Техника за диагностициране на негативните автоматични мисли или

                         негативен вътрешен монолог - “Насочена надолу стрелка“.

Често в училищната среда училищните психолози се сблъскват с проблема за училищната (изпитната) тревожност на децата и учениците. Има случаи, при които ученици с висока мотивация за учене, старателни и с примерно поведение, изпадат в състояния на несъстоятелност в условията на изпитна ситуация (устни или писмени отговори) и не могат да постигнат полагащия им се успех. Тези ситуации на висока тревожност обикновено са съпроводени с изразени соматични симптоми и неадекватни поведенчески реакции. Най-чести жертви на висока тревожност за деца, чийто родители имат високи претенции, които обикновено вменяват на децата си, а последните от своя страна надценяват възможностите си.

Техниката се прилага с цел конкретизиране на проблема.

Ред за прилагане:

След като психологът получи ориентация по въпросите:

-Колко е вероятно (според ученика/детето) да се случи нещо лошо – изяснява се т.нар. натрапливост на проблема.

-Колко страшно за ученика/детето би било, ако лошото нещо наистина се случи (т.е., нещата са малко вероятни, но лично за лицето те са твърде ужасни и то в никакъв случай не би желало те да му се случат;

-Доколко всъщност ученика/детето е наистина тревожен.

Преди да се приложи техниката, психологът изяснява два въпроса:

Първо, да постави фокус върху конкретния случай (иска подробен разказ от страна на ученика).

Второ, да постави фокус върху обстоятелствата около събитието и върху тези около конкретния момент (подробно описание от страна на ученика).

Поставя фокус върху момента, в който детето е било особено тревожено, върху това, което си е мислело точно в този момент, върху това, което е било за него възможно най-лошото, което би могло да се случи и доколко това "нещо" е било наистина ужасно. Този трети фокус се постига най-добре и най-пълно, ако се използва техниката "насочената надолу стрелка" по приблизително следния начин:

По-нататък следва оценка на смисъла на ситуацията, за това доколко реална и голяма е била заплахата за клиента, мислел ли е, че ако всичко това се слу­чи, ще може да се справи по някакъв начин (и доколко), имало ли е фактори, които все пак биха могли да го спа­сят (т.е., реализира се третия фокус).

Когато задава всичките тези въпроси, психологът преследва две основни цели.

Първата цел е да се ориенти­ра доколко клиентът е тревожен въобще и  конкретно - в момента на консултирането. Втората цел е да си отговори на въпроса: „Ако всичко това се беше случило на мен – щях ли да имам същите тези емоции?”

Отговорът на този въпрос, който психологът трябва да си зададе е много важен, защото ако този отговор е "Да!", това значи, че е уловена същността на нещата, ако отговорът е "Не!", то­ва значи, че му липсва още нещо в информа­цията. Ако психологът не може да приложи схемата към себе си, тъй като не е получил достатъчно информация относно проблема на клиента си, че зад тревогата на то­зи човек стои нещо друго, което за момента остава неясно за психолога, той не само че няма да може да помогне достатъчно ефективно, но и няма да може да постигне та­ка необходимата емпатия.

Пример :

Клиентът разказва, че изпитва страх когато е сам в затворено пространство, например сам вкъщи. Посочва, че го е страх от шумове. Притеснява се, ослушва се.

Психолог: Да предположим, че това от което се страхуваш, че когато останеш сам в къщи ще чуеш странни шумове се случи. Кое ще е най-лошото за теб, ако това се случи?

Клиент: Опасявам се да не изпадна в състояние на шокираш страх.

Психолог: Да предположим, че това от което се страхуваш, че когато останеш сам в къщи ще изпаднеш в  шокираш страх се случи. Кое ще е най-лошото за теб, ако това се случи?

Клиент: Не мисля, че това може да ми навреди, а ме е страх от самия страх.

Психолог: Може да ти се стори странно, но аз все пак ще попитам, да предположим, че чуеш, видиш нещо необичайно. Кое ще е най-лошото за теб ?

Клиент: Паническия ужас от страха.

Психолог: Може да ти се стори странно, но аз все пак ще попитам, да предположим, че чуеш, видиш нещо необичайно. Кое ще е най-лошото за теб ?

Клиент: Това ще е най-лошото – паническия ужас.

Финал:  Става дума за страх от страха. Клиентът не обича да го е страх. Имаме наличие на страх от емоцията страх. 

Източник: