Психология :: Тревожност и срам

Тревожността играе голяма роля във връзка с чувството на срам, когато става дума за страх от попадане в неловко положение или провал. Въпреки, че Фройд не предлага ясно разработена теория за срамът, той дълбоко се е интересувал от психологическите предпоставки на чувството за вина. Според него, чувството за вина се явява част от моралното безпокойство, предизвикано от съвестта „Супер-Его“ (Freud, 1923). От тази позиция чувството за тревожност се явява главно преживяване, а чувствата за вина и срам – негови производни. Вината и срамът са аспекти на многостранния феномен тревожност.

Тревожността е емоция на прага между живота и смъртта. Много често хора, които се намират в потиснато състояние и отказали се от живота споделят, че с удоволствие биха се разделили с него, ако не се страхуваха да го направят.

Но функцията на човешката тревожност не се изчерпва само с това, да осигури нашето конкретно физическо оцеляване. Тревожността възниква при заплаха за автономията на нашето Его и при опасност от загуба на самоконтрол. Дивите животни демонстрират поведение, което ние тълкуваме като ответна реакция на тревога, т.е. бягство, само в случаите на заплаха от физическо унищожение. За разлика от тях, хората притежават способността да предвиждат в широк спектър неприятните ситуации, т.е. вътрешни чувства ни предупреждават как да се борим с неопределеното бъдеще. Много отдавна Аристотел определя тревожността като „недоволство или безпокойство, което възниква от мислите за предстоящи, всеразрушаващи неуспехи или за болест, причиняваща дискомфорт“. С други думи, тревожността е свързана с осъзнаването на нашата уязвимост пред всякакви видове неизвестни и неизбежни рискове в живота.

Чувството за срам може качествено да се различава от тревожността, но всъщност то е особена нейна форма. Забележете, че тревожността присъства всеки път, когато ние мислим за някаква ситуация, породена от чувство за срам. Например, в случаите на тревожност преди изпит, вълнението което обхваща всеки човек преди да излезе пред публика, тревогата преди среща с важни хора или тревожността, породена по повод сексуалните отношения. Това е безпокойство, свързано с перспективата за попадане в смешна, неловка, конфузна ситуация в близко или по-далечно бъдеще.

Изпитната тревожност

В случай на предизпитна тревожност е ясно, че провалът на изпита може да повлече след себе си нежелани последици за бъдещето на ученика (студента). Това обаче е само един аспект от проблема. Наред с тази тревога, на преден план излиза и се появява мисъл за провал и опасност човек да бъде сметнат за неудачник, за неспособен, за глупав и пр. На практика именно страхът да не оправдае собствените си очаквания и тези на своя учител или родителите, най-често са причина и водят до толкова болезнени самоунижаващи оценки за себе си и собствените възможности.

Изпитът се явява ситуация, чийто условия ние считаме, че трябва да бъдат изпълнени, а не като възможност да проявим себе си. Изпитът по същество е пряко свързан с чувството за страх от публиката, който е предизвикан от мисълта за предстоящото ни поставяне в центъра на вниманието. Изследвания показват, че лидерите на групи, актьорите, музикантите, лекторите и всички, които им се налага да застават пред аудитория, изповядват убеждението, че заслужават вниманието на публиката. Когато обаче тези хора постигнат неуспех, техния дискомфорт се предизвиква от страхът за неоправдано високото мнение за себе си и от факта, че техният провал е станал очевиден за всички.

По същия начин тревожността се свързва с импотентността или фригидността. Тя е болезнена не само поради отсъствието на сексуално удовлетворение, но и поради чувството за срам, че партньорът е забелязал недостатъка, станал е свидетел на провал, на неспособност и негодност и поради самооценъчните унищожителни мисли за собствена непълноценност.

Следователно, дилемата безпокойство от срам засяга въпроса: Способен ли съм да оправдая очакванията на другите хора и своите собствени“ Способен ли съм да се справя успешно с ролята на ученик (студент), учител, началник, любовник или ще се проваля и опозоря?

Страхът от срам може да доведе до появата на реактивно образование във вид на извънредна срамежливост или свитост. Хора с такъв тип характерова черта имат тенденция да се срамуват при всяка проява на собствена неловкост. По възможност такива хора се стараят да избягват ситуации, които могат да ги поставят в неудобно положение. Те чувстват, че е по-добре да помълчат, отколкото да рискуват да кажат нещо неуместно и да предизвикат с това осъждащи погледи или насмешка. Известната латинска поговорка „Ако удържаше езика си, то би станал философ“, напълно оправдава тази форма на защита. Този тип личности се боят от представяне, те не желаят да изпъкват пред останалите, да поемат инициатива, тъй като считат, че такива действия рискуват да разкрият собственото си невежество и да загубят уважението на обкръжаващите и самоуважението си. В същото време на тях е неудобно да дават повод на другите да мислят, че те са смазани като личности, които няма какво да кажат и че са заровили своят талант в земята. Фиксирайки вниманието си върху тези мисли, човек изпитва срам заради своята незабележимост, отхвърленост и усещане за себе си като пусто място. Това е пътя, по който се ражда порочния кръг: страхът за собствената ранимост и срамът за собствената уязвимост пораждат плахост (неувереност), а срамежливостта и нерешителността – срам.

Психологически изследвания доказват, че в основата на тази тревожност и безсилие често лежи потребността да бъдеш забелязан, откроен, любим и дори желан. Такава остра потребност са предразположени всички хора, които в ранното си детство са се сблъскали с разочарование, с отхвърляне или с насмешка от социалната среда. В този смисъл, наличието на такава остра потребност обикновено се свързва както със стари психични травми, така и с актуални.

Кирил Кунчев

24.09.2017г.

Превод от руски. Глава II.

Якоби М., Стыд и истоки самоуважения. Институт аналитической психологии, Mocква, 2001.

Марио Якоби