Психологическа корекция на агресивното поведение при деца и ученици
                                                                     (14 част)

                             Раздел 3. Работа психолога с родителите и педагозите

                                                             (Смирнова Т.П)

Упражнение за тренировка на Аз-послание“ 

УПРАЖНЕНИЕ 1  

На участниците (родители, учители) се раздават картички с описание на проблемни ситуации и варианти на изказвания от вида „Ти-послания“ и „Аз-послания“. От тях се иска да изберат тези, които в най-голяма степен съответстват на „Аз-послание“. Например:

УПРАЖНЕНИЕ 2 

На участниците се раздават картички с описани проблеми ситуации. Предлага им се да съставят „Ти-послание“ и „Аз-послание“ във връзка с описаната ситуация. В началото упражнението може да се проведе и по двойки (групи). Партньорите последователно прочитат един на друг посланията си. Задачата на партньора е да определи в какво емоционално състояние се намира лицето, което изпраща „Ти-послание“ и в какво при „Аз-послание“. В края на упражнението се провежда обсъждане (обмен на впечатления).  Например:

УПРАЖНЕНИЕ 3 

На участниците се предлага да помислят върху реални проблеми, свързани с нежелани действия на детето, които предизвикват в тях чувство на безпокойство. За тренировка на „Аз-посланията“, тези ситуации не трябва да бъдат повече от три. Задачата е да бъдат съставени няколко варианта на „Аз-послания“ за всяка ситуация.Например:

След като участниците усвоят знания и умения за съставяне на „Аз-послания“, е желателно за по-добро закрепване и осмисляне на навиците, да използват „Аз-послания“ в реални жизнени ситуации, чрез провеждане на ролеви игри по двойки (размяна на ролите по двойки). В края на занятието следва обсъждане и обмен на впечатления.

Понякога родители и учители се оплакват, че в отговор на техните „Аз-послания“, децата игнорират техните изказвания. Това се приема за особено обидно (За какво тогава трябва да се изразявам с „Аз-съобщения“? и те просто губят увереност и се дезориентират как да постъпят.

Детето може да игнорира „Аз-посланията“ обикновено по следните причини:

-Възможно е той (тя) все още да не е пораснал възрастово и социално за тези правила и изисквания, които сте или се опитвате да наложите като изисквания към него. Например, да си ляга да спи не по-късно от 22.00 часа, а синът е вече на 19г. и това изискване въобще не го устройва. В такива случаи следва да преразгледате собствените си изисквания и правила.

-Възможно е: „Навлезли сте в неговите териториални води, вторачили сте се в някакъв негов проблем, който той иска сам да разреши. Добре е в такъв случай да си зададете сам на себе си въпроса: „Касае ли това лично мен, какво ще направи той по този въпрос?“ Ако този проблем не ви засяга лично, то по-добре е да оставите момчето си само да се справи. Все едно, вашите вълнения тук няма да помогнат, по-скоро ще влошат положението.

-Възможно е детето да ви манипулира, да премерва сили с вас и да не отстъпва от позицията. В такъв случай, в контекста на „Аз-посланието“ е необходимо да включите предупреждение за възможни санкции (т. нар. ‚цивилизована конфронтация“ - Сидоренко, 2001; Байярд, 1995), за да започне детето да се съобразява с вас. Даденото „Аз-послание“ следва да се развие по следната схема:

Да напомним! Ако вие имате намерение и декларирате пред детето предупреждение за санкция и не настъпят промени, то вие задължително следва да я приведете в действие, иначе детето ще усвои този модел на мнима санкция и впоследствие ще ви манипулира отново и отново. Санкциите следва да са реални и изпълними и да не носят характер на мнима заплаха. Например: Млада майка в маршрутката казва на своята 4-годишна дъщеря: „Ако не прекратиш с капризите си, аз веднага те хвърлям от колата“. Прилагането на „Ти-послание както е в случая + мнима угроза водят задължително до продължаване на нежеланото поведение („капризите“) на детето.


Предупреждението за санкции се отправя, за да може ученикът да получи сигнал и възможност за собствен избор – сам да вземе решение и да носи отговорност.

Техниката на „цивилизованата конфронтация“ изисква тренировка и закрепване на навика чрез ролеви игри.

УПРАЖНЕНИЕ 4 

-Помислете (спомнете си) за реална ситуация, която предизвиква във вас чувство на безпокойство (в дадения случай е добре да се тръгне от леки към по-тежки ситуации: в противен случай участниците ще бъдат буквално „залети“ от емоции, а това ще се отрази негативно върху формирането навици.

-Опитайте се да „чуете“ какви чувства и преживявания откликват във вас (възникват).

-Определете ясно позицията си: какво точно желаете („Бих желала…“, „Искам да …“, „Ще ми се да …“ и пр.)

-Определете какво точно ще правите, ако детето игнорира вашето пожелание: добре е да имате няколко варианта с различна тежест.

-Запишете всичко в следната форма:

След това постъпково от 1 до 5 в духа на „Аз-посланията“ запишете вашето „Аз-послание“ с предполагаемите отговори на детето.

-проиграйте по двойки в ролева игра дадените „Аз-послания“ с цел, закрепване на навика. Обменяйте впечатления.