това. Въпреки, че никой не поставял определени искания към него, Уолтър считал, че именно той следва да компенсира тази загуба, като дълг към миналите поколения. Той просто трябвало да заплати сметката. За щастие лоялността към семейните традиции като феномен често не се осъзнава. Синът на Уолтър и Хелен, Джон, бил длъжен да продължи делото на баща си. По този начин, след като бил въвлечен в родителския конфликт, Джон не успял да достигне високо ниво на диференциация на своя Аз, т.е. с годините той се научил вътрешно да преживява всичко, което се случвало между родителите. На практика у него отсъствала способност да подчинява емоциите на разума. Освен това, той не винаги съумявал да различи своите собствени чувства от емоционално оцветените преживявания, появяващи се като отговор на чувствата на родителите (емоционална реактивност). Интернализацията на обектите уравновесила стремежа за достигане на висок жизнен статут. Джон се отличавал с повишена чувствителност към критика и се стараел да се държи така, че родителите му да бъдат доволни. Юношата усещал, че ако не се държи така, това означава да бъде нелоялен към семейството.
Джон направил своя избор в лицето на Сузан, доколкото тя му напомняла за собствената майка, но се различавала с доброта и приветливост. Семейството на съпругата му, в сравнение неговото било в по-малка степен материално и финансово осигурено. Дълбоко в душата си Джон се надавал по този начин да се дистанцира от родителите си. Сузан предпочела за партньор именно Джон, било очевидно, че той се нуждае именно от нея и се Нагивала съпругът и да бъде по-малко строг, отколкото нейния баща. Случило се обаче така, че първите години от брака не били леки за Сузан. Тя копнеела по родителите си и усещала силен натиск от страна на обкръжението си и най-вече страдала от факта, че Джон постоянно я критикувал. Така съпрузите попаднали в порочен кръг (магически капан), който бил формиран от предишните поколения. Джон полагал неимоверни усилия да създаде одобряемо впечатление в родствениците и партньорите си в бизнеса, а Сузан бил длъжна да играе ролята на гостоприемна домакиня и образцова съпруга, постоянно слушаща критичните забележки на мъжа си. Когато възникнел конфликт, Джон започвал яростно да критикува съпругата си, а тя от своя страна му отвръщала (отмъщавала) с малки и незабележими за Джон нещица, например, обличала неподходящо за случая палто. Джон възприемал това поведение на же4на си като заплаха за имиджа на семейството и започвал още повече да се паникьосва. Той се гневял на нея до тогава, докато Сузан не се оттегли при родителите си (този модел на сърдене с бягство при родителите станал стереотипен), връщайки се при него едва когато всичко се успокои. И двамата били свикнали да реагират по един и същи начин. Когато обаче веднъж напрежението било то,кова силно, а преживяването на унижение непоносимо, Сузан решил да не се завръща при Джон. Оказало се, че за нея бягството от доминиращият, изискващият и строг съпруг, било символ на победа над собствения и деспотичен баща. От друга страна, за Джон този факт бил равносилен на тотално разрушаване идиличната рисунка на семейството му. Загубата на любов била трагична загуба, но факта на развода се явявал кулминация на семейната динамика, развиваща се в протежение на много поколения в семейството.
Приведеният пример засяга само малък фрагмент от историята на даденото семейство. При изследването на случая може да се обърне внимание на ранните години от живота на бащата на Уолтър или да се погледне към бъдещето, към правнука на Джон. Разводът на Джон обаче се превърнал във фон, за формиране обектни отношения на неговия син със семейството на неговата съпруга, което имало своя собствена историческа динамика.
Семейните психотерапевти от трансгенерационното направление считат, че миналите взаимоотношения оказват силно влияние върху текущата семейна динамика. Предполага се, че нашето мислене се влияе сериозно от миналото, тъй като вид, ние сравнително неотдавна сме придобили способност разумно да мислим, независимо от силата и влиянието на много по древната и първична емоция. Често поведението на хората се определя от емоционалния заряд на минали преживявания, с не толкова от разума на настоящето. Текущите близки отношения стават за двамата партньори арена за преработка на минали взаимодействия. Този сложен процес бива прекъсван само при възникване на конфликт, напрежение или преживяване на стрес. Тогава, с цел разреждане на напрежението, биват въвличани други хора. Проектираният семеен стрес служи за контекст на бъдещи обектни отношения и преминава през границите между поколенията, предавайки се като вид зестра или наследство.