Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”)

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел)

/част първа/

     Една от най-важните насоки в практическата работата на семейния психолог е получаването на пълна и обективна информация за членовете на семейството като съпрузи, родители и деца. Предложената  методика “PARI” (Parental attitude research instrument) е предназначена за изучаване на отношението на родителите (преди всичко на майката) към различни страни от семейния живот (семейните роли).
     Автори на методиката са американските психолози Е.С.Шефер и Р. К. Бел.
    Методиката включва 23 аспекта-признаци, отнасящи се за различни страни на отношенията между родители и деца в семейството. От тях 8 признака описват отношението към семейните роли и 15 – касаят родителско-детските отношения. Тези 15 признака се разделят на 3 групи:

I — оптимален емоционален контакт;  

II — излишна емоционална дистанция с детето;

III — излишна концентрация върху детето.

Скалите имат следния вид:

Отношение към семейните роли:

— ограниченост на съпругата в рамките на семейството, грижеща се изключително за семейството (айтеми: 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23);

— усещане за саможертва в ролята на майка (3);

— семейни конфликти (7);

— свръхавторитарни (властни) родители (11);

— неудовлетвореност от ролята на домакиня (13);

— „безучастност” на съпруга (невключеност) в семейните дейности (17);

— доминиране на майката (19);

— зависимост (несъмостоятелност) на майката (23);

Отношение на родителя към детето:

I. Оптимален емоционален контакт (включва 4 признака с номера на айтеми:: 1, 14, 15, 21):

— подтикване (мотивация) към вербализация (1);

— партньорски отношения (14);

— развитие на активността на детето (15);

— балансирани отношения  между родителя и детето (21)

II. Излишна емоционална дистанция с детето (включва 3 признака с номера на айтеми:: 8, 9, 16):

— раздразнителност (8);

— суровост, излишна строгост (9);

— отклоняване контактите с детето (16);

III. Излишна концентрация върху детето (включва 8 признака с номера на айтеми: 2, 4, 6, 10, 12, 18, 20, 22):

— извънредна (хипер) обгриженост, отношение на зависимост (2);

— преодоляване на съпротива, потискане на волята (4);

— установяване на сигурност, опасение от обида (6);

— изключване на външно семейно влияние (10);

— потискане на агресивност (12);

— потискане на сексуалност (18);

— свръхвмешателство в света на детето (20);

— стремеж за ускоряване развитието на детето (22);

Всеки признак се измерва с помощта на 5 съждения, балансирани от гледна точка на измерване способностите и смисловото съдържания.  Цялата методика включва 115 съждения. Последните са разположени в определена последователност и изследваното лице трябва да изрази към тях своето отношение във вида: активно, частично съгласие или несъгласие.  Схемата за изчисление на резултатите от отговорите съдържа ключ. Големината на сумата определя степента на изразеността на признака. По този начин максималната изразеност на признак е 20, а минималната – 5. приема се, че: 18, 19, 20 са високи оценки, а 8, 7, 6, 5 – ниски.

Смисълът при първия анализ на резултатите е да се обърне внимание на високите и на ниските оценки, които показват крайности, а по-късно психологът би могъл да обърне внимание и на средните показатели.

Методиката позволява да се установи спецификата на вътрешно-семейните отношения и  особеностите на семейния живот.

В семейството могат да бъдат изолирани отделни аспекти на отношенията:

а/Домакинско-битови, организация на бита в семейството (в методиката това са скали 3, 13, 19, 23).

б/Междусъпружески, свързани с моралната и емоционална подкрепа, организиране на свободното време, създаване на среда за развитие на себе си и на собствения партньор (скала 17).

в/Отношения, осигуряващи възпитанието на детето, „педагогически”(скали 5 и 11).

По числовите данни може да бъде създаден портрет на семейството.

Особено важна е скала № 7 (семейни конфликти). Високите показатели по тази скала свидетелстват за конфликтност и пренасяне на семейните конфликти в професионалните отношения.  Психологическата помощ има за цел разрешаване на семейния конфликт и подобряване отношенията в професионалния колектив.

Високите оценки по скала № 3, свидетелстват за приоритет на семейните проблеми над професионалните, за вторичен интерес към работата. Обратното отношение може да се диагностицира по резултатите от скала № 13. Високите оценки по този признак е характерно зависимост от семейството и ниска съгласуваност при разпределение на домашните задължения.

За лошо интегрирано семейство свидетелстват високи оценки по скали №№  17, 19, 23.

Анализът на отношението към семейните роли помага на психолога да изясни специфики в семейните отношения на респондента и да се ориентира за насочеността на психологическата помощ.

Родителско-детските отношения се явяват основен предмет в анализа по методиката.

Основният извод, който може да се направи веднага е да се оцени родителско-детския контакт от гледна точка на неговата оптималност. За тази цел се сравняват средните оценки по първите три групи скали: оптимален контакт, емоционална дистанция и концентрация.

Специален интерес представлява анализа на отделните скали, които се явяват ключ в разбирането на особеностите за неуспешни отношения между родители и деца, зоните на напрежение и тези отношения.

Методиката е особено ефективна и с това, че подпомага подготовката на психолога за провеждане на психодиагностична беседа.

Инструкция: „Пред Вас са въпроси, които ще Ви помогнат да си изясните какво родителите мислят за възпитанието на децата си. Тук няма правилни и неправилни отговори, тъй като всеки е прав по отношение на собствените си виждания. Старайте се да отговаряте точно и обективно.  Някои от въпросите може да Ви се сторят еднакви. Това обаче не е така.  Тези въпроси са сходни, но не са еднакви. Това е направено с цел да се доловят дори незначителни различия във възгледите за възпитанието на детето. За попълване на въпросника ще са Ви необходими около 20 минути.  Не мислете върху отговора си дълго, старайте се да дадете първия си отговор, който Ви идва на ум. Отговорите си маркирайте на формализираната бланка за отговори (предоставя се бланката), като за всяко твърдение можете да степенувате от 1 до 4  отговора си както следва:

= 1  — напълно съгласен;

= 2  — по-скоро съгласен, отколкото съгласен;

= 3  — по-скоро несъгласен, отколкото съгласен;

= 4  — напълно несъгласен”.