Психология :: Източници на самооценката

Най-често хората, участващи в интервюта и изследвания, назовават в качеството на най-важни източници на своята самооценка собствените си качества, способности, знания и облик. На второ място стоят социалните източници, например въвлечеността им в социалните взаимоотношения. Определен брой интервюирани считат за важен източник на самооценката онова, с което те превъзхождат другите хора – колко „по-добри“ са от „добрите“ други.

Интересен е факта, че твърде ограничен брой изследвани лица отбелязват, че не се нуждаят от външни източници, тъй като притежават способност да разбират и възприемат себе си такива, каквито са. Следва да се отбележи, че именно самооценката, базирана на самовъзприятието, се явява стабилна основа ма усещането за самоценност (самоуважение), тъй като не зависи от успеха или от признанието от страна на другите хора. За тази категория хора може да се каже, че тяхната самооценка се базира на вътрешни източници. Самооценката, основаваща се на възприятието може да бъде по-устойчива (базираща се на обективни критерии), когато тя в по-малка степен зависи от външни фактори

Останалите източници (външни), върху които се гради самооценката могат да се нарекат проблемни.

Такова търсене на признание, води до това, човек непрекъснато да се сравнява, подравнява по другите. Това е причината хората, при които доминират външните източници, да стоят в „периферията“, на „втория ред“, в сивия сектор на групата. Те винаги на първо място търсят, наблюдават, склонни са приемат реакциите (мненията, предложенията, решенията, действията и пр.) на другите от групата за автентични и вървят след тях (съгласяват се).

Стремежът към превъзходство може да се съпровожда от АГРЕСИЯ в междуличностните отношения.

Стремежът към УСПЕХ може да зависи от редица външни обстоятелства, правещи успеха достижим или недостижим. Освен всичко това, успехът не винаги е достижим, тъй като човек не винаги определя за себе си ясно критериите за успех. По тази причина дори положителните резултати от дейността могат да се съпровождат от разочарование и снижаване на самооценката.

Много изследвания установяват зависимост между високия социално-икономически и финансов статус и чувството за висока самооценка. При това съотношението започва да расте обикновено от около 11 годишна възраст и достига максимални стойности в зряла възраст, а след 60 годишна възраст рязко и значително се снижава. Това свидетелства в полза на твърдението, че самооценката в младите години зависи от стремежа „какво да постигна“ в своя живот. Този стремеж в късна възрастност разбира се вече не е така актуален. Освен това, от позицията на своята висока възрастност хората нерядко се отнасят скептично към подобни стремежи. Важно е да се отбележи, че чувството за самоуважение зависи много силно от образованието и професията, която се упражнява, а не от размера на финансовите доходи.

Много от източниците (вътрешни, присъщи на човека) на висока самооценка се приемат за такива по определение. Към тях се отнасят например, външния вид и спортния дух. Загубата на тези качества (с възрастта, в резултат на болест или нещастен случай) може да доведе до сериозни проблеми в самооценката, които са толкова по-ярко изразени, колкото по голямо значение са имали тези качества в миналото. Именно стремежът да бъдат запазени тези източници на самооценка, заставя много хора да прибягват до пластични операции, разнообразна козметика, занимания със спорт и пр.

Опората върху такива (външни) източници на самооценката е проблематична, тъй като всяка промяна се превръща в тежко изпитание на чувството за самоуважение, което всеки път след всяка промяна трябва да бъде утвърждавано отново и отново.

Всички източници на самооценката (особено външните) са винаги много динамични, тъй като имат склонност да променят своята изразеност, а понякога дори да изчезват. Към този тип променливи се отнасят следните видове източници на самооценката:

-поддръжката от страна на семейството (да бъдеш източник на гордост за своето семейство);

-признание от страна на другите (съревнование – да бъдеш по-силен, по-знаещ, по-бърз и пр. от другите);

-външен вид (ако другите не ме уважават, а не мога да се самоуважавам);

-религиозност (ако Бог не ме обича, аз нямам никаква ценност);

-успехите;

-ориентираността към социалните норми и ценности;

Наличието на проблеми, свързани с провала (краха) на един или друг източник на самооценката, могат да доведат до различни заболявания. Така например, зависимостта от родителското признание не рядко (например, усещане, че родителите не те „обичат“), може да се изрази в алкохолизъм или наркомания. Нарушенията на храненето (например, анорексия), често се срещат при хора, които придават особено значение на външната си привлекателност.

Лесно е да се разбере, че опора на разгледаните по-горе източници на самооценката имат за своя основа ориентировката към МОДУС ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ. Човек се стреми да окуражава себе си с някои СУБСТАНЦИИ, които биха могли да му осигурят непреходна увереност за собствена значимост. Трябва да подчертаем, че всички разгледани фактори, участващи във формирането на самооценката, могат да формират ИДЕНТИЧНОСТТА на човек. Ако съставляващите самооценката възприемат човек като част от него самия, ако той отъждествява себе си с тях, то те стават част от неговата идентичност.

В този контекст важна стъпка е разбирането за това, къде се намира и какво е съдържанието на АВТЕНТИЧНИЯ АЗ. За да се постигне това, на първо място е необходимо да бъде отхвърлено (буквално изтърсено) всичко онова, което се явява нанос (украшение) на Аз-а и което създава т. нар. лъжлива идентичност, която от своя страна прави оценката незаслужено висока. Незаслужено, в следния смисъл: това, което човек цени високо в себе си не произхожда от самия него, от неговия Аз, т.е., при разлагане на тази идентичност се върви към сърцевината на Аз-а и по този път постепенно биват отхвърляни и отпадат всички външни и неприсъщи на ядрото добавки.

В тази връзка следва да се подчертае, че всички привидно пряко свързани със самия човек източници на самооценка (такива като външната привлекателност, специални способности и свойства, ум и пр.) се явяват на практика преходни, като всяка „субстанция“, която ние „притежаваме“. Освен това, следва да се има предвид нещо извънредно важно – всички тези и подобни качества се явяват външни за човек по отношение на неговото „Аз“ и към неговата идентичност.

Стабилност и нестабилност на чувството за самоценност (самоуважение).

Чувството за самоуважение встъпва както в ролята на свойство (отношението към живота като цяло), така и като състояние (към текущия момент). Като свойство, това чувство притежава определена степен на постоянство и устойчивост през периода на активната зряла възраст, а през годините на детството и във висока възрастност стабилността на чувството за самоуважение е по-ограничена. В дълбока старост погледът към преминалия живот може да предизвика или удовлетворение, или да пробуди усещане за голям житейски неуспех (провал).

Като състояние, чувството за самоуважение е подложено на колебания във времевия континуум – особено, ако самооценката на човек се опира върху разгледаните по-горе преходни източници.

Чувството за самоуважение може да бъде при някои хора особено стабилно, почти непоколебимо. Тази устойчивост се дължи на опората на самооценката върху непреходни източници. Крайно нестабилното чувство за самоуважение се „възпитава“ още в детството, ако родителите дават малко от своята любов и признание на детето си, и ако то е обект на непрекъсната критика, наставления и указания.

За проявите в характера на човек имат голямо значение както нивото, така и стабилността на самооценката. Така например, хората с нестабилно висока самооценка (за разлика от хората със стабилна висока самооценка), са особено агресивни и злобни. В същото време при хората с ниска самооценка се наблюдават депресивни тенденции (оттегляне, самоизолация, пасивност, неувереност, тревожност и пр.). Ако ниската самооценка се съчетае с колебания, то податливостта на хората с ниска самооценка към депресия би била значително по-малка

От една страна, поведението на човек се влияе от това, как той възприема себе си („Аз помагам на другите, значи съм добър и отзивчив.“), а от друга, самовъзприятието на човек влияе на това, какви постъпки извършва („Аз съм добър и отзивчив, защото помагам на другите.“) Самовъзприятието се реализира (функционира) посредством т. нар. обратна връзка (реакцията на обкръжението към поведението на човек) или посредством опора в социалното сравняване (сравнение на себе си и на своите постъпки с по стъпките на обкръжаващите го хора).

Хората са убедени в това, че техните способности са стабилни и непроменливи, склонни към това мислене са тези, които полагат малко усилия за разрешаване на проблемни ситуации. Ако те са убедени, че в дадената ситуация техните сили и способности са недостатъчни, то те въобще биха се отказали да се борят. За подобни хора (особено тези, които са привикнали на похвали за предишни техни успехи и способности) е особено проблематично тогава, когато към тях са поставени високи изисквания, съпроводени с особено много усилия и те не са в състояние да покрият тези изисквания. В такива ситуации (стремят се да предотвратят заплахата към чувството си за самоуважение) те ще се стараят да избегнат сложни задачи и конфронтация с проблеми, които води до съществено неизползване на техния потенциал.

Тези, които са убедени в това, че техните способности са налични и пластични (развиващи се; надграждащи), те могат да бъдат тренирани и подлежат на усъвършенстване, чрез прилагане на енергични усилия за разрешаване на проблеми, като използват своя натрупан опит. За този тип хора сложните задачи и проблеми не са толкова заплаха, колкото възможност да изпитат своите сили и да се научат на нещо ново.

Забележка: С големи букви са отбелязани термини, по които са разработени отделни материали.

01.10.2017г.

К.Кунчев