Психология :: Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации

Личността е това, към което се стреми. Ако искате да разберете главното в един човек, то трябва да разберете какво движи този човек, какво е неговото настояще и неговите стремежи. Насочеността на личността често се описва с думите „преобладаващи интереси и стремежи“, „йерархия на мотиви“, а друг път като „лична идеология“.

Известни са три вида насоченост на личността:

1.Насоченост към себе си – ориентирана към пряко възнаграждение и удовлетворяване по какъвто и да е начин на цели; свързва се с агресивност за достигане на статус и власт.

2.Насоченост към общуване – стремеж при всякакви условия да се поддържат отношения с хората; свързва се с ориентация за съвместна дейност.

3.Насоченост към дейност – заинтересованост от разрешаване на делови проблеми; свързва се със стремеж към изпълнение на дейността колкото се може по-добре.

Насочеността е нагласа (установка), включваща следните свойства на личността:

- влечения – най-примитивна биологически обусловена форма на насоченост;

- желания – осъзната потребност и влечение към нещо определено;

- стремежи – възниква при включване в структурата на личността на желания с волеви компонент;

- интереси – познавателна форма на насоченост към предмети;

- склонности – възниква при включване в интереса на волеви компонент;

- идеали – съдържа конкретизируема в обра или представа предметна цел;

- мироглед – система от етични, естетични, философски, естествено-научни и други възгледи за обкръжаващия свят;

- убеждения – висша форма на насоченост – това е система от мотиви на личността, подбуждащи я да постъпва в съответствие със своите възгледи, принципи и мироглед.

Възрастови особености на егоцентричната насоченост.

Егоцентризмът е съсредоточесност на съзнанието и вниманието на човек изключително към себе си, като се съпровожда с игнориране на всичко, около и свързано с него. Сериозни изследователи на егоцентризма са: З. Фройд, А.Адлер, Ж. Пиаже, Л. Виготски и др., които са стигнали до извода, че с изменението във възрастта, се променя и нивото на егоцентризъм. Във възрастта от 10 до 20 години при високо ниво на егоцентрична насоченост се наблюдава спад на егоцентризма; от 20 до 30 години – средно ниво, което остава практически непроменено; от 30 до 40 години - наблюдава се рязък спад в насочеността на личността към себе си, а след 40 години нивото на егоцентризма започва постепенно да нараства.

През периода на подрастващата възраст и ранното юношество егоцентричната насоченост се характеризира с ниска самооценка, раздразнителност, агресивност и невротизъм.

В периода на късно юношество картината частично се променя и егоцентричната насоченост се проявява чрез високо ниво на раздразнителност, агресия, подозрителност, силно изразен стремеж за охрана на собствените граници (вещи, статус, придобивки, права и пр.), но се появява и чувство за вина. Точно в този стадий настъпва особено рязка диференциация на егоцентризма по полов признак, като при момичетата той е в пъти по-силно изразен, отколкото при момчетата.

Във възрастта на ранната зрялост егоцентричната насоченост на личността се характеризира с ниско ниво на самооценка, семейна и обща тревожност, високо ниво на подозрителност, враждебност и агресия.

В етапа на средната зрялост – ниско ниво на тревожност, ниска самооценка, неудовлетвореност, агресия и семейна неудовлетвореност.

За егоцентричната насоченост в ранна и средна юношеска възраст е присъщо светоусещане с позитивна насоченост към обкръжаващия свят. В началото на периода на късното юношество картината кардинално се променя, като светоусещането заема противоположен знак. Следва да се подчертае, че в периода на ранната зрялост се появява допълнителен фактор, който до момента не е съществувал в зависимост с нивото на егоцентризъм – това е семейния фактор (през този период най-често хората създават семейство).

Източник: http://www.psyhodic.ru/arc.php?page=1798

Нагоре