Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2017 07:00 - Съвети към родителите за повишаване дисциплинираността на детето със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието – повече авторитет и по-малко натиск – по
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
1



 .

Съвети към родителите за повишаване дисциплинираността на детето със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието – повече авторитет и по-малко натиск – по-успешни резултати.

 


A Better Way to Discipline Children with ADD

Автор - Д-р Джон Тейлър (John Taylor, Ph.D.)


                Както всички деца и децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието понякога правят погрешни избори, определяйки стратегията на своето поведение. Нищо извънредно. Често обаче ситуациите се усложняват от самите родители, допускайки грешки при опитите си да коригират лошото поведение на детето.  Вместо да приложат методи за дисциплина, основаващи се на решителност и съчувствие, те са склонни да прибягнат към верига от действия, включваща „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“.  Обикновено родителите предпочитат да не забелязват аномалиите в поведение на детето с надежда, че те ще отшумят с времето. Разбира се това рядко сработва и тогава родителите решават да опитомят детето.  По-нататък те започват да го обвиняват, крещят и ругаят. Когато и това не дава желания резултат, родителите губят контрол и започват да налагат наказания.  Именно този четвърти стадий представлява изригване на родителския гняв. Тази четиристепенна стратегия (ако може да бъде наречена така) е не просто неефективна. Тя превръща живота на всички членове на семейството в низ от неприятности.  Как е възможно да бъде избегнато това? както всяка друга опасност и тази може да бъде избегната, ако бъде осъзната.  Когато вие почувствате, че се намирате на неправилния път, спрете се и вземете съзнателно решение да изпробвате нещо друго. Оценете честно своята реакция спрямо „лошото“ поведение на детето. Кои ситуации са ви накарали да действате точно по този начин? До какви резултати сте стигнали? Колко често сте реагирали така?

Нека да разгледаме стратегията „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“ по-внимателно, да потърсим отговор защо не работи тя и да потърсим по-ефективни методи.

Защо игнорирането не действа?

Игнорирайки лошото поведение на вашето дете, вие всъщност искате да покажете, че не одобрявате и не оправдавате подобно поведение.  В крайна сметка вие се надявате детето само да разбере това. На практика, детето разбира вашето мълчание като „аз няма да ти обръщам внимание“ или дори „отхвърлям те“, „не се интересувам от теб“. Лишаването от внимание обаче наранява детето.  От друга страна, то може да интерпретира мълчанието ви като одобрение на неговото поведение или дори като толериране. То мисли така: „Мама не ми казва, че не трябва да правя това. Значи това е нормално“. Дори правилно да интерпретира вашата реакция и мълчаливо послание към него, детето не може да разбере какво бихте искали в замяна на това да прави то.  С други думи, игнорирането на детето не го подтиква към подобряване на поведението, тъй като не му предоставя информация за това, как би трябвало да постъпи то следващия път.  Вместо да игнорирате деянието на детето, е по-добре да го прекъснете. С други думи, променете ситуацията така, че да го лишите от възможността да реализира своето „лошо“ поведение спрямо хора или предмети. Например, ако Максим и Катрин започват конфликт заради поредната играчка, то може да кажете: „Максим, ти седни там, а ти Катрин, стой тук. Аз взимам тази играчка и я поставям тук на високо“.  Аналогично, ако подрастващият се кани да започне на закусва с мръсни ръце, тозчас вземете чинийката и чашата с мляко от масата. Ако чувствате необходимост да изпратите послание за това какво очаквате от детето, то му кажете това веднъж и много ясно. Повече не говорете нищо.

Не мъмрете детето!

Защо е толкова важно да говорите малко, когато учите своето дете на желано поведение?  Защото – аз често напомням това на родителите – думите са като кумите на автомобила. Колкото повече се търкалят, толкова по-бързо се изтриват и толкова по-малка става ползата от тях, като от един момент нататък те започват да спират автомобила, да му пречат. Ако вие непрестанно говорите на детето, вашите думи ще престанат да бъдат въздействащи. В крайна сметка вашите думи въобще ще престанат да бъдат със „спирателна сила“ така, както износените автогуми.

Ако родителското "говорене" не е ефективно, тогава какво да кажем за онези родители, които усилват говоренето до степен на крясъци, като фелдфебел пред строя? За да се преодолее навика да се крещи, най-добре е да направите волево усилие да не отваряте устата си докато не се успокоите толкова, че да сте в състояние да разговаряте с нормален тон.  Обикновено това отнема няколко минути – толкова, колкото да налеете и изпиете една чаша вода.  Прилагането на тази пауза ще ви помогне да прекъснете порочната последователност „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“.  

 

Наказание или отстраняване на щетите.

                Родителите често изповядват разбирането, че наказанието на детето ще способства за формиране на неговата съвест. Невярно твърдение! В повечето случаи суровите наказания, такива като например физическото насилие, насърчават детето да усили „лошото“ поведение, като следващия път то ще прояви по-голяма изобретателност (детето дори може да формира съмнение, че вие въобще го обичате).

                Най-добрия способ за реакция е да предвидите последиците от „лошото“ поведение на детето и да ги неутрализирате без да го унижавате. В идеалния случай последиците от определено поведение включват промяна на ситуацията и избягване на повторна ситуация. Например, последица от разлятото поради невнимание мляко на масата,  може да бъде почистването му от самото дете (ликвидиране на последиците), а след това напълнете мляко в друга чаша и я поставете на безопасно място така, че детето да не я разлее повторно. Няма необходимост да обвинявате и да крещите. Няма необходимост от сурово наказание (например, лишаване от закуска).

                Ако вие внимателно направите първите стъпки встрани от досегашната линия „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“ и започнете да прилагате описаните методи, вие ще се окажете на друг път, който води до по-хармонични отношения с детето.

                Източник: Материалът е взет от сайта "Наши невнимательные гиперактивные дети" – http://adhd-kids.narod.ru.

image




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1347385
Постинги: 1562
Коментари: 116
Гласове: 1105
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031