Психодиагностика. Методика за изследване мотивацията за училище при първокласници - първа част

Методиката е разработена от М.Р.Гинзбург.

Форма за провеждане – индивидуална

Оборудване – стимулен материал – 6 бр. картички за различни житейски ситуации

Инструкция: „Сега ще ти прочета разкази”

№1. Момчета (момичета) разговарят за училище. Първото момче е казало: „Аз отивам на училище, защото моята майка настоява.  Ако майка ми не искаше това, аз не бих отишъл на училище”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №1: женска фигура с указателен жест, пред нея фигура на дете с ученическа чанта в ръце (външен мотив).

№2. Второто момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото на мен ми харесва да уча за  различни неща. Дори да нямаше училище, аз пак щях да уча за различни неща”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №2: фигура на дете, намиращо се в час, седящо на чин с отворена пред себе си книга (учебен мотив).

№3. Третото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото там е весело и има много деца, с които мога да си играя” .

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №3: две фигури на деца, играещи футбол (игров мотив).

№4. Четвъртото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото съм вече по-голям. Когато се намирам в училище, аз се чувствам пораснал (възрастен), а до тогава бях малък”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №4: две фигурки, изобразени с гръб една към друга,  в ръцете си единият персонаж държи ученическа чанта, а другият – играчка (позиционен мотив).

№5. Петото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото трябва да се образовам (да уча). Без учение нищо не може да се направи, само с учение човек може да стане такъв какъвто иска”

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №5:  фигурка на дете пред училище (социален мотив).

№6. Шестото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото мога да получавам там шестици”

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №6:  фигурка на дете, държащо в ръцете си тетрадка (оценка)

След прочитане на разказа психологът задава въпроси:

= Според теб, кое от тези деца е право? Защо? (Избор 1).

= С кое от тези деца би искал (а) да играеш? Защо? (Избор 2).

= С кое от тези деца би искал (а) да учиш съвместно? Защо? (Избор 3).

Детето последователно прави трите избора.  Ако съдържанието на въпроса се окаже недостатъчно ясно,  се задава контролен въпрос:  „А какво всъщност е казало момчето?”. Важно е психологът да бъде уверен, че детето е направило избор, изхождайки наистина от съдържанието на разказа, а не случайно е посочило една от картинките.

Обработка на резултатите:

Отговорите на детето (избора на определени картинки) се записват в таблица и се оценяват.  Таблицата съдържа 7 колонки, съответно с наименования от ляво на дясно:

= Първа колонка „Избор” (по вертикала под нея се изписват 1,2, 3 и контролен избор.

= От втора до седма колонка се изписват последователно „Мотив 1”, „Мотив 2” …. „Мотив 6”.

Всеки от посочените мотиви се оценява по ключ:

= Външен мотив – 0 бал;

= Учебен мотив – 5 бала;

= Позиционен мотив – 3 бала;

= Социален мотив – 4 бала;

= Оценка – 2 бала;

= Игров мотив – 1 бал.

След това се изчислява общия събран бал по всеки мотив. Контролният избор увеличава количеството на бала, съответстващ на избора.

Доминиращата мотивация за учене се диагностицира по мотива с най-големия бал. Освен него, детето може да се ръководи и от други мотиви. Ако детето не направи избор от предложените му мотиви, то липсва мотивация за учене.