Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2017 06:00 - Егоцентризъм, егоизъм и алтруизъм.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове:
0



 .

Аз, отново Аз и ДРУГИТЕ или егоцентризъм, егоизъм и алтруизъм.

Егоизъм (лат. ego - аз) - принцип на жизнена ориентация  и морално качество на човек, свързано с предпочитание на собствените интереси пред интересите на другите. Егоизмът се явява противоположност на алтруизма – принцип на безкористно, жертвено морално служене на ближния.

Социология: Энциклопедия/Сост. А.А. Грицанов и др. - Мн.: Книжный Дом, 2003.

Егоцентризъм (от лат. egо - аз и centrum - центр) – характеристика, индивидуална позиция, свойство на мисленето и поведението на човек, заключаващо се в неспособността да разбере и да осмисли други гледни точки и позиции. За разлика от егоизма, терминът „егоцентризъм“ не носи морално съдържание.

Психология развития. Словарь/Под общ. ред. А.В. Петровского. — М.: ПЕР СЭ, 2006.

Алтруизм (от лат. аlter – друг) – правило на нравствена дейност, признаващо задължението на човек, да поставя интересите на другите хора над своите и да работи за тях; нагласа, изразяваща готовността на човек да направи жертва в полза на общото благо или на конкретна личност.

Большой психологический словарь/Сост.
Б. Мещеряков, В. Зинченко. - СПб.: прайм-ЕВРОЗНАК, 2004.

ЕГОЦЕНТРИЗЪМ ИЛИ АЗ

В психологията понятието егоцентризъм се свързва с имената на психолога и философа Жан Пиаже, който в своите ранни работи пише за него, като го определя като външна характеристика на познавателната дейност при детето и отразява неговата особена позиция по отношение на обкръжаващия свят.

Именно поради егоцентричното мислене, малкото дете опредметява обектите в съзнанието и волята си (анимизъм), придава на думите и жестовете сила на въздействие върху външните предмети (магическо мислене), а явленията в обкръжаващия свят счита, че са създадени за неговите цели (артифициализм). Егоцентризмът лежи в основата на вярата на подрастващото дете в безграничните възможности на собственото мислене и в своите способности да преобразува заобикалящия го свят (най-ярко се проявява между 11 и 14 г.). Едва към юношеската възраст възниква преход към по-обективна позиция при опознаването на света.

Терминът „егоцентризъм“ характеризира не само интелектуалната (познавателната) активност на детето и подрастващия, но и особеностите на тяхната личностна ориентация.  В основата на личностния егоцентризъм стои потребността да чувстваш себе си в центъра на вниманието и да се съсредоточиш върху своите потребности и интереси. Егоцентрикът изпитва трудност при опитите си да осъзнае и да приеме чужда гледна точка, да разбере преживяванията на другите хора.  Сблъсквайки се с информация, противоречаща на неговите представи, егоцентрикът я възприема с голяма трудност. Той искрено не разбира, как може да съществува гледна точка, различна от неговата и че преживяванията на другите хора могат да бъдат изключително силни (непоносими).

„Аз съм на 7 г. Ние с мама пием чай, а на масата има чинийка с три бонбона. Аз си взимам един, после още един и посягам към третия. Тогава мама ми казва, че би искала да опита тези вкусни бонбони. Аз с неразбиране питам „Нима възрастните ядат бонбони?“, не вярвам на мама да и се яде толкова много бонбони колкото на мен. Това е невъзможно“

В края на периода  на подрастващата възраст егоцентризмът постепенно  отстъпва за сметка на формираните способности за възприемане друга гледна точка. При общуването с другите детето се сблъсква с противоречивите представи и постепенно започва да променя своята позиция.

Същевременно егоцентризмът трябва да се приеме като напълно свойствен за периода на подрастващата възраст.

Повечето изследвания, посветени на изучаване особеностите на подрастващата възраст отбелязват факта на т. нар. своеобразен „прелом“ в отношението на детето към себе си, проявявайки активен интерес към своя вътрешен свят и собствената личност.

Л.С.Виготски обозначава тази особеност на подрастващите като егодоминантна или егоцентрична нагласа, която поставя формиращата се личност на подрастващия в центъра на вниманието му.

В този случай егоцентризмът се явява нормалпсихологически феномен, свидетелстващ, че подрастващият сега решава главната задача на своето развитие – осъзнаването и определянето на себе си като уникална личност и неизбежно се обръща към своята личност, преживявания, мисли и чувства.

Установено е, че през периода 12-14г.  рязко се усилва склонността към самонаблюдение, затвореност, егоцентризъм, снижава се устойчивостта на Аз-образа и общото самоуважение. Положението се нормализира едва при прехода от подрастващата към юношеската възраст (около 15г.).

Егоцентричната насоченост на личността често се проявява в такива феномени, като „въображаема аудитория“ и  „мит за собствената си изключителност“. Чрез термина „въображаема аудитория“ се обясняват много от поведенческите особености на подрастващите. Например, убеждението за извънредно внимание на другите хора към тяхната външност и поведение, предизвиква собственото им съсредоточаване върху това.  подрастващите разглеждат себе си като сцена и полагат много енергия за излизане пред ‚въображаемата аудитория“ – критично наблюдаващите ги други хора. Поставяйки себе си в центъра на сцената, разбирай в центъра на света, подрастващите потвърждават убеждението си  за своята уникалност.

„На 12 години съм. Много ми е трудно. Къде изчезна моята детска непосредственост, игривост и живост? Сега аз съм капризна и стеснителна.  Трудно ми е дори да направя покупка в магазина – страхувам се, че продавачът ще ми каже нещо обидно. Чувствам се ужасно неловко. Когато пътувам с обществен превоз ми се иска да се скрия в най-тъмния и отдалечен ъгъл, защото чувствам, че всички ме гледат и изучават. Всички знаят, че на мен ми е неловко и ме е срам. Мисля, че всеки момент всички ще започнат да ми се смеят – за облеклото, за прическата, за тялото ми, за лицето  ми за всичко.

Вчера се скарах с приятелката си Таня, а когато приятелката ми Света се приближи за да ме утеши, а се скарах и с нея. Скарах се, защото тя каза за моите преживявания, че не са нещо страшно. Как така? Какво разбира тя за моите преживявания? Аз мисля, че Света е просто предател, а аз съм най-нещастния човек на света.“

Като правило, преодоляването  на подобни егоцентрични трудности се постига, чрез  разбиране чувствата на другите и осъзнаване на факта, че всички хора преживяват сходни чувства. Именно взаимодействието с другите  е пътя към разбиране на чуждото мнение и чуждите преживявания.  

ЕГОИЗЪМ ИЛИ ОТНОВО АЗ

Понятията егоцентризъм и егоизъм в битовата ежедневна реч често се използват като синоними.  Независимо от сходствата им обаче между тях има някои различия. Ако егоцентризмът е категория основно психологическа, то егоизмът е морално-нравствена.  Ако егоцентризмът предполага неспособност за разбиране и приемане потребностите и интересите на другия човек, то егоизмът се явява предпочитание на собствените интереси при игнориране интересите и потребностите на другите хора.

Обществото обикновено приема егоизма като средство за постигане на своите лични користни цели.  Като правило, егоистичната насоченост на личността се явява резултат от сериозни дефекти във възпитанието. Ако родителите и другите близки хора са подкрепяли проявления на егоцентризъм и са поддържали висока самооценка, впоследствие при детето може да се сформира ярка нагласа за поставяне приоритет на собствените си интереси, потребности и преживявания.

В зряла възраст подобна фиксация върху собствения Аз и пълното равнодушие към вътрешния свят на другите хора, може да доведе до невъзможност на личността да установява близки отношения с хората, към отчуждение, към преживяване в самота и възприемане на обкръжаващия свят като враждебен.

В различните етични и философски концепции същността на егоизма се е разбирала различно:

-          „Човек се ръководи не от морала и закона, а се стреми към самосъхранение и лична изгода“

Бенедикт Спиноза.

-          „Егоизмът е стремежът да се концентрират всички цели върху себе си, за собствена изгода и полза“.

Иммануил Кант.

-          „Егоизмът е проява на изконната природа на човека“

Артур Шопенхауер.

-          „Разумният егоизъм е съзнателно и свободно подчинение на общите дейност на собствените цели, от успеха на които се възползва самия индивид“.

Николай Гаврилович Чернышевский.

                На егоизма са присъщи от една страна самодоволство, стремеж да постигнеш успех, слава, да предизвикаш всеобщо възхищение, честолюбие (жажда за първенство и признание), опит да се реализира правото на щастие и самоизява. От друга страна егоизмът е користолюбие, равнодушие и пренебрежение към другите.  В нравственото съзнание на хората егоизма винаги е бил осъждан, като в качеството му на алтернатива се явява алтруизма.

АЛТРУИЗЪМ ИЛИ ДРУГИТЕ

Противоположността на егоизма традиционно се съчетава с алтруистичната насоченост на личността.

Терминът „алтруизъм“ е предложен от френския философ Огюст Кант. Алтруистичното поведение се проявява във вид на доброволна осъзната помощ за друг човек, независимо от риска за живота или жертвата, с които тази помощ е свързана. В психологическите изследвания е установено, че усещането за щастие (удовлетвореност от себе си и от своя живот) корелира положително (взаимно са свързани) със склонността към алтруистични постъпки. Тази особеност е известна като „парадоксалност на алтруизма“.

Психодиагностика. Личностни нагласи „Алтруизъм – егоизъм“

Инструкция: Внимателно прочетете въпросите и отговорете на тях с „да, ако твърдението се отнася за вас и  с „не“, ако не се отнася.

                Въпросник

                1.Често ви казват, че повече мислите за другите, отколкото за себе си.

2.По-лесно ви е да попитате и да поискате нещо за друг, отколкото за себе си.

3.Трудно ви е да откажете на други хора, когато ви помолят за нещо.

4.Често се стараете да окажете на някой услуга, ако те случайно са изпаднали в беда или неприятност.

5.Правите за себе си каквото и да било с много по-голямо удоволствие, отколкото за друг.

6.Стремите се да направите колкото може повече за други хора.

7.Убеден сте, че най-голямата ценност в живота е да живееш за другите хора.

8.Трудно ви е да решите и заставите себе си да правите нещо за други хора.

9.Безкористността е ваша отличителна черта.

10.Убеден сте, че грижите за други хора ви вреди или не ви носи полза.

11.Принципно осъждате хора, които не са способни да се грижат за себе си.

12.Вие често се обръщате с чисто користни подбуди към други хора да направят едно или друго нещо.

13.Стремеж на помогнете на другите хора е ваша отличителна черта.

14.Вие считате, че принципно човек първо трябва да се грижи за себе си, а след това за другите хора.

15.Обикновено отделяте доста време, посветено на вас самия.

16.Убеден сте, че не си заслужава човек да хаби сили и енергия за други хора.

17.Обикновено не ви остава нито време, нито сили да обърнете внимание лично на себе си.

18.Свободното си време използвате единствено за себе си и за своите интереси.

19.Може да се каже за вас, че сте егоист.

20.Вие сте способен да положите максимални усилия само, ако те ще ви донесат добро възнаграждение.

Обработка

Начислява се по 1 бал за всеки отговор „да“ на въпроси: 1, 2, 3, 4, 6, 7, 9, 13, 17.

Начислява се по 1 бал за всеки отговор „не“ на въпроси: 5, 8, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 19, 20.

Събира се общата сума балове.

Интерпретация

Ако имате бал по-голям от 10, то във вашето поведение се наблюдава изразен алтруизъм, желание да помагате на други хора. Колкото е по-висок бала, толкова по-силно е изразена алтруистичната ви нагласа.

Ако събирате бал по-малък от 10, то данните свидетелстват за егоистична насоченост на личността ви.

Средните значения от 8 до 12 бал могат да свидетелстват за вашата гъвкавост,  за стремеж да отчитате както собствените си интереси, така и интересите и потребностите на другите хора.

Допълнително следва да се отбележи, че хората с високо ниво на егоизъм често са конфликтни и изпитват едни или други трудности в междуличностните отношения.

Високото ниво на егоизъм може да се прояви като прагматизъм и  в опит да бъдат използвани другите хора за удовлетворяване на собствени потребности.

Ниското ниво на егоизъм нерядко е следствие на постоянно потискане на личността от авторитети. В семейството такива хора са родителите, а в училището – учителите и понякога някои ученици.

В отделни случаи високото ниво на егоистична насоченост на личността може да бъде ситуативна, предизвикана от много значими за човек събития.

Източник: Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. – М., Изд-во Института Психотерапии, 2002.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1208738
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031